№ 533
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201739 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0938-002002 от
30.08.2021 година на ***, с което на М. ПЛ. П. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, отнемане на общо 12 точки за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ предложение 2 от
ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Д.Д. - Адвокатска колегия Плевен.
Последният оспорва изцяло законосъобразността на наказателното
постановление. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 4,5
ЗАНН, а именно: липса на пълно описание на нарушението, както и на
доказателствата, които го подкрепят; противоречие в обстоятелствената и
диспозитивна част на наказателното постановление, изразяваща се в
едновременното изписване на двата фактически състава на отделни
нарушения, съдържащи се в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДП; липса на
1
яснота относно автора на извършеното нарушение, предвид наличието на
разлика в ЕГН на соченият като нарушител в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Не на последно
място, процесуалният представител на жалбоподателя изтъква доводи и за
нарушение на материалния закон, тъй като към момента на констатиране на
нарушението „ отказ да бъде изпробван с техническо средство“, доверителят
му не е имал качеството на „водач на МПС“ по смисъла на пар. 6 т. 25 от ДР
на ЗДП. По тези съображения адвокат Д.Д. моли съда да постанови решение,
с което да отмени издаденото наказателно постановление както и да присъди
в полза на доверителя му направените по делото разноски по списък.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП.
На 06.06.2021 година, *** А.И. и Й.И. изпълнявали служебните си
задължения на територията на ***. Около 20:30 часа двамата се движели с
*** по улица „ ***“ в ***. По време на движението си забелязали лек
автомобил „ ***“, който криволичел по пътното платно. Това провокирало
*** да последват автомобила и веднага след като същият завил на дясно в
посока към улица „ ***“ му подали звуков и светлинен сигнал да спре.
Водачът спрял, след което и била установена самоличността му –
жалбоподателят П.. Последният изглеждал притеснен, разсеян, очите му
били зачервени. Това породило съмнение у ***, че водачът може да е
употребил алкохол или други упойващи вещества. Ето защо извикали за
2
съдействие свои колеги от сектор ПП – при ОД на МВР- Плевен. На място
пристигнал друг *** в състав М.Н. и ***. Жалбоподателят бил подканен да
бъде изпробван с техническо средство Дрегер дръг Тест – 5000 фабр. №
ARLK – 0013 и той категорично отказал. На водачът бил издаден талон за
изследване № 0064579 и 8 броя холограмни стикера за сигурност и валидност
№ А 035021 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На
мястото на проверката на жалбоподателят бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, а именно : като водач на МПС *** с рег. №
*** отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер дръг Тест – 5000
фабр. № ARLK – 0013 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го
подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2 000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП, лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и отнемане на общо 12
точки.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 21-0938-002002 от 30.08.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 2002 от 06.06.2021 година на *** при ***;
известие от „Еконт“ от 09.09.2021 година; талон за изследване № 0064579 от
06.06.2021 година; възражение от името на жалбоподателя М. ПЛ. П. до
Началник *** с входящ № 316000-20360 от 10.06.2021 година; справка с
регистрационен № 316р-21501 от 30.06.2021 година, изходяща от ***;
отговор на възражението на жалбоподателя М.П. с регистрационен № 316000-
22934 от 30.06.2021 година; заверено копие от Определение № 906 от
02.07.2021 година на Административен съд - Плевен по АД № 533 от 2021
година по описа на същия съд; жалба до Административен съд - Плевен от
името на жалбоподателя М. ПЛ. П. срещу ЗППАМ; пощенски плик с дата на
пощенското клеймо 30.08.2021 година; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018
година на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител на името
на жалбоподателя М. ПЛ. П..
В подкрепа на възприетите от съда по-горе факти са и гласните
3
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите А.И., Й.И. и
М.Н., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят
осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.174 ал. 3
предложение първо от ЗДП.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото установяват по
безспорен начин следните факти: обстоятелството, че на 06.06.2021 година
вечерта в ***, жалбоподателят управлявал по улица „ ***“ в същия град лек
автомобил „***“ с рег. № *** и е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДП на водач ; несъмнено установен по
делото е и факта, че около 20:30 часа , като водач на МПС жалбоподателят
бил спрян за проверка от *** и причина за това било неадекватното му
поведение на пътя като участник в движението – криволичел по пътното
платно. Безспорно установено по делото е и, че именно тези действия на
водача и неадекватните му поведение след спирането му провокирали ***
А.И. и Й.И. да потърсят съдействието на своя колега от КАТ М.Н. за
изпробване на водача за употреба за употреба на наркотични или други
упойващи вещества. Безспорен факт е и и отказът на жалбоподателя в 20:55
часа да бъде изпробван от свидетелят Н. с техническо средство, който
именно отказ последният отразил в съставеният акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е проведено против
жалбоподателя конкретното административнонаказателно производство.
Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за
водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като
изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил като категорично отказал да бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта. Това
неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДП, която
съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А.И., Й.И. и М.Н.. По
същината си са конкретни, последователни и непротиворечиви, установяват
пряко конкретните факти, релевантни за отговорността на жалбоподателя, а
4
именно : дали е управлявал автомобила на процесната дата и дали като водач
на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол в разрез с
разпоредбата на чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДП. Показанията на
свидетелите А.И. и Й.И. установяват по несъмнен начин, че на 06.06.2021
година в ***, около 20:30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил ***
с рег. № ***. И двамата непосредствено възприели движението на
автомобила по улица *** в същия град, впоследствие и до улица „ ***“
където спрял и че водач е именно жалбоподателя. Показанията на свидетеля
М.Н. установяват по категоричен начин, че когато по молба на колегите си
пристигнал в на улица „ *** „ в *** около 20:55 часа, подканил
жалбоподателят да бъде изпробван с посоченото в акта техническо средство и
същият категорично отказал. Ето защо съдът прие за безспорно установен
факта, че жалбоподателя осъществил състава на нарушение по чл. 174 ал. 3
предложение 2 от ЗДП.
Като неоснователни е неотносими съдът възприе възраженията на
процесуалният представител на жалбоподателя за това, че доверителят му
неправилно е санкциониран за извършено нарушение, тъй като
доказателствата по делото / според него/ не установяват какво всъщност
нарушение е извършил, с което да е нарушено правото му на защита.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за това, че като водач на МПС отказал да бъде изпробван за наркотични
вещества и техни аналози, което изпълва признаците от състава на нарушение
по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДП. Мястото и времето на констатиране на това
нарушение са безспорно установени и посочени и в акта и в последвалото го
наказателно постановление: ***, ул. „***“ до ***, 20:55 ч.
Налице е подробно и детайлно описание на конкретното поведение на
жалбоподателя като водач на МПС, което контролните органи правилно са
приели, че не отговаря на предписанието на закона, описание на конкретно
поведение в съответствие с производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57,
ал.1, т. 4, 5 от ЗАНН. Актът за административно нарушение е издаден в
съответствие с всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено при безспорни доказателства за
авторството на конкретното нарушение, авторът му и неговата вина.
Съдът намери за неоснователно и възражението на процесуалният
5
представител на жалбоподателя за наличието на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, произтичащо от липсата на яснота
относно самоличността на санкционираното с наказателното постановление
лице. Видно от приложения по делото в оригинал АУАН № 2002/06.06.2021
година/ бланкетен номер 109756/ нарушителят е идентифициран с три имена,
точен адрес и ЕГН **********. Внимателният прочит и на последвалото го
наказателно постановление № 21-0938-002002 от 30.08.2021 година на ***
установява, че в неговите обстоятелствена и диспозитивна част се съдържат
данни за същото лице сочено като нарушител – М. ПЛ. П. от ***, ЕГН
**********.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление, с което на М. ПЛ. П. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, отнемане на общо 12 точки за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ предложение 2 от
ЗДвП е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно
установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 174 ал. 3
предложение 2 от ЗДП, осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът
намери, че наказателното постановление е издадено в съответствие както с
материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в
съответствие с тежестта на извършеното нарушение, със съответната
санкционна норма, поради което и наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото съдът намери, че така направеното искане за
присъждане на разноски е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0938-002002 от
30.08.2021 година на ***, с което на М. ПЛ. П. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
6
управлява МПС за срок от 24 месеца, отнемане на общо 12 точки за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ предложение 2 от
ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адвокат Д.Д., ПлАК да
бъдат присъдени в полза на М. ПЛ. П. от ***, ЕГН ********** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
съгласно приложен по делото списък на разноските.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7