Р Е Ш Е
Н И Е
№ 233
05.07.2021г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 167 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по чл.268 от ДОПК и образувано по жалба на А.А.К. *** срещу Решение №
45/10.03.2021г. на директора на ТП на НАП Варна, с което е оставена без
уважение негова жалба, подадена на 25.02.2021г. срещу Разпореждане изх.№
С210008-137-0000954/05.02.2021г., издадено от старши публичен изпълнител, Г.П.,
с което е отказано погасяване по давност на задължения по изпълнително дело №
**********/2004г. в общ размер на 47
627,73 лв. произтичащи от наложени глоби от Окръжен съд-Добрич в размер на
20 000 лева по нохд № 304/2010г. и глоба в размер на 20 000 лева по
нохд № 396/2011г.
Жалбоподателят
не е съгласен с решението на директора на ТД на НАП Варна и с потвърденото с него разпореждане. Счита , че са налице
условията на закона държавните вземания да бъдат отписани по давност като се
позовава на чл.82, ал.1, т.5 и ал.2 от Наказателния кодекс, както и на чл.235
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под страна (ЗИНЗС). В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
жалбата и че по отношение на наложените глоби следва да се приложи разпоредбата
на чл.82 ал.1 т.5 от НПК, а не, както е приел ответника, чл.171 от ДОПК. По отношение
на процесните публични вземания давността не била спирана, нито прекъсвана и
затова давността за глобата, наложена по нохд № 304/2010г., с влязла в сила
присъда на 10.03.2011г. е изтекла на 10.03.2013г., а давността за глобата, наложена
по нохд № 396/2011г., с влязла в сила присъда на 17.12.2011г. е изтекла на 17.12.2013г.
Вземанията по наложените глоби присъединени към образувано изпълнително дело
едва на 29.01.2014г. с разпореждане за присъединяване № 1584/2004/000013,
момент, към който двугодишната давност вече била изтекла. По тези съображения
жалбоподателят счита, че вземанията следва да бъдат отписани от
данъчно-осигурителната му сметка и моли за отмяна на обжалваното решение и
отмяна на потвърденото с него разпореждане.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП-Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и изразява становище, че запорът на банковите сметки се налага с
получаването на запорното в банката, а не с връчването на Постановлението до
длъжника. Той е произвел действие предвид това и давността е спряна с това
Постановление и към настоящия момент не е изтекла. По отношение глобите, когато
са в изпълнителен лист има практика на съда да се приема, че са по ДОПК -
адм.дело № 2621/2019г. на Варненски административен съд. Моли решението и
разпореждането като правилни и законосъобразни да бъдат оставени в сила. Моли
за присъждане на разноски.
Добричкият
административен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От данните
по административната преписка се установява, че срещу жалбоподателя, А. А.К., има
образувано ИД № **********/2004г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Добрич.
Към изпълнителното
дело с Разпореждане за присъединяване № 15084/2004/000013 от 29.01.2014г. са
присъединени вземания, произтичащи от влязла в сила присъда по нохд №304/2010г.
по описа на ДОС, както следва: за глоба в размер на 20 000 лева, за
държавна такса и лихва към нея в размер на
10,05 лв., разноски и лихви към тях в общ размер на 1187,97 лева,
присъдени в полза на РУ на МВР Албена и държавни такси и лихви в полза на ВСС в
размер на 1 522,59 лева, всички дължими по нохд №304/2010г. на ДОС, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011г.
Към
изпълнителното дело със същото Разпореждане за присъединяване №
15084/2004/000013 от 29.01.2014г. са присъединени вземания, произтичащи от
влязла в сила присъда по още едно нохд № 396/2011г. по описа на ДОС, както
следва: за глоба в размер на 20 000 лева, за държавна такса и издръжка и лихва
към тях в размер на 204.43 лв., държавни такси и лихви в полза на ВСС в размер
на 9,65 лева и разноски в полза на Първо районно управление на МВР-Добрич в общ
размер на главница и лихви от 4 693,04 лева, всички дължими по нохд №369/2011г. на ДОС,
за които е бил издаден изпълнителен лист на 25.01.2012г.
По нохд № 304/2010г.
по описа на ДОС, по което жалбоподателят е наказан с наказанието глоба от
20 000 лева присъдата е влязла в сила на 10-03.2011г., а на 22.03.2011г.
било връчена покана за доброволно изпълнение със срок за доброволно плащане от
7 дни, т.е. до 29.03.2011г. След като глобата не била платена доброволно на
01.04.2011г. бил издаден изпълнителен лист.
По нохд № 396/2011г.
по описа на ДОС, по което жалбоподателят е наказан с наказанието глоба от 20
000 лева присъдата е влязла в сила на 17.12.2011г., а на 16.01.2012г. била
връчена покана за доброволно изпълнение със срок за доброволно плащане от 7
дни, изтекъл на 23.01.2012г. След като глобата не била платена доброволно, на 25.01.2012г.
бил издаден изпълнителен лист.
След
присъединяване на вземанията по изпълнителните листи от 01.04.2011г. и от
25.01.2012г., издадени от председателя на Окръжен съд Добрич, по изпълнителното
дело са предприетите следните действия:
На 14.09.2015г.
е изпратено запорно съобщение № 15084/2004/000018 до всички търговски банки на
територията на страната за налагане на запор на имущество и вземания на
длъжника в размер на 53 831,61 лева.
На
14.09.2015г. е наложен запор върху два бр. МПС.
На 19.03.2019г.
е изпратено запорно съобщение до Търговска банка „Юробанк България“ за сумата
от 46 891,20 лева всички търговски
На
21.01.2021г. жалбоподателят е подал молба до ТД на НАП Варна за отписване на
задълженията по изпълнителните листи от 01.04.2011г. и от 25.01.2012г.
С
Разпореждане № С210008-137-0000954/05.02.2021г. е отказано отписването на
задълженията поради изтекла давност. В разпореждането е прието, че по
въпросите, касаещи давността се прилагат правилата на ДОПК.
Разпореждането
е връчено на представител на жалбоподателя на 24.02.2021г.
На
25.02.2021г. то е обжалвано по административен ред пред директора на ТД на НАП
Варна, който се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №
45/10.03.2021г. С решението е прието, че за горепосочените задължения в общ размер на 47
627,43 лева, абсолютната 10 годишна давност не е изтекла. В резултат на това, е
оставена без уважение подадената от Андриян К. жалба срещу разпореждането на
публичния изпълнител.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и
непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез
публичния изпълнител, който ги е извършил, а на основание чл. 268, ал. 1 във
вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК на обжалване пред административния съд
подлежи решението, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника.
Законоустановеният
ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора
на ТД на НАП Варна.
Решението е
издадено от компетентен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа
посочване на фактически и правни основания за издаването му. Не се установява
при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
За да
отхвърли жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, с което е
отказано прекратяване принудителното събиране на процесното публично вземане,
поради изтекла погасителна давност, административният орган е приел, че за тях
са приложими правилата за давността, регламентирани в чл. 171 - чл. 172 от ДОПК. Счел е, че вследствие на образуване на изпълнителното дело и изпращането
на съобщение за доброволно изпълнение до длъжника е била прекъсната давността
на основание чл. 82, ал. 3 от НК и предвид изричната новела на, ал. 5 от същата
норма е било дерогирано прилагането на 3 годишната абсолютна давност по смисъла
на чл. 82, ал. 4 от НК. На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността
била спряна с налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ № 0051-000004/03.09.2013
г., поради което и към момента на произнасянето на административният орган
същата не била изтекла. Във връзка с горното в оспореното решение е прието, че
вземането за глоби не е погасено по давност.
1.Съдът
намира, че по отношение на публичните вземания за съдебни разноски и държавни
такси за служебно издаване на изпълнителни листове, а именно за вземанията в
общ размер от 7 627,73 лева, представляващи вземанията за: държавна такса и лихва към нея в размер
на 10,05 лв., разноски и лихви към тях в
общ размер на 1187,97 лева, присъдени в полза на РУ на МВР Албена и държавни
такси и лихви в полза на ВСС в размер на 1 522,59 лева, за държавна такса и
издръжка и лихва към тях в размер на 204.43 лв., държавни такси и лихви в полза
на ВСС в размер на 9,65 лева и разноски в полза на Първо районно управление на
МВР-Добрич в общ размер на главница и лихви от 4 693,04 лева.
По
отношение на тези вземания решението на директора на ТД на НАП варана е
правилно и законосъобразно, а жалбата –неоснователна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
За
вземанията за държавна такса и лихва към нея в размер на 10,05 лв., разноски и лихви към тях в общ
размер на 1187,97 лева, присъдени в полза на РУ на МВР Албена и държавни такси
и лихви в полза на ВСС в размер на 1 522,59 лева, възникнали по нохд
№304/2010г. на ДОС, за които е бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011г.,
пет годишната давност започва да тече от 01.01.2012г. Прекъсната е 29.01.2014г.
с разпореждането за присъединяване и оттогава започва да тече нова давност на
основание чл.172, ал.3 от ДОПК, считано от 01.01.2015г. По силата на чл. 172,
ал.1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. На
14.09.2015г. са наложени запори върху вземания на длъжника и върху моторни
превозни средства.
Съгласно
чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва
чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от
часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. По отношение на
запорните съобщения, които са изпратени до търговските банки, в които няма
открити банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, касети и суми,
предоставени за доверително управление от длъжника, съдът приема, че не са
налице наложени обезпечителни мерки, тъй като не съществува изобщо вземане на
длъжника към тези банки, което да послужи за обезпечение. Съществуването на
открита банкова сметка ***порно съобщение от банката изпълнява условията,
регламентирани в хипотезата на чл. 202, ал.1 от ДОПК, поради което може да се
приеме, че е налице наложена обезпечителна мярка. Такава е наложена на 26.03.2019
г., за когато са налице данни, че е било получено съобщението от банката.
С
налагането на запор върху МПС, представляващ обезпечителна мярка по смисъла на
чл. 171, ал. 1, т. 5 от ДОПК на 18.09.2015г. е спрян давностният срок, с
произтичащите от това последици. Произведен е правният ефект на спиране на
давността на основание чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК и за да се приеме, че
задължението е погасено по давност е необходимо да бъде установено, че по
отношение на него е изтекла предвидената в нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
абсолютна 10-годишна давност. Тази давност, както правилно е прието от
ответника, би изтекла към 01.01.2022г.
За
вземанията за държавна такса и лихва към нея в размер на 204.43 лв., държавни такси и лихви в полза на
ВСС в размер на 9,65 лева и разноски в полза на Първо районно управление на
МВР-Добрич в общ размер на главница и лихви от 4693,04 лева, всички възникнали
по нохд №369/2011г. на ДОС, за които е бил издаден изпълнителен лист на
25.01.2012г. и не са били платени в срока за доброволно плащане, 5 годишната
давност започва да тече от 01.01.2013г. Давността е прекъсната е
29.01.2014г. с разпореждането за присъединяване. С налагането на запор върху
МПС, представляващ обезпечителна мярка по смисъла на чл. 171, ал. 1, т. 5 от ДОПК на 18.09.2015г. е спрян давностният срок, с произтичащите от това
последици. Абсолютната 10 годишна давност за тези задължения изтича
на 01.01.2023г., както правилно е приел ответника.
Възражението,
че разпореждането за присъединяване не било връчено на длъжника, а на неговата
майка, не е от значения за определянето на датата на абсолютната 10 годишна
давност, която и към настоящия момент не е изтекла за горепосочените публични
вземания.
2.При
преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон по
отношение на вземанията в размер на 20 000 лева, представляващи глоби, наложени
с влезли в сила присъди по нохд № 304/2011г. и нохд № 396/2011г. по описа на
Добричкия окръжен съд, съдът намира следното:
Съгласно
чл.235 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, наказанието
глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на
осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания.
Между
страните няма спор, че вземанията се отнасят до наказание „глоба“, наложено по
Наказателния кодекс.
Според
чл.82, ал.1, т.5 от НК, Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли две
години за всички останали случаи. Нормата на чл. 82, ал. 2 от НК
предвижда, че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня,
когато присъдата е влязла в сила. Според чл.82, ал.3 на НК, давността
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения
за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва
давността, започва да тече нова давност.
Съгласно ал. 4 на чл.82 НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по, ал. 1. От своя страна, ал.
5 сочи, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането й в срока по, ал. 1 е образувано изпълнително
производство.
При
образувано изпълнително производство за събиране на "глобата" срокът
на абсолютната давност, разписан в чл. 82, ал. 4 от НК, обаче не се прилага,
според категоричната разпоредба на чл. 82, ал. 5 от НК.
Предвид
гореизложеното, докато за обикновената давност са приложими специалните норми
на наказателните закони, то за абсолютната следва да намерят приложение
разпоредбите на ДОПК при образувано изпълнително производство по този ред с
оглед чл.82, ал.5 от НК.
В случая
обаче е видно, че действията за изпълнение на наказанието глоба са предприети
от компетентните органи по чл.235 от ЗИНЗС на 29.01.2014г. с издаване на
разпореждане за присъединяване към образувано на изпълнително производство за
присъединяване на вземанията по изпълнителните листи, издадени въз основа на
влезлите в сила присъди по нохд № 396/2011г. и по нохд № 304/2011г.
В случая има
категорични данни, че датата на влизане в сила на присъдата по отношение на
наложената глоба от 20 000 лева по нохд № 304/2010г. по описа на ДОС е
10.03.2011г., давността е прекъсната с издаването на изпълнителен лист на
01.04.2011г., откогато е започнала да тече нова две годишна давност за
изпълнение наказанието, която е изтекла на 01.04.2013г.
По
отношение на наложената глоба от 20 000 лева по нохд № 396/2010г. по описа на
ДОС датата на влизане в сила на присъдата е 17.12.2011г., давността е
прекъсната с издаването на изпълнителен лист на 25.01.2012г., откогато е започнала
да тече нова две годишна давност за изпълнение наказанието, която е изтекла на 25.01.2014г.
Първото изпълнително действие е предприето едва на 14.09.2015г. с налагане на
запор върху МПС.
Към този
момент двегодишната давност за
изпълнение на наказанието глоба, наложено двете присъди по наказателните дела,
е изтекла.
По тези
съображения съдът приема за незаконосъобразно решението на ответника, че за абсолютната
давност за наложените наказания глоба по НК в случая се прилагат разпоредбите
на ДОПК, тъй като образувано изпълнително производство по см. на чл.82, ал.5 от НК е започнало след изтичане на давността по чл.82, ал.1, т.5 от НК.
След като в
НК изрично е уредена давността за изпълнение на наложените наказания, то в
случая следва приложение на намери именно НК, тъй като това е акта кодифициращ
материята относно ангажиране наказателната отговорност на дееца за осъществен
от него състав на престъпление и налагане на съответното наказание, както и
неговото изпълнение, НК в случая е специалният закон, който изключва
приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на
погасителната давност, при положение че съгласно и последните те не намират
приложение в случай, че в срока по чл.82, ал.1 т.5 от НК не е образувано
изпълнително производство.
Предвид
изложеното съдът приема, че е изтекъл срокът визиран в чл. 82, ал. 1 от НК.В
случая с нормата на чл. 82, ал. 5 от НК законодателя е изключил кратката
абсолютна давност по НК, като по този начин е обезпечил в достатъчна степен
интересите на фиска. Неспазването на предвидения двегодишен срок за
предприемане на действия за изпълнение на наказанието глоба по аргумент от
чл.82, ал.5 от НК, не обуславя приложимостта на общия давностен срок за
събиране на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Изтичането
на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания по арг.
от чл. 168 т.3 от ДОПК, като и за тяхното отписване на основание чл. 173 от ДОПК.
Следователно
процесните публични вземания „глоба“ от 20 000 лева, наложени с присъди по
нохд № 304/2011г. и нохд № 396/2011г. по изпълнителни листове от 25.01.2012г.
на Окръжен съд –Добрич и от 01.04.2011г., също на Окръжен съд –Добрич, следва
да се отпишат на основание чл. 173 от ДОПК.
Понеже няма
регламентирано правно основание за описване на задълженията като погасени по
давност от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител за ново произнасяне
по молба вх. № 918 от 21.01.2021г. на А.А.К., подадена по изпълнително дело № **********/2004г.
по описа на ТД на НАП - Варна, за отписване като погасени по давност на
посочени публични държавни вземания, съобразно дадените задължителни указания
по приложението на материалния закон с настоящия съдебен акт.
По
отношение на останалата част от вземанията по посочените изпълнителни листове, извън
наложените глоби, давността и към настоящия момент не е изтекла по чл. 171, ал.
1 и, ал. 2 от ДОПК, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на разноски. Предвид отхвърлените и уважени
части на жалбата и направената претенция от ответника за заплащане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на същия следва да бъде
присъдено такова съразмерно, съобразно отхвърлената част от жалбата на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 711,38 лева, определено по реда на чл.8,
ал.1, т.3 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед
горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК във вр. с чл.268, ал.2 от ДОПК,
Административен съд Добрич, трети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 45/10.03.2021г. на директора на ТП на НАП Варна в частта му по т.2 и т.7, с
които е отказано отписването по давност на
вземания- глоба в размер на 20 000 лева, наложена по нохд №
304/2011г. по описа на Добрички окръжен съд и на глоба в размер на 20 000
лева, наложена по нохд № 396/2011г. по описа на Добрички окръжен съд, описани
на ред 2 и на ред 7 от Разпореждане изх.№ С210008-137-0000954/05.02.2021г.,
издадено от старши публичен изпълнител, Г.П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане
изх.№ С210008-137-0000954/05.02.2021г., издадено от старши публичен изпълнител,
Г.П., в частта му, с която е отказано отписването по давност на вземания - глоба в размер на 20 000 лева,
наложена по нохд № 304/2011г. по описа на Добрички окръжен съд и глоба в размер
на 20 000 лева, наложена по нохд № 396/2011г. по описа на Добрички окръжен съд,
описани на ред 2 и на ред 7.
ВРЪЩА преписката
на публичния изпълнител при ТД на НАП - Варна, за ново произнасяне по молба вх.
№ 918 от 21.01.2021г. на А.А.К., подадена по изпълнително дело №
**********/2004г. по описа на ТД на НАП - Варна.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА Адриан
А.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Териториална дирекция - Варна при
Национална агенция за приходите сумата от 711,38 лв., представляваща възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: