Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. Велико Търново, 05.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10052/2023г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№36/19.01.2023 г. по АНД №979/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
с което е потвърдено Наказателно постановление №04-2200056 от 20.07.2022 г.,
издадено от И.Д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико
Търново, с което за извършено от „ГЕРМАН БГ“ ООД административно нарушение по
чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с
чл.415в, ал.2 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК *********,
чрез упълномощения адвокат.
Касаторът оспорва решението като
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че в нарушение на формалните изисквания
РС не е издирил служебно обективната истина. Изтъква, че дружеството се
занимава с отглеждане на зеленчуци, като специфичността и сезонността на
работата налагали преди да се назначат на трудов договор работниците да се
проверят техните умения. Посочва, че проверяващите органи на Дирекция
„Инспекция по труда“, извършвайки проверка на трудовото законодателство, са
видели младостта и неопитността на управителя на дружеството и са му дали
подробни указания какво трябва да направи. Тези указания той добросъвестно е
изпълнил, изготвяйки и представяйки в инспекцията по труда указаните документи,
въз основа на които обаче проверяващите констатирали, че хората са били на
работа във време, в което не е бил връчен договор. Твърди, че описаното е
формално нарушение, от което не са настъпили и не може да настъпят вреди за
държавата, фиска и обществото. Изтъква в този смисъл, че ако са били дадени
предписания, е нямало да се стигне до налагане на санкция, при която не били
съобразени чл. 6 и чл. 7 ЗАНН. Моли за отмяна на оспореното решение и
постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от ***Ч., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира
разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представени по делото отговор на
касационна жалба и писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован.
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че изложените в нея аргументи са обсъдени от
съда и правило и в съответствие със събраните по делото доказателства са приети
за несъстоятелни. Намира за обосновани и законосъобразни изводите на съда за
осъществен състав на нарушение от касатора. Прокурорът счита постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Районният съд е установил, че служители на
ответника са извършили проверка на 17.05.2022г. по работни места и на
26.05.2022г. по документи относно
спазване на трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1,
т. 1 от ДР на КТ „ГЕРМАН БГ“ ООД, с. Ресен в обект на контрол – „Оранжерии“,
находящ се в с. Ресен, общ. В. Търново. При тази проверка е установено, че трудовият
договор с работничката Р.Ю.М. е бил
сключен на 16.05.2022г., а е бил регистриран в НАП на 17.05.2022г., т.е. след
като Маринова е постъпила на работа и след проверката на място на 17.05.2022г.
С оглед на това било констатирано, че работодателят - „ГЕРМАН БГ“ ООД с ЕИК *********, е допуснал
до работа лицето Р.Ю.М. на длъжност „общ
работник оранжерия/парник“ без да й предостави предвидените от законодателя
документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите приходите (справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 04388223016559 от
18.05.2022 г., 14: 37: 05 ч.), удостоверяващо, че трудовият й договор е
регистриран в ТД на НАП. Горното е квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2
вр. с чл.63, ал.1 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН №04-2200056 от
08.06.2022г. Въз основа АУАН административнонаказаващият орган е издал НП
№04-2200056/20.07.2022г., с което за извършено административно нарушение по
чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с
чл.415в, ал.2 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че при издаване и връчване
на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява вмененото нарушение, което правилно е
квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с чл.414,
ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда КТ). Посочил е, че наказващият орган правилно е определил
санкционната разпоредба - чл.414, ал.3
от КТ, и е наложил имуществен санкция в минимално предвидения в закона размер. За
неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност на
деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран крайният извод за
законосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ
намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в
нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение
районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива,
установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Твърденията на касатора, че въззивният съд не е установил правилно фактическата
обстановка и е извел необосновани изводи са несъстоятелни. Правилно е изяснена
фактическата обстановка от РС и са обсъдени всички наведени от страните доводи
и възражения. Съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
за извършеното нарушение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не
обосновава неправилност на съдебния акт.
Наведените и пред настоящата касационна
инстанция доводи, че проверяващите са въвели в заблуждение управителя на
дружеството относно отговорността във връзка с констатираните нарушения на
трудовото законодателство и че са му били дадени указания са несъстоятелни.
Правилно РС след разпит на контролните органи, извършили проверката – св. П. и
св. Д., е намерил тези твърдения само и единствено като защитна теза в интерес
на жалбоподателя, неподкрепена от събраните по делото доказателства.
Деянието, за което дружеството е
санкционирано е обявено от законодателя за нарушение на трудовото
законодателство - в качеството на работодател дружеството не е изпълнило
задължението си по силата на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа
работник преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, че трудовият
договор е регистриран, поради което наведените в жалбата доводи за нарушение на
чл. 6 от ЗАНН са неоснователни. Субектът на административнонаказателната
отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ,
съгласно чл. 83 от ЗАНН.
Безспорно от събраните доказателства се
установява полагането на труд от лице, с което не е сключен трудов договор и не
му е връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Тезата за изпитване на работника
дали ще се справи с работата е житейски оправдана, но недоказана. От една
страна работниците не заявяват подобна проверка на уменията им, а от друга
страна не е установен при проверката на място квалифициран персонал, който да
осъществява проверка и наблюдение на всеки един от работниците за справянето му
с работата.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на процеса и да е
нарушен законът, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на касация, е
валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80,00 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №36/19.01.2023 г. по АНД
№979/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Ресен, общ. Велико Търново, ул. „Росица“ № 49
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново разноски по делото
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: