О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
въззивно частно търговско дело № 1869 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез ю.к. Г. Г., срещу
разпореждане от 15.10.2019г., постановено по ч.гр.д. №15226 по описа за 2019
година на ВРС, 21 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Н.Я. за сумата от
300.25 лева - възнаграждение за допълнително закупен пакет от услуги по договор
за потребителски кредит №**********/05.07.2017г.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане.
Излага се, че клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет от
допълнителни услуги не били нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни,
а са пожелани от ответника в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и
разходите за тези услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и
не следвало да се отчитат при изчисляване на ГПР. Моли да бъде отменено
разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия
срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №15226/2019г. на Районен съд - Варна е
образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Н.Я., ЕГН **********
***. Изрично в т.12 от заявлението и в подадената на 14.10.2019г. уточнителна
молба е конкретизирано искането по отношение на фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
процесното вземане районния съд е приел, че заявлението не отговоря на
изискванията за редовност, доколкото въпреки дадените на заявителя указания
последния не успял да отстрани нередовността на искането си. По отношение на
възнаграждението за допълнителни услуги, липсва разбивка по пера за размера на
възнаграждението за всяка от включените в допълнителния пакет услуги, не е
уточнено, дали заявителят е изправна стана по споразумението, дали уговорените
услуги са реално предоставени, на кои дати и с какви фактически действия.
Въззивният съд намира, че ВРС правилно е отказал да издаде заповед за
изпълнение, но не споделя мотивите му. За да прецени основателността на
подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки,
визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива,
предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Издаването на заповед за изпълнение предполага
установяването от страна на съда както наличието на надлежна индивидуализация
на вземанията, предмет на отправеното искане, по основание и размер, така и
факта на настъпил падеж за плащане на същите, като в производството по реда на чл.
410 ГПК съдът се ръководи от твърденията на заявителя, изложени в заявлението.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че
уговореното между страните възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги е нищожно, като съображенията за това са следните:
Изрично се сочи от заявителя в молбата от 14.10.2019г., че чрез
допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане
на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ.
проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за
нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на
допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на
претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между приоритетното
и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит“.
Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за
срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за
предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и
икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на
насрещните страни.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия,
при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на
допълнителното споразумение към потребителски договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на
ВРС в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
45113/15.10.2019г., постановено по ч.гр.д. №15226 по описа за 2019 година на
ВРС, 21 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлено заявление
№69529/26.09.2019г. на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Н.Я., ЕГН **********
*** за сумата от 300.25 лева - възнаграждение за допълнително закупен пакет от
услуги по договор за потребителски кредит №**********/05.07.2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: