РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500909 по описа за 2020 година
Предмет на подадената от името на Д. И. Д. , въззивна жалба е решение № 366-
296/13.10.2020 г. по гр.д. № 1309/2020 г. на ГОРС в неговата цялост е задължен по реда
на ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подалата молба за
закрила И. Ц. Д. и му е забранено да я доближава, както и обитаваното от нея жилище и
местата за социални контакти за срок от 18 месеца , с искане да бъде отменено като
незаконосъобразно. Наведени са оплаквания/ аргументи/ за неправилност на решението,
чието градиво почива на несъобразени, пренебрегнати от първоинстанционния съд и
установени/ неустановени от доказателствата/ свидетелски показания и други /,
фактически положения / обстоятелства/, годни за извод, че не е доказан и дори е опроверган
твърдяния акт на физическо домашно насилие на 18.08.2020 г., и затова декларацията по
чл. 13, ал.2, т.3 ЗЗДН сама по себе си е недостатъчно доказателствено средство. В с.з. чрез
пълномощника си адвокат И. И. от ВТАК поддържа жалбата .
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата, съдържащ становище
за съответствие на решението със доказателствата и закона.
Производството е по реда на чл.12, вр. с чл.3, т.1, чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Молителката твърди , че с ответника са бивши съпрузи , като бракът им е
прекратен през 2012 г. но упражняваното върху нея физическо и психическо насилие
продължило и след развода, за преустановяването на което са издадени в миналото от
1
съда две заповеди по реда на ЗЗДН, но без успешен траен резултат. На 18.08.2020 г. към
20.45 часа когато се прибирала от работа в дома си , находящ се в гр.С. , ул.Г. Д. ., била
нападната на входната врата в гръб от него и баща му , като първият я хванал за ръката ,
опитвайки се да издърпа ключовете от ръката й , а вторият я хванал за косата с едната ръка,
а с другата я удрял по лицето. Двамата отправяли заплахи за живота и здравето й , казвайки
й , че щели да я убият . Ритали я . Развикала се за помощ и на място се притекли две съседки
, с чиято намеса насилието е прекратено и след обаждане на тел 112 на място пристигнал
полицейски патрул на РУ МВР Стражица . Моли да бъдат наложени мерки за закрила по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН.
Ответникът оспорва молбата с пълно отрицание да е извършвал по място
и начин твърдяните актове на физическо и психическо насилие.
Спорна е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника в
съучастие с баща му по време, място и начин на извършване , предметно съдържаща
физическо посегателство срещу телесната неприкосновеност на молителката, съпроводено
със словесно изстъпление на психически тормоз чрез заплахи върху нея.
Тя притежава достоверно битие по убеждението на съда и това убеждение почива не само
на подробното й описание в подадената подробна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН-
обявена от закона за самодостатъчно/ ако няма никакви други доказателства /
доказателствено средство- чл.13, ал.2, т.3, ар.3 ЗЗДН / смело законодателно разрешение,
мотивирано чрез страха от наказателна отговорност по чл.290а от НК/, а и на дадените
пред съда свидетелски показания на П. Й. И. и В.Д. С. – съседи на молителката и
очевидци на част от деятелността по случая . Както декларацията , така и гласните
доказателства не са опровергани или поне сериозно разколебани от изслушаните
свидетелски показания на бащата на ответника. Те са напълно лишени от съдебно доверие
по причина, че той лично е участвал в посегателството/ по този въпрос безпротиворечивата
категоричност на показанията на двете свидетелки напълно отнема достоверността на
твърденията на същия в разрез с техните, стигащи дотам да отрича и собственото си
деяние / и се намира в най близка роднинска връзка с ответника/ чл.172 ГПК/ .
Ответникът има качеството на бивш съпруг на молителката , поради което тя е активно
легитимирана да търси защита по реда на този закон за себе си – чл. 3, т.1 ЗЗДН.
Подаването на молбата до съда по реда на чл.4, ал.1, чл.10, ал.1 от закона е в едномесечния
срок от твърдяните актове на насилие - констатация, обуславяща допустимостта й.
Установеното агресивно / немирно/ поведение на ответника по своите форми на
физическа деятелност и волево изстъпление , позволява да се разкрият от гледище на
човешкия разум , определящ нормите и степента на цивилизованост, признаците на актове
на домашно физическо и психическо насилие към молителката по смисъла на чл.2, ал.1 от
закона, в пълен разрез с тези норми . Дори и да би се приело, че все пак ответникът не я е
ритал, не я е удрял с юмруци и не е отправял към нея закани за живота и здравето й,
достатъчни са фактите на негови прояви против волята й , изразени в причакването й,
заедно с баща му в късен час по тъмно пред входната врата да се върне в къщи , внезапната
му поява в гръб, проникване и невъздържано присъствие на посоченото място/ коридорче
след входната врата / в нейния жилищен имот, затискането на вратата, опит да й изтръгне
ключовете от ръката, за да се познаят лошите му подбуди , вложени в тях . Щом са против
волята й, те преценени разумно очевидно нарушават правото на неприкосновеност на
жилището/ чл.33 КРБ/, както нейната лична и телесна неприкосновеност, елемент от
правото й на личен живот/ чл.8 ЕКПЧ, чл.32 КРБ/ недопускаша каквото й да било
посегателство с цел отнемане на нещо. Виковете й за помощ в тази предметна връзка са
2
показател за уплаха да не претърпи страдание и лишение , а уплахата е признак на
преживявано психическо и/или физическо насилие. Ако не е била в ситуация да е
подложена на такова тези викове губят здравомислено обяснение. Наложените мерки по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по вид и конкретна приложимост са напълно подходящи и
неоспорени в жалбата.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 366-296/13.10.2020 г. по гр.д.
№ 1309/2020 г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3