Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./……..10.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1843 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от М.П.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. З.К.Й., ВАК, срещу
“ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на
7391,93 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и 20000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие телесните увреждания на ищцата, получени в резултат на
ПТП, в което като пешеходец е била блъсната от л.а.“***“, с рег. * * **** ** на
22.11.2013г. в гр.Варна, както и законна лихва върху претендираната сума
от датата, на която ответното дружество е оформило отказ за промяна размера на
определеното обезщетение - 21.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2013г., около 17,00 часа, в
гр.Варна, ул. „Народни будители" до спирка „Морска гимназия" в посока
към центъра на града, е настъпило ПТП, при което е пострадала М.П.К. като
пешеходец. ПТП е причинено от лек
автомобил марка „Ф", модел „Ф", с рег.№ * **** **, управляван от С.Ж.С., ЕГН **********, който не е
пропуснал пешеходката, пресичаща на обозначена с пътен знак Д -17 пешеходна
пътека и я е блъснал със средата на предната част на управлявания от него
автомобил.
Сочи се, че виновният за настъпилото събитие водач С.Ж.С., ЕГН **********
попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от сключения договор за
задължителна застраховката „Гражданска отговорност". МПС, с което е
причинено ПТП има застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗАД Армеец"
АД по полица 11113002324113 от 01.10.2013г., с валидност до 30.09.2014г.
По повод на това деяние извършителят С С бил признат
за виновен с присъда № 16/2019г., постановена от ВРС по НОХД № 5830/2018г. по
описа на 27 наказателен състав, влязла в законна сила.
След удара
пострадалата К. била отведена в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД за установяване на травмите, предвид обстоятелството, че в
резултат на удара е била съборена на пътното платно, като е получила контузия
на главата, травми на долните крайници, с видима рана на дясното бедро и на
главата. От удара изпитвала силна болка в областта на главата, краката и торса,
извършени били прегледи и изследвания, включително рентгенография и ехография,
назначена била медикаментозна терапия, като поставената диагноза била „Контузио
капитис, вулнус лацероконтузум, контузия на долни крайници". По пътя с
кола към дома й и двата й крака изведнъж се подули и посинели. След прегледа в Центъра за Спешна медицинска
помощ, поради силните болки в главата и цялото тяло, травмата на долните
крайници и невъзможността да се движи, К. била подложена на редица прегледи и
образни изследвания, през месец май и юни 2014г. била двукратно
хоспитализирана. На 29.05.2014 г. е извършена операция в МБАЛ „Света Марина -
Варна", след която била изписана на 02.06.2014г. с диагноза: други
вътреставни увреждания на колянна става, ставна капсула и придружаващо
заболяване - хипертонична болест, от която преди ПТП не е страдала. Назначено било последващо лечение с вътреставен
високомолекулярен хондропротектор.
На
07.06.2014г. пострадалата от ПТП повторно била хоспитализирана, тъй като
болките в краката не стихвали, придвижвала се, куцайки. Проведени са
рехабилитационни процедури и е изписана на 27.06.2014 г. с диагноза: последици
от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник.
За извършеното
медицинско лечение К. заявила на 08.12.2014 г. претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените и описани по-горе неимуществени
вреди, както и за имуществени такива. По така заявената претенция „ЗАД
Армеец" АД на 09.03.2015г. е заплатило сумата в размер на 8729,49 лева, от
които 729,49 лева обезщетение за имуществени вреди и 8000,00 лева за
причинените неимуществени вреди.
Твърди се, че
след катастрофата М.К. развила посттравматично стресово разстройство, изявило
се под формата на потиснатост, липса на сили, загуба на апетит, понижено
настроение, нарушен сън, приемала е и болкоуспокояващи медикаменти. Цялостният
тонус на организма на пострадалата се понижил поради залежаването на легло,
приемането на медикаменти, липсата на активни движения, силните болки и
ограничените движения на крака.
Сочи се, че
независимо от извършената операция, рехабилитация и проведеното лечение К.
продължава да изпитва силни болки в двете колена, като по-силна е болката в
лявото коляно, поради което пострадалата
продължила да търси медицинска помощ, посещавайки медицински специалисти
и да приема медикаменти, да извършва изследвания за проследяване на настъпилите
след ПТП процеси в крака. При прегледите е установена констрактура на ляво
коляно, което е довело до степен на инвалидност.
Въпреки
извършената операция на медиалния мениск, болките в лявото коляно не стихнали,
коляното останало отточно, движенията на лявата колянна става били затруднени, К.
не можела да кляка, продължавала да куца. Болките продължили не само при
движение, а и в покой. Пострадалата продължила да търси медицинска помощ за
нестихващите болки в колената, ограничената и трудна подвижност на коляното.
Излага се, че е налице деформация на коляното, трудно и болезнено ходене,
куцане, неустойчивост при стъпване и невъзможност да стои дълго време
изправена, ограничен капацитет за придвижване, ограничено самообсужване, налага
се постоянен прием на болкоуспокояващи и специфични за травмата на крайника
медикаменти, от които не получавала облекчение, проведената рехабилитация и
физиотерапия не повлияли на получените травми, не получила подобрение на
състоянието си. Появилото се в резултат на ПТП съпътстващо заболяване хипертония
обусловило ежедневен прием на допълнителни медикаменти. К. е извършила
многобройни прегледи и изследвания, в резултат на които е била назначена
необходима и неотложна за състоянието й операция на левия крак. Във връзка с
това на 23.06.2015 г. в СБАЛ „Полимед" ООД Ортопедия - гр.София К. се е
подложила на операция, извършена под спинална анестезия, изразяваща се в
тотална смяна на колянна става; първично тотално ендопротезиране на лява
колянна става и е поставен имплант Zimmer Nexgen Complete knee solution. При
операцията се устновила артрозна дегенерация -остеофити, липса на хиалинен
хрущял, субхондрална склероза, дегенеративна лезия на медиалният мениск и ПКВ,
варусна деформация и нестабилност на ставата; почистени са остеофитите и са
обработени тибиарната и бедрената част, в съответствие с размера на импланта,
освободени са колатералните лигаменти и ставната капсула, коригирани са
контрактурите и е балансирана ставата за опимално движение, имплантирани са
тибиален и феморален компомент с циментна фиксация; извършена е корекция на
оста на крайника, контрактурите и стабилността. Изписана е с диагноза: друга
първична гонартроза, лява колянна става; Gonarthrosis sin и корекция на оста на
крайника. След операцията е препоръчана рехабилитация и използване на помощни
средства за придвижване - патерици и бастун са ползвани.
Преди и след
извършената втора операция К. е била временно нетрудоспособна, като са й били
издадени болнични листи за 351 календарни дни, включващи следните периодите: от
25.11.2013 г. до 05.01.2014 г., от 29.05.2014 г. до 02.07.2014 г., от
17.03.2015 г. до 05.04.2015 г., от 19.05.2015 г. до 25.05.2015 г. и от
22.06.2015г. до 04.03.2016 г.
Следоперативният
период протекъл много тежко, включително с повръщане и изключително силни,
интензивни болки по цялото тяло, които са предизвиквали изпотяване и треперене.
Първите два месеца била само на легло, като се нуждаела от постоянните грижи на
близките си, след около 3 месеца започнала да се движи с помощни средства -
патерици, а след това и бастун. Провела поредица от рехабилитации, като
междувременно болките продължавали, не можела да разгъва лявото си коляно в
пълен обем, движението й било ограничено и затруднено. Изпитвала болки при
натоварване и при промяна на времето. Поради трудностите в придвижването и
понастоящем не може да изпълнява в пълен обем трудовите си задължения, тъй като
работата й като начален учител изисква дълго време да стои права, не е в
състояние да участва във всички дейности
и проекти, в които е участвала преди катастрофата.
Излага се в
ИМ, че настъпилите гореописани ограничения за нея в резултат на катастрофата и
трудностите при изпълнението на служебните й задължения, изискващи несравнимо
повече време и физически усилия в сравнение с времето, когато е била здрава,
причиняват трайно неудобство, притеснение и ежедневен стрес на К.. Борбата й с
последиците от ПТП-то е трудна и продължителна. В резултат на притесненията,
които изпитва и силните болки и стрес от катастрофата хипертонията е останала
като хронично заболяване. От напълно здрава и енергична 51 годишна жена след
инцидента се превръща в трудноподвижен инвалид.
К. се явила
пред комисия на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина" ЕАД -гр.Варна за установяване
на процента трайно намалена работоспособност, в резултат на което й е издадено
експертно решение № 01127 от зас.№ 037/08.03.2016г., като установената инвалидност
е 50 % /петдесет процента/, с водеща диагноза: ПЪРВИЧНА ГОНАРТРОЗА ДВУСТРАННА,
общо заболяване: Гонартрозис бил Алопластика гену синистра, противопоказни
условия на труд: тежък физически труд и работа, при анамнеза: „Страданието
датира от две години след травма при ПТП с болки и ограничения на движенията с
деформации в лява колянна става, протезирана вляво."
Поради
износване на подменената колянна става, поради интензивната ежедневна
експлоатация на К. й предстои нова операция за подмяната й, което ще доведе до
изпитване на нови болки и страдания.
Твърди се
наличието на последици от инцидента, свързани не само с физическото състояние на
пострадалата, но също така с нейното
поведение и характер – станала изключително напрегната и затворена в себе си,
не желаела да контактува с хора извън дома, изпитвала неовладян страх при
пресичане на улици, дори и при наличието на пешеходни пътеки или светофари.
Качеството на живот на пострадалата се е променило във всяко едно отношение,
влошило се е по отношение на ежедневните лични, битови и санитарни дейности;
намаляла е служебната й ангажираност и е прекъсната професионалната й
реализация; пострадали са връзките й с приятелки и контактите на семейството й
със семейни приятели; неудовлетворени са социалните й потребности и срещи с
близки и приятели; чувства се социално изолирана от предишните си познати и
приятели, поради затруднената си подвижност и невъзможност да участва в общите
им мероприятия; променил се е режима й на живот: бързо се изморява, чувства
постоянни болки и тежест вече и в двата крака и в таза, увеличила е теглото си,
залежава се, често е раздразнителна без причина и се е затворила в себе си. В
сравнение с периода преди произшествието драстично са ограничени възможностите
й за активен отдих. К. живее в къща с двор, за който не може да се грижи, нито
да му се порадва, поради силното ограничение в подвижността на крака й. Не е полезна
на трите си деца и внуците си, както и на старата си майка, която живее със
семейството й. Твърди се, че като цяло К. се чувства неполезна и в тежест на
семейството си, общото й физическо и емоционално състояние лишава от радост и
ведрост семейството й. Нарушен й е динамичният стереотип на живот. Наложило й
се е да преподреди приоритетите в живота си.
К. е изживяла
за продължителен период от време не само физически страдания, но и силен
психологически стрес, съпътстван от трудности при упражняване на професията си.
Твърди се, че
до днес, а вероятно и за в бъдеще пълно възстановяване след катастрофата няма
да настъпи. Въпреки направените две операции, налице са затруднения в
движението на ищцата, изпитва постоянни болки и страдания в ежедневието си при
движение и в покой, настъпила е трайна и необратима промяна в начина на живот -
налице са трайни негативни последици за здравословното състояние на ищцата и
вероятно същата ще търпи болки и страданията до края на живота си.
За извършените
прегледи, изследвания, операцията за смяната на колянната става,
медикаментозното лечение, транспорта от Варна до София и обратно и настаняване
в гр.София, извършени по повод втората операция и възстановяването след
операцията М.К. е претърпяла имуществени вреди в общ размер на 8121,42 лева,
вкл.:
- 729,49 лева - направени разходи за
извършените прегледи, лечение и операция на 29.05.2014г на медиалния мениск;
- 6276,80 лева - направени разходи за
медикаменти, извършени медицински услуги и материали, включително колянна
ендопротеза - колянната става, прегледи, изследвания, медикаментозно и
оперативно лечение, включително операцията на 23.06.2015 г. на колянната става;
- 1115,13 лева - направените пътни разходи от
Варна до София и настаняване в гр.София, извършени по повод втората операция от
23.06.2015 г. на колянната става;
От сумата в
общ размер на 8121,42 лева „ЗАД Армеец" АД е заплатило на К. сумата от
729,49 лева за направени разходи за извършените прегледи, лечение и операция на
29.05.2014г. на медиалния мениск, като разликата в размер на 7391,93 лева се
претендира в настоящото производство.
За претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания, получени в резултат на ПТП от 22.11.2013г., К. е заявила претенция
за сумата в общ размер на 28000,00 лева, от които на 09.03.2015 г. е получила
от „ЗАД Армеец" АД 8000,00 лева като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 22.11.2013г. до 08.12.2014г. В настоящото
производство се претендира сумата 20000,00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за времето след 08.12.2014 г. - болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП и представляващи преки последици от него. Твърди
се, че болките, страданията и безсънните нощи, които К. е преживяла през
годините и до днес, а вероятно и до края на дните си, вследствие на
претърпяното ПТП и описаните по-горе последици от него, са в пряка
причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило по вина на С.Ж.С., ЕГН **********.
Освен физическите болки и страдания, К. изпитва и продължава да търпи
психоемоционалния стрес, постоянни душевна болка и мъка, която въпреки
изминалите вече 5 години от ПТП, тя не може да преодолее. Отделно от това се
чувства непълноценна, безпомощна и разчита емоционално и физически на грижите
на децата си и съпруга си, които са отделили голяма част от времето и финансите
си, за да се грижат за нея и до днес да й помагат в дейности, които преди сама
е извършвала.
Освен първата претенция от 08.12.2014г.,
оформена като преписка по щета № 100141000104939Н, К. е предявила допълнителна
претенция с вх. № 130-733 от 05.08.2016г.
за промяна размера на определеното от застрахователя обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди. Налице е отказ от „ЗАД Армеец" АД, с
изх. № 100-6142/21.09.2016 г. за изплащане на обезщетение по втората
претенция с мотив, че не са налице нови факти и обстоятелства, обуславящи
основание за промяна размера на вече изплатеното на 09.03.2015 г. обезщетение. „ЗАД Армеец"АД на
05.12.2016 г. е върнал с оформен от
него приемо-предавателен протокол по щета № 100141000104939Н, представените
документи от К., неразделна част от претенция с вх. № 130-733 от 05.08.2016 г.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Армеец" АД, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на “***“, с рег. № * **** **. Възразява
за съпричиняване от страна на пострадалата поради наличието на предшестващи
заболявания, както и за липса на причинна връзка между ПТП и настъпилото
влошаване на здравословното състояние на пострадалата. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото
положение в страната. Оспорва също и претенцията за обезщетение за забава с
аргумента, че застрахователят е изплатил дължимите суми.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване факта на настъпило на 22.11.2013г. ПТП в гр.Варна между МПС - лек
автомобил марка „Ф", модел „Ф", с рег.№ * **** ** с водач С С и М.К. като пешеходец; както
и факта, че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД
№5830/2018г. по описа на 27 наказателен състав на ВРС, по което с присъда
№16/2019г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл.посл. б. „А", предл.2, вр.ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1, пр.
3 от НК във връзка с чл.119, ал.1 от ЗДвП; наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „Ф",
модел „Ф", с рег.№ * **** **, за което е издадена Комбинирана
застрахователна полица № 11113002324113, валидна до 30.09.2014г.
Като
доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3935/22.11.2013г., приет
е по делото заверен препис на присъда №16/29.01.2019г. по НОХД №5830 по описа
за 2018г., с което С.Ж.С. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал.1, б.”Б”, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК и е освободен от
наказателна отговорност на осн. чл.78А, ал.1 от НК.
Приети са по делото заверени преписи
от лист за преглед на пациент в спешно отделение от 22.11.2013г., фиш за спешна
мед.помощ, епикризи, издадени на М.К. от МБАЛ „Света Марина” ЕАД на 29.05.2014г.,
25.06.2014г., етапна епикриза от ортопед – травматолог от 15.01.2015г., епикриза
от СБАЛ „Полимед“ООД от 01.07.2015г., експертно
решение от 08.03.2016г., амбулаторни листи, издадени през периода от
25.11.2013г. до 03.02.2016г. и болнични
листи, рентгенологично изследване от 29.07.2015г., експертно решение от
25.02.2019г. Представени са също фактури, издадени през периода
от 31.03.2015г. до 29.07.2015г., за закупуване на медицински изделия и
транспортни разходи до гр.София.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Д.Д.К.и Н.Д. К.,
синове на ищцата, от чиито показания, кредитирани от съда изцяло като
непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, се установява, че преди
операцията за смяна на ставата пострадалата изпитвала непрекъснати болки, след
операцията възстановителният процес протекъл много тежко, като около три
седмици не е могла да стане от леглото, а след това се придвижвала само с
патерици, постоянно се нуждаела от помощта на близките си, което се отразило
силно негативно на психиката й. Допълнително била разстроена и от факта, че половин
година се наложило да бъде в болничен, защото по този начин се прекъснало
професионалното й развитие. Дори и след този период движенията й били
ограничени, невъзможно било голямо натоварване, поради което се наложило да
преустанови участието си в училищни проекти, в които преди била много активна.
Бързо се уморявала и трудно изкачвала стълби, поради което й било трудно и даже
невъзможно поддържането на градината и къщата, в която живее семейството.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП
М.К. в първите часове след събитието е развила остра стресова реакция,
преминала в разстройство в адаптацията с водеща тревожна и психосоматична симптоматика,
като оплакванията са отзвучали протрахирано повече от година. Към момента на
изследването наличните остатъчни симптоми според вещото лице определят
картината на смесено тревожно разстройство с водеща емоционална лабилност,
нисък фрустрационен праг и малоценностни изживявания със свръхсензитивност,
като липсват клинични и анамнестични данни процесното ПТП да е довело до
личностни промени у М.К.. Според вещото лице е налице причинно-следствена
връзка между преживяното ПТП и наблюдаваната симптоматика и негативни
преживявания, като прогнозата е добра, психичното състояние би могло да бъде
значително подобрено при продължителна медикаментозна и психотерапия.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация, материалите по
делото и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е
получила счупване на медиалното платно на лявата голямопищялна кост и скъсване
на медиалния мениск, обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за
период, по-голям от година, както и контузия на главата и разкъсно-контузна
рана на главаа, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице е установило наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и смяната на колянна става, тъй като
описаните травматични увреждания са довели до развитието на травматичен
синовит/възпаление на вътрешната обвивка а коляното и увреждане на хрущяла на
тибиалното плато, наложило смяната на ставата. Според вещото лице
нестабилността на единия долен крайник води до по-голямо натоварване на другия,
в чиито стави се засилват артрозните промени, куцането натоварва и гръбначния
стълб предимно в поясния отдел, което води до поява периодично на болки и
ограничени движения, по-изразени с напредване на възрастта. Видно от
заключението лечението е завършило, по-голямо подобряване не може да се очаква,
като пълно възстановяване е невъзможно. Същевременно настоящото състояние не
налага смяна на ставата. От прегледа на личната амбулаторна карта на ищцата
вещото лице не е установило описани заболявания и травми, които да се оказали
влияние на лечебно-възстановителния процес, предприетите медицински изследвания
и лечение са обичайните при този вид травми и са своевременно предприети.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „***",
с per. * * **** ** и ЗАД „Армеец"
не се оспорва от ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска
отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлото в сила решение по чл. 78а НК
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязлата в сила присъда №16/29.01.2019г.
по НОХД №5830 по описа за 2018г., с което С.Ж.С. е признат за виновен в това, че
не пропуснал движещия се по пътното платно пешеходец, с което нарушил чл.116 и
чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
М.К. средна телесна повреда - престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, предл.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния
размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В
настоящия случай се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
уврежданията, във връзка с които се претендира обезщетение и процесното ПТП.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания,
представляващи средна
телесна
повреда,
които
са
описани
в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. За обезщетяване на вреди от тези увреждания е
отправена претенция към застрахователното дружество и са заплатени сумите
729,49 лв. обезщетение за имуществени вреди и 8000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Настоящата претенция е за обезщетение на вреди във връзка
с последващо увреждане, представляващо ексцес, поради което се е наложила и
втора оперативна интервенция.
С т. 10 на ППВС № 4/1975 г. е прието, че след присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в
причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено.
В съдебната практика се приема, че при ексцес за пострадалия възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича
от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Фактът на настъпило увреждане на колянната става не е
спорен и се установява от приложените писмени доказателства и от заключението
на вещото лице по СМЕ. Възражението на ответната страна за липса на
причинно-следствена връзка с ПТП съдът намира неоснователно с оглед на
заключението на вещото лице по СМЕ, от което се установява, че именно
травматичните увреждания са довели до развитие на травматичен
синовит/възпаление на вътрешната обвивка на коляното/ и увреждане на хрущяла на
тибиалното плато, наложило смяна на ставата. От заключението се установява
също, че няма данни за предходни заболявания на ищцата, които да се оказали
влияние на степента на травматичното увреждане и продължителността на
лечебно-възстановителния процес. Въз основа на изчерпателното и обосновано
заключение на вещото лице следва да се приеме за доказана причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и увреждането на колянната става и съответно
последвалата операция за смяна на ставата.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява и преживяна от ищцата психотравма,
която обаче не е следствие от последващото влошаване на здравословното
състояние, предмет на настоящото производство.
Видно от заключението на вещото
лице, установените психотравматични изживявания са причинени от факта на
настъпване на ПТП, като към момента са налице остатъчни симптоми, определящи
картината на смесено тревожно разстройство. Доколкото в настоящото производство
се претендира обезщетение само за ексцес, като не се твърди, че първоначалните
вреди не са обезщетени в достатъчна степен, следва да се приеме, че
неимуществените вреди относно психичното състояние на пострадалата са били вече
репарирани със заплатеното от застрахователя обезщетение, за чието получаване
не страните не спорят. Не са налице данни за ексцес по отношение на психичното
състояние на пострадалата, не е настъпило последващо влошаване или съществено
утежняване на предишните психични страдания, което да обоснове претенцията за
определяне на ново обезщетяване.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени увреждания, като впоследствие е настъпило
влошаване на здравословното състояние, наложило втора операция. Извършването на разходите се установява от
представените фактури и фискални бонове. Връзката на направените разходи с
лечението на конкретните увреждания, представляващи ексцес, се установява от
заключението на вещото лице. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният
иск за обезщетяване на направените разходи е доказан по основание за всички
разходи, свързани с втората операция за смяна на колянна става. По размер имуществените
вреди се установяват от представените писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, представляващи фактури, талони и фискални бонове, издадени през
през периода от 31.03.2015г. до 29.07.2015г., за закупуване на медицински
изделия и транспортни разходи до гр.София. Предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди следва да бъде уважен за претендираната сума 7391,93 лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че наложилата се оперативна интервенция е причинила
силни болки, страдания и дискомфорт на пострадалата, която три седмици е била
изцяло на легло и после се е придвижвала с патерици, като през целия период е
била зависима от помощта на близките си. От заключението на вещото лице се
установява, че нестабилността на единия долен крайник причинява по-голямо
натоварване на другия и на гръбначния стълб, което води до периодична проява на
болки, засилващи се с възрастта, както и че не е възможно пълно възстановяване.
От събраните свидетелски показания се установяват свързаните с увреждането и
операцията болки и страдания, както и негативните изживявания вследствие на
постоянната необходимост от помощта на близките си през продължителен период от
време, наложителната промяна към ограничаване на ежедневната активност и
професионалните дейности, които е извършвала до момента.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилото влошаване на здравословното състояние на
ищцата и наложилата се оперативна интервенция, довели до болки и страдания през
относително продължителен период от време, негативната промяна в начина й на
живот, социалната й и професионална реализация, намира, че предявеният от М.К. иск
е основателен за сумата от 20 000 лв., които съдът приема за справедливи с
оглед обезщетяване на причинените неимуществени вреди от ищеца от претърпени
болки и страдания, без в тази сума да се включват твърдяните психотравми, които
са обхванати от първоначално заплатеното обезщетение, както беше посочено
по-горе. Въз основа на
изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна
степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на увреждането -
23.11.2013г. По иска за присъждане на имуществени вреди законната лихва се дължи от момента на
извършване на разходите до окончателното изплащане на сумата, като в настоящия
случай с оглед на диспозитивното начало следва претенцията да бъде уважена от
заявения начален момент – 21.09.2016г., който е след периода на извършване на
разходите.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат в полза на ищеца в размер на 1370 лв. заплатено
адв. възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени
доказателства.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 1095,64 лева,
както и авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие ексцес на травматични увреждания,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
22.11.2013г., в гр. Варна, причинено от С С като водач на застрахован при
ответника лек автомобил „***“, ДК № * **** **, в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 23.11.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
“ЗАД АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София
ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** обезщетение
за имуществени вреди за
закупуване на медицински изделия и транспортни разходи, заплатени във връзка с настъпилия ексцес на
травматични увреждания, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, причинено на 22.11.2013 г. в гр. Варна от С С като
водач на застрахован при ответника лек автомобил „***“, ДК № * **** **, в
общ размер 7391,93 лв. /седем хиляди триста деветдесет и един лева и 93 ст./,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.09.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
“ЗАД АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите
за производството държавни такси в общ размер 1095,64 лева /хиляда деветдесет
и пет лева и 64 ст./ върху уважените искове за неимуществени и имуществени
вреди и 600 лева /шестотин лева/,
представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на
експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: