Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25/20.01.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 579 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу заповед за премахване
на незаконен строеж с правно основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателите „П.Г. 007“ ЕООД обжалват заповед № РД-15-582/04.11.2016
г. на Кмета на Община Берковица, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „плътна ограда“, намиращ се между имоти с идентификатори 03928.512.547
и 03928.512.399 по КККР на гр.Берковица, с административен адрес – гр.Берковица,
ул. „М*** К*** , собственост на „П.Г. 007“ ЕООД. Със заповедта е даден
едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволното й изпълнение,
след което да се пристъпи към принудително премахване. В жалбата чрез законния
си представител и чрез пълномощника си в съдебно заседание, жалбоподателите
поддържат, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушения във формата на
акта, съществени нарушения на административно-производствените правила и
противоречие на акта с материално-правни норми. Оспорващите поддържат, че в
хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не са конституирани надлежните заинтересовани
лица – дружеството-собственик на имота, а като физическо лице неговия законен
представител, като освен това оспорения акт не съдържа реквизитите на акта по
чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.225а от ЗУТ. Поддържа, че
административният орган неправилно е установил годината на осъществяване на
строежа, както и извършителя, който не е дружеството-собственик, а предишния
собственик на имота. Моли съда да отмени заповедта и му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Берковица,
редовно призован за участие в съдебно заседание, не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Индивидуалният административен акт, който се обжалва,
представлява заповед за премахване на незаконен строеж. Премахването на строеж
пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на
жалбоподателите – собственици на строежа. Жалбата срещу акта е предявена в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (аргумент от л.5 и л.2 по делото) от надлежно
легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира,
че е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по административната преписка
писмени доказателства – нотариален акт № 478, том ІІІ, рег. № 2348, дело № 249/08.06.2015
г. на нотариус Огнян Каменов при БРС (л.41 по делото), търговското дружество „П.Г.“
ЕООД, с ЕИК * е придобило недвижим имот – поземлен имот на площ от 268 кв.м. с
идентификатор по кадастралната карта 03928.512.547, с административен адрес на
имота – гр. Берковица, ул.“М*** К*** “ № * .
Въз основа на постъпили жалби вх. № СИИС –
94-00-400/11.11.2015 г. (л.10) и вх. № СИИС – 94-00-400(15)/29.07.2016 г. (л.24
по делото) от Т*** К*** К*** – К*** и Н*** К*** К*** – С*** , съсобственици на
имот 03928.512.399 в гр. Берковица, ул. „М*** К*** “ № 4 до Кмета на Община Берковица,
е извършена проверка на място от служители на Община Берковица, като на
проверката е присъствал законния представител на дружеството П.Г.. Издадени са констативен
акт № 6/12.10.2016 г., обр.№ 1 (л.13-15) и констативен акт № 6, обр. № 2
(л.16-17), като е образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ.
При проверката е констатирано незаконно строителство, описано по следния начин
- „изградена е плътна ограда от циментови тухли, циментови колони, циментови
капаци с размери дължина от 30 метра, ширина от 0,22-0,23 метра и височина от 2,10
метра, като от точка А до точка Б и т.В оградата е изцяло в имот 03928.512.399,
а от точка Г до точка Д и т.Е е между ПИ 03928.512.399 и ПИ 03928.512.547 по
скицата на л.11. Приема се в констативните актове, че изградената ограда е извършена
по стопански начин през 2000 година от възложителя „П.Г.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление – гр. Берковица, ул. „З*** “ № * и е собственост на същото
дружество. Разположението на строежа в имота е представено както на окомерната
скица, част от констативния акт, така и на скицата на л.11. По отношение на
описаното строителство, работната група е установила, че е построено без
одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, което е дало основание
нарушението да се квалифицира като такова по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативните
актове са оповестени по реда на §4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване
на съобщение № СИИС 94-00-400(18)/13.10.2016 г. (л.18). Върху съобщението са
положени подписите на две длъжностни лица от община Берковица. Съобщение за
изготвените констативни актове е връчено на дружеството на 13.10.2016 г. (л.20).
С възражение вх. № СИИС – 94-00-400(19)/19.10.2016 г. срещу констативни актове
№ 6/12.10.2016 г. (л.21-22) дружеството-собственик е оспорило констатациите в
актовете по отношение на извършителя на строителството, като чрез законния си
представител поддържа, че това е техния праводател – бивш собственик на
поземлен имот 512.547 и към момента на продажбата на имота, оградата е била
изградена в този й вид, като освен това поддържат, че строежа е допустим по
правилата и нормите, предвидени в ЗУТ, доколкото нормата на чл.48, ал.5 от
закона предвиждала височина до 2,20 метра над прилежащия терен. Поради това
оградата представлявала търпим строеж и не следвало да се издава заповед за
премахването й, като законния представител е представил и саморъчна декларация
(л.23).
Административният орган – Кметът на Община Берковица е
издал оспорената в настоящото производство заповед № РД-15-582/04.11.2016 г. При
постановяване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностните лица
фактическа обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.148 от ЗУТ, като изрично е приел за установено,
че строежа е изпълнен от „…П.Г. представител на „П.Г.“ ЕООД през 2015 г….“
Строежът е определен като такъв от шеста категория, съгласно чл.10, ал.3 във
връзка с ал.1, т.5 от Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.6, б. „в“ от ЗУТ.
От заключението на вещото лице М.Т. по назначената
съдебно-техническа експертиза, ведно с приложения (л.35-42), което съдът възприема изцяло като
напълно отговарящо на поставените задачи, професионално и достоверно, се
установи, че изградената в ПИ 512.399 и между ПИ 512.399 и ПИ 512.547
масивна ограда с параметри 2,10-2,20 височина е по старите имотни граници от
1997 г. между имотите и е построена през 2000 г., а облицовките са от 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че за този строеж се изисква разрешение от Главен
архитект. Строежът, според вещото лице, като отговор на поставената задача, е
допустим по правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
приложението му.
От разпита на свидетеля К*** и свидетеля Б*** , чиито
показания съдът възприема като преки, непротиворечиви и достоверни, се
установи, че първият свидетел е бившият собственик на имота, който го е
прехвърлил на дружеството – жалбоподател през 2015 г. Същият удостовери, че
лично е построил оградата в близък до сегашния й вид още през 2000 г., като
даде подробно описание на вида на имота от 1987 г. до настоящия момент, като
даде и сведения относно собствеността през годините. Свидетелят Б*** потвърди,
че оградата е изградена от св. Костов („… имаше си фундамент…После А*** вече я
е подобрил…даже аз съм го виждал как я строи…отдавна беше…. Може да има 10
години, но не мога да кажа точно коя година… Оградата си беше построена и сега
си е там.“) и е възприел
лично построяването на оградата. Показанията на двамата свидетели се кредитират
от съда, доколкото възрастта и местоживеенето на св. Божков позволява да има
преки и в достатъчна степен ясни впечатления за релевантните факти, а св.
Костов, като бивш собственик на имота удостоверява не само релевантните факти,
свързани със строежа, но и редица доказателствени факти, които обсъдени в
съвкупност и анализирани от съда, дават основание да се заключи, че
правнорелевантните факти за делото – построяване на оградата към 2000 г. от св.
Костов, е установен посредством събраните гласни доказателствени средства. По
такъв начин се потвърждават и приетите в констативния акт от служителите на
общинската администрация факти.
От правна страна, съдът в рамките на съдебния контрол
по чл.168 от АПК, намира следното:
Постановяването на оспорваната заповед е извършено от
компетентния орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ – Кмета на Община Берковица, в обема
на правомощията му по закон – премахването на незаконни строежи от шеста
категория или на части от тях.
В оспорения акт органът е посочил надлежно категорията
на процесния строеж. Съгласно чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи във връзка с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ,
строежа е от шеста категория (макар в заповедта неправилно да е посочено
основание по чл.10, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от Наредбата във връзка с
чл.137, ал.1, т.6, б. „в“ от ЗУТ – каквато разпоредба в актуалната редакция на
закона към датата на издаване на заповедта не съществува). Заповедта е
постановена, обаче, при неспазване на регламентираната от закона форма и
реквизити (чл.225а, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.59, ал.2 от АПК). Макар в
заповедта да са отразени фактическите и правни основания за издаването й, не е
посочен адресат на същата – задълженото лице, което трябва да премахне строежа
– нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ. По
този начин постановеният административен акт не създава яснота по отношение на
изпълнението на административното задължение. Освен това, видно и от
съдържанието на заповедта и депозираната жалба, самите жалбоподатели не са били
наясно дали адресат на акта е физическото лице – законен представител на
дружеството – собственик или самото дружество, представлявано от законния си
представител.
Допуснати са и съществени нарушения на
административно-производствените правила, доколкото по преписката не са събрани
всички доказателства от значение за случая, като не са изяснени и релевантните
факти. От една страна в констативния акт е прието, че оградата е построена през
2000 г. Във възражението на дружеството-жалбоподател е посочено същото
твърдение, подкрепено и с представена декларация за годината на построяването. Въз
основа на това АО е следвало да прецени дали са налице хипотези, които
изключват инициирането на административно производство по чл.225а от ЗУТ. Тези
хипотези са свързани с наличието на специалната правна норма на §.127 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от
2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014
г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г.), която с оглед на установения и в
констативния протокол факт – построяване на оградата през 2000 г. и с другия
релевантен факт, установен от вещото лице по СТЕ, че се отнася до строеж,
допустим по правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането
му, биха променили изцяло правните изводи, които е формирал органа в обжалвания
акт. От друга страна в заповедта е прието, че строежа е изпълнен през 2015 г. Органът
по никакъв начин не е коментирал това противоречие между установеното в констативен
акт № 6, че строежа е изпълнен през 2000 г. (л.11) и приетото в крайния акт –
оспорената заповед, че същия е изпълнен през 2015 г. Това е съществено несъответствие,
което пряко рефлектира върху анализа на доказателствата, приетите факти и
направените правни изводи, така също и накърнява правото на защита на
административно-привлечения субект, което само по себе си съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна на акта.
На следващо място по делото има косвени данни за висящ
исков процес – спор за материално право за част от процесните имоти (така в
писмо вх. № СИИС-94-00-400(15)/29.07.2016 г. - л.21) между субектите-титуляри
на правото на собственост върху съседните имоти 512.399 и 512.547. В тази
връзка спора вероятно се отнася и за факти и обстоятелства, които са свързани с
разположението на оградата между двата съседни имота (дали е между имотите,
дали навлиза отвъд имотните граници), от решаването на който зависи да се
изследва приложението на § 127 от ЗИД на ЗУТ, за което по настоящето дело има
данни за евентуална приложимост с оглед годината на построяване и допустимостта
на строежа по правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите актове по приложението
му – в пределната по чл.48, ал.5 от ЗУТ височина на оградите и съобразно
останалите параметри на застрояване.
Основателно е и възражението в писмената защита на
процесуалния представител на жалбоподателите относно приетия в заповедта извод
за собствеността на оградата и разположението й между имотите. Действително
вещото лице установява, че повече от година преди издаването на оспорената
заповед е одобрен нов ПУП в кв.98а по плана на Берковица, с който са обединени
два имота 512.396 и 512.547 (така на скица на л.38 по делото), в новообразуван
имот 512.601 т.е. към момента на издаването на акта такъв имот 03928.512.547 не
съществува, поради което е налице несъответствие между приетото в заповедта и
действителното кадастрално местоположение на строежа.
Съдът приема, че административният орган е допуснал
основанията за отмяна на акта по чл.146, т.2 и т.3 от АПК, при което следва да
се отмени оспорената заповед, а с оглед искането за разноски от жалбоподателя,
същото на основание чл.143 от АПК, следва да бъде уважено, съобразно с
представения договор за правна защита № 0076264/09.01.2017 г. в размер на 500
лева, а така също и държавна такса от 50 лева и депозит за вещо лице по
назначената експертиза в размер на 220 лева или общо разноски в размер на 770
лева. Граждански правосубектното юридическо лице Община Берковица, представлявано
от ответника, следва да бъде осъдено за заплати така определените разноски.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-15-582/04.11.2016 г. на Кмета на
Община Берковица, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „плътна ограда“, намиращ се между имоти с
идентификатори 03928.512.547 и 03928.512.399 по КККР на гр.Берковица, с
административен адрес – гр.Берковица, ул. „М*** К*** “ № 4, по жалбата на „П.Г.
***, представлявана от Кмета на Общината Милчо Доцов да ЗАПЛАТИ на „П.Г. 007“
ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр. Берковица, ул. „З*** “ №
* направените по делото разноски в размер на 770 (седемстотин и седемдесет)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо
лице.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: