№ 578
гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500323 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена частна жалба от „Банка
ДСК“, АД против разпореждане № 558/21.03.2022 г., в частта с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за претендираната възнаградителна лихва за периода
26.4.2017 г.-06.12.2020 г. в размер на 11 526,98 лв. и за сумата над уважения
размер от 48 лв. до претендирания от 120 лв. за разходи по изискуемия
кредит.
Жалбоподателят сочи, че разпореждането в атакуваната част е
незаконосъобразно. По отношение на отхвърлената сума за договорна лихва
сочи, че РС е допуснал процесуално нарушение като не е дал указания за
отстраняване нередовността на заявлението по реда на на чл. 417, т. 2 във вр.
с чл. 410, ал. 2 ГПК, при констатация за несъответствие на датата на
настъпване на изискуемост по договора за кредит, посочена в заявлението -
07.12.2020 г. с приложените към заявлението доказателство – разписка за
получаване на уведомлението от длъжника за тази изискуемост на 06.11.2020
г.
Допълва, че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е
получено от длъжника на 6.11.2020 г., но само кредиторът може да да
определи момента, в който да се позове на ефекта му, като в случая
жалбоподателят, като кредитор на длъжника се позовал на този ефект на
1
07.12.2020 г.
По отношение на отхвърлената частично претенция за разходи за
изискуемия кредит над размера от 48 лв. до предявения от 120 лв. се сочи, че
сумата се дължи поради сторени от Банката разходи за уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането – за
извършване на справки, за изпращане на покани с куриер на адрес и поради
неоткриване на длъжника - за възлаганае на съдебен изпълнител за връчване.
С подписване на договора за кредит кредитополучателят е обективирал
съгласие да заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които Банката прилага при извършване на услуги на клиенти, с
която Тарифа кредитополучателят е бил запознат с действащата към момента
на сключане на договара и към момента на плащане на разходите. Моли
разпореждането в отхвърлителната част да се отмени и се уважи исканията
им.
БлОС счита частната жалба на „Банка ДСК“,АД за допустима
предвид чл. 418, ал. 4 ГПК, според който разпореждането, с което се
отхвърля изцяло или отчасти заявлението да може да се обжалва, при
съобразяване, че частната жалба е подадена срещу отхвърлянето на искането
на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение - за
възнаградителни лихва и за частта за неуважения размер разходи по
изискуемостта на кредита; от лице с правен интерес, в предвидения в закона
срок.
За преценка на основателността на жалбата БлОС съобрази следното:
Видно е, че по подаденото от „Банка ДСК“, АД заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. К. Д. е
постановено разпореждане № 558/21.03.2022 г., с което с атакуваната част е
отхвърлено като неоснователно искането за допускане на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата от 11 526,98 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 26.4.2017 г.-06.12.2020 г. и
за сумата над уважения размер от 48 лв. до претендирания от 120 лв. за
разходи по изискуемия кредит.
РС е счел искането за неоснователно. Приел е, че от представените от
заявителя доказателства се доказва, че кредитът се е превърнал в предсрочно
изискуем не на посочената от заявителя дата 07.12.2020 г., а на 06.11.2020 г.,
2
когато длъжникът е получил връченото му чрез ЧСИ, получено на адреса от
сестра му, волеизявление на банката-кредитор, обективирано в покана –
уведомление с изх. номер на банката 0020-20-07239/27.10.2020 г., че кредитът
е предсрочно изискуем, считано според съдържанието на поканата от датата
на получаването й. Посочил е РС, че след 06.11.2020 г. е незаконосъобразно
да се начислява договорна лихва, позовавайки се на т. 2 от ТР№3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, според която размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главницата/ и законна лихва върху нея от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. И тъй като в настоящото
заповедно производство не се ползва вещо лице, а без него е невъзможно да
се определи размера на договорната лихва до по-ранната крайна дата на
периода - до 06.11.2020 г., вместо до заявената 06.12.2020 г., до който е
изчислена договорна лихва в извлечението на банката, РС е отхвърлил
изцяло искането за присъждането й.
Разпореждането в тази му част е незаконосъобразно. В настоящото
дело РС не е съобразил, с представените в съответствие с т. 2 на чл. 417 ГПК
към извлечението от счетоводните книги на банката документ, от което
произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения - а
именно с подписаното на 28.11.2016 г. между страните споразумение за
обединяване на кредити. Видно от съдържанието му в него изрично е
посочено, че кредитът ще се отчита по новооткрита кредитна сметка, на която
сметка е посочен номер, който съвпада с номера на сметката, от която е
представеното извлечение и в което споразумение изрично е посочено, че
кредитът ще се погасявана на равни месечни вноски, съгласно погасителен
план /Приложение № 1/. Представен е погасителния план, в който за всяка
месечна вноска от 431,19 лв., е разграничено с каква част от нея се погасява
главницата и с каква част се погасява уговорената възнаградителна лихва.
Видно от погасителния план, частта за дължимата възнаградителна лихва от
дължимата вноска за м. ноември, 2020 г. е 202,22 лв., а за м. декември, 2020 г.
- 200,23 лв. Според извлечението от сметка посочената за дължима
договорна възнаградителна лихва за периода от 26.4.2017 г. до 06.12.2020 г.,
възлиза в размер на 11 526, 98 лв. От нея като се приспадне договорната
възнаградителна лихва за м. ноември, 20 г. след 7.11.20 г. до 25.11.20 г. от
3
128.06 лв. и за 11 дни /от 26.11.20 г.до 6.12.20г. вкл./ от лихвата за м.
декември на 2020 г. от 73,42 лв., тъй като кредитът е станал предсрочно
изискуем на 6.11.2020 г. следва, че договорната възнаградителна лихва - без
да е необходимо вещо лице възлиза до 6.11.2020 г., при отчитане, че на 25-то
число на месеца е падежа на всяка вноска /включваща главница и договорна
лихва/ - на 11 325,50 лв.
Ето защо атакувания акт за договорната възнаградителна лихва за
сумата от 11 325 лв. за периода 26.4.2017 г. - 06.11.2020 г. следва да се отмени
като се постанови издаване за заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от РС след връщането му в РС. В останалата част
разпореждането следва да се потвърди.
Ще следва да се отбележи, че абсолютно несъстоятелен е довода в
жалбата, че ако твърденията в заявлението не несъответстват на приложените
доказателства, е налице нередовност на заявлението, отстранимо по реда на
чл. 417, т. 2 във вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК
Нередовност в заявлението е при наличие на съществуващо
противоречие в обстоятелствата, на които се позовава заявителя в
заявлението /каквото в случая няма/, а дали заявените такива се установяват
от представените със заявлението доказателства е преценка, която се
извършва от съда, но по съществото на въпроса и касаят основателността на
искането.
Голословно е и съображението, че банката сама преценява
момента, в който да се позове на ефекта на предсрочната изискуемост, след
като волеизявлението й, че прави кредита предсрочно изискуем е достигнало
до длъжника. В случая банката е преценила и това е посочено в достигналото
до длъжника уведомление, според съдържанието на което с получаването му
от длъжника, кредитът се превръща в предсрочно изискуем и от тогава
банката няма право на повторна преценка за това респ. по свое усмотрение да
позове на последиците на настъпил факт,. В момента на осъществяване на
факта са настъпили и произтичащите от него правни последици.
По отношение на отхвърлената частично претенция за разходи за
изискуемия кредит над размера от 48 лв. до предявения от 120 лв.
разпореждането е законосъобразно. Доводът в жалбата не води до обратния
резултат. РС е отхвърлил искането, защото няма доказателства за извършване
4
на такива, а не, че не е уговорено заплащането им в договора, съгласно
Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага при
извършване на услуги на клиенти, с която Тарифа кредитополучателят е бил
запознат с действащата към момента на сключване на договора и към
момента на плащане на разходите.
С оглед изложеното сумата, която се дължи на заявителя за разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК възлиза общо на
1052, 52 лв., поради което БлОС следва да присъди допълнително разноски
на жалбоподателя в размер на 246,96 лв.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 558/21.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
261 по описа за 2022 г. на РС-Сандански, в частта с която е отхвърлено
искането за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист за сумата от 11 325,50 лв., представляваща договорна лихва за периода
26.4.2017 г. до 6.11.2020 г., и вместо това постановява:
Да се издаде в полза на „Банка ДСК, АД”, ЕИК ********* заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. К. Д., с ЕГН
********** за сумата от 11 325,50 лв., представляваща договорна лихва за
периода 26.4.2017 г. до 6.11.2020 г. дължима въз основа на сключено на
28.11.2016 г. между страните споразумение за обединяване на кредити,
както и за сумата за разноски в заповедното производство пред РС от 246,96
лв.
Връща делото на РС-Сандански за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съобразно настоящия акт.
Потвърждава разпореждането в останалата атакувана част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6