РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100102417 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива след постановяване на съдебно
решение № 560/02.10.2024г. по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, поправено със
съдебно решение № 5278/19.11.2024г. по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, с
което на осн. чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е отменено решение № 1561/25.10.2017г. по
гр. дело № 993/2015г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Предявени са от Д. Х. М. и А. М. М. субективно кумулативно съединени
искове против Г. Н. Б.а и М.Х. Б. б.ж. на гр. Варна, починал на 29.07.2023г.,
същият заменен на осн. чл. 227 ГПК от своите правоприемници Н. М. Б., ЕГН
********** от *** Х. М. Б., ЕГН ********** от *** както и Г. Н. Б.а, ЕГН
********** от *** последвана действаща в лично качество на ответник по
предявените срещу нея искове и в качеството й на правоприемник на
починалия й съпруг и ответник в производството по делото, главни искове с
правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на двамата ответници
като солидарно задължени лица да заплатят на всеки от ищците сумата от по
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А. М.,
б.ж. на гр. Варна, починал на 19.10.2012г., която смърт е настъпила в резултат
на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически
бойлер, възложена от ответниците на трето лице, а в условията на
евентуалност искове с правно осн. чл. 45 ЗЗД /съобразно определение №
766/10.02.2025г. постановено по гр. дело № 2417/2024г. на ВОС, с което е
осъществена преквалификация на предявения в евентуалност искове/ за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците
посочените по-горе суми като обезщетение за неимуществени вреди от
1
смъртта на сина им, причинени от виновно извършени от ответниците
действия по отдаване на обект под наем, който обект не отговоря на
строителните правила и норми на жилище, а представлява избено помещение,
като и вследствие на допуснато бездействие, което се изразява в липса на
предприети действия от ответниците по въвеждане в изправност на ел.
инсталация захранваща бойлера в обекта отдаван от тях под наем и
обезопасяване на бойлера намиращ се в този обект, ведно със законната лихва
върху сумите считано от датата на увреждането 19.10.2012г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници
на М.А. М., роден на 16.05.1986г. в гр. *** и починал на 19.10.2012г. в
жилището, отдадено му под наем от ответниците Г. Н. Б.а и М.Х. Б., находящо
се в *** и представляващо пригодено за живеене избено помещение с площ от
24,98 кв.м., прилежащо към апартамент № 16. Твърдят, че на 17.10.2012г.
синът им - М.А. М. е сключил договор за наем с ответниците като
наемодатели чрез Г. Б.а за възмездно ползване на обекта ведно със сервизното
помещение към него – баня и тоалетна, в която, се е намирал процесния
бойлер, срещу което е заплатил депозит и първа наемна вноска за периода от
17.10.2012г. до 17.11.2012г. За удостоверяване предаването на държането на
имота е бил съставен протокол от 17.10.2012г. Посочват, че на 18.10.2012г. М.
М. се нанесъл в жилището, почистил и подредил същото, след което при
разговор с приятели споделил, че ще си вземе душ и ще си легне. На
19.10.2012г. в банята е бил открит трупът на М. М..
По случая е било образувано ДП № 2275/2012г. по описа на Второ РУП
към ОДМВР - Варна, по което като обвиняем е привлечено лицето - И. Ж. В.
от *** На 26.09.2014г. срещу него е било повдигнато обвинение за това, че на
19.10.2012г. в гр. Варна е причинил смъртта на М.А. М. поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, като е допуснал грешка при осъществяване на
електрозахранването на електрически бойлер, довели до офазяване на
металния му корпус, с което е нарушил чл. 13, чл. 14, чл. 155, ал. 1, т. 3, т. 4 и
ал. 2, заедно с приложени схеми, чл.172, чл. 1728, ал. 1, т. 1 и чл. 1786 от
Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уреди и
електропроводните линии - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Ищците
твърдят, че именно И. Ж. В. е лицето, на което наемодателите на сина им са
възложили скачването на бойлера към ел. инсталацията през 2012г., като
неправилното му свързване се е оказало причина за протичането на
електричеството, което убива М. М.. Посочват, че ответниците са знаели за
проблемите по некачественото свързване на бойлера и по тази причина са
предупредили предишният наемател на помещението - Ф.Ф.Ч., че бойлерът в
банята е стар и трябва да се включва само отвън и да се изключва преди да се
ползва банята. Поради това, че смъртта на М. М. е настъпила в резултат на
неправилно и некачествено изпълнената работа, възложена от наемодателите -
ответници, то на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД те, в качеството си на
възложители на работата са отговорни заедно с лицето, което е извършило
работата за причинените на ищците душевни болки и страдания последица от
смъртта на сина им.
Същите в условията на евентуалност твърдят, че ответниците са отдали
под наем обект, който няма характер - статут на обект за живеене, а по своята
същност представлява избено помещение. Отдаденият обект под наем на
2
увреденото лице няма съответната строителна документация за да бъде
експлоатиран като жилище. В исковата молба се поддържат и твърдения, че в
този обект е нямало надлежно изградена и обезопасена ел. инсталация. Излага
се, че увреждането е причинено вследствие отдаване под наем на помещение
без надлежно строително разрешение, че ел. инсталация в това помещение е
неизправна, че бойлерът в помещението не е бил обезопасен.
Претенцията си за присъждане на неимуществени вреди ищците
обосновават със силната привързаност, която е съществувала между тях и
синът им, който към датата на инцидента е бил в разцвета на младостта си -
работоспособен и физически в много добро здравословно състояние. Правел
планове за бъдещето си, искал да се реализира и да е финансово осигурен, за
да помага на своето семейство. Посочват, че в семейството били много
сплотени, щастливи и задружни и всеки подпомагал другия. Ищците не могли
да преживеят загубата на детето си, поради това че ранната му смърт довела
до унищожаване на духовна, емоционална и физическа връзка между тях и
детето им. Твърдят, че изпитват неизмерима болка, страдание и скръб и това
усещане никога няма да ги напусне, защото е непреодолимо. Излагат, че след
смъртта на сина си са станали по-затворени, апатични и безкрайно тъжни, а
съществуването им - лишено от смисъл. Загубата на сина им се отразила на
начина им на живот, на възприятията към света и на комуникацията им с
останалите хора. Тъжат от факта, че завинаги са загубили възможността да
получат синовна подкрепа, която до този момент са имали– духовна и
материална, на каквато разчитат всички родители.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г.
Б. и М. Б., в който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорват наведените в исковата молба твърдения, както и излагат, че
не е налице връзка между настъпилата смърт на сина на ищците и
монтирането/извършването на ремонт на бойлера в помещението, което са
отдавали под наем. Твърдят, че в помещението, в което е настъпила смъртта на
М. М. са намерени отвертка, клещи и други инструменти, а по корпуса на
бойлера е имало следи от отваряне на болтовете, без те като собственици да са
дали разрешение за това. Оспорват твърденията, че помещението е
непригодно за живеене, считат, че в същото са създадени условия за живеене.
Оспорват твърденията на ищците за претърпени болки и страдания в
следствие смъртта на детето им, а така също и стойността на претендираното
обезщетение като завишена. Молят предявените срещу тях искове да бъдат
отхвърлени и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
С определение от 30.10.2015г. на основание чл.219 от ГПК като трето
лице помагач на страната на ответниците са конституирани И. Ж. В. и „Елдом
Инвест“ ООД. Производството по делото по отношение на „Елдом Инвест“
ООД е прекратено с определение от 08.09.2016г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от третото лице - помагач
на ответниците – И. Ж. В., в който оспорва наведените в исковата молба
твърдения като твърди, че електрическото съоръжение – бойлер не е било
опасно и смъртта на М. М. е настъпила по друга причина. Твърди, че
електрическият бойлер в имота е бил произведен през 1991-1993г., поради
което гаранционният му срок към производителя е изтекъл, а собствениците
са възлагали ремонта му на други лица. Оспорват твърденията, че
помещението е непригодно за живеене. Оспорва твърденията на ищците за
3
претърпени от тях неимуществени вреди както по основание така и по размер,
който счита за завишен. Моли исковите претенции спрямо ответниците да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на настоящото производство, което се развива по реда на чл. 303
ГПК, са депозирани молби от 28.02.2025г. от ответниците Х. М. Б. и Н. М. Б.,
същите конституирани на мястото на починалия ответник М.Х. Б., б.ж. на гр.
Варна, с които последните уведомяват съда, че са се отказали от наследството
на своя баща, за което представят удостоверения за вписан отказ от наследство
№164/2025г. и № 163/2025г. от особената книга водена при ВРС.
По отношение на така вписаните откази от правоприемниците на
починалия ответник са релевирани възражения от ищците по делото и третото
лице – помагач на ответниците във връзка с тяхната нищожност. Изрично се
излагат възражения, че преди да бъдат вписани отказите от наследство от
страна на конституираните ответниците в качеството им на правоприемници
на починалия в хода на процеса първоначален ответник, те са извършили
действия, които недвусмислено следва да бъдат приети, като такива по
приемане на наследството останало от техния общ наследодател М. Б., б.ж. на
гр. Варна. В тази насока се излага, че последните със своя изрична молба от
05.12.2023г. по гр. дело № 421/2023г. на Апелативен съд – Варна са
упражнили правото си по чл. 264, ал.1 ГПК, като са оттеглили депозираната от
тях въззивна жалба срещу съдебно решение постановено по гр. дело №
993/2015г. на ВОС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че
М.А. М. е роден на 06.06.1986г., като родители на същия са ищците по спора.
Представен е препис – извлечение от акт за смърт на М. М., б.ж. на гр.
Варна, от което се установява, че той е починал на 19.10.2012г., за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № 1701/20.10.2012г. от Община Варна.
Видно от представеното удостоверение за граждански брак се
установява, че ищците са сключили граждански брак на 18.12.1982г., за което
обстоятелство е издаден акт за граждански брак № 12/1982г. от ***.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява,
че наследници на М. М., б.ж. на гр. Варна са неговите възходящи и ищци в
съдебното производство.
С нотариален акт за учредяване на вещото право на ползване върху
недвижим имот от 24.06.2004г., Н. М. Б. е учредил на родителите си М. и Г. Б.,
пожизнено, вещно право на ползване върху *** с площ от 89,52 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение с площ от 24,98 кв.м., като и 1/16 ид.
части от общите части на сградата.
С договор за наем от 17.10.2012г. Г. Б. в качеството й на наемодател,
отдава под наем на М. М., б.ж. на гр. Варна в качество на наемател избено
помещение с площ от 24,98 кв.м., същото прилежащо към *** намиращо се в
***, при уговорена наемна цена от 180 лева месечно. Видно от съдържанието
на договора т.4.1, б.“а“ обекта се отдава под наем ведно с движимите вещи и
обзавеждането в него, съобразно опис – приложение №1, което е неразделна
част от договора.
4
Представен по делото е протокол – опис от 17.10.2012г., съставен между
Г. Б. в качеството й на наемодател, отдава под наем на М. М., б.ж. на гр. Варна
в качество на наемател, в който се изброяват обзавеждането и движимите
вещи в стаята, като част от избено помещение с площ от 24,98 кв.м., както и
сервизното помещение представляващо баня с тоалетна, в което се посочва, че
се намира бойлер, огледало, душ-телефон, тоалетно казанче.
Представено и прието по делото е експертно решение на ТЕЛК от
18.07.2013г., на А. М., с което му е определена степен на инвалидност 80% с
поставена диагноза – Исхимична болест на сърцето, хр.стадий, едноклонова
коронарна болест, с инплантиран стент.
Представена е епикриза издадена от МБАЛ – Силистра АД, на
25.09.2010г. се установява, че ищецът А. М. е изписан след проведено лечение
на остър миокарден инфаркт.
Представен е амбулаторен лист от 10.07.2015г., от който се установява,
че на Д. М. е извършен медицински преглед свързан с оплаквания от
отпадналост, сърцебиене, безсъние, хипертония. Поставена е основна
диагноза - „дифузна гуша“.
Приета по делото е присъда № 22/22.05.2020г., постановена по НОХД №
1203/2019г. на ВОС, с която подсъдимия И. Ж. В. е признат за невинен по
обвинение, че е причинил смъртта на М. М. поради изпълнение на действия,
които спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно
електротехническа дейност при свързване на бойлер – електрически битов
/„БЕБ“ номер 72242.03/, като е нарушил разпоредбите на Закона за
техническите изисквания към продуктите. Присъдата е потвърдена с решение
№ 108/04.07.2022г., постановено по ВНОХД № 438/2021г. на Апелативен съд –
Варна. Видно от осъщественото отбелязване, присъдата е вляза в законна сила
на 28.07.2022г.
Прието по делото е удостоверение № 3626/12.03.2019г. по изп. дело №
522/2018г. по описа на ЧСИ Л.С., в което се посочва, че изпълнителното
производство е образувано по изпълнителен лист от 21.03.2018г. издаден по
гр. дело № 38/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна, като същото е с
длъжници Г. Б.а и М. Б., като по същото е заплатена сумата от общо 276563,88
лева.
Представено е удостоверение № 5628/21.02.2025г. издадено по ч.гр. дело
№ 2169/2025г. на ВРС, в което се посочва, че в особената книга за приемане и
отказ от наследство, която се води във ВРС е вписан отказ от наследство
№164/2025г. от Н. М. Б., като наследник на М.Х. Б., б.ж на гр. Варна.
Представено е удостоверение № 5626/21.02.2025г. издадено по ч.гр. дело
№ 2173/2025г. на ВРС, в което се посочва, че в особената книга за приемане и
отказ от наследство, която се води във ВРС е вписан отказ от наследство
№163/2025г. от Х. М. Б., като наследник на М.Х. Б., б.ж на гр. Варна.
Прието по делото е заключение на съдебно – медицинска експертиза на
вещото лице д-р. В.Д., в което се посочва, че смъртта на М. М., б.ж. на гр.
Варна е настъпила в следствие на нисковолтова електротравма, за което
свидетелства установената при експертизата на трупа морфологична картина
на бързо настъпила смърт. По тялото на починалото лице са установени
характерни увреждания /електрометки/ от протичането на ел. ток във връзка с
които е дадено заключение за наличието на причинно-следствена връзка
между поразяването с електрически ток и настъпилата смърт. Вещото лице
5
посочва, че наличието на електрознаци е индиция за преминаването на голямо
количество електричество през тялото на пострадалия, при това е имало
плътен контакт между предмета, по който е преминавало електричеството и
част от тялото на пострадалия. Констатирано е при огледа на трупа наличието
на точен отпечатък на релефа на металния шнур на душа по дясната
предмишница на пострадалия. Смъртта е настъпила бързо в следствие
нарушаване на нормалния ритъм на сърцето. Получило се е т.нар. „камерно
мъждене“, което представлява некоординирано и неконтролирано трептене на
сърдечния мускул, в следствие на което спира кръвотока на организма. В
последващите 30-40 секунди, в които спира сърдечната дейност и преди да
изгуби съзнание човекът получава конвулсии и гърчове. При проведената
аутопсия не са открити хронични или болестни състояния, които да са
благоприятствали смъртта на лицето, не са установени данни за получени
механични увреждания от друг причинител, а самият М. М. не е бил
алкохолно повлиян.
Прието по делото е заключение на единична съдебно – техническа
експертиза на вещото лице В.В.. В заключението си експертът посочва, че
системата за осигуряване на топла вода за битови нужди с електрически
бойлер представлява съвкупност от механична, хидравлична, топлинна и
електрическа подсистеми. Дори и една от тези подсистеми да е в
неизправност, то се приема, че технически бойлерът е неизправен.
Процесният бойлер намиращ се в избеното помещение не е бил правилно
свързан съм електрическата мрежа, при което дава категоричен извод, че е той
не е бил технически изправен. Неправилното свързване е довело до
компрометиране на неговата безопасност и превръщането му в опасен от
токов удар електрически уред. Уточнява, че при свързване на уреда към ел.
мрежа липсва трети защитен проводник, което е в нарушение на нормативните
правилата регулиращи техническата дейност при свързване на този тип
електроуреди към ел. мрежа. Посочва, че се констатира също така, че корпусът
на бойлера не е свързан към защитен проводник, съответно нулевия
проводник преминава през ключ във външното табло, което по естеството си
също представлява нарушение на техническите правила и норми за свързване
към ел. мрежа.
В съдебно заседание при защита на своето заключение вещото лице
дава допълнителни разяснения, като изрично посочва, че за изготвяне на
заключението си се е запознал с материалите от досъдебното производство, в
това число и приложения към него фотоалбум. Посочва, че процесният бойлер
е произведен през 90-те години, като в случай, че той е бил свързан с
трипроводна схема, намира, че би бил безопасен. Самата сграда, в която се
намира процесното помещение на ответниците е въведен в експлоатация през
1964г., като изрично излага, че дори и към този момент ел. инсталация
съобразно техническите правила и норми да е била двупроводна, то
независимо от това то отново би било нарушение на правилата за безопасност.
От начина на свързване на процесния бойлер към ел. инсталация не може да
бъде направен извод, че той постоянно е бил опасен, но при пробив в
изолацията няма налична защита. В случая пробив е настъпил след нормално
използване на бойлера. Именно поради грешна схема на свързване и поради
настъпилия пробив е настъпило и офазяването. Посочва, се че се установява,
че предпазителят на няколко пъти е изгарял, като веднага след това е бил
поставян нов /който извод вещото лице прави от дадените свидетелски
показаният/. С нов предпазител бойлерът работи до момент, в който не се
6
получи нов пробив, при което предпазителя отново изгаря. При изгаряне на
предпазителя значение има и неправилно свързаният ключ, който в резултат на
късо съединение се прекъсва, доколкото се прекъсва нулевият полюс, при
което бойлерът остава под напрежение, доколкото вече няма какво да го
защити, поради допуснато погрешно свързване.
Прието по делото е заключение на тройна съдебно – техническа
експертиза на вещите лица Д.Д., Я.А. и П. П.. Вещите лица посочват, че
процесния бойлер е бил офазен, като при замерване с калиброван уред по
корпуса на същия са измерени 200 волта напрежение. Част от инсталацията е
изпълнена с мостов проводник, който мостов проводник е двупроводников. В
коридора е монтиран ключ, който захранва инсталацията на бойлера. След
включване на ключа бойлера се офазява, като е измерено 195 волта
напрежение. Установяват несъответствие по ел. инсталацията захранваща
бойлера, които несъответствия се изразяват в използване на неподходящ
мостов проводник, който няма добра изолация, като същия поначало се
използва само за „под мазилка“. В нарушение на техническите правила е
допуснато захранване на бойлера с двупроводен проводник, вместо с
трипроводен проводник. В заключението категорично се посочва, че бойлерът
намиращ се в избеното помещение на *** към момента на смъртта на М. е бил
технически неизправен. Неправилно е бил свързан бойлера към ел. мрежа,
доколкото е налице неправилно прекъсване на нулевия проводник от
прекъсвателен ключ. В заключение се обобщава, че е при процесния бойлер е
настъпило офазяване и протичане през тялото на пострадалия на ток,
многократно превишаващ допустимия. Офазяването е осъществено поради
прекъсване на нулата в ключа, който е монтиран в коридора.
В съдебно заседание при защита на своето заключение съставът
посочва, че електропреносната система в обекта на ответниците е била
двупроводна. За процесния бойлер се посочва, че той е българско
производство, изработен при спазване на БДС. Посочват, че при свързване на
бойлер към електропреносната мрежа следва да бъде прекъсната фазата, която
отива към самия бойлер чрез ключ. В конкретния случай е налице изградена
двупроводна ел. система, като в ключа за бойлера се прекъсва и нулата. Този
начин на свързване е неправилен, предвид това, че при възникване на
технически проблем, при който фазата продължава към бойлера, а е
прекъсната нулата се получава невъзможност да бъде затворена веригата,
доколкото за този процес е необходима както фаза, така и нула. В конкретния
случай при прекъсната нула, фазата стига до бойлера, вследствие на което се
получава офазяване. Посочват, че в случая е дефектирал ключа, при което и
при наличната двупроводна система, която не позволява заземяване към
земята, зануляването е към земята е станало през човешкото тяло, вследствие
на което е настъпил инцидента. Нулата в никакъв случай не следва да бъде
прекъсвана, като същата следва да бъде цяла от таблото до бойлера. При
трипроводната система при прекъсване на една от нулите, то работата й се
поема от другата, от третия проводник, който заземява бойлера. Ключът за
бойлера се е намирал в коридора, от там се прекъсва нулата, а доколкото
системата в имота е двупроводна, при прекъсване на нулата се офазява
бойлера.
Изрично се подчертава, че нулевия проводник не следва да бъде
прекъсван по никакъв начин, в това число и посредством ключ или друг метод.
В процесния случай нулевия проводник в нарушение на правилата и нормите
7
уреждащи конкретната дейност е минавал през ключ, а не е следвало да
минава през него. При погрешното свързване на нулата минаваща през ключа
се пораждат искри, при което пластината в ключа се износва и отказва да дава
контакт. В тази хипотеза на погрешно свързване, към бойлера е продължила
единствено фазата, а нулата е останала прекъсната.
Свързването е в нарушение на Наредба №3/09.06.2004г. за устройство на
електрическите уредби и електропроводните линии, който изисква
задължително наличие на трети проводник, при наличие на който не би се
стигнало до офазяване на бойлера. Категорично поддържат, че е осъществено
в случая неправилно монтиране на бойлера към електропреносната мрежа,
доколкото е допуснато прекъсване на нулата, съответно отсъствие на трети
проводник. Третият проводник е следвало да бъде монтиран при монтаж на
бойлера, като без значение за техническата изправност е това дали този трети
кабел ще се монтира в стената или извън нея. Инсталацията на сградата от
ключа на бойлера до таблото е изправна, като проблемът който се констатира
е от ключа до бойлера.
Прието по делото е заключение на комплексна съдебно – психиатрична
и психологична експертиза, което е изготвено от вещите лица Р.Б. и Р.Г. В
заключението си вещите лица посочват, че Д. М. и А. М. не страдат от
психично заболяване – психоза. Инцидентът със смъртта на техния син е
възприет от тях като шок, при което е допринесъл състояние на силен
интензивен стрес, който в последствие се е трансформирал в психотравма.
Такова травматично събитие заема първостепенно място в класацията на
травматичните жизнени събития, като към момента на изготвяне на
заключеното се посочва, че и двамата се намират в състояние на тежък стрес с
разстройство на адаптацията, посттравматично стресово разстройство. Не се
констатира те да са преработили психотравмата, наблюдават се при същите
тревожно и депресивно състояние. В заключението се подчертава, че
родителите на починалия се намират във високо ниво на депресивност. Налице
са когнитивни нарушения, които се дължат на острия стрес и последвалото
депресивно изживяване. Преживяното се е отразило на телесното им здраве,
така и на тяхната психоматика. Констатира се, че и при двамата са имали
телесни заболявания, които са се усложнили след смъртта на техния син.
Разпитата в хода на съдебното производство по искане на ищците е
свидетелката М.И.Л. – роднина по сватовство на ищците. В разпитът си пред
съда посочва, че семейството на ищците било много задружно и дружелюбно.
Имали две деца – М. /М./ и Р. Още преди да завърши училище синът им много
помагал на родителите си в земеделската работа и в отглеждането на животни.
Бил много отзивчив и добър. След като завършил университета споделил на
близките си, че иска да се премести да работи във Варна, за да подпомага
семейството си и финансово. За смъртта му ищците узнали от свидетелката,
която отишла при тях заедно с фелдшер, тъй като А. бил прекарал инфаркт.
Приели новината много тежко, не повярвали и започнали да му звънят по
телефона. Плачели. Бащата вдигнал кръвно и се наложило да му поставят
инжекция с успокоително. След трагедията животът им се променил. Спрели
да се събират с хора, както правели до тогава, спрели да се усмихват.
Родителите не можели да приемат липсата на сина си – той споделял с тях
всички свои планове за бъдещето. След смъртта на М. се влошило и
здравословното им състояние – наложило се А. да посещава много по-често
кардиолог, а Д. – ендокринолог, предписани им били лекарства за сърцето и
8
кръвното за А. и за гуша – на Д..
Разпитан също по искане на ищците е свидетелят Д.И.Д., същият без
дела и родство със страните по спора. В разпитът си пред съда излага, че
познава ищците, които живеели в гр. Главиница, тъй като бил съученик със
сина им М.. И двамата му родители работели като учители в местното
училище. Били много близки със сина си, който възпитали много добре. Той
им помагал много, а след като завършили училището в Главиница се прибирал
редовно по всички официални и лични празници. Три години след смъртта на
М. родителите му не били същите – преди това А. бил душата на компанията,
тръгвали си последни от сбирки. Една година след смъртта на М. родителите
му не се събирали с никой, а сега на събирания в тяхно присъствие не се
пускала музика, Д. само плачела, а също и съпруга й, когато си спомнел за
сина си. В деня, когато узнали за смъртта на детето си цялата къща плачела –
там били и семейството на сестрата и брата на Д.. А. имал проблеми със
сърцето и по тази причина през 2010г. му поставили стендове, но смъртта на
М. влошила допълнително здравословното му състояние – вече не можели да
се занимават със земеделие, налагало се други хора да им помагат в
стопанската работа. А. бил треньор по хандбал, но след случилото се спрял да
се занимава с треньорска дейност.
По искане на ответниците е разпитана свидетелката С.К.С., без дела и
родство със страните по спора. Излага, че тя през 2012г. е живеел в ***, вх. Б,
като ответниците е познавала доколкото са били съседи. Знае, че те са имали
избено помещение, като са отдавали под наем. Свидетелят в разпитът си
излага известни й факти, че през 2012г. е чула теч на вода от избата на
ответниците, която се е намирала под стаята, в която свидетеля се е намирала.
Течът продължил цяла вечер, при което е уведомила ответниците за
констатацията си. Сутринта при отваряне на вратата на помещението в
присъствие на полицията е видяла починалият М.. По земята е видяла
наличието на вода, а М. е бил бос.
Разпитан по искане на ответниците е свидетелят М.П.П., без родство със
страните, съсед на ответниците. Знае, че същите имат помещение в сградата,
който отдават по наем. Заявява в разпитът си пред съда, че към края на 2013г. е
чул през вечерта шум от теч на вода, който шум е констатирал и през
сутринта. Посочва, че в присъствие на полиция била отворена вратата на
помещението, което било отдавано под наем, при което в него се е намирал
починалият М..
Разпитан по искане на ответниците е свидетелят Ф.Ф.Ч., без дела и
родство със страните, бивш наемател на обект собственост на ответниците. В
разпитът си посочва, че наетия през 2012г. имот е представлявал избено
помещение, в което е имало баня, а в банята бойлер. Посочва, че ответниците
са му обяснили, че бойлерът трябва да се изключва при влизане за къпане в
банята. Споделя за инцидент, при който още в първата вечер, при която е
започнал да ползва наетия имот е изгорял бушон на ел. система, който бил
поправен от хазяинът, който го заменил с нов. Това бил единствения случай,
за който му е известно да е изгарял предпазител.
Разпитана в хода на съдебното производство е свидетелката П.Л.Ц.,
която в разпитът си посочва, че познава ответниците, които са били нейни
хазяи. Помещението, което е била наела от тях е представлявало стая с
коридор и баня с тоалетна. В разпитът си посочва, че когато е използвала
банята за къпане винаги е изключвала бойлера по навик. Заявява, че при
9
ползване на помещението е имало проблем с инсталацията, като са гърмели на
два пъти бушоните. При първия случай предпазителите били поправени от
хазяинът й, а вторият случай от съсед по имот. За времето, през което тя е била
на квартира е нямало проблем с бойлера. Посоча, че бойлера се е включвал с
ключ, който е бил изведен извън банята, като не са и известни инструкции от
хазяите й за използване на бойлера.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Преди да бъдат разгледани по същество предявените искове, съдът следва
в мотивите си да обсъди повдигнатите предварителни въпроси във връзка с
отказите от наследство от ответниците Н. М. Б. и Х. М. Б., същите
конституирани в производството по делото в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
първоначален ответник и техен възходящ М. Б., б.ж. на гр. Варна.
Видно от представените по делото удостоверения от Варненски районен
съд, в особената книга водена при съда са вписани откази от наследство от
конституираните страни, което обстоятелство е осъществено през 2025г.
Насрещната страна - ищците, така и третото лице – помагач на ответниците
оспорват тези откази, като излагат свои насрещни възражения, че преди да
бъдат вписани откази от наследство, то наследниците са извършили действия,
с които са упражнили правото си по приемане на наследството.
Приемането на наследство е уредено в закона, като формално изявление
на призования към наследство наследник по повод откритото наследство,
което следва да бъде заявено до районния съд по мястото, където е открито
същото. Наред с изричното изявление, като възможност за приемане на
наследство, които е уреден в разпоредбата на чл. 49, ал.1 ЗН, в разпоредбата на
чл. 49, ал.2 ЗН е уредена и възможност наследството да бъде прието с т. нар.
конклудентни действия. Хипотезата на цитираната правна норма предполага
наследникът да извърши действие, което по своята същност е несъмнено
такова по приемане на наследството останало след смъртта на неговия
наследодател.
Съдебната практика и в частност решение № 395/04.11.2010г.,
постановена по гр. дело № 309/2010г. на ВКС приема, че мълчаливото
приемане на наследството се реализира чрез извършване на фактически или
правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото
намерение да приеме наследството. На свой ред с определение №
157/08.03.2010г., постановено по ч.гр. дело № 124/2010г. на ВКС, се приема, че
веднъж прието наследството /независимо от начина, по който приемането е
станало – изрично или мълчаливо/, то последвалия отказ от същото
наследство не може да породи правно действие, като посоченото се отнася и
за хипотезата, при която след мълчаливо приемане е последвал изричен отказ.
В настоящата хипотеза първоначалният ответник М. Б., б.ж. на гр. Варна
е починал на 29.07.2023г., към който момент производството по делото е било
висящо пред Апелативен съд – Варна, пред който съд е било образувано в.гр.
дело №421/2023г. по описа на същия съд във връзка с въззивно обжалване на
постановено съдебно решение по гр. дело № 993/2015г. на ВОС. Със своя
изрична молба от 02.11.2023г. по гр. дело № 421/2023г. по описа на
Апелативен съд – Варна, Н. М. Б. и Х. М. Б., чрез процесуалния им
представител изрично упълномощен от последните с пълномощни за водене
на делото до окончателното му приключване във всички инстанции,
включително и с изрични права по разпореждане с предмета на спора, са
10
сезирали съда с искане да бъдат конституирани в процеса. Със своя
последваща молба от 05.12.2023г. по гр. дело № 421/2023г. на Апелативен съд
– Варна, вече конституираните ответници Н. М. Б. и Х. М. Б. упражнява
правото си по чл. 264, ал.1 ГПК, като оттеглят депозираната от техния
праводател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно съдебно
решение.
Съдът намира, че действията на ответниците Н. М. Б. и Х. М. Б., с които
те релевират до съда искане да бъдат конституирани в процеса, като
правоприемници на своя праводател М. Б., както и последвалите им действия
по оттегляне на депозираната от последния въззивна жалба срещу
постановено съдебно решение, следва да бъдат приети като правни действия,
с които същите са приели наследството, което е останало след смъртта на
наследодателя им. Всеки наследник е упражнил правото си на оттегляне на
депозираната от праводателя им въззивна жалба, което право е упражнено в
обема на наследствената им квота, който отказ поражда пряк ефект в тяхната
правна сфера, в качеството им на наследници. Първоинстанционното решение
съдържа осъдителен диспозитив срещу наследодателя на ответниците, при
което отказът от въззивна жалба срещу това съдебно решение от
правоприемниците на починалата страна по недвусмислен начин следва да
бъде тълкуван, че представлява тяхно съгласие с така постановеното от съда,
от което съдебно решене за тях, като наследници възниква парично
задължение съразмерно квотата им в наследството. Тези им действия следва
да бъдат приети от съда, като правни действия имащи отношение към
наследството, със същите те с конклудентни действия приемат наследството,
от което следва, че последващите вписани през 2025г. откази от наследство не
могат да произведат своето действие, поради което същите не следва да бъдат
зачетени.
По отношение на предявения главен иск:
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което
възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
Необходимо е лицето, на което е възложена една работа, да е извършило едно
виновно противоправно деяние под формата на действие или допуснато
бездействие.
Отговорността съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е отговорност на
физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде уважен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, е необходимо
да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а т.е.: да се докаже осъществяване на противоправно деяние
извършено от дееца, настъпила вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и наличието на вина, която съобразно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя на
работа, при и по повод на която е настъпило увреждането, затова същата бива
определяна и като гаранционно – обезпечителна отговорност. За да е налице
фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо първо да
бъде установена отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД на самото физическо
лице, на което е била възложена работа от възложителя, при и по повод на
11
която работа е настъпило увреждането за пострадалия, след което едва тогава
може да бъде търсена гаранционно – обезпечителната отговорност на
възложилият работа.
От представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ищците са съпрузи, като същите родители на М. М., б.ж. на гр. Варна, починал
на 19.10.2012г. От представеното удостоверение за наследници на последния
се установява, че ищците в качеството им на възходящи са единствени негови
наследници.
Установява се по делото, че ответниците Г. Б.а и М. Б., последният
починал и заменен от своите правоприемници са носители на ограниченото
вещно право на ползване върху недвижим имот представляващ апартамент
*** находящ се в жилищна сграда в г*** към който е прилежащо избено
помещение с площ от 24,98 кв.м. От съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ответниците са отдавали
под наем това избено помещение, същото състоящо се от стая, коридор, баня и
тоалетна.
По силата на договор за наем от 17.10.2012г., М. б.ж. на гр. Варна в
качеството му на наемател е наел от ответницата Г. Б.а процесното
помещение, при уговорена наемна цена. Неразделна част от представения по
делото договор за наем е и протокол – опис на намиращите се в помещението
движими вещи и помещение, като изрично видно от съдържанието на описа, в
банята на помещението е бил наличен и бойлер.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, същото
изготвено от вещото лице д-р. Д., което заключение напълно се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че смъртта на М. е
настъпила вследствие на нисковолтова електротравма. От своя страна
причината за възникване на електротравмата, която е причинила смъртта на
низходящия на ищците е неизправност на електрически уред – бойлер, която
неизправност на електрическия водонагравател е налице към момента на
настъпване на вредоносното събитие. Неизправността на бойлера е в резултата
на свързване на същия към електрическа мрежа в нарушение на техническите
правила и норми, които са приети в тази област. Този си извод съдът прави с
оглед категоричните заключения, като на единичната съдебно – техническа
експертиза на вещото лице В., така и от заключението на тройната съдебно –
техническа експертиза.
В своята искова молба ищците излагат твърдения, че ответниците са
имали качество на възложители на работа, а третото лице – помагач на
ответниците – И. В. на изпълнител по повод дейността по свързване на
бойлера към електрическата мрежа. При твърдения, че той, след възлагане от
ответниците е осъществил дейност по свързване на бойлера към ел. мрежа в
разрез с техническите изисквания, се поддържа, че е настъпило протичане на
електричество, което е допринесло до настъпване на вредоностния резултат.
За да бъде даден отговор на въпроса за отговорността на ответниците,
като възложители на работа следва да бъде даден отговор преди това на
въпроса дали изпълнителят е осъществил при извършване на възложената му
дейност противоправно деяние.
Досежно дейността по свързване на електрическия бойлер намиращ се в
помещението на ответниците, срещу третото лице – помагач на последните е
образувано наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение, за
12
което е образувано НОХД №1203/2019г. на ВОС. По така цитираното
наказателно производство е постановена оправдателна присъда, с която В. е
оправдан по повдигнатото му обвинение, че е причинил смъртта на М. М.
поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на
повишена опасност, а именно електротехническа дейност при свързване на
бойлер – електрически битов /„БЕБ“ номер 72242.03/, като е нарушил
разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Разпоредбата на чл. 300 ГПК постановява, че за гражданския съд
постановената в наказателното производство присъда е задължителна по
отношение на това дали е извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Настоящият граждански съд при зачитане на
постановената по НОХД №1203/2019г., с която е оправдан И. В., същият имащ
качество на трето лице – помагач на ответниците, намира че следва да приеме,
че последният не е осъществил противоправно деяние, което да е допринесло
до настъпване на смъртта на М.. Доколкото противоправното деяние е
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а в случая при
приложение на разпоредбата на чл. 300 ГПК се установи, че такова не е
допуснато от В., то по отношение на същия не може да бъде ангажирана
отговорност по чл. 45 ЗЗД. Доколкото не се установява виновно поведение на
изпълнителя, съответно наличие на негово противоправно действие, от което
за пострадалия да се настъпили вреди, то не може да бъде ангажирана и
гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителите на работа,
каквито в случая се явяват ответниците, при което и главния иск предявен
срещу тях с правно осн. чл. 49 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния иск следва да бъде разгледан предявеният в
условията на евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение,
настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И
докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата
на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба, то останалите
три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Противоправното поведение, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане е възможно да бъде проявено от делинкветна под
формата на действие или същото може да се състои в непредприемане на
нарочно определено и правно изискуемо действие, а т.е. бездействие. От своя
страна противоправността на вредоносното деяние е обективния елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, докато вината е неговия
субективен елемент. Противоправността на деянието може да намери своя
израз в нарушаване чрез действие по отношение на изрично посочена в
правната норма забрана или чрез бездействие, тогава, когато правната норма
определя задължение за лицата да осъществят действие.
В настоящата хипотеза ищците при предявяване на своя евентуален иск
поддържат, че вредите за тях за произтекли от виновно извършени от
ответниците действия свързани с отдаване на обект под наем, който обект не
отговоря на строителните правила и норми на жилище, а представлява избено
помещение, като и вследствие на допуснато бездействие, което се изразява в
липса на предприети действия от ответниците по въвеждане в изправност на
ел. инсталация захранваща бойлера в обекта отдаван от тях под наем и
13
обезопасяване на бойлера намиращ се в този обект.
Съдът в мотивите си вече прие, че ответницата Г. Б.а и първоначалният
ответник М. Б., б.ж. на гр. Варна, заменен от своите правоприемници
/низходящи и съпруга/ са носители на ограниченото вещно право на ползване
върху недвижим имот представляващ апартамент *** находящ се в жилищна
сграда в г*** към който е прилежащо избено помещение с площ от 24,98 кв.м.
Това избено помещение, като част от посоченото жилище, съдът приема, че е
било отдавано от носителите на ограничени вещни права под наем, като
показания в насока дадоха, свидетелите С., П., Ч и Ц.. Последната в
показанията си изложи, че отдаваното от ищците избено помещение под наем
представлявало стая с коридор, към което помещение имало баня с тоалетна.
Тези показания на свидетеля Ц., която е бивш наемател на процесното
помещение напълно кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства и в частност договор за наем от 17.10.2012г. ведно с протокол –
опис от същата дата към същия договор, от който се установява, че в
помещението са били налични вещи, които следва да бъде прието, че
представляват необходимо и присъщо обзавеждане с оглед използване на
избеното помещение за жилищни нужди. Установява се, както от гласните,
така и от писмените доказателства, че към същото това помещение е била
налично и обслужващо санитарно помещение - баня с тоалетна.
От анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства следва да бъде прието, че процесното помещение, в
което е настъпил инцидента, при който е загинал низходящия на ищеца
представлява избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект на
правото на собственост – жилище, по отношение на което ответниците имат
ограничени вещни права на ползване. Тази част от имота е отдавана под наем,
като същата е пригодена за живеене посредством разполагане в тази част на
необходимото обзавеждане, съответно обособяване на необходимите
помещения, включително и санитарно помещение. При тези съображения,
съдът не може да приеме, че с поведението посредством отдаване под наем на
тази част от имота, за която същите са носители на ограничени вещни права на
ползване, са осъществили противоправно поведение, което е обусловило
настъпване на вредоностния резултат.
Не така стоят изводите на съда във връзка със задълженията на
ответниците в качеството им на наемодатели на процесното избено
помещение използвано за жилищни нужди, в частта досежно необходимостта
от предприемаме от тяхна страна на активни действия поддръжка
изправността на електрическата инсталация захранваща бойлера и
обезопасяване на бойлера, който се намирал в санитарното помещение /баня –
тоалет/, което е обслужвало наетия от низходящия на ищците обект.
Няма спор, че на посочената в исковата молба дата, смъртта на М. М., е
настъпила именно в санитарното помещение, като част от наетото от него и
отдадено под наем избено помещение от ответниците. Няма спор също така,
че в това помещение е бил ситуиран електрически бойлер. От показанията на
свидетелите Ч. и Ц., които са бивши наематели /преди настъпване на
инцидента/ на процесното помещение, както и от заключенията на единичната
и тройна съдебно – технически експертизи, съдът приема, че извън
помещението, а именно в коридора на процесното помещение, в което се е
намирал бойлер е бил монтиран ключ, с който бойлерът се е включвал и
изключвал. В заключенията си експертите по единичната и тройна експертизи
14
посочват, че самият бойлер, като електрически уред е бил произведен през
1990г., българско производство, изработен при спазване правилата на БДС,
като за безопасността за неговата работа е било необходимо същият да бъде
присъединен към електрическата инсталация на сградата посредством
трипроводна схема. В тази насока изрично са излага, че в Наредба
№3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електрически
линии, се съдържа изрично изискване за наличието на три проводника при
свързване на уреда към ел. инсталацията. Съдът при кредитиране
заключенията на експертите, като обективно, безпристрастно и компетентно
дадени, приема, че процесният бойлер в отдаваното от ответниците
помещение е бил свързан към ел. системата на сградата, в която се намира
процесното помещение чрез използване на двупроводников мостов кабел.
Изрично вещото лице В. при защита на своето заключение посочи, че дори и
да бъде прието, че в сградата, която е била въведен в експлоатация през 1964г.
е била предвидена двупроводна система на свързване, то свързването на
бойлера към такава система представлява нарушение на техническите
правила и норми, които задължително изискват свързване с трипроводна
система. Конкретния начин, по който и бил свързан бойлера, чрез
двупроводников кабел не предпоставя постоянна опасност на електрическия
уред, но същия става опасен за живота и здравето на ползващия уреда при
пробив в изолацията. Използвания мостов кабел за свързване на бойлера е с
неподходяща изолация, същия е предназначен по своята техническа
характеристика за вграждане за под мазилка. Вследствие нормалното
използване на бойлера по неговото предназначение и с оглед начина на
свързване е напъпил пробив в изолацията, при което е настъпило офазяване на
уреда. Този извод се подкрепя и от извода, който вещите лица Д., А. и П. в
заключението си, в което посочват, че в случая металния корпус на
електрическия уред е бил офазен, като по същия са били измерени 200 волта
напрежение.
Наред с технически неправилната двупроводна система, вместо
нормативно и технически изискуемата трипроводна такава, заключението на
единичната експертиза, така и в заключението на тройната такава, се посочва
и неправилното свързване на ключа, чрез който се е задействало и прекъсвала
работата на уреда. Този ключ, както вече съдът прие от доказателствата по
делото се е намирал в коридора на процесното помещение. По данни от
тройната експертиза /в частност събраните допълнителни пояснения от
експертите при защита в съдебно заседание на изготвеното заключение/, съдът
приема, че за техническо правилно свързване на бойлера към ключа, е било
необходимо да бъде осъществено такова присъединяване, че посредством
ключа да бъде прекъсвана фазата /фазовият проводник/, която е отивала към
бойлера. Не такъв е електрическият монтаж на процесния бойлер, при който
така изградената двупроводна инсталация е с прекъсната нула /нулев
проводник/ от ключа. Категорично и еднопосочно вещите лица по назначените
от съда експертизи посочват, че този начин на свързване от гледна точка на
техническите правила и норми е неправилен. Експертите поясняват, че при
този неправилен монтаж, вследствие възникване на технически проблем, при
който фазата продължава към електрическия уред, а чрез ключа е прекъсната
нулата, електрическата верига не може да бъде затворена, доколкото за
затваряне на същата е необходима, както фаза, така и нула. В случая при това
неправилно свързване на процесния бойлер, при прекъсната нула от ключа в
коридора, фазата продължава към уреда, при което последният се офазява, т.е
15
по металния корпус на уреда протича електричество. При тази двупроводна
система, която не позволява заземяване към земята, заземяването в случая е
станало посредством човешкото тяло.
В заключение съдът при кредитиране показанията на експертите приема,
че електрическият бойлер е неправилно свързан към ел. система посредством
технически неправилна двупроводна система вместо изискуема трипроводна
такава, като и че е налице неправилно от техническа гледна точка прекъсване
на нулевия проводник от ключа, който се е намирал в коридора на
помещението. Установи се от събраните по делото доказателства, че дори и да
бъде прието, че електрическата система на сградата, която е въведена в
експлоатация през 1964г. да е предвиждала двупроводна система, то бойлерът,
който е произведен 1990г. при негово монтиране в процесното помещение е
следвало да бъде свързан посредством кабел с три проводника, като без
значение е това дали този кабел ще бъде монтиран в стената или извън нея.
Макар и самата инсталация на сградата да е правилно изградена, то
неправилно се явява свързването на електрическия уред към нея, вследствие
на което същият се е офазил.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице
Д., което се кредитира напълно от съда, като обективно и компетентно дадено,
се установява, че смъртта на М. М. е настъпила вследствие нисковолтова
електротравма, което се изразява в преминаване на електрическа енергия през
тялото на пострадалия.
При съпоставка на заключенията на съдебно – техническите експертизи и
това на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза следва да бъде
направен извода, че смъртта на низходящия на ищците е в резултат на
неправилното свързване на електрическия бойлер към ел. инсталация на
отдаваното от ответниците под наем помещение. Същите са имали
задължение да предприемат действия по осъществяване на правилно
свързване на електрическия уред към електрическата система, преди да
отдадат под наем процесната част от жилищния обект, за който са носители на
ограничени вещни права, но въпреки това си задължение са проявили
бездействие, с което са нанесли вреди за ищците изразяващи се в причинени
им болки страдания вследствие смъртта на М. М.. В случай, че ответниците,
като носители на ограниченото вещно право на собственост върху отдаваната
от тях част от жилищен имот, бяха предприели активи действия по правилно
присъединяване на електрическия бойлер към електрическата система чрез
трипроводна система, така както изискват техническите правила и норми
уредени в Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уреди
и електропроводните линии, съответно надлежното му обезопасяване
посредством правилно свързване към прекъсващия ключ, то те не биха
допуснали проява на противоправно поведение осъществено под формата на
бездействие. При изложените съображения съдът намира, че е доказан
фактическият състав на непозволеното увреждане, като се доказа наличието
на противоправно поведение, което е осъществено от ответниците чрез
допуснато от тях бездействие, настъпила е вреда за ищците изразяваща се в
смърт на техния близък, като между вредата и противоправното поведение е
налице пряка причинно-следствена връзка. Доказаха се от събраните по
делото доказателства наведените в исковата молба от ищците твърдения, че
ответниците са бездействали, като не са предприели, а са били длъжни да
осъществят действия по въвеждане в изправност на електрическата
инсталация инсталация захранваща бойлера в обекта отдаван от тях под наем,
16
същият намиращ се в *** и обезопасяване на бойлера намиращ се в този
обект.
Възраженията на ответниците за осъществени от М. М. действия досежно
предприета от него манипулация по отношение на електрическия бойлер
останаха недоказани. От анализа на събраните в хода на производството
доказателства не се установи, че низходящия на ищците е използвал
инструменти, с които е премахнал крепежни елементи от корпуса на уреда.
Такива данни не се откриват от показанията на свидетелите С.С. и М.П., които
са посетили мястото на инцидента в непосредствен момент след реализиране
на инцидента. Данни, за наличие вмешателство във корпуса на бойлера е
обусловило настъпване на протичане електричество по неговия корпус –
офазяване, не се установява и от заключенията на вещите лица по единичната
и тройна съдебно – технически експертизи. При изложените съображения
съдът намира, че тези възражения за съпричиняване за настъпване на
вредоностния резултат, които са изложени от ответниците са недоказани.
Не следва да бъдат уважени и възраженията на ответниците, че
неизключването на ключа на бойлера от М. М., който се е намирал в коридора
на отдаваното под наем помещение е допринесло за настъпване на инцидента.
Категорично и еднопосочно, от заключението на единичната и тройна
съдебно – технически експертизи се установи, че неправилно е осъществено
свързване на електрическия уред към самия ключ, като вместо фазата от
същия се е прекъсвал нулевия проводник на използваната в нарушение на
Наредба №3/2004г. двупроводна система, вместо трипроводна такава. При
това неправилно прекъсване на нулевия проводник в ключа намиращ се
коридора на помещението и при отсъствие на трети нулев проводник,
електрическата верига поставена под товар не може да бъде затворена, което е
допринесло до протичане на ел. енергия по корпуса на бойлера и затварянето
на веригата посредством преминаване на ел. енергия през човешкото тяло.
Бездействието допуснато от ответниците посредством липса на предприемане
на дължими действия по правилно свързване на ел. бойлер към ел. система,
съобразно задължителните технически правила и норми е причината за
настъпване на вредоностния резултат.
С оглед установяване фактическия състав на непозволеното увреждане, то
следва да бъде разгледан и въпросът за определяне на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди.
В процесната хипотеза неимуществените вреди са настъпили за ищците
вследствие смъртта на техния син, която е настъпила в резултат на
горепосоченото събитие. Между ищците, като родители на починалия и
последния от доказателствата по делото съдът приема, че е била налична сила
връзка. Тези си изводи, съдът прави при анализ на дадените в хода на
съдебното производство гласни доказателства и в частност тези събрани
посредством разпита на свидетелите М.Л. и Д.Д. Същите заявиха, че М. М. е
помагал на своите родители в грижа за общото им стопанство, подържал е
17
близки отношения с тях, като в родното си населено място се е връщал за
честване на официални и семейни празници. Установи се, че след смъртта на
техни син, ищците са се затворили в себе си, изолирали са се от социалната
среда, в която допреди инцидента активно са взимали участие. Тези показания
на свидетелите напълно се подкрепят от показанията на приетата по делото
съдебно – психиатрична и психологична експертиза на вещите лица Р.Б. и Р.Г,
което заключение следва да бъде кредитирано, като обективно и компетентно
дадено. Експертите са категорични, че настъпилата смърт на синът на ищците
е предизвикала у тях състояние на силен стрес, обусловила е състояние на
силно травматично събитие, което от своя страна е допринесло до
разстройство в адаптацията, така и посттравматично стресово разстройство.
Преживеният силен стрес в последствие се е трансформирал в психотравма,
която от данните в заключението дадено от вещите лица, ищците не са
преработили. Наред с емоционалната травма, която се наблюдава при ищците,
от данните по делото, в това число и от самото заключение на комплексната
съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява влошаване
на телесни заболявания при същите.
При така изложеното, като бъде взето в предвид, че конкретните
неимуществени вреди са причинени на ищците вследствие загуба на техния
син, който е бил в млада възраст към момента на настъпване на смъртта /27
години/, следва да се отчете тяхната възраст, съответно 55 години към
момента на настъпване на вредоностния резултат за ищеца А. М. и 51г. за
ищцата Д. М., установената между ищците в качеството им на родители и
починалия М. М. силна емоционална връзка родител - дете, преживеният
силен емоционален стрес трансформиран в психотравма при ищци, както и
социалното отчуждение, което се установи, че е настъпило при последните
след смъртта на техния син. При изложеното съдът намира, че по
справедливост следва да бъде определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер от по 80 000 лева за всеки един от тях , за което ответниците
солидарно да бъдат осъдени, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения размер от 100 000 лева предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Върху уважената главница се дължи и лихва за забава считано от
момента на настъпване на деликта 19.10.2012г. до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед възраженията на ответниците за заплатените до момента
276563,88 лева под формата на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, което заплатено обезщетение да бъде взето в предвид при
постановяване на настоящото решение, съдът намира следното:
В насока тези си възражения ответниците ангажират справка по изп. дело
№ 522/2018г. по описа на ЧСИ Л.С., от която се установява, че към
12.03.2019г. по това изпълнително производство са събрани суми за
погасяване на задължението в общ размер от 276563,88 лева. Така посочената
сума е заплатена по изпълнителното производство, което от своя страна е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2018г., който е издаден
по в.гр. дело № 38/2018г. на Апелативен съд – Варна.
От наличните приобщените по делото дела от предходно разглеждане на
спора се установява, че по повод молба от 20.03.2018г. по в.гр. дело №
38/2018г. на Апелативен съд – Варна, с разпореждане №275/21.03.2018г. е
издаден изпълнителен лист от 21.03.2018г., на осн. чл. 404, ал.1, пр.2-ро ГПК,
доколкото с въззивното съдебно решение постановено по посоченото дело е
18
потвърдено първоинстанционното съдено решение № 1561/25.10.2017г.,
постановено по гр. дело № 993/2015г. на ВОС.
С решение № 560/02.10.2024г., постановено по гр. дело № 2340/2024г. на
ВКС е отменено на осн. чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязло в законна сила решение
№ 1561/25.10.2017г., постановено по гр. дело № 993/2015г. на ВОС, в неговата
осъдителна част.
Доколкото изпълнителният лист от 21.03.2018г. по в.гр. дело № 38/2018г.
на Апелативен съд – Варна, е издаден въз основа на потвърденото с това
решение № 1561/25.10.2017г., постановено по гр. дело № 993/2015г. на ВОС,
което впоследствие е отменено, то заплатеното от ответниците по него не
следва да бъде взето в предвид при определяне размера на настоящото
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Заплатеното по отменено
съдебно решение е заплетено при отпаднало основание, при което платеното
по него подлежи на връщане.
По отношение на разноските:
Ищците чрез процесуалния си представител не претендират разноски в
настоящото производство, за което е образувано гр. дело № 2417/2024г. на
ВОС, след връщане на делото за ново разглеждане с оглед отмяна на влязло в
сила съдебно решение при приложение на чл. 303 ГПК. В тази насока са и
изричните уточнения, които се формулират от последните в съдебно
заседание, в което е даден ход на устните състезания. Вместо за настоящото
производство, разноски се претендират за проведените съдебни производства
по гр. дело 993/2015г. на ВОС, в.гр. дело № 38/2018г. на Апелативен съд –
Варна и № 2483/2018г. на ВКС.
С оглед изричните уточнения от ищците, че те не претендират разноски,
които са сторени пред настоящата първа съдебна инстанция, на която делото е
върнато за ново разглеждане, то съдът не следва да се произнася по
дължимостта им. Разноски, които са сторени в съдебните производства, които
попадат в обхвата на производството по чл. 303 ГПК не следва да бъдат
присъждани в настоящото производство, доколкото същите не съставляват
разноски сторени по него.
Съобразно изрично приетото с т.4 на Тълкувателно решение № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, в производството по същество на спора следва да бъдат
присъдени разноски на молителя, които той е сторил в производството по чл.
303 ГПК, когато молбата му бъде уважена.
Молител в производството по чл. 303 ГПК, за което е образувано гр. дело
№ 2340/2024г. на ВКС е третото лице – помагач на ответниците в настоящото
производство И. Ж. В., а ответници по тази молба са ответниците и в
настоящото производство. Молителят в това производство е представил
доказателства за разноски в размер на 5100 лева, от които 1600 лева държавна
такса за образуване на производството и 3500 лева заплатено възнаграждение
за процесуално представителство, молбата за отмяна на влязло в сила съдебно
решение е уважена, поради което в полза на молителя следва да бъдат
присъдени разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
19
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Х. М., ЕГН ********** и А. М. М.,
ЕГН ********** и двамата с адрес *** срещу Г. Н. Б.а, ЕГН ********** от
***, *** и Н. М. Б., ЕГН ********** от *** Х. М. Б., ЕГН ********** от *** и
Г. Н. Б.а, ЕГН ********** от ***, ***, последните трима в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на съдебното производство ответник
М.Х. Б., б.ж. на гр. Варна, за солидарното им осъждане да заплатят на всеки
един от ищците сумата от по 100 000 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на
смъртта на синът им М.А. М., б.ж. на гр. Варна, починал на 19.10.2012г., която
смърт е настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената
работа по монтаж на електрически бойлер, която работа е възложена от
ответниците на трето лице И. Ж. В., ЕГН ********** от г*** на осн. чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Н. Б.а, ЕГН ********** от ***, *** и Н. М. Б., ЕГН
********** от *** Х. М. Б., ЕГН ********** от *** и Г. Н. Б.а, ЕГН
********** от ***, ***, последните трима в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на съдебното производство ответник
М.Х. Б., б.ж. на гр. Варна ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на всеки един от
ищците Д. Х. М., ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** и двамата с
адрес *** сумата от по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и
страдания в резултат на смъртта на синът им М.А. М., б.ж. на гр. Варна,
починал на 19.10.2012г., вследствие на допуснато бездействие изразяващо се в
липса на предприети действия от ответниците по въвеждане в изправност на
електрическата инсталация инсталация захранваща бойлера в обекта отдаван
от тях под наем, намиращ се в *** и обезопасяване на бойлера намиращ се в
този обект, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
увреждането 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта за разликата над уважения размер
за присъждане на обезщетение от по 80 000 лева за всеки до пълно предявения
размер от по 100 000 лева за всеки един от тях, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. М. Б., ЕГН ********** от *** Х. М. Б., ЕГН ********** от
*** и Г. Н. Б.а, ЕГН ********** от ***, вх.Б, ет.54, ап.16 ДА ЗАПЛАТЯТ на
И. Ж. В., ЕГН ********** от ***сумата от 5100 /пет хиляди и сто/ лева, от
които 1600 лева заплатена държавна такса по сметка на ВКС и 3500 лева
възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл. 303
ГПК, за което е образувано гр. дело № 2340/2024г. на ВКС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответниците Г. Н. Б.а, ЕГН ********** и Н. М. Б., ЕГН **********, Х. М. Б.,
и Г. Н. Б.а, последните трима в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на съдебното производство ответник М.Х. Б., б.ж. на гр.
Варна - И. Ж. В., ЕГН ********** от ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21