№ 7075
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110104831 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т..” ЕАД против И. Б. С. и В. Б. С.
осъдителни искове за сумите: 2076,11 лв., претендирана като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабден имот
на посочен адрес с аб.№158183, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 373,01 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2022
г.; 29,16 лв., претендирана като цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 31.01.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 30.01.2019 г. до
13.01.2022 г., които задължения се претендират разделно – при равни дялове.
От страна на ответниците исковете се оспорват с възражение за плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Извършеното в хода на производството плащане, което ищецът не оспорва, представлява
факт, настъпил в хода на процеса, който подлежи на съобразяване на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, като обуславя отхвърляне на исковете.
От страна на ищеца в съдебно заседание изрично е заявено, че са останали неплатени само
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Посочените разноски са в тежест на ответниците по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
плащането на процесните задължения е извършено както след подаване на исковата молба,
така и след изтичане на предвидения в Общите условия срок за плащане на задълженията
към топлофикационното дружество, което поведение на ответника е станало причина за
образуване на съдебното производство.
1
Юрисконсултското възнаграждение е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК („В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“) и се определя от съда в
максимално допустимия минимален размер – 100 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД с ЕИК .. против И. Б. С. и В. Б. С. осъдителни
искове за сумите: 2076,11 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. за топлоснабден имот на посочен
адрес с аб.№158183, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 373,01 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2022
г.; 29,16 лв., претендирана като цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 31.01.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 30.01.2019 г. до
13.01.2022 г., които задължения се претендират разделно – при равни дялове.
ОСЪЖДА И. Б. С. с ЕГН ********** и В. Б. С. с ЕГН ********** да заплатят разделно –
при равни дялове, на „Т..” ЕАД с ЕИК .. сумата 100 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2