№ 258
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора К. Ст. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100601030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 104/25.04.2024г. постановена по НОХД № 4551 по описа за
2023г. на Варненски районен съд, подсъдимият Ю. А. А. ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 27.03.2022 г. в гр. Варна, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил "БМВ Х5" с peг. № В7070ТК, след
употреба на наркотични вещества – Канабис 25 /ТНС 25/, установено по
надлежния ред с техническо средство "Dreger Drug Test 5000" с фабричен №
ARAM-0004, проба с пореден № 110, поради което и на осн. чл.343б ал.3 от
НК вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и глоба в размер на 1000 лв. На осн. чл.66 ал.1 от НК, съда е
отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На
осн. чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК на подсъдимият Ю. А. А. му е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет месеца.
На осн. чл.59 ал.4 от НК, първоинстанционният съд е зачел и приспаднал
времето, през което подсъдимият Ю. А. А. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право. На осн. чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимия Ю. А. А. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетна
сметка на ОД на МВР Варна сумата от 766,80 лв., както и сумата от 100,00 лв.
по бюджетна сметка на Районен съд Варна, представляващи разноски по
делото. Районен съд –Варна се е произнесъл и по отношение на вещественото
доказателства: 1 бр. касета "Dreger Drug Test 5000",като е разпоредил след
1
влизане в сила на Присъдата да се отнеме в полза на Държавата и да се
унищожи.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК е постъпила
въззивна жалба № 35065/29.04.2024г. и мотиви към въззивна жалба от адв. П.
В., като защитник на подс. Ю. А. А.. Счита, че атакуваната присъда е
неправилна и необоснована. Навежда твърдения, че първоинстанционният
съд, правилно е установил фактическата обстановка, но е стигнал до
неправилен анализ на част от събраните доказателства, а друга не е подложил
на необходимо обсъждане. Изразява несъгласие по отношение на
некредитирани обяснения дадени от подсъдимия пред първоинстанционният
съд. Прави се подробен анализ на показания на св. М. М. и св. Н. П.. Споделя
недоволство от направения от първоинстанционният съд анализ по отношение
на приетата комплексната съдебно-химическа и съдебно- техническа
експертиза. Твърди, че е налице обективна причина да се подложи на
съмнение, че отчетеният положителен резултат при подс. А. е поради прием
на наркотично вещество. Отделно от това, изразява и несъгласие, че
първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия, както
и това, че неправилно са игнорирани приетите пред Районен съд- Варна
писмени доказателства- рецепта с баркод 418636243889 от 31.05.2019г.,
издадена от д-р Е. Розенберг и медицинско свидетелство за
неработоспособност ГЛV № 76010003515/31.05.2019г. Моли, да бъде
отменена изцяло първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с
която подс. А. да бъде оправдан.
В проведено съдебно заседание нови искания по доказателствата не
бяха направени.
Представител на Окръжна прокуратура- Варна, счита жалбата за
неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли
същата да бъде потвърдена.
Защитника на подсъдимият А.- адв. П. В. иска подадената жалба да бъде
приета за основателна. Моли, присъдата на Районен съд- Варна да бъде
изцяло отменена и да бъде постановена нова, с която да се признае подс. А. за
невинен.
Подсъдимия в правото си на последна дума желае да бъде оправдан.
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими към
предмета на доказване по делото доказателства, като установената от него
фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.
Фактите са следните:
На 27.03.2022 год. в гр. Варна полицейските служители при сектор ПП
ОД МВР Варна - свидетелите Красимир Димитров и Радко Кръстев били на
2
смяна и изпълнявали съгласно утвърден график служебните си задължения. В
10,45 часа се намирали на бул.“Осми приморски полк“, като на пътен възел с
бул.“Христо Смирненски“ спрели за проверка лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.
№ В 7070ТК, които се движел в посока кв.“Виница“. След като установили
самоличността на водача – подс. Ю. А., те му извършили проверки за употреба
на алкохол и наркотици. Пробата за алкохол била отрицателна, а проверката,
извършена с техническо средство - „Dreger Drug Test 5000" с фабричен №
ARАM - 0004, проба с пореден № 110 – за употреба на наркотични вещества
била с положителен резултат. Било е отчетено наличие на наркотични
вещества - канабис 25 ( THC 25 ). Св. Димитров съставил на подсъдимия
АУАН, серия GA, № 5923030/27.03.2022 год., който подсъдимия подписал без
възражения, като му бил издаден и талон за медицинско изследване, бланков
№ 133737/27.03.2022 год. Подсъдимия А. бил съпроводен от свидетелите
Димитров и Кръстев до ВМА- гр. Варна, където в присъствието на дежурния
лекар, същият отказал да даде кръв за изследване. В хода на досъдебното
производство е назначена съдебно-химическа и съдебно-техническа
експертиза, която е изследвала техническите характеристики и принципа на
действия на използваното за тестване на подсъдимия техническо средство
""Dreger Drug Test 5000", както и какъв е химичния състав на добавката
„CBD-масло“ и дали техническо средство ""Dreger Drug Test 5000", може да
реагира и даде положителен резултат на THC- 25.От така изготвената и
приобщена пред първоинстанционният експертно заключение се установява,
че веществата водещи до отчитане на положителен резултат за THC-25 са
канабидиол /CBD/ и тетрахидроканабинол /THC/ в концентрация съответно
≥ 90 000 ng/L и ≥ 25 ng/L .Установено е още, че хранителната добавка CBD –
масло, съдържа основен активен компонент канабиноид и евентуално малки
количества от наркотично вещество THC, като е отразено, че съединението
CBD не притежава наркотично действие. В тази насока, експерта е
категоричен, че използваната добавка принципно не оказва отражение върху
резултата от пробата извършена с техническо средство, но не изключва
получаване на положителен резултат, което се дължи на наличие на TCH в
процесната добавка. В заключение, е установено доказан прием на наркотично
вещество – THC- тетрахидроканабинол.
Доказателствената съвкупност е била подложена на подробен анализ от
първата инстанция, но в изпълнение на правомощията си по чл.314 и чл.316
НПК въззивният съд направи собствена преценка на тези доказателствени
източници, като намери, че в тях не съществуват противоречия по отношение
на факти по делото. Същите са установени по категоричен начин, както от
свидетелските показания на посочените свидетели, които са последователни и
непротиворечиви, така и чрез експертното изследване, изготвено по делото.
Поради което, съдът прие, че описаната фактическа обстановка се установява
именно от посочените доказателства и доказателствени източници.
Правни изводи
Относно съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК.
3
Престъпленията по транспорта са регламентирани в раздел ІІ
„Престъпления по транспорта и съобщенията“, глава ХІ „Общоопасни
престъпления“. Престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс.А. е
същинско транспортни престъпления при което се извършва транспортно
правонарушение. За да възникне наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3
НК, е достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози установени по
надлежния ред.
В този случай законодателя въвежда една двустепенна забрана, която
включва употреба на наркотични вещества и управление на моторно превозно
средство след тяхната употреба. Т.е за съставомерността на деянието от
обективна страна е достатъчно самото извършване на деянието – управление
на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества без
значение кога е било употребено веществото. В конкретния случай според
съда и на база събраните доказателства, включително показанията на
свидетелите Красимир Димитров и Радко Кръстев се установи и не е спорно,
че на процесната дата / 27.03.2022 / подсъдимият е управлявал лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № В 7070ТК.
По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите наркотично вещество е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на
същия закон. Употребените от подсъдимия вещество, видно от т. 5 на
изготвената комплексно съдебно химическа и съдебно техническа експертиза
е тетрахидроканабинол. Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП тетрахидроканабинолът са в
списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина". Това е наркотично
вещество и подлежи на контрол според Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП. Подлежат
на особен разрешителен режим.
Надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества
е този, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози.
Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Видно от разпоредбата на чл. 10 /Изм. – ДВ, бр.
81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г/ от същата Наредба, употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
4
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване. По досъдебното производство /л.12/ е приложен Талон за
медицинско изследване № 133737 от 27.03.2022 г., в който е отразено, че
водачът на МПС Ю. А. е проверен с техническо средство "Drager Drug Test
5000", с фабр.№ ARAM-0004, което е показало положителен резултат за
"Канабис“ 25. От приложения протокол за медицинско изследване /л.8 ДП/
става ясно, че подсъдимият сам се е отказал да бъде взета проба от кръв и
урина за изследване, който отказ законосъобразно е отразен в документацията,
съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Т.е с така направения отказ, подсъдимият
А. е игнорирал възможността за лабораторно медицинско изследване на
пробата и се е съгласил с показанието на техническото средство, което е
отчело наличие на Канабис-25 .
От субективна страна при наличие на обективно установена употреба на
наркотични вещества, несъмнено се извежда и умисълът за осъществяване на
престъплението. В случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява
МПС след употреба на наркотични вещества, но въпреки това съвсем
съзнателно е управлявал лекия автомобил.
Фактическите изводи на първата инстанция по отношение на това така
възведеното му обвинение са обосновани, логични и последователни.
Законосъобразно, при така установените фактически положения, Районният
съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол .
По възраженията на страните изложени във въззивната жалба
Срещу първоинстанционният съдебен акт е насочено възражение, с
което се твърди, че Районен съд-Варна необосновано не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия.
Въззивната инстанция не споделя критиката на жалбоподателят в тази
насока поради следното:
Противно на изложените аргументи за неправилност при кредитиране
обясненията на подсъдимия, районният съд е посочил обосновано защо не ги
споделя.Нещо повече, дадените обяснения допълнително целят домогването
на подсъдимия да установи недостоверност на получения резултат от
техническото средство. На подсъдимия е дадена възможност да оспори
получения резултат от техническото средство, но той не е сторил това. С така
манифестирания отказ на подс. А. да се изследва, той недвусмислено е приел
резултатите от теста. В действителност, ако той е приемал соченият
лекарствен продукт и е знаел за тяхното действие и съдържание/ каквито и са
неговите твърдения, цит.“ успокоява психиката“ ,….“ извлича се от
канабиса…“ /, е бил на ясно с възможността да въздействат върху организма
му и е следвало сам да преустанови управлението на МПС. В тази насока на
разсъждения, настоящата въззивна инстанция не споделя и забележките
5
насочени към първата инстанция касаещи дадените пред нея показанията на
св. М. М. и св. Н. П.. Законосъобразно, след задълбочен анализ,
първоинстанционният съд ги е обсъдил, като е дал правилен извод за тяхната
относимост. Нещо повече, въпреки че и въззивната инстанция не се съмнява в
обективността и добросъвестността на свидетелските показания дадени пред
първия съд, те не пресъздават лични и непосредствени възприятия от
свидетелите, а такива, съобщени им от подсъдимия и не намира опора в
останалия, събран по делото доказателствен материал. Поради това съдът не
може да ползва показанията на тези свидетели при формиране на изводите си
по фактите. Отделно, липсва каквато и да било доказателствена основа за
извод, че е съществувал прием на именно този конкретно посочен и твърдян
от подсъдимия лекарствен продукт под форма на хранителна добавка на
инкриминираната дата.
На следващо място, въззивната инстанция изразява несъгласие и с
следващото възражение, относно липсата на анализ на дадения от вещото
лице отговор на въпрос № 3 в изготвената експертиза. Въззивният съд,
подобно на първия, намира заключението на изготвената експертиза за
обективно, компетентно и в пълнота отговарящо на поставените въпроси.
Експертизата или нейни отделни въпроси не следва да се обсъжда отделно в
нейни части, а в съвкупност с останалите доказателства и доказателствени
средства приобщени по предвидения в закона ред, за да може съда да
формира вътрешното си убеждение. Противно на възражението на защитата,
вещото лице е посочило, че при отчитане на положителен резултат с
техническото средство даже и след прием на CBD – масло, той ще се дължи на
количества THC в процесната добавка, т.е наличие на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол. Абсолютно неотносимо е количеството на приетата
добавка и под каква медицинска форма е била приемана. Както обсъди вече
по- горе в правните си изводи настоящата инстанция, подсъдимия е имал
възможност да оспори получения от техническото средство резултат, но
същият не го е направил, т.е. приел е за достоверен така отразения.
По отношение на наказанието
При определяне вида и размера на наказанието следва да се съобразят
всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на
подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съобразно задължението му по чл. 54 от
НК. Като смекчаващи вината обстоятелства са възприети чистото съдебно
минало на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
отчетени. Преценявайки това съдът е приел, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, или изключително такова,
които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, поради
което е наложил на подсъдимия наказание в минимален предвиден размер от
една година, както и глоба от 1000 лв.
Правилна е преценката, че наказание в минимален размер, предвиден в
6
разпоредбата на 343б, ал. 3 от НК – една година лишаване от свобода се явява
най - подходящо за извършеното от подс. А. престъпление. То съответства на
установения баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и
е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Няма основание за
приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се установяват нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Такива
не се сочат и в жалбата на подсъдимия, а единствено е направено искане за
оправдаване на подсъдимия.
Законосъобразно първоинстанционният съд на основание чл. 66 от НК, е
отложил изпълнение на наложеното наказание за срок от три години, тъй като
са налице кумулативно предвидените предпоставки на правната норма, т.е на
подс. А. е определено наказание в размер до три година лишаване от свобода,
не е осъждан за престъпление от общ характер / справка за съдимост л.19 от
делото на Районен съд-Варна/, като съда е изложил правилни мотиви, че
целите на наказанието биха се постигнали и без да е необходимо подсъдимия
да изтърпи наказанието си в местата за лишаване от свобода. Определеното
наказанието глоба в размер на 1000 лева, съда е определил в съответствие с
личността и обществената опасност на подсъдимия.
Размерът на наказанието по чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК –
лишаване от права за срок от двадесет месеца е съобразен със средната степен
на обществена опасност на подсъдимия, като водач на МПС, видно от
справката картон на водача /л. 18 – 21 от ДП/. Освен горното, съгласно
трайната съдебна практика, когато се налага наказание лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК заедно с наказание лишаване от свобода, срокът на
лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от
свобода. Съобразен с нормата на чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
Първата инстанция правилно е възложила направените по делото
разноски в съответствие с изискванията на чл.189, ал.3 НПК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната
отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338
от НПК‚ Варненски окръжен съд, Наказателно отделение, IV a състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 104/25.04.2024г. постановена по
НОХД № 4551 по описа за 2023г. на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
На страните по делото да се връчат съобщения за изготвеното решение
на осн.чл.340,ал. 2, изр.2 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8