№ 113
гр. София , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТАНЯ СТ. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 11.05.2021 г. постановено по НАХД № 855/2021 г. СРС, НО, 108-ми
състав е признал подсъдимия В. К. С. за невиновен в това, че на 03.08.2020 г., около 13.00
часа в гр. Банкя, на моста на река „Банска“, с посока на движение от ул. „София“ към ул.
„Стефан Стамболов“, управлявал моторно превозно средство – мотопед, марка „Ямаха“,
модел „Минт“ с рама IYU1863924, което не е регистрирано по надлежния ред,
регламентиран в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставен на определените за това места“, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като му наложил за административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Против решението, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП, в който се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Приема се,
че се установява по безспорен начин, че именно обвиняемият е извършил инкриминираното
деяние както от обективна, така и от субективна страна. Предлага се въззивната инстанция
да отмени обжалваното решение и на основание чл. 378, ал. 3, т. 1 от НПК да постанови
ново, с което обв. С. да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“.
В разпоредително заседание, проведено на 22.06.2021 г. въззивният съдебен състав
1
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на
други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста и моли същия да бъде уважен, а атакуваното
решение като неправилно да бъде отменено. Изразява несъгласие с аргументите, с които
първият съд е приел, че деянието на обвиняемия съставлява административно нарушение, а
не престъпление. На свой ред изтъква, че в общия случай престъпленията биват извършвани
с еднократни актове, поради което счита, че с управлението на нерегистрирано МПС,
обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345, ал. 2 от
НПК, за което правилно му е било повдигнато обвинение от СРП.
Обвиняемият С., в правото си на лична защита и последна дума моли въззивния съд
да потвърди атакуваното решение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за
освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За
да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила установени
в глава XXVIII от НПК, първостепенния съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е събрал и
проверил и гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия С., показанията
на свидетелите Ф., З., Г., С. и С..
Въззивният съд намира, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. На
базата на събраните в досъдебното производство доказателства и проверените такива в
открито съдебно заседание от първоинстанционния съд, както и техния анализ, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В. К. С. е роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, живущ в гр. Банкя, кв. „********* ЕГН **********.
Обвиняемият не е правоспособен водач на МПС. През лятото на 2020 в. закупил от св.
Г. мотопед, марка „Ямаха“, модел „Минт“ с рама IYU1863924. На 03.08.2020 г., около 13:00
часа обвиняемият управлявал мотопеда в гр. Банкя по моста на река „Банска“, с посока на
движение от ул. „София“ към ул. „Стефан Стамболов“, като искал да го закара на друго
лице за ремонт. Мотопедът не бил регистриран в Пътна полиция и нямал поставени
регистрационни табели. Бил спрян за проверка от полицаи в 09 РУ-СДВР – свидетелите Ф. и
З.. Полицейските служители установили още, че мотопеда нямал поставени регистрационни
табели и не бил регистриран по надлежния ред. Обвиняемият бил задържан.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните пред него и на досъдебното производство
относими доказателствени източници, а именно – обясненията на обвиняемия, показанията
на свидетелите Ф., З., Г., Д., Г., С. и С., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол
за доброволно предаване, справка от ОПП-СДВР, АУАН серия GA № 233936/03.08.2020 г.,
2
справка за нарушител – водач за обвиняемия от ОПП-СДВР, справка за съдимост.
В мотивите си първият съд е изследвал наличната доказателствена маса и е извел
фактология, която без отклонения се възприема и от въззивната инстанция. Във въззивния
протест и във въззивното производство прокуратурата не възразява срещу фактите,
възприети от първия съд, нито срещу анализа на доказателствената маса, а срещу оценката,
която ръководния орган в съдебната фаза е направил и която като резултат е довела до
постановяването на оправдателно решение.
В тази връзка въззивният съд отчита, че в мотивите към първоинстанционното
решение коректно са изследвани показанията на свидетелите Ф., З., Д. и Г., които внасят
идентична информация за времето и мястото, на което е установено управлението на
процесния мотопед от обвиняемия С., за извършената полицейска проверка на водача и
управлявания от него мотопед, както и за резултатите от извършената проверка. Всички те
са категорични относно факта, че към момента на извършената проверка обвиняемият не е
притежавал правоспособност за управление на МПС, а управляваният от него мотопед не е
имал поставени регистрационни табели и не е бил регистриран по надлежния ред. Предвид
обстоятелството, че полицейските служители не са заинтересовани по никакъв начин от
изхода на процеса, настоящият съдебен състав не намери основание да поставя под
съмнение достоверността на изложеното от тях, като кредитира показанията им по повод
процесните събития с доверие. От друга страна, за да се довери на показанията на
полицейските служители относно резултата от извършената проверка, правилно районният
съд е отчел кореспонденцията на изложените от тях факти с данните, съдържащи се в
ангажираните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протокола за
оглед на местопроизшествие от 03.08.2020 г., акта за установяване на административно
нарушение и справка от ОПП-СДВР.
Фактът, че процесният мотопед не е бил регистриран и е бил без поставени
регистрационни табели не се оспорва и от страна на обвиняемия С., който в обясненията си
пред съда и в своя защитата единствено отрича да е управлявал и твърди, че само е бутал
мотопеда, когато е бил спрян за проверка. Въззивният съд аналогично на предходния
намира, че не може да се довери на обясненията на обвиняемия в обсъжданата част, като
съобрази, че същите се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите
очевидци, писмените доказателства и доказателствени средства, посочени по-горе.
Основателно, районният съд не е възприел твърденията на обвиняемия и за това, че
проверката е била осъществена от моторизирани полицаи, а не от свидетелите Ф. и З., като
оборени от показанията на свидетелите С. и С., които потвърждават, че са посетили гр.
Банкя на инкриминираната дата, но във връзка с друг служебен ангажимент. С оглед
гореизложеното въззивният съд, прие обясненията на обвиняемия за доказателствен
източник единствено за факта, че моторното превозно средство не е било регистрирано по
надлежния ред и е било без поставени регистрационни табели, като в останалата част
намира същите за защитна версия, която се опровергава от събраните в хода на
производството доказателства.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на св. Г., от които
се установяват обстоятелствата около начина на придобиване на процесния мотопед от
страна на обвиняемия.
Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени
доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на
3
доказване по делото.
При този анализ на доказателствената съвкупност настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от решаващия първоинстанционен съд и
изводите на съда по фактите се явяват правилни и обосновани.
За да прецени правилността на правните изводи на първата инстанция, срещу които
прокурорът възразява СГС отчете следното:
Деянието, в извършването на което е обвинен В.С., е с посочени признаци,
позволяващи неговото квалифициране като административно нарушение и като
престъпление. Прочитът на съответните норми сочи, че е налице пълно съвпадение в
обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и на
престъплението. Сравнението на съставите на чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и
престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането
им, но не и в обективната страна на деянията.
Настоящият съдебният състав счита, че във всеки конкретен случай следва да бъде
преценена от решаващия съд степента на обществена опасност на извършеното като
критерий за извод дали деянието съставлява престъпление или административно нарушение.
Ако не се установява засягане на обществените отношения - обект на деянието, или това
засягане е явно незначително, не е налице основен признак на престъплението, понеже
деянието не е общественоопасно. Степента на обществена опасност на извършеното е
обосноваваща вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи - наказателна
или административна.
По делото безспорно се установява, че на инкриминираните дата и място –
03.08.2020 г. около 13.00 часа в гр. Банкя, на моста на река „Банска“ с посока на движение
от ул. „София“ към ул. „Стефан Стамболов“, обвиняемият С. управлявал моторно превозно
средство - мотопед марка „Ямаха“, модел „Минт“ с рама IYU1863924, което не е било
регистрирано по надлежния ред, регламентиран в Закона за движение по пътищата.
Управляваният от обвиняемият С. мотопед е подлежал на регистрация, съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“, и издадената на
основание ал. 2 на същия член Наредба № 1 - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи.
Обстоятелството, че мотопедът не е бил регистриран по предвидения за това ред, е
било недвусмислено видимо за водача –обвиняемия С., предвид това, че превозното
средство е било без поставени регистрационни табели. Същият е могъл да възприеме това
обстоятелство без съществени затруднения и без да е необходимо да притежава специални
знания или подготовка. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел,
че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл.
Без съмнение, като е управлявал нерегистриран мотопед на инкриминираната дата,
обв. С. формално е осъществил признаците от обективна и субективна страна на
престъплението, в което е обвинен. Само че установените обстоятелства в случая сочат на
малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК, което изключва престъпния му
4
характер, както правилно е приел и контролираният съд. За да възприеме горната теза на
първата инстанция, въззивният съд също отчете факта, че вмененото на обвиняемия
управление на нерегистриран мотопед е извършено само веднъж и единствено във връзка с
откарването на мотопеда за ремонт след неговото закупуване, което предопределя
инцидентния, еднократен характер на извършеното. Допълнително следва да се посочи, че
по делото не е установено обвиняемия да е управлявал превозното средство извън
разрешената скорост за движение, респ. с поведението си на пътя да е създал каквато и да е
опасност за движението. Не може да не се отчете и обстоятелството, че при подадения му
знак от полицейските служители, обвиняемият е преустановил управлението на мотопеда,
спрял е и е оказал пълно съдействие, както по време на проверката, така и впоследствие след
образуване на досъдебното производство. Не без значение също така са и характеристиките
на самото превозно средство – мотопед /тип скутер/ с ниска мощност, която не позволява
развиването на висока скорост, което означава, че и опасността от възникване на ПТП,
следователно е с по-нисък интензитет. На следващо място, следва да бъдат взети предвид не
само обстоятелствата свързани с характеристиките на мотопеда, целта, за която е използван,
липсата на вредни последици от това деяние, но и ниската обществена опасност на самия
деец - същият е с чисто съдебно минало, без данни за регистрации и предходни нарушения
на ЗДвП. Преценявайки съвкупното въздействие на всички тези характеристики и прякото
им отражение върху обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта,
въззивната инстанция изцяло се солидаризира с правния извод на първоинстанционната за
незначителна степен на засягане на обществените отношения от деянието на обвиняемия,
което прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение, като
престъпление, подложено на наказателна репресия. В тази връзка протестът се явява
неоснователен с оглед съвпадението между крайните правните изводи и на двете съдебни
инстанции за оправдаването на обв. С. по повдигнатото му обвинение
Предвид изложеното, районният съд, спазвайки правилата на чл. 305, ал. 6, вр. чл.
301, ал. 4 от НПК, правилно е преценил, че обв. С. следва да отговаря за извършено
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. първо, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест до дванадесет месеца и с глоба от двеста до петстотин лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изискването за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на
регистрирани превозни средства, произтича от нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Районният
съд е наложил на обвиняемото лице административно наказание „Глоба“ в размер на двеста
лева. Според настоящия съдебен състав определения от районния съд минимален размер на
административното наказание „Глоба“ е адекватно съобразен с вида и тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и с обстоятелствата,
индивидуализиращи обществената опасност на обвиняемия. Изложените във въззивния
протест и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни.
В заключение, съдът прави извод за правилност, мотивираност и законосъобразност
на атакуваното решение, което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване, както
и оставянето на протеста на СРП без уважение, като неоснователен.
При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
първоинстанционното решение, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.05.2021 г. по НАХД № 855/2021 г. по описа на
СРС, НО, 108-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6