ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
14.02.2020г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и седми януари, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Н.Реджебова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
ВЧНД №
386 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1 в.в. с чл.313 и сл. НПК.
С разпореждане от 8.10.2019г. по НЧХД № 722/2019г.
Районен съд Разград е прекратил наказателното производство и е върнал
подадената от Х.Г.Г. частна тъжба против Е.А.Ф., като е приел, че тъжбата е
депозирана в съда след изтичане на преклузивния срок, регламентиран в чл.81
ал.3 НПК.
Частният тъжител Х.Г.Г. е подал
въззивна частна жалба против постановеното разпореждане, в която излага оплаквания,
че срокът по чл.81 ал.3 НПК за подаване на тъжбата е спазен, както и че
обжалваното разпореждане е постановено от незаконен съдебен състав на РС
Разград. Моли съда да го отмени и да
върне делото за разглеждане от друг състав на РРС. В съдебно заседание поддържа
частната жалба, като развива допълнителни съображения в подкрепа на своите
твърдения.
Подсъдимата Е.А.Ф. не е подала
писмено възражение. В проведеното съдебно заседание е представлявана от
упълномощен адвокат, който изразява становище за неоснователност на въззивната
частна жалба и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка: Е.Ф.
и Филип Филипов са депозирали частна тъжба против Х.Г. с вх. №
7363/17.07.2017г. с твърдения за
извършени от последния деяния обида и клевета на 26.01.2017г. По
подадената тъжба е образувано НЧХД № 590/2017г. на РРС. С нова частна тъжба с
вх. № 9305/12.09.2017г. Е.Ф. е въвела твърдения за извършени от Х.Г. деяния
обида и клевета на 10.05.2017г. Образувано е НЧХД № 739/2017г. на РРС.
С разпореждане №
398/2.10.2017г. по НЧХД № 590/2017г. районният съд е обединил всички частни
тъжби на Е.Ф. и Филип Филипов в едно наказателно наказателно производство,
продължило под горния номер. Преписи от разпореждането и от тъжбите са връчени
лично на Х.Г. на 4.10.2017г.
С присъда № 40/22.01.2019г. по
НЧХД №378/2018г. на РС Разград, образувано след отмяна по реда на въззивния
контрол на постановената по НЧХД № 590/2017г. присъда, Х.Г. е признат за
виновен в това, че на 26.01.2017г. и на 10.05.2017г. в гр.Разград е
разпространил унизителни за честта и достойноството на Е.А.Ф. твърдения, като
обидата е разпространена по друг начин – престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2
в.в. с чл.146 ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК. Със същата присъда Г. е признат за
невиновен да е разпространил позорни обстоятелства за Е.Ф., като клеветата е
разпространена по друг начин, и е оправдан за престъпление по чл.148 ал.1 т.2
пр.2 в.в. с чл.147 ал.1 в.в. с чл.26 НК.
Срещу горната присъда е
подадена въззивна жалба от Х.Г., в която същият излага твърдения за нейната неправилност
и незаконосъобразност. Писмени възражения от Е.Ф. не са постъпили. В съдебно
заседание по образуваното ВНЧХД № 163/2019г. по описа на РС Разград Ф. е
изразила становище лично и чрез представляващия я адвокат за правилност на
постановената присъда в цялост. С решение № 49/25.06.2019г., влязло в сила на
същата дата, ОС Разград е потвърдил присъдата на първостепенния съд.
Х.Г. е подал частна тъжба против
Е.Ф. с вх. № 9533/27.09.2019г., по която е образувано ВНЧХД № 722/2019г. по
описа на РРС. В тъжбата е изложил твърдения, че в края на 2017г. е узнал за
подадените от нея частни тъжби, когато е получил преписи от същите. Счита, че в
целия период на воденото срещу него наказателно производство от частен характер
Е.Ф. чрез действия и бездействия е извършила спрямо него клеветнически
действия, изразяващи се в повдигане и поддържане срещу него на обвинение за
клевета, за което той е разбрал след влизане в сила на присъдата на РРС в
оправдателната част.
С обжалваното разпореждане
районният съд е прекратил наказателното производство, като е приел, че Х.Г. е
подал частната тъжба след изтичане на шестмесечния преклузивен срок,
регламентиран в чл.81 ал.3 НПК.
С последваща молба с вх.
№11730/19.11.2019г. жалбоподателят е поискал от районния съд да му предостави
препис от разпореждането и от други документи, съдържащи се в НЧХД №
722/2019г., обосновавайки необходимостта от тях с подаването на жалба в
прокуратурата срещу действията на съдията, определен за докладчик по делото.
Във въззивното съдебно заседание жалбоподателят заявява, че е подал такава
жалба след постановяване на разпореждането на районния съд за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 722/2019г.
В хода на въззивното
производство жалбоподателят е представил адресирано до него писмо по АНД №
467/2019г. на РРС, с което същият съдия се е произнесъл по направено от Х.Г.
искане за извършване на определено процесуално действие.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната
частна жалба е неоснователна.
По
първото възражение относно спазване на срока за подаване на частна тъжба
относима е разпоредбата на чл.81 ал.3 пр.1 НПК, съгласно която тъжбата трябва
да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за
извършване на престъплението. Жалбоподателят се позовава в частната тъжба на
обстоятелството, че деянието е извършено от Е.Ф. чрез действие – подаване на
тъжбите срещу него, и бездействие – за това, че през време на образуваното
съдебно производство не е предприела действия за оттегляне на обвиненията си
срещу него. Поради това жалбоподателят счита, че деянието, за което е подал
тъжбата, е продължавано и е осъществено в периода от 17.07.2017г. до
25.06.2019г., когато е влязла в сила присъдата, с която е оправдан за
престъплението клевета. Във въззивната жалба посочва, че е узнал за извършените
от Е.Ф. деяния с всичките им обективни и субективни признаци към момента на
влизане в сила на присъдата.
За
да се даде отговор на възражението на жалбоподателя във връзка с повдигнатия от
него процесуалноправен въпрос за момента на узнаването на твърдяното
престъпление, следва да се уточни, че изпълнителното деяние на престъплението
по чл.147 ал.1 НК има две форми: разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго и приписване на престъпление. Престъпният резултат настъпва с узнаване
на разгласения позорен и неверен факт, съотв. с узнаване на приписаното
престъпление, от страна на поне едно лице. Това означава, че изпълнителното
деяние е резултатно и е довършено в момента, в който друго лице е узнало за
разпространените факти. Бездействието, изразяващо се в липса на предприети
действия за оттегляне на разгласените факти, не е инкриминирано като престъпно
деяние и съответно не може да служи за отправна точка при преценката за
началния момент, от който започва да тече срокът по чл.81 ал.3 НПК.
Приложени
към настоящия случай, горните съображения водят до извод, че частната тъжба е
просрочена. Установява се от приложената в НЧХД № 590/2017г. на РРС призовка до
Х.Г., че последният е получил подадените срещу него от Е.Ф. частни тъжби на
4.10.2017г. Този е моментът, в който Х.Г. е узнал за деянието, въведено като
предмет на частната тъжба на Г.. Тя е подадена в съда на 27.09.2019г. и
съобразно разпоредбата на чл.81 ал.3 НПК се явява просрочена.
Дори
и да бъдат възприети като относими твърденията на жалбоподателя относно
началния момент на срока по чл.81 ал.3 НПК, свързан с липса на действия по
оттегляне на повдигнатите с частните тъжби на Е.Ф. обвинения срещу него,
неговата частна тъжба отново се явява просрочена. Първоинстанционната присъда,
с която е оправдан за престъплението клевета, е била постановена на
22.01.2019г. и не е обжалвана от Е.Ф.. В проведеното въззивно съдебно заседание
по ВНЧХД № 163/2019г. тя е поискала от въззивния съд да потвърди изцяло
присъдата на първостепенния съд, което означава, че е изразила съгласие със
съдебния акт и в неговата оправдателна част, като не е поддържала искане за
осъждането му по обвинението в клевета. Считано от момента на постановяване на
първоинстанционната присъда, частната тъжба на Х.Г. също се явява просрочена.
Второто
възражение във въззивната жалба е за незаконност на определения съдебен състав
по НЧХД № 722/2019г. Изложените доводи са свързани с твърдение, че същият
съдия-докладчик е разгледал и решил предходното НЧХД № 378/2018г. по тъжбите на
Е.Ф., което според жалбоподателя е предпоставка за отвод, предвид наличието на
тясна връзка между делата и конфликт на интереси. В проведеното съдебно
заседание допълва съображенията си с обстоятелството, че след постановяване на
обжалваното разпореждане е подал жалба до прокуратурата срещу съдията-докладчик, както и че последният е
предубеден спрямо него, защото е отказал конкретно процесуално действие по
друго дело, по което Х.Г. е бил страна. В тази насока се позовава на нарушение
на чл.6 ЕКПЧ.
Преди
всичко следва да се отбележи, че съгласно чл.6 ал.1 ЕКПЧ всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Това означава, че
позоваване на горната разпоредба в наказателно производство може да се прави
само от обвиненото лице, каквото качество в настоящото дело жалбоподателят няма
– той е частен тъжител. Въпреки това съдът следва да приложи създадените от
Европейския съд по правата на човека стандарти относно преценката за
безпристрастност на съдебния състав, доколкото националният закон в чл.31 ал.2
в.в. с чл.29 ал.2 НПК разширява тези гаранции за всички участници в
наказателния процес.
Съгласно
установената съдебна практика по чл.6 ал.1 ЕКПЧ на Европейския съд по правата
на човека, безпристрастността на съда се приема като липса на предубеденост или
пристрастие и следва да бъде тествана чрез субективен и обективен подход. Преценена
от гледна точка на субективния подход, безпристрастността се оценява в
контекста на личната предубеденост или интерес на даден съдия от изхода по конкретно
дело. Като проявление на пристрастност от субективна страна би се приела
проявена враждебност или особено отношение към страната вследствие на съществуващ
личен интерес у съда. От гледна точка на обективния подход следва да се прецени
дали съответният съдия е предложил достатъчни гаранции, за да се изключи разумното
съмнение в неговата безпристрастност. Относимо към обективния тест е
заключението дали освен личното поведение на съдията има обективно съществуващи
факти, които могат да предизвикат съмнение относно безпристрастността на съда.
Позицията на страните по делото е важна, но не е определяща, решаващо е дали съмненията
в това отношение могат да се считат за обективно обосновани (в този смисъл Kyprianou
v. Cyprus [GC],
no.73797/01,§118,
Micallef v.Malta [GC], no.17056/06, §§93‑96).
Прилагайки
субективния тест, Европейският съд по правата на човека последователно приема,
че личната безпристрастност на съдията следва да се предполага, докато не се
установи доказателство за противното (вж. Kyprianou v. Cyprus, § 119, и Micallef v. Malta, § 94, цитирани
по-горе). Въззивният съд счита, че жалбоподателят не е оборил тази презумпция с
твърдението си, че същият съдия-докладчик е отказал извършване на процесуални
действия по АНД №467/2019г. по описа на РРС. Обстоятелството, че съдията се е
произнесъл по определен начин, не води до извод за предубеденост или проявено
особено отношение към страната вследствие наличието на личен интерес. Съдията е
изложил мотиви в писмото по АНД № 467/2019г. защо отказва извършване на
процесуалното действие, които не съдържат индиция за пристрастност срещу Х.Г. или
в полза на Е.Ф.. Дали тези мотиви са правилни е въпрос, който може да бъде
повдигнат при обжалване на съответния съдебен акт, с който приключва
първоинстанционното производство и това е правното средство, което е
предоставено от законодателя за защита на страните срещу неправилно извършени
процесуални действия, довели до незаконосъобразен съдебен акт.
Що
се отнася до обективния тест, прилаган в практиката на ЕСПЧ, самият факт, че
съдия е участвал в други производства, отнасящи се до същите страни, сам по
себе си не би могъл да породи разумно съмнение относно неговата
безпристрастност (вж. Schmid v.Austria,
№ 11831/85, Anguelov v. Bulgaria
(dec.), № 45963/99, Aleksey Petrov v. Bulgaria, №27103/04). В случая НЧХД №
378/2018г. и НЧХД № 722/2019г. на РРС са с различен предмет, отнасят се до
установяване на различни факти и с постановяване на присъдата по първото дело същият
съдия не е предрешил резултата от второто дело.
Разумно
съмнение в безпристрастността на съдията би могло да възникне след подадаване
на жалба от Х.Г. срещу него в прокуратурата. В този случай е налице обективно
съществуващ факт, който би породил обосновано съмнение в безпристрастността на
взетите решения от съдия, чиято дейност подлежи на проверка от разследващия
орган вследствие на подадената срещу него жалба. Към момента на постановяване
на обжалваното разпореждане обаче такава жалба не е била подадена. От
съдържащата се в първоинстанционното дело молба с вх. № 11730/19.11. 2019г.
може да се установи обратната хронология, че разпореждането от 8.10.2019г. е
дало повод на Х.Г. да подаде жалба след постановяването му, което се
потвърждава и лично от жалбоподателя в
проведеното въззивно съдебно заседание. От този момент за съдията би възникнало
основание за отвод. Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт обаче
липсват факти и обстоятелства, сочещи на пристрастност от страна на съдията,
определен за докладчик по НЧХД № 722/2019г.
Предвид
изложеното, въззивният съд счита за неоснователни възраженията във въззивната
жалба. Обжалваното разпореждане е съобразено с процесуалния закон и е
постановено от безпристрастен съдебен състав, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава
разпореждане от 8.10.2019г. по НЧХД № 722/2019г. Районен съд Разград, с което е
прекратено наказателното производство и е върната подадената от Х.Г.Г. частна
тъжба против Е.А.Ф..
Определението
е окончателно.
ДГ