Р Е Ш Е Н И Е
№І- 48 05.05.2021 година гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на седми април през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1/ Пламена
Върбанова
2/мл.с.Детелина Димова
При прокурора……….
при
секретаря Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 338
по описа за 2021 година на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Етажната
собственост на сградата – комплекс Шато „Сий Уинд“, с административен адрес:
град Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, община Несебър, предявена чрез
адвокат Йоана Гиздова от САК, против решение
№ 260025 по гр.д.№ 1075/2019г. по описа на РС-Несебър в частта, с което по
искане на ищците А.Т.С. с ЕГН **********
и С. Т.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, е отменено като незаконосъобразно решение, взето по т.6 от дневния ред на
Общото събрание на собствениците на Етажната собственост на сградата – комплекс
Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас, местност „Юрта под
пътя“, община Несебър,събранието
проведено на 17.06.2016г. и според което решение всеки етажен собственик
да заплаща годишна такса поддръжка и управление в размер на 12 евро за всеки квадратен
метър площ от имота с включен ДДС.
Във
въззивната жалба на първо място се изтъква довода за недопустимост на
предявените искове поради изтекъл
преклузивен срок за предявяването им.Освен това се изтъкват съображения и относно липса на конкретни оплаквания в
исковата молба във връзка с процедурата по провеждане и оповестяване решенията
на Общото събрание на ЕС.Изтъкват се конкретни възражения относно изводите на
районния съд по исковете по чл.40 ЗУЕС.Счита се, че при проведено ОС на ЕС на
17.06.2016г. и приемане за допустим на иск по чл.40 ЗУЕС, предявен 3 години
по-късно, се внася несигурност и неяснота в отношенията на Етажната
собственост; изложени са твърдения- за липса на обсъждане от НРС на проведено
заповедно производство срещу ищците по делото , в каквато насока се изтъкват обстоятелства и факти.По същество решението в обжалваната част се намира за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал, като се излагат отново съображения относно
липса на конкретни доводи, изтъкнати от ищците, за незаконосъобразност на
атакуваното решение по т.6 от ОС на ЕС. Независимо от горното обаче районният
съд ,без да е надлежно сезиран, неправилно приложил закона и отменил решение на
ОС на ЕС по т.6 от дневния ред от 17.06.2017г.Моли се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго такова, с което по същество се
отхвърлят изцяло предявените искове. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивната страна се
представлява от адвокат Гиздова, която
поддържа становището за недопустимост на обжалваното решение; претендира
присъждане на разноски, за което представя списък на разноските и адв.
пълномощно за представителство пред БОС; възразява по претендираните от адв. Кавалджиева разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на въззиваемите
А.Т.С. с ЕГН ********** и С. Т.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
които чрез процесуален представител адвокат Емилия Кавалджиева от ОК-Бургас
заявяват становище за допустимост на въззивната жалба и неоснователност на
същата. Изложени са съображения за допустимост на иска по чл.40 ЗУЕС, както и
съображения относно разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗУЕС , при изследване на която се въвежда отново довода за законосъобразност
на обжалваното в тази му част съдебно решение и се моли потвърждаването му.
Претендира се присъждане на разноските за адв. хонорар.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание
въззиваемите не се явяват, представляват се от адвокат Кавалдживеа, която моли
за потвърждаване на обжалваното решение; претендира присъждане на разноски.
Никоя
от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, прецени становищата на страните
и закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Предявените пред Районен
съд-.Несебър конститутивни искове са с правно основание чл.40,ал.1 от ЗУЕС.
Ищците А.Т.С. с ЕГН ********** и С. Т.С. с ЕГН
**********, двете с адрес: ***, твърдят в исковата си молба, че на 17.06.2016г.
е било проведено общо събрание на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато “Сий Уинд”, с
адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”, за което провеждане са узнали
едва на 10.10.2019г.- с получаване на искова молба по чл.422 ГПК за
установяване дължимост на такси, които били приети с решение по чл.51 ЗУЕС на
ОС ЕС на 17.06.2016г. Считат, че проведеното събрание е
незаконосъобразно, тъй като не били уведомени всички етажни собственици, а
решението, с което е определена годишната такса управление и поддръжка на
общите части на ЕС, е прекомерно завишена и произволно определена; решенията
също не били обявени по установения в
закона ред на всички етажни собственици. Молят да бъдат отменени всички решения
на ОС на ЕС от 17.06.2016г. В съдебно заседание на 09.06.2020г. процесуалния
представител на ищците адвокат Недялка
Атанасова уточнява, че доверителите й не били надлежно поканени за провеждане на ОС при условие, че при
провеждане и подготовка на същото
организаторите били наясно, че ищците живеят постоянно на друг адрес,
който не е в област Бургас. Не се
оспорва получаването на имейл от 2017г., с който ищците обаче били
само уведомени , че имат такса за заплащане. Поддържа се тезата, че
ищците не били надлежно поканени и уведомени
по реда, предвиден в ЗУЕС, за да участват в ОС на ЕС.
В отговора на исковата молба,
подадена от Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Шато “Сий
Уинд”, с административен адрес: град Свети Влас, местност “Юрта под пътя”,
община Несебър, представлявана от управителя М. Г. А., на първо място се
посочва, че искът не е предявен в преклузивния 30-дневен срок по чл.40 от ЗУЕС.
Протоколът от ОС на ЕС, в който са обективирани взетите решения, бил
предоставен на етажните собственици чрез поставено на общодостъпно място на
22.06.2016г. съобщение, за което е съставен протокол. Твърди се, че преписи от
протокола от събранието, заверени “вярно с оригинала” били оставени на
рецепцията така, че да бъдат на разположение на всички етажни собственици, но
същевременно се твърди, че ищците са били уведомени за събранието и за взетите
на него решения след образуване на ч.гр.д.№ 3059/2019г. по описа на Районен съд
– Перник, по което ищците възразили на
05.06.2019г. и по което са били приложени всички документи, което означавало сигурно
запознаване със съдържанието на протокола от ОСЕС от 17.06.2016г., а оттам и че
срокът за атакуване на решенията на събранието е изтекъл на 05.07.2019г. От
ответната страна се твърди, че ищците многократно са били приканвани да
заплатят дължимите от тях такси именно на основание решение от събранието от
17.06.2016г., а наред с това са им били изпращани покани за плащане и по
електронната поща през 2018-а година. Ищците, както и останалите етажни
собственици, са били надлежно уведомени за провеждане на събранието при
спазване процедурата и всички изисквания на чл.13 от ЗУЕС, като поканата, с
нужното съдържание, е била поставена на 08.06.2016г. на видно и общодостъпно
място на входа на сградата. Оспорва се възражението на ищците за прекомерност
на таксите управление и поддръжка на общите части, тъй като в същите или сходни
размери те са били определяни и преди събранието от 17.06.2016г. и са
съобразени с нуждите на ЕС. Ищците не са се възползвали и от възможността да
оспорят съдържанието на протокола по чл.16, ал.9 от ЗУЕС. На събранието са
обсъждани и въпроси извън дневния ред. При провеждане на събранието, вземането
на решенията и тяхното обявяване, са спазени изискванията на ЗУЕС. Моли искът
за отмяна на решенията на процесното общо събрание да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Районният съд е приел за допустим
иска по чл.40,ал.1 ЗУЕС; отхвърлил е исковите претенции за отмяна
като незаконосъобразни на решенията,взети по т.1,т.3,т.4; т.5; т.7,т.8 и
т.9 от дневния ред на Общото събрание на
собствениците на етажната собственост, проведено на 17.06.2016г. и е оставил без
разглеждане иска за отмяна на решение по
т.2 ,прието на същото Общо събрание на
ЕС. В тази му част решението не е обжалвано и като такова е влязло в законна
сила.
Предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение в частта, с
която е отменено като незаконосъобразно решение, взето по т.6 от дневния ред на
Общото събрание на собствениците на Етажната собственост на сградата – комплекс
Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас, местност „Юрта под
пътя“, община Несебър,събранието
проведено на 17.06.2016г. и според което решение всеки етажен собственик
да заплаща годишна такса поддръжка и управление в размер на 12 евро за всеки
квадратен метър площ от имота с включен ДДС.
Безспорно по делото се установява
обстоятелството, че ищците са съсобственици при равни квоти на недвижим имот,
представляващ апартамент № А505, със
застроена площ от 85, 53 кв. м., като площта на апартамента ведно с
принадлежащите му общи части възлиза на 99, 21 кв. м., находящ се на четвърти
жилищен етаж, който по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.97.1.105 и с
административен адрес: град Свети Влас- Юг, местност "Юрта – под
пътя", ваканционен комплекс
„Шато Сий Уинд“ , със сигнатура,
съседи на апартамента и описания на
сградата съгласно нот.акт за покупко-продажба № 147,т.ІІІ, н.д.№ 478/30.08.2010г.
на Нотариус Линка Чуткина с район на действие- района на РС-Несебър.
От представени от ответната ЕС
писмени доказателства се установява, че сградата е въведена в редовна
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 70 от 18.03.2010 г.
на Главния архитект на община Несебър.От ищцовата страна не са оспорени
твърденията на ответната ЕС- че Общото събрание е свикано на чл.12, ал.6 от ЗУЕС от собственици,
притежаващи повече от 20 на сто идеални части от общите части на сградата, с
оглед на което съдът приема за безспорно това обстоятелство по делото.Според
поканата събранието ще се проведе на 17.06.2016 г. от 18: 00 часа във фоайето,
находящо се на партерен етаж в сградата на комплекса; посочен е и следния
дневен ред: 1. Избор на Управител на етажната собственост; 2. Избор на
контрольор или Котнролен съвет и негов Председател; 3. Приемане на Правилник за
вътрешния ред в сградата; 4. Вземане на решение за определяне на контрол на
достъп в сградата и до нея, ред и начин на осъществяването му, охрана, разходи;
5. Приемане на решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридическо лице срещу възнаграждение. Избор на дружество и
определяне на правомощията и възнагражденията му, начин и срок на плащане; 6.
Вземане решение за размера на такса поддръжка и управление на общите части,
дължима от собственици/ползватели, основни дейности по поддръжка и управление.
Вземане на решение за заплащане на допълнителни услуги и такси – размер. Срок
за плащане; 7. Вземане на решение за осигуряване от страна на собствениците на
възможност за достъп до собствен самостоятелен обект в случай на нужда и/или на
основание чл. 6, т. 12 от ЗУЕС, с оглед предотвратяване на
евентуални щети при бедствия, аварии и други (чрез предоставяне за съхранение
на резервен ключ от самостоятелния обект на определено за целта място); 8.
Вземане решение за извършване на ремонтни дейности за освежаване, подобряване и
реновиране на общите части на етажната собственост и приемане на размера на
разходите. Избор на изпълнител за СМР. Начин и срок за плащане. Санкции; 9.
Разни.
Всички решения са взети единодушно
от участниците на събранието. След съставянето на протокола от ОСЕС, същият е
подписан от председателстващия събранието и от протоколчика.
От приложеното по делото копие от Протокол за обявяване на
изготвяне на протокол по реда на чл.16,ал.7 от ЗУЕС(л.52 от делото пред НРС) ,
неоспорен от ищцовата страна, е видно,че същият
е изготвен на 22.06.2016г., заедно със съобщение на посоченото
основание, подписано от управителя М. А. и от свидетел Петър Борисов Петров, който
от доказателствата по делото се
установява, че е представляващ две от дружествата: „Релакс
Парк Клуб“ ООД и „Сий Уинд Трейд Пропърти“, ООД, собственици на обекти в
сградата. Протоколът от
22.06.2016г. съдържа удостоверително изявление на подписалите го лица. Посочено
е в същия протокол, че преписи от него,
заверени „вярно с оригинала“, ведно с приложенията, ще бъдат предоставени на
желаещите да се запознаят с неговото съдържание собственици, обитатели и
ползватели при поискване от „домоуправителя“, или, че могат да го получат от
рецепцията на комплекса. Отразено е, че съобщението за изготвения протокол е
поставено на видно и общодостъпно място на
входа на сградата и на мястото за обяви във фоайето на комплекс Шато
„Сий Уинд“ в град Свети Влас, на 22.06.2020г. в 19:40 часа.Следователно, протоколът от 22.06.2016г. съдържа удостоверително
изявление на подписалите го лица; така представеното копие е заверено за „вярно
с оригинала“ от процесуалния представител на
въззивната ЕС- адвокат Гиздова.
Важно
е да се отбележи, че ищцовата страна не оспорва авторството и съдържанието
на протокола по чл.16,ал.7 ЗУЕС, коментиран по-горе и намиращ се на л.52
от делото на НРС . По тази причина, макар да представлява частен документ, протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за оповестяване
съставянето на протокола от общото събрание се ползва с материална
доказателствена сила, че описаните в него обстоятелства са се осъществили по
начина и по времето, посочени в него, като тази доказателствена сила му е
придадена с разпоредбата на чл. 16, ал. 7, изр. 2 ЗУЕС. Затова,
за да се приложат последиците на нормата и да се приемат за доказани
обстоятелствата, отразени в протокола, е необходимо същият да е изготвен по
описания в закона ред,който в случая съдът намира за спазен. Въз основа на посочените доказателства, съдът приема, че с поставянето на
съобщението че протокола от проведеното ОС е изготвен, което действие е
осъществено на 22.07.2016г., редът за уведомяване за взетите решения по чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС е спазен, и от този момент
следва да се счита, че започнал да тече и срокът по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС. Следва да се отбележи, че
съдът не обсъжда документи / явно
снимки/ от съобщение по чл.16,ал.7 ЗУЕС
/л.71-76 от делото на НРС/,тъй като същите не са представени в надлежно заверен
от страната препис.
В практиката по
приложението на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се приема, че с
цитираната норма е уредена една фикция за уведомяването на етажните собственици
за изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС. Тази законодателна техника, при
която законодателят предвижда предпоставки и ред за осъществяване на т. нар.
фингирано връчване /получаване на документи, като същото се зачита за редовно/,
не е нова. Условие за зачитане на предвидените от законодателя последици на
създадената фикция, е изпълнението на строго формалните предпоставки, разписани
в закона. Такива изисквания в хипотезата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС са поставянето на
съобщение за изготвяне на протокола, на видно и общодостъпно място на входа на
сградата, съставяне на нарочен писмен протокол, в който се отбелязва действието
по поставяне на съобщението, както и относно лицата, които съставят този
протокол, както и неговото съдържание. Спазването на тези изисквания е
достатъчно, за да се приеме, че извършеното действие по уведомяване на етажните
собственици за изготвения протокол е законосъобразно и същото поражда валидни
последици при определяне на началния срок за оспорване на взетите решения.
Получаването на
препис от изготвения протокол, поотделно от всеки един от етажните собственици,
с изключение на тези, които са подали уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, не е елемент от
фактическия състав на процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, с провеждането на
която, законодателят е обвързал началото на 30 – дневния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
В тази връзка, съдът намира, че районният съд
е тълкувал разширително нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС,което е недопустимо
доколкото става въпрос за императивна норма, регламентираща преклузивен срок за
упражняване на права.
В случая районният съд неправилно е приел, че „невръчването на етажните собственици на
препис от изготвения протокол от ОС на ЕС е нарушение“. Изразът "получаване на решението по реда на чл.
16, ал. 7", каквато е използваната от законодателя формулировка в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, има предвид
фингираното получаване на решенията, уредено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,докато районният
съд явно е приел необходимост от лично
връчване и получаване от етажния собственик
на протокола за проведеното Общо
събрание на ЕС с вписани в него приети
решения. Следва да се отбележи, че
ищците чрез процесуалния си представител
адвокат Атанасова твърдят, че постоянния им адрес не е в област - Бургас, без
да конкретизират в тази насока
твърдението си, както и без да твърдят и докажат положителния факт за
подаване на уведомление по чл.13,ал.2 ЗУЕС , само в който случай съдът би имал правото да изчислява срока за уведомяване на етажен
собственик от датата на получаване на съобщението от ЕС по електронна
поща и адрес в страната.
С оглед изложеното
и както вече бе посочено по - горе, съдът намира, че за ищците 30-дневния срок
за обжалване по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е започнал да тече
от деня, следващ датата, на която е било поставено съобщението за изготвения
протокол от проведеното ОС, а именно от 23.06.2016г., и е изтекъл на
25.06.2016г. – първия присъствен ден след последния ден от срока 23.06.2016г.
/събота/. Предявеният на 14.11.2019г.
иск е недопустим като подаден след изтичане на преклузивния срок. За
допустимостта на иска съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап от
производството. Пропускането на предвидения в закона срок за оспорване на
решенията на ОС на ЕС обуславя недопустимост на исковата претенция на А.С. и С.С. , поради което същата не подлежи
на разглеждане от съда. По
тези съображения на осн с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението на НРС в обжалваната част следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо -
постановено по недопустим иск, а производството по делото - прекратено.
С оглед изхода на
спора, съдът намира, че право на разноски има въззивната етажна собственост, в
чиято полза следва да бъдат присъдени сторените такива пред двете инстанции в
общ размер от 740 лева, от които- 350 лева
представляват адвокатско възнаграждение пред НРС; 350 лева- адв. възнаграждение пред БОС и
д.т. от 40 лева, внесена по сметка на БОС.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260025 по гр.д.№ 1075/2019г. по описа
на РС-Несебър в частта, с която
по искане на ищците А.Т.С. с ЕГН ********** и С. Т.С. с
ЕГН **********, двете с адрес: ***, е отменено
като незаконосъобразно решение, взето по т.6 от дневния ред на
Общото събрание на собствениците на Етажната собственост на сградата – комплекс
Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас, местност „Юрта под
пътя“, община Несебър,събранието
проведено на 17.06.2016г. и според което решение всеки етажен собственик
да заплаща годишна такса поддръжка и управление в размер на 12 евро за всеки
квадратен метър площ от имота с включен ДДС, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от ищците А.Т.С. с ЕГН **********
и С. Т.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
против Етажната собственост на
сградата – комплекс Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас,
местност „Юрта под пътя“, община Несебър , с искане за отмяна като незаконосъобразно
на решение, взето по т.6 от дневния
ред на Общото събрание на собствениците на Етажната собственост на сградата –
комплекс Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас, местност
„Юрта под пътя“, община Несебър,събранието
проведено на 17.06.2016г. и според което решение всеки етажен собственик
да заплаща годишна такса поддръжка и управление в размер на 12 евро за всеки
квадратен метър площ от имота с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.Т.С.
с ЕГН ********** и С. Т.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплатят на Етажната собственост на сграда–
комплекс Шато „Сий Уинд“, с административен адрес: град Свети Влас, местност
„Юрта под пътя“, община Несебър, представлявана от управител М. Г. А. с ЕГН **********
, съдебно-деловодни разноски по делото в размер на общо 740 лева/ седемстотин и четиридесет лева./
Решението в частта,
имаща характера на определение и с което е прекратено производството по делото,
може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд-Бургас, в останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/мл.с.