№ 13456
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110162320
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 18 755,51 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ № 5С1072490697/18.06.2021 г. за
причинени имуществени вреди на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., вследствие на
застрахователно събитие – ПТП от 12.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното плащане /след допуснато
изменение на иска в о. с. з. на 08.06.2023 г. чрез увеличаване на размера му/.
Ищцата С. Б. П. твърди, че в качеството си на лизингополучател има правата на
застрахован по сключен на 18.06.2021 г. договор за имуществена застраховка „Каско
стандарт“ № 5С1072490697 с ответника ..... при определена застрахователна стойност в
размер на 81 000 лв. и уговорена застрахователна премия от 3 470,04 лв., разсрочена на
четири равни вноски, платени изцяло и в срок. Поддържа, че в срока на действие на
застрахователния договор - на 12.06.2022 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на застрахования при ответника л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № ..... Сочи, че още на следващия ден - 13.06.2022 г. своевременно е
уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, при който е
образувана щета № 47042122231279, извършен е оглед и е съставен опис, след което на
13.06.2022 г. е направено искане за изплащане на застрахователно обезщетение по фактура,
а не по ремонт в официален сервиз на производителя. Заявява, че с писмо от 20.06.2022 г.
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, мотивирайки се, че
действителните обстоятелства около настъпване на процесното ПТП се различават от
посочените такива в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че за
стойността на ремонта на автомобила е съставена проформа-фактура №
50000002781/29.06.2022 г. за сумата от 15 485,69 лв. с ДДС, издадена от „...., поради което на
30.06.2022 г. е отправила искане за преразглеждане на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение, но въпреки това на 12.07.2022 г. ответникът е потвърдил
отказа си. Твърди, че според оценката, изготвена от независим оценител, необходимата
стойност за възстановяване на щетите възлиза на 17 959,16 лв. с ДДС, като всички те се
намират в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП. За да обоснове активната си
1
легитимация да претендира процесното застрахователно обезщетение заявява, че на
13.10.2021 г., т. е. преди настъпване на застрахователното събитие – на 12.06.2022 г., е
сключен добавък към застрахователната полица с ответника, по силата на който тя е
вписана като лизингополучател на мястото на първоначалния такъв – „...., позовавайки се и
на писмо с изх. № 0000007/16.11.2022 г. на застрахователя, поради което на основание чл.
384, ал. 2, т. 1 КЗ има правата на застрахован спрямо него. Допълва, че с договор от
13.09.2022 г. лизингодателят „.... е прехвърлил в нейна полза собствеността върху л. а.
„Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., поради което към настоящия момент се легитимира и
като негов собственик. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че не се установява настъпването на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, с участието на
застрахования при него л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ..... Сочи, че не е доказано
дали същият е могъл да се движи на собствен ход, за да се приеме, че за ищцата не е
съществувало задължение да уведоми компетентните органи, които да съставят съответните
документи, с оглед на което тя е допуснала неизпълнение на договорните си задължения по
застрахователния договор. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
както и доказателствената стойност на представения двустранен констативен протокол за
ПТП. Сочи, че от него не става ясно къде точно, как и по чия вина е настъпило
процеснотото ПТП, както и в коя лента е реализиран ударът между участвалите в него
автомобили. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието, твърдейки, че по л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... са констатирани
щети, които не съответстват на същия с оглед направлението на ударната сила,
относителното движение на двата автомобила след удара и предприетите конкретни
действия от участниците в него. Сочи, че не се установява вторият участник в процесното
ПТП, а именно: л. а. „Порше Макан“ с рег. № ....., тъй като вредите по него също не
съответстват на твърдяния механизъм на настъпването му. Счита, че е следвало да се
отворят въздушните възглавници на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., което обаче
няма данни да се е случило, поради което част от вредите са вследствие на друго
застрахователно събитие. Твърди, че е налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по смисъла на т. 7.1 от Раздел I на Глава III от Общите
условия, тъй като се наблюдава различие между декларирания и действително
осъществилия се механизъм на настъпване на процесното ПТП. При условията на
евентуалност заявява, че е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т. 1.4 от
Раздел Х от Общите условия, тъй като водачът на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ....
го е управлявал с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя скорост, вследствие
на което е загубил контрол над него и се е блъснал в движещо се срещу него друго превозно
средство, допускайки по този начин груба небрежност. Оспорва иска и по размер, тъй като
претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава действителния размер
на вредата. Сочи, че не е била необходима подмяна на елементи и детайли. Оспорва да са
представени доказателства за дерегистрация на увредения автомобил, поради което не е
поставен в забава. Допълва, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради
което от дължимото застрахователно обезщетение следва да се приспадне стойността на
запазените части. Сочи, че в рамките на същия застрахователен договор е заведена още една
щета № 470421222200037 за настъпило застрахователна събитие от 02.01.2022 г., по която е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 22 726,60 лв., поради което на
основание т. 3 от Раздел VI на Глава III от Общите условия застрахователната сума следва
да се намали със стойността на вече платеното застрахователно обезщетение за същия
период, като при изчерпването й покритието й се прекратява. Оспорва активната
легитимация на ищцата да получи претендираното застрахователно обезщетение, тъй като
не е страна по договора за финансов лизинг. С тези съображения отправя искане за
2
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника - .... изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва активната легитимация на лизингополучателя по
договора за лизинг – С. П. да претендира заплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие от 13.06.2022 г., както и
механизма му. Оспорва вината на водача на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ л. а. „Порше Макан“ с рег. № ...... Оспорва размера на вредите.
Счита, че е налице хипотеза на тотална щета.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 21.03.2023 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към 12.06.2022 г. по отношение на л. а. „Мерцедес“, модел
GLE, с рег. № .... е било налице действащо застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско стандарт“ № ... г., сключен с ответника ......
От съдържанието на застрахователната полица се установява, че страните са уговорили
клауза „Пълно каско“, при уговорена застрахователна сума от 81 000 лв., застрахователна
премия в размер на 3 470,04 лв. и период на застрахователното покритие от 00:00 часа на
27.07.2021 г. до 23:59 часа на 26.07.2022 г.
Към застрахователния договор са представени и Общи условия на ..... по застраховка
„Каско Стандарт“, от които е видно, че застрахователното покритие по клауза „Пълно
каско“ покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар“,
„Природни бедствия“, „ПТП“ и „Злоумишлени действия“, както и допълнително покритите
рискове – кражба или грабеж на МПС, кражба или грабеж на допълнително монтирано
стационарно оборудване в салона на МПС, противозаконно отнемане на МПС с цел
ползване и палеж или взривяване. В клаузите на т. 1, 2, 3 и 4 на раздел III от Глава III от
Общите условия са предвидени начините за определяне на застрахователното обезщетение
за автомобили над 4 до 7 години при частична щета, а именно: 1/ по калкулация на
застрахователя, 2/ в посочен от застрахователя сервиз, с който има сключен договор,
различен от този на представителя на марката за страната, 3/ в посочен от застрахователя
сервиз, представител на марката за страната, с който застрахователят има сключен договор и
4/ в избран от застрахования сервиз след представяне на предварителна калкулация за
стойността на ремонта и писмено съгласие на застрахователя. В т. 3 на раздел VI от Глава
III от Общите условия се предвижда, че всяко платено обезщетение намалява
застрахователната сума за текущия период на застрахователното покритие, като при
изчерпването й покритието й за текущия период се прекратява. Съгласно т. 7 и т. 7.1 на
раздел на раздел I от Глава III от Общите условия застрахователят има право да извърши
проверка на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и да
извърши оглед и заснемане на мястото на произшествието и на увреденото МПС, както и да
откаже да заплати застрахователно обезщетение в случай, че при извършената проверка се
установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал, които се изпращат до
застрахования заедно с аргументирано становище за отказ. Фактът, че застрахованият „.... се
е запознал и приема Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ не се оспорва от
страните по делото, а и е изрично деклариран от него в долния десен ъгъл на
застрахователната полица.
С добавък № 3 от 14.10.2021 г. към застрахователна полица № ... г. по застраховка
„Каско Стандарт“ се договаря промяна в частта относно ползващото се от нея лице, като на
мястото на досегашния ползвател/лизингополучател на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег.
№ .... - ...., е вписано името на новия такъв - С. Б. П..
3
По делото е представено копие на свидетелство за регистрация - част I на л. а.
„Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., от което е видно, че датата на производство на
процесния автомобил е 27.07.2017 г., респ. към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 12.06.2022 г., застрахованият обект е бил на възраст над 4 години.
От данните, удостоверени в съставения двустранен констативен протокол за ПТП,
следва, че на посочената в него дата - 12.06.2022 г. е настъпило ПТП с участието на л. а.
„Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., управляван от ищцата С. П., и л. а. „Порше Макан“ с
рег. № ....., управляван от Виктор Янев, като видно от схемата към него и отбелязването от
страна на двамата водачи, същото е настъпило при завой наляво от страна на водача на
застрахования при ответника такъв.
От материалите по щета № 47042122231279 се установява, че на 13.06.2022 г.
представител на собственика „.... е заявил пред застрахователя си ..... настъпването на
застрахователно събитие от 12.06.2022 г., а именно: „леко ПТП при извършване на ляв
завой“, при което са установени видими щети по предна дясна част на л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № ...., както следва: броня, маска, парктроник, преден капак и др.,
отразени в опис на застрахователя от 13.06.2022 г.
По делото не се спори, че процесният л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... е бил
отремонтиран в избран от застрахования сервиз, а именно: „...., за което свидетелства
представената проформа - фактура № 50000002781/29.06.2022 г., отразяващи стойността на
извършения ремонт в общ размер на 15 485,69 лв. с ДДС.
С писмо с изх. № 7/16.11.2022 г., адресирано до С. Б. П., ответникът ..... е потвърдил
валидността на полица № ... г., покриваща всички рискове съгласно Общите условия, както
и наличието на вписан в информационната му система анекс за промяна на
лизингополучателя по нея, считано от 13.10.2021 г., а именно: ищцата, която е посочена като
такава.
С писмо с изх. № Л8964/20.06.2022 г., адресирано до нея, ответникът ..... е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 47042122231279/13.06.2022 г.,
мотивирайки се, че поради характера на получените вреди не може да се заключи, че същите
са в резултат на декларираното за настъпило на 12.06.2022 г. ПТП. Отразено е още, че
действителните обстоятелства около възникналото застрахователно събитие и начина на
настъпване на щетите по л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... се различават от
посочените в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение.
В отговор на възражение с вх. № 2344/30.06.2022 г., с писмо с изх. № УЖМСП
0780/12.07.2022 г., ответникът ..... е уведомил ищцата, че отказва преразглеждане на отказа
за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 47042122231279/13.06.2022 г., тъй
като уврежданията по МПС с рег. № .... не отговарят на декларирания и документиран начин
на възникване на събитието, поради което не са в причинна връзка с него.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, изследвало материалите по щета №
47042122231279/13.06.2022 г., образувана във връзка с настъпилото ПТП, както и
съставения двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че същото е
реализирано по следния механизъм: на 12.06.2022 г., около 22:20 часа, л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № .... при движение по .... и на кръстовището с ул. „... при извършване на
маневра за завой наляво, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „... с посока от
....“, л. а. „Порше Макан“, с рег. № ...... Експертът изяснява, че от така представения
механизъм, сравнението на щетите, описа на застрахователя – ищец и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № .... се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
4
от 12.06.2022 г. Установява се още, че необходимата стойност за отстраняване на щетите,
изчислена на база цени на официален вносител на марката, се равнява на сумата от 18 755,51
лв., а изчислена по цени на алтернативни доставчици, същата се равнява на сумата от 12
332,68 лв. Обобщава още, че необходимата такава, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.06.2022 г., възлиза на 13 923,76 лв.,
достигайки до категоричен извод, че не е налице тотална щета. Според вещото лице от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача
на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., който при наличието на пътен знак Б-1, не е
изчакал преминаването на движещия се по път с предимство /срещу пътен знак Б-3/ л. а.
„Порше Макан“, с рег. № ....., вследствие на което е настъпило съприкосновение между тях.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Виктор
Веселинов Янев, който в качеството си на водач на л. а. „Порше Макан“, с рег. № ..... по
време на настъпване на процесното ПТП от 12.06.2022 г., изяснява, че по време на движение
по път с предимство е бил ударен от внезапно излезлия от улицата вдясно на него друг
автомобил, вследствие на което са настъпили увреждания в дясната задна част на
управлявания от него такъв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с ответника; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесния автомобил;
действителният размер на вредите (в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това), както и изпълнение на
задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
При установяване на посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си, а именно: твърдяните основание за
изключване или намаляване на отговорността си /изключен застрахователен риск/, както и
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
предвидено в Общите условия, като значително с оглед интереса на застрахователя и
настъпване на застрахователното събитие.
В случая, по делото се установява наличието на валидно сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № ... г., по силата на който ответникът ..... е
поел да покрива риска от увреждане на застрахования при него л. а. „Мерцедес“, модел
GLE, с рег. № ...., собственост на лизингодателя - „.... с правата на застрахован и трето
ползващо се лице – лизингополучателят ..... Действително, прави впечатление, че към
момента на сключването му – 18.06.2021 г. ищцата не е страна по застрахователния договор,
респ. няма качеството на застраховано лице по него, но независимо от това съдът приема, че
същата обосновава активната си легитимация да претендира от ответния застраховател
заплащането на процесното застрахователно обезщетение. За да достигне до този извод
съдът съобрази разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, според която при застраховка на
лизингово имущество, лизингополучателят също има права на застрахован, като при
частични вреди, обезщетението се изплаща именно на него. Тъй като отговорността на
застрахователя по прекия иск произтича от договора за имуществена застраховка, сключен
при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, активно легитимираният носител на
вземането за изплащане на застрахователно обезщетение се определя именно от посочената
специална норма на КЗ, на която се позовава ищцата П., за да обоснове активната си
легитимация в процеса, видно от уточнителната молба от 06.12.2022 г. /л. 42 от делото/.
5
Нещо повече, правото на лизингополучателя да получи застрахователно обезщетение в
случай на частични вреди не зависи и от обстоятелството дали лизингополучателят е
придобил или не правото на собственост върху лизинговия обект след изтичане на срока на
уговореното ползване. В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертизата по делото се установява, че не е налице тотална щета, както
се поддържа от ответника, а частична вреда, поради което приложение следва да намери
именно нормата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, според която именно ищцата, в качеството си на
лизингополучател, се явява активно материалноправно легитимирана да получи
застрахователно обезщетение. В случая, за установяване на това свое качеството, от нейна
страна са ангажирани писмени доказателства по делото - добавък № 3 от 13.10.2021 г. към
застрахователна полица № ... г. /л. 169 от делото/, по силата на който е договорена промяна
в частта относно ползващото се от застраховката лице, като на мястото на досегашния
ползвател/лизингополучател на застрахованото МПС - ...., е вписано името на новия такъв, а
именно: С. П.. Нещо повече, съдът намира, че настъпилата промяна относно
лизингополучателя ответникът е потвърдил и в изходящото от него писмо с изх. №
7/16.11.2022 г. /л. 28 от делото/, адресирано до ищцата, с което застрахователят е заявил, че
считано от 13.10.2021 г. като нов лизингополучател по застрахователната полица в
информационната му система е вписана именно тя, а не досегашния такъв - ..... Да се приеме
обратното би било в противоречие и с предприетото от ответника извънсъдебно поведение в
комуникацията си с ищцата, доколкото същият не е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение и на така поддържаното от него в хода на процеса основание.
В случая, настъпилата промяна на страната на лизингополучателя по договора за финансов
лизинг - 13.10.2021 г., предхожда по време момента на настъпване на процесното ПТП –
12.06.2022 г., а това означава, че доколкото се касае за частична вреда, то на основание
посочената по-горе разпоредба – чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, ищцата С. П. се явява активно
процесуално и материално правно легитимирана да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение от ответния застраховател.
На следващо място, противно на възраженията на ответника, по делото се установява и
настъпването в срока на действие на застрахователен договор по имуществена застраховка
„Каско стандарт“ на процесното застрахователно събитие - ПТП от 12.06.2022 г., вследствие
на което са причинени описаните в исковата молба вреди на ползвания от ищцата и
застрахован при него л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ..... Събитието представлява
покрит застрахователен риск съобразно уговореното между страните в застрахователната
полица и Общите условия към нея, като е налице своевременно уведомяване на
застрахователя за неговото настъпване и представяне в срок и в цялост на изискуемите
документи. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред данните, които се
извличат от писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП
от 12.06.2022 г., уведомление за щета до застрахователя – ответник от 13.06.2023 г.,
показанията на разпитания свидетел Виктор Янев, както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, установяващи по безспорен начин механизма на
същото, а именно: около 22:20 часа, водачът на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... при
движение по .... и на кръстовището с ул. „... и при извършване на маневра за завой наляво,
не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „... с посока от ....“, л. а. „Порше
Макан“, с рег. № ...... Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той
се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили
факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомление за щета до
6
застрахователя – ответник, показанията на разпитания свидетел, отразяващи негови
непосредствени възприятия относно фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на
един от участвалите в произшествието автомобили, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. Съобразявайки същите, съдът приема за безспорно установено
реализирането на процесното ПТП при посочените по-горе време, място и начин, както и с
участието на описаните автомобили, един от които е застрахованият при ответника по
застраховка „Каско Стандарт“ л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ..... Данни в тази
насока се извличат най-напред от показанията на свидетеля Виктор Янев, който заявява, че
движейки се по пътя с предимство, е бил ударен от излезлия от улицата вдясно друг водач,
вследствие на което между двата автомобила е настъпило съприкосновение. В случая,
анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че до голяма степен
същите установяват по идентичен начин фактическата обстановка около настъпването на
процесното ПТП, като описаната от него такава съответства и на отразената от двамата
водачи в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 12.06.2022 г. На
следващо място, изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също
установяват по идентичен начин обстоятелствата около поведението всеки един от двамата
водачи при реализиране на процесното ПТП, а именно: при предприета от страна на водача
на л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... маневра за завой наляво в района на
кръстовище, реализирайки по този начин ПТП с движещия се по пътя, в който навлиза, л. а.
„Порше Макан“, с рег. № ...... Нещо повече, вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза е достигнало до категоричен извод, че като вид и степен на увреждане, видимите
деформации, настъпили по застрахования при ответника автомобил, могат да бъдат
получени вследствие на процесното ПТП от 12.06.2022 г., настъпило на кръстовището,
образувано от .... и ул. „... в гр. София, като същите се намират в пряка причинно-следствена
връзка с него, което е допълнителен аргумент да се приеме, че възприетият по-горе
механизъм на същото съответства на действително осъществилия се. Ето защо, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника относно фактическите обстоятелствата
около настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП. Точно обратното,
възприетата по-горе фактическа обстановка във връзка с точното време и мястото на
реализирането му, както и конкретното поведение на всеки от двамата водачи, напълно
съответства както на данните, които се извличат от вече обсъдените писмени доказателства
– двустранния констативен протокол за ПТП, уведомлението за щета до ответника,
свидетелските показанията, както и съдебно-автотехническата експертиза, така и на
изложената от ищцата П. такава в обстоятелствената част на исковата молба. Нещо повече,
мотивирането на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение с твърдението за
несъответствие на декларирания механизъм с действително осъществилия се, само по себе
си означава, че изначално застрахователят е приел настъпването на застрахователното
събитие, оспорвайки единствено начина, по който е станало това.
Въз основа на изложеното, съдът приема за установено, че в срока на действие на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ – на 12.06.2022 г. е
настъпило ПТП, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахования при ответника л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .....
При това положение, с оглед останалите релевирани с отговора на исковата молба
възражения, следващият спорен по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството
налице ли е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от негова
страна, обосновавайки същия с приложението на клаузата на т. 7.1 на раздел I от Глава III от
Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“. В нея като изключен застрахователен
риск е посочено несъответствието между декларираното от застрахованото лице и
действителната фактическа обстановка около настъпването на процесното ПТП. Съдът
намира, че сама по себе си тази клауза не представлява изключен застрахователен риск,
доколкото неизпълнението на задължението на застрахования да декларира обстоятелствата,
7
при които е настъпило застрахователното събитие, касае действия или бездействия при
уведомяване на застрахователя, а не такива, свързани с настъпване на самото
застрахователно събитие. В § 1, т. 3 от ДР на КЗ се съдържа легално определение на
понятието застрахователен риск и това е обективно съществуваща вероятност от настъпване
на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от
волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а в т. 4 е дадено
определение за „застрахователно събитие“ и това е настъпването на покрит риск в периода
на застрахователното покритие. В съдържанието на застрахователния договор са посочени
изрично рисковете, за които се сключва, както и изключенията. В случая, в т. 7.1 не е
регламентиран изключен застрахователен риск, доколкото предвидената там хипотеза не
касае обстоятелство, което е вредоносно, а по-скоро урежда основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения, свързани с
уведомяване на застрахователя и невъзможност за установяване на обстоятелствата, при
които е възникнало събитието. Следва да се отбележи, че в този случай уговореното следва
да се разгледа в смисъла, заложен в разпоредбата на чл. 403, ал. 4 КЗ, и да се прецени
доколко несъответствието в декларираното и установеното от застрахователя е направено с
цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило
събитието. В случая, в уведомлението за щета от 13.06.2022 г. /л. 11 от делото/
представителят на собственика на автомобила е отразил, че на 12.06.2022 г. в гр. София, на
кръстовище на ул. „... и .... е настъпило ПТП при извършване на маневра за завиване наляво,
вследствие на което същият е бил увреден в предна лява част, като се съдържа и примерно
изброяване на видимите щети. Макар да не се наблюдава изчерпателност при описанието на
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователно събитие, доколкото липсва
посочване, че уврежданията са вследствие на удар с друг движещ се по пътя с предимство
автомобил, съдът намира, че сам по себе си този факт не препятства възможността за
ответния застраховател да установи действителните такива около начина на възникване на
застрахователното събитие. Както се посочи по-горе, вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза е достигнало до категоричен извод, че по вид и характер
настъпилите увреждания по л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... могат да бъдат
получени именно вследствие на процесното ПТП от 12.06.2022 г., настъпило в гр. София, на
кръстовището, образувано от .... и ул. „..., поради което се намират в пряка причинно -
следствена връзка с него. Ето защо, не може да се направи извод, че заявилото щетата лице е
твърдяло обстоятелства, целящи да въведат в заблуда застрахователя – не са налице
конкретни факти, които да насочват към такова поведение на застрахования. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, че е налице инсценирано застрахователно
събитие, опит за заблуда или премълчаване на действително осъществили се обстоятелства
от страна на застрахования, който добросъвестно е описал фактологията, която му е
известна, още повече, че същият е представил като приложение към заявлението и
съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 12.06.2022 г., въз основа на който
констатираната в заявлението за щета непълнота в описанието на произшествието подлежи
на отстраняване. Нещо повече, следва да се отбележи, че процесуално задължение
/доказателствена тежест/ за установяване на съществуващо несъответствие между вида и
степента на претендираните увреждания по процесното МПС и декларираното от
застрахования събитие в уведомлението за щета принадлежи на ответника. В случая, от
страна на ..... не са представени никакви доказателства в подкрепа на така твърдяното от
него несъответствие, още повече, че за ангажиране на отговорността на застрахователя е
достатъчно наличието на установени увреждания по време на действия на застрахователния
договор, каквито безспорно са налице, като нито по силата на закона, нито по силата на
застрахователния договор не е необходимо посочването на точен механизъм за настъпване
на вредите. Нещо повече, прави впечатление, че в настоящия случай уведомлението за щета
не изхожда от водача на автомобила, а от представител на застрахования – ..... поради което
8
житейски логично е да се допусне непълнота при описанието на механизма на настъпване на
процесното ПТП.
На следващо място, с оглед горните правни изводи следва да бъде разгледано и
заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за проявена от страна на
водача С. П. „груба небрежност“ по смисъла на т. 1.4 от Раздел Х „Общи изключения“ от
Общите условия, обоснована с твърдението, че същата е управлявала л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № .... с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя скорост,
вследствие на което е загубила контрол над него и се е блъснал в движещия се срещу нея л.
а. „Порше Макан“, с рег. № ...... Действително, съгласно посочената клауза отговорността на
застрахователя се изключва в случай, че щетата е в резултат на умишлени или причинени с
груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или
упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които той е
предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и др. В т. 24 от раздел II на Глава I от
Общите условия е дадена дефиниция на грубата небрежност, като неизчерпателно са
изброени определени действия и бездействия, включително и виновно поведение на водача,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа – тази, която би положил и най-небрежният
водач, за да предпази застрахованото МПС от вреди. В областта на частното право
понятието небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но формираната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 348/11.10.2011 г.
по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/ приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи
добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от
обикновената само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност –
неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост. Тежестта на доказване,
че е налице изключен риск поради проявена груба небрежност от страна на водача на л. а.
„Мерцедес“, модел GLE, с рег. № ...., принадлежи на ответния застраховател, който трябва
да установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования,
при които е увреден застрахованият автомобил, съставляващи „груба небрежност“.
Преценката дали е налице груба небрежност се прави от съда въз основа на събраните
доказателства относно поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на
застрахователното събитие. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на причинителя на вредата е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието „груба небрежност“, приложима за всички случаи. Формираната съдебна
практика приема, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното
събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при
съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В случая,
от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението,
че водачът на увредения автомобил – С. П. го е управлявала с несъобразена с пътните
условия и състоянието на пътя скорост, вследствие на което тя да е загубила контрол над
него, с което се обосновава възражението му за груба небрежност. Точно обратното,
изрично в показанията си свидетелят Виктор Янев заявява, че нито един от двата
автомобила не се е движил с повече от 35-40 км/ч, което е под установената в чл. 21, ал. 1
ЗДвП такава в рамките на населено място – от 50 км. ч. Също така, по делото няма данни,
въз основа на които да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП се
дължи именно на загуба на контрол на управлявания от ищцата С. П. л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № ...., вследствие на движение с несъобразена с пътните условия и
състоянието на пътя скорост. Ето защо, съдът приема, че в случая не е налице проявена от
9
водача на застрахования при ответника автомобил груба небрежност, обоснована с
изложените от ответника с отговора на исковата молба твърдения. Нещо повече, дори да се
приеме, че от техническа гледна точка съприкосновението между двата автомобила е
предизвикано именно от ищцата, каквито данни по делото са налице с оглед констатациите
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, то сам по себе си този факт не е
основание за изключване на отговорността на ответния застрахователя по застраховка
„Каско Стандарт“. Да се приеме обратното, означава, че винаги, когато ПТП е настъпило по
вина на водача на застрахования автомобил, /когато застрахованият не е положил грижата
на добър стопанин при управлението/, застрахователят ще има право да откаже да заплати
или да намали застрахователното обезщетение.
На следващо място изложените от ответника твърдения за допуснати нарушения на
Наредба № Iз-41/27.09.2021 г. при съставяне на протокола за ПТП от 12.06.2022 г. са
неотносими, тъй като за ангажиране на отговорността на ответния застраховател по
застраховка „Каско Стандарт“ е достатъчно наличието на установени увреждания по време
на действие на застрахователния договор, каквито в случая безспорно са налице, а не от
спазването на процедурата, уредена в тази Наредба, още повече, че съдът изследва
удостоверените в протокола обстоятелства във връзка с останалия събран и обсъден
доказателствен материал.
Следователно, налице е основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника ..... за обезщетяване на вредите причинени, причинени на л. а. „Мерцедес“, модел
GLE, с рег. № ...., вследствие настъпило на 12.06.2022 г. в гр. София застрахователно
събитие – ПТП, поради което на по-нататъшно изследване в настоящото производство
подлежи въпросът относно неговия размер.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на
КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. Както се посочи по-горе, в
тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което обаче не е имало за поставена задача да определи
стойността за възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни
цени към датата процесното ПТП – 12.06.2022 г. В случая, за доказване размера на вредата
ищцата се позовава на приложената към исковата молба проформа - фактура №
50000002781/29.06.2022 г., издадена от „...., отразяващи стойността на извършения ремонт в
общ размер на 15 485,69 лв. с ДДС. Независимо, че размерът на вредите по автомобила е
своевременно оспорен от ответното дружество с отговора на исковата молба, настоящият
съдебен състав следва да съобрази практиката, възприета в решение № 133 от 18.06.2014 г.
по гр. дело № 5247/2013 г., III г. о. ВКС и решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр. дело №
10
5023/2014 г. III г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна
съдебна практика, в които се приема, че при наличие на доказателства за основателност на
иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия
размер, като в този случай той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи
размера по своя преценка. Ето защо, за размер на дължимото застрахователно обезщетение
съдът възприема посочения в горепосочената фактура такъв от 15 485,69 лв., съобразявайки
по този начин и обстоятелството, че тя установява възстановителната стойност на
подлежащите на отстраняване повреди към момент, който следва датата на настъпване на
застрахователното събитие, но изтеклият период от време не се отразява съществено на
пазарната цена на ремонтно-възстановителните работи. В случая, няма основание да се
приеме, че релевантната действителна стойност за възстановяване на щетите по процесния
л. а. „Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... представлява посочената от вещото лице такава,
изчислена на база цени на официален вносител на марката към момента на настъпване на
процесното ПТП от 12.06.2022 г., а именно: 18 755,51 лв., както се претендира и от ищцата,
с оглед предприетото от нейна страна увеличение на иска по размер. Това е така, тъй като
по делото се установява цялостното възстановяване на щетите по автомобила от избрания от
нея сервиз – „...., като с оглед издадената от последния проформа - фактура №
50000002781/29.06.2022 г., стойността на ремонта се равнява на 15 485,69 лв., т. е.
евентуално възприемане на сумата от 18 755,51 лв. би довело до неоснователно обогатяване
от нейна страна за сметка на ответния застраховател, което е недопустимо. В тази връзка
следва да се посочи, че посочената от експерта сума, изчислена на база средни пазарни цени
от алтернативни доставчици, а именно: 12 332,68 лв., също не онагледява средните пазарни
цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само
от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара
на части, боя, материали и труд.
Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на щетите по л. а.
„Мерцедес“, модел GLE, с рег. № .... възлиза на посочения по-горе размер от 15 485,69 лв.,
като между страните не се спори, че от страна на застрахования изцяло е изплатена
застрахователната премия по процесната застрахователна полица № ... г., поради което
същата не подлежи на приспадане.
В допълнение следва да се отбележи, че съдът приема релевираното от ..... възражение
за извършено от него плащане на застрахователно обезщетение в размер на 22 726,60 лв. по
предходно заведена пред него щета № 470421222200037 за настъпило застрахователно
събитие от 02.01.2022 г. за неотносимо. Това е така, тъй като хипотезата на т. 3 от раздел VI
на Глава III от Общите условия, на която се позовава ответникът, регламентира случаите на
намаляване на уговорената със застрахователния договор сума, а не намаляване на
съответното застрахователно обезщетение, дължимо по всяка отделна щета. Отделно от
посоченото, дори да се приеме, че твърдяното плащане действително е извършено, макар по
делото да не са ангажирани доказателства в тази насока, уговореният от страните размер на
застрахователната сума от 81 000 лв., показва, че евентуалното му приспадане не би довело
до цялостно изчерпване на застрахователното покритие за текущия период.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384,
ал. 2, т. 1 КЗ се явява доказан до горепосочения размер от 15 485,69 лв., до който същият е
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 18 755,51 лв., или за размера от 3 269,82 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 16.11.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
11
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски,
съразмерно с уважената част от иска, които възлизат на 2 683,59 лв. – платена държавна
такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано, с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г. /л.
150 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за
частично основателно, поради което намали същото до размера от 2 300 лв., като съобрази,
че претендираният размер от 2 500 лв. значително надхвърля манинималния такъв от 2
087,99 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната редакция към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г./ както и обема на
извършената дейност от страна на пълномощника на ищцата, която не е осъществила реално
процесуално представителство по време на проведеното открито съдебно заседание на
08.06.2023 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на 69,74 лв. -
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на С. Б. П.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, сумата от
15 485,69 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ № ... г. за причинени имуществени вреди на л. а. „Мерцедес“,
модел GLE, с рег. № ...., вследствие на застрахователно събитие – ПТП от 12.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15
485,69 лв. до пълния предявен размер от 18 755,51 лв., или за размера от 3 269,82 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на С. Б. П.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 683,59 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 69,74 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника ..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12