№ 288
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба с вх. № 17313/17.09.2021 г. от
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, срещу „Й.К.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“, ул. „*******, с която е
заявен за разглеждане иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на ответника
отнасящо се до седалището и адреса му на управление, а именно – гр. София, р-н
„*******“, ул. „*******.
В изложението на исковата си молба СГП се навеждат твърдения, че ответното
дружество е регистрирано на адрес - гр. София, р-н „*******“, ул. „*******, но
същевременно са събрани сведения от собственика на недвижимия имот разположен на
този административен адрес, който е посочил, че под никаква форма и в никой момент
не е предоставял притежаваното от него жилище за целите на регистрацията на
търговско дружество, в т.ч. и на ответното такова, съответно не е давал съгласие за
подобни действия. Направените от ищеца опити да издири и установи длъжностни
лица от „Й.К.Л.“ ЕООД не дали резултат, като при проверка на самия адрес на
управление на това дружество регистриран в гр. София, р-н „*******“, ул. „*******
не била локализирана търговска или формена активност или дейност. Напротив там
пребивавал собственикът на жилището – П.Г.. При така установената фактическа
обстановка според представителя на СГП били покрити условията на чл. 29, ал. 1, пр. 3
ЗТРРЮЛНЦ, а именно, че по партидата на ответното дружество на 23.04.2019 г. е било
осъществено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно, че седалището и
адреса му на управление, са в гр. София, р-н „*******“, ул. „*******, като се иска
установяването му по съдебен ред.
В срока по чл. 367 ГПК от ответното дружество не е упражнен отговор по
депозираната ИМ.
В съдебно заседание представителя на СГП желае постановяване на решение по
1
спора, с което предявения за разглеждане иск да бъде уважен, като основателен.
Представител на ответното дружество не се явява и не взема участие по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от отразеното по електронната партида водена за подлежащите на
вписване обстоятелства относно търговско дружество „Й.К.Л.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ
при АВ се констатира, че дружеството има вписано седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „*******“, ул. „*******, като това вписване е осъществено под №
20190423125835 и е извършено на 23.04.2019 г. На същата дата е и първоначалната
търговска регистрация на учреденото дружеството.
Съгласно прието за доказателство по делото писмо от Столична община – Район
„*******“ датиращо от 15.04.2021 г. е дадено сведение, че на административен адрес –
гр. София, ул. „******* няма адресно регистрирани лица по постоянен и настоящ
адрес.
Приложена е справка от персоналната партида водена от Служба по вписванията
– Шумен за физическото лице – П.Г. Г., с ЕГН **********, от чието съдържание не се
констатира същия да е носител на вещни права върху имот разположен в гр. София,
в.т.ч. такъв имащ административен адрес - гр. София, р-н „*******“, ул. „*******.
От ответника не са ангажирани никакви доказателства по делото, в това число че
разполага с вещно или облигационно право да ползва имота с административен адрес -
гр. София, р-н „*******“, ул. „*******.
Съдът намира, че останалите събрани по делото писмени доказателства и фактите,
които се разкриват от тях не оказват значение върху спорното материално право, което
е предмет на разискване по настоящия спор и не се нуждаят от самостоятелно
обсъждане.
Предявен за разглеждане е установителен иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1,
пр. 3 ЗТР, като сезираният съд приема, че същия е основателен по следните правни
съображения :
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и
прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на
вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
В случаят прокурор при СГП е упражнил това свое законово правомощие, като по
така разписания законов механизъм е поискал да се установи несъществуването на
вписано обстоятелство по отношение търговско дружество „Й.К.Л.“ ЕООД, а именно
неговото седалище и адрес на управление.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е
адресът на нейното управление. Седалището и адресът на управление са елементи от
статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в
търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на
дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския
регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като търговецът е длъжен да ги посочва в търговската си
кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). За тези обстоятелства от статута на търговеца е
приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, което
заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското
дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като
проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този
реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Няма съмнение
2
обаче, че законодателната цел е адресът на управление на търговецът да бъде
достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес,
на който се осъществява управлението на дейността на търговеца (което е изрично
предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ). Когато
дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си
дейност на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното
положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл.
10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и
фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното
обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото
несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено от
търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК № 1 от
6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК НА ВКС са разгледани само две хипотези на
несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е
налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на
обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му, като и в двата случая последица от установяване несъществуването
му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc), при което разликата в
действието му е само в това, че в първия случай за периода от вписването до
заличаването му вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето
решение) няма действие по отношение на членовете на дружеството. Упоменатият
тълкувателен акт обаче не изчерпва хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. трето от
ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само случаите, при които несъществуването на
вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния
дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от
опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на
закона, ней-сетне - от приемането на решението извън пределите на компетентност на
дружествения орган, от когото изхожда. В споменатото тълкувателно решение са
разгледани само случаи, при които подлежащото на вписване обстоятелство възниква
непосредствено от решението на волеобразуващия орган, независимо от наличието на
факти, намиращи се извън него, поради което възникването му е препятствано от
липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална компетентност на
дружествения орган за приемането му, или от неговото опорочаване поради
противоречие на императивни норми на закона. Доколкото обаче основен принцип на
регистърното производство е този за достоверност на заявените за вписване
обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на доверие в търговския регистър,
установен в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, който предполага вписване само на обстоятелства,
които отговарят на обективната действителност, то в този смисъл е и задължението на
заявителя по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ да декларира истинността на заявените
обстоятелства, която е обусловена не само от наличието на валидно решение на
съответния дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят
действителното им възникване. Предвид легалната дефиниция на понятието адрес на
управление, съдържаща се в нормата на чл. 12, ал. 2 от ТЗ като такъв на управление на
дейността на търговеца, със заявяването му за вписване, той декларира, че ще
осъществява управлението на дейността си от този адрес това е разликата между него и
адреса за кореспонденция, по смисъла на чл. 13, ал. 1, изр. второ от ТЗ, който е само
такъв за приемане на съобщения. Ако обаче още към датата на заявлението за вписване
търговецът не е имал действително намерение да извършва управлението на дейността
си от този адрес или макар и при наличието на такова намерение не е могъл да осигури
3
действителното му ползване за тази цел в разумен срок, с договор с вещноправно
транслативно или конститутивно действие или на облигационно основание (наем, заем
за послужване), то следва да се приеме, че вписаното обстоятелство е несъществуващо
като несъответстващо на действителното правно и фактическо положение. В случая по
делото няма ангажирани доказателства от търговецът вписал това обстоятелство, че
към датата на вписването на дружеството в търговския регистър – 23.04.2019 г.,
имотът, разположен на вписания адрес на управление- апартамент № 18, в гр. София,
р-н „*******“, ул. ******* е негова собственост, или пък на годно правно основание
разполага с вещни или облигационни права, чието съдържание му позволява да го
ползва. Няма и данни въпреки липса на право с очертаното приложно поле ответното
дружество макар и без основание фактически да е осъществявал ползването на имота
за целите на управлението на търговската си дейност. Обратно в пределите на
провелата се прокурорска проверка възложена на прокурор при СРП се разбира, че
трето лице, което не е съдружник или управител в „Й.К.Л.“ ЕООД е сигнализирало, че
на административния адрес вписан за притежаван от него недвижим имот – апартамент
18 в гр. София, ул. ******* е получено писмо предназначено за търговско дружество,
чиито ЕИК съвпада с този на „Й.К.Л.“ ЕООД. Успоредно с това при извършено
посещение на адреса от полицейски при 06 РУ при СДВР не бил установен нито
собственик, нито упълномощено лице.
При това положение единственият възможен извод се свежда до това, че
вписаното седалище и адрес на управление на „Й.К.Л.“ ЕООД, от който никога не е
било осъществявано управлението на дейността му представлява несъществуващо
обстоятелство и предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване на това е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, чиито размер възлиза на сумата от 80,00 лв., то съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
същата като разноска за производството следва да се възложи в тежест на ответното
дружество.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА, срещу „Й.К.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, иск с правна квалификация
чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че извършеното въз основа на подадено заявление по
Образец А 4 с № 20190419183343 в ТР при АВ вписване под № 20190423125835 в
частта му отнасяща се до това, че търговецът „Й.К.Л.“ ЕООД, с ЕИК ******* има
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“, ул. ******* е
несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „Й.К.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „*******“, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 80,00 лева – съставляваща държавна
такса, от чието първоначално внасяне ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция
по вписванията - търговски регистър.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5