Решение по дело №14/2022 на Административен съд - Кърджали

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

01.04.2022

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен съд

състав

На

09.03.2022

година

В   публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

ВИКТОР  АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ  ШЕФКИ  МАРИЯ  БОЖКОВА

и  при  участието  на

Секретар

Мелиха  Халил

Прокурор

Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

14

по описа  за

2022

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от началника на Районно управление –Кирково към ОДМВР - Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител .-  М. К. П. - главен юрисконсулт в ОДМВР – Кърджали, против  Решение №107 от 22.12.2021год., постановено по АНД №267/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №21-0318-000393 от 05.11.2021год., издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, като моли настоящата инстанция да го отмени. В съдържанието на жалбата подробно е възпроизведена установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените от съда правни изводи, обусловили постановения с решението краен резултат. Касаторът  заявява също, че не е съгласен изводите на съда, като счита, че всеки водач, които взема решение да управлява чуждо МПС, е длъжен да се убеди в неговата техническ изправност, както в редовността на регистрацията му и че единствено след такава проверка, водачът следва да поеме управлението на автомобила. Твърди, че санкционирането единствено на собствениците е в противоречие с волята на законодателя, който изрично посочил, че субект на административнонаказателна отговорност в тези случаи са водачите и че съвсем естествено било, с цел избягване на административнонаказателна репресия, нарушителите да твърдят, че не са знаели, че МПС е с прекратена регистрация, но те са били задължени да проверят тези обстоятелства. Сочи, че с разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и че от приобщените към делото доказателства се установява по безпорен начин, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, поради което е имал качеството „водач” на МПС, като намира за безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС е било със служебно прекратена регистрация. Сочи също, че е установено и че автомобилът е собственост на юридическо лице и че по отношение на това МПС не е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и че прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Според касатора, установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение, т.к. същият в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в частност на правилата, въведени с нормата на чл.481, ал.З от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с чл.100, ал.3 от ЗДвП, според която, водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Касаторът излага и довод, че същият, в качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение и че най-малкото, което е могъл да направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Според касатора, ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав, по прекратяване на регистрацията на МП, като сочи, че на водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред, а това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Излага и довод, че е вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, като счита, че в настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от водача автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, пред.2/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моли съда да отмени Решение №107 от 22.12.2021 год., постановено по АНД №267/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което се отменя наказателно постановление №21-0318-000393 от 05.11.2021 год., издадено от началника на РУ - Кирково, с което на М.А.Х. от ***, на основание по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца.

Касаторът - началникът на Районно управление - Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – М.А.Х. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба на началника на РУ - Кирково против Решение №107 от 22.12.2021 год. на Районен съд - Момчилград, постановено по АНД №267/2021 год., като намира същата за неоснователна и недоказана. В молбата излага доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като с оглед на изложено счита, че правилно и обосновано съставът на Pайонен съд - Момчилград е приел в решението си, че наказателното постановление с което са наложени на ответника по касация наказания, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Моли за решение в този смисъл, като претендира за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, като към молбата прилага договор за правна защита и съдействие от 07.03.2022 год., ведно с пълномощно към него от същата дата, както и списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали сочи, че от фактическа страна по делото е било установено, че на 03.06.2021 год., служители на РУ - Кирково са извършили проверка на ответника по касационната жалба – М.Х., като водач на МПС, при която е било установено, че управляваният от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 год., издадена от министъра на вътрешните работи, а именно - поради това, че е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, че за превозното средство не е платена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, като такава застраховка е била сключена същият ден, след установяване на нарушението. Сочи също, че е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на превозното средство, който е бил длъжен да се съобрази с нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразно която, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели, поставени на определените за това места и че за да отмени наказателното постановление, Pайонен съд - Момчилград е приел, че административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства за съставомерност на деянието от субективна страна, както и че не е установено, собственикът на превозното средство да е уведомен по реда на чл.18б, ал.2 от Наредбата, каквото изискване е въведено и в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а още по-малко би могло да се направи извод и за знанието на този факт от ответника по касационната жалба, който не е от кръга на собствениците на превозното средство. По тези съображения счита, че обжалваното решение на Районен съд – Момчилград следва да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №107 от 22.12.2021 год., постановено по АНД №267/2021 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №21-0318-000393 от 05.11.2021 год., издадено от началника на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І /първо/ от Закона за движение по пътищата, на М.А.Х. от ***, ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Със същото решение, Районен съд – Момчилград е осъдил Областна дирекция на МВР - Кърджали, да заплати на М.А.Х. от ***, ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 360 лева, представляваща разноски по делото, за платено възнаграждение за един адвокат.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че видно от акта и издаденото връз основа на него НП, същите са съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на 03.06.2021 год., в 10:30 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на лек автомобил с рег.№***, при обстоятелства: в ***, ул.„***”, на спирка на ***, по посока на движение от *** към ***, водачът М.Х. управлява лек автомобил „Фолксваген транспортер”, с рег.номер ***, собственост на П. Л. В., ЕГН **********, което не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 20.04.2021 год., с което виновно нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Районният съд е посочил, че видно от разпита на свидетелите А. Д. К. и Б. Д. С. се установява, че на посочената дата, при проверка същите са констатирали, че автомобилът, който управлява жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, като тези показания съдът е кредитирал като кореспондиращи помежду си, непосредствени и логични.

Така, съдът обаче е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административното нарушение не е доказано и установено, т.к. в случая, в атакуваното НП е посочен текста на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но по делото липсва доказателство, от което да е видно, че собственикът на МПС-то или неговите наследници са уведомени за служебно прекратената регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Районният съд е приел също така, че в случая няма как да бъде вменено във вина на жалбоподателя, че управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация, тъй като същото е собственост на друго физическо лице, за което от своя страна няма доказателства да е уведомено по надлежния ред за прекратяването, каквото е изискването на закона.

С оглед на горното районният съд е намерил, че административното нарушение не е установено и доказано най-вече от субективна страна, като е посочил, че жалбоподателят по никакъв начин, към датата на проверката - 03.06.2021 год., не е бил със съзнанието, че управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация, тъй като същото е собственост на друго физическо лице, което от своя страна не е уведомено по надлежния ред за прекратяването, каквото е изискването на закона. По тези съображения Момчилградският районен съд е извел и окончателния си извод, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед този изход на делото районният съд е приел, че следва ОД на МВР - Кърджали да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 360 лева, представляващи разноски по делото за платено възнаграждение за един адвокат.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като споделя и направените въз основа на нея правни изводи и съответно, намира за законосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат.

С разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП е въведено изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото, между страните няма спор, че регистрацията на описания в процесното наказателно постановление лек автомобил, марка „Фолксваген Транспортер”, с рег.№***, собственост на П. Л. В., с ЕГН **********, е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради това, че собственикът на това МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Според разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на която е прекратена регистрацията на процесното МПС, служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От това следва, че с посочената разпоредба, на компетентните органи, ангажирани с регистрирането на ППС, е вменено и задължението да уведомяват собствениците в случаите на служебно прекратяване на регистрацията, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая няма данни, а няма въобще и такива твърдения, собственикът на посочения по-горе лек автомобил да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията му от компетентния орган, или да е узнал за това по някакъв друг начин. Липсата на уведомяване на собственика, в случаите по чл.143, ал.10 ЗДвП, респ. липсата на знание за служебно прекратената регистрация, поради неизпълнение на законово задължение на административен орган, води до липса на субективния елемент на процесното деяние, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. В тази връзка, правилен е изводът на решаващия съд за липсата на субективния елемент на деянието, необходим за неговата съставомерност, тъй като в случая не са налични каквито и да било данни, водачът да е управлявал описания в наказателното постановление лек автомобил със съзнанието, че това МПС е с прекратена регистрация.

Доводите на касатора, изложени в жалбата, че всеки водач, който взема решение да управлява чуждо МПС е длъжен да се убеди в редовността на регистрацията му, не се споделят от съда. Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП не предвижда задължение на собствениците на МПС, сами да следят за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила поради несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или не. Според посочената норма, задължение на компетентните органи е да уведомят собственика на ППС за прекратяването на регистрацията.

По изложените съображения, Кърджалийският административен съд в настоящия състав намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние от субективна страна, които изводи следва да бъдат споделени.

С оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата, подадена от началника на РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, с наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и доказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е правилно и законосъобразно, като постановено при правилна преценка на събраните доказателства и правилно приложение на материалния закон и не е налице никакво касационно основание за отмяната му, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременното направеното искане за присъждане на деловодните разноски за настоящата инстанция, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр.  с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи в размер на 480 лева и представляващи договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год./л.19, стр.2/, ведно с пълномощно към него от същата дата. Предвид липсата на направено възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде присъдено в полза на ответника по касация в пълния му претендиран размер.

За дължимите на ответника по касация М.А.Х., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи административнонаказващия орган – началник на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                     

Р      Е      Ш     И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107 от 22.12.2021год., постановено по АНД №267/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

        ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Х. от ***, ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство, за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.   

                                                      

 

 

                                                                                                            2.