РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Смолян, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100006 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. П. К. срещу
ответника Регионална дирекция „***“- Смолян, с правното основание на
чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати сумите в размер на 4 322,59 лева- за положен
извънреден нощен труд за периода 03.01.2020г. до 31.12.2022г., 601,98 лева-
мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 03.01.2023г. до изплащане на вземането.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представите адв.М.
поддържа исковете.
За ответника юриск.Х. оспорва исковете. Представя писмени бележки.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
Правят се възражения, че следва да се вземе предвид законодателната
промяна през сочения от ищеца период 04.01.2020г.- 31.12.2022г.
Неоснователни са изложените в исковата молба аргументи за наличието на
празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби и тази празнота да
бъде запълнена от КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание
да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е
приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен
1
период има положен извънреден труд. С оглед предвидената в чл. 187 от
ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд,
в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е
налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие
на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните
норми, които изключват действието на общите. В ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично
фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става
установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително
възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО
и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за
нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на
формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения
няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при
определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към
увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното
отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден
труд. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална
нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие
със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира
по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест
на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и
пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите
спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него
нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата
на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1. т. 1 от
ЗМВР. пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които
е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и
редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които
обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната
категория служители, защото адекватно па по-неблагоприятните условия,
завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с
работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители,
за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на
МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са и
съображения и направените изводи в решението на Съда на Европейския
съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г.
Видно от диспозитива на цитираното решение „ 1) Член 8 и член 12, буква а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
2
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. 2) Членове 20 и 31 от Хартата на основаните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел“. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ на служителите, работещи по
трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се
определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от
посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните
искове.
В постъпили в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че през процесният период размера на основното
месечно възнаграждение на ищеца С. П. К. е променян както следва: от
03.01.2020 г. до 31.12.2020 г. - 1263,00 лева; от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. -
1452,00 лева. от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. - 1742,00 лева. Часовата работна
заплата за всяка календарна година в рамките на процесния период е както
следва: За 2020 г. - 9,18 лв. За 2021 г. - 9,63 лв., За 2022 г. — 9,25 лв.
Според заключението по ССчЕ отработените от ищеца нощни смени през
процесния период са 233. За целият период от 03.01.2020г. до 31.12.2022г.,
ищецът С. П. К. е положил 1864 часа нощен труд, от които 212 часа нощен
труд през официални празници, които са му заплатени заедно с дневния без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.
При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято
нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното,
трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. При сумирано изчисляване на работното време
трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с
коефициент, равен на отношението между часовете, получени след
превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените
часове през месеца или установения друг период. Когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на
отношението на нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време 1,143 (8:7) установени за подневно отчитане на работното време (чл.9а,
3
ал.4 от НСОРЗ). Размерът на отработените часове нощен труд след
приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и
организацията на работната заплата“ е 1888 часа, или, разликата в часовете
отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е 236 часа.
Според заключението общата сума на неначислените и неизплатени
възнаграждения за положен нощен труд за исковия период е на стойност
4322,59 лева по часовите ставки за отделните месеци. Размерът на законната
лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за
разликата между положения нощен труд и преизчисления съгласно „Наредба
за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо
число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до датата на
предявяване на иска (03.01.2023г.) по тримесечия е 601,98 лева.
Съдът намира, че предявените искове подлежат на отхвърляне.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За положения над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР
редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.
През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в.
бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е
действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение
№ 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00
ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило
не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е
предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се
приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
4
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, не следва да се възприема и дадения вариант от вещото лице със
заключението по ССчЕ, съобразно което е поискано и допуснато изменение
на исковете. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в
ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение
следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова
заповед. Според заключението по ССчЕ положеният от ищеца нощен труд е
заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни
съгласно чл.9 от НСОРЗ. Т.е., в случая, допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд е заплатено според приетото в ЗМВР- на база заповед на
министъра на вътрешните работи.
След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на
възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год.,
постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните
на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор
точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
отхвърлена. Тъй като иска за лихви е акцесорен и е обусловен от изхода по
главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск за
мораторната лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева.
По горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. П. К., ЕГН**********, срещу
Регионална дирекция „***“ - Смолян с правното основание на чл. 178, ал.1,
т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Регионална
дирекция „***“ - Смолян да му заплати сумите в размер на 4 322,59 лева-
възнаграждение за положен извънреден нощен труд за периода 03.01.2020г.
до 31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 03.01.2023г. до изплащане на вземането, 601,98 лева-
мораторна лихва., изчислено от първо число, следващ тримесечието , за което
се отнася 01.04.2020г. до 03.01.2023г=
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН**********, да заплати на Регионална дирекция
„***“ - Смолян съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6