РЕШЕНИЕ
№ 2565
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120102197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х.
Ю. против Д. Т. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за паричен заем от 09.12.2014г.
дължи на ищеца сумата от 163.22 лева изискуема главница, сумата от 5.50 лева договорна
лихва за периода от 14.04.2015г. до 09.06.2015г., сумата от 45 лева такса разходи, сумата от
69.52 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.04.2015г.
до 09.06.2015г., сумата от 26.01 лева обезщетение за забава за периода от 15.04.2015г. до
датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.12.2014г. ”***“ АД е сключил с ответника договор за
паричен заем, по силата на който на И. е даден кредит от 500 лева. Кредитът е трябвало да
се върне на 13 двуседмични вноски, до 09.06.2015г. Вноските по кредита съставляват
изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен
за предсрочно изискуем. Начислена е такса разходи от 45 лева. Дължи се и неустойка за
непредставяне на обезпечение по договора в размер на 225.94 лева, която следва да се плати
заедно със съответната вноска по кредита. В последствие с договор за цесия от 01.11.2015г.
вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До
ответника е пратено писмо с уведомление за цесията, отделно се моли уведомлението за
цесия да му се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на
претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не става
ясно по какъв начин са формирани търсените вземания. Ответникът не е уведомен за
цесията, поради което тя не може да го обвърже, освен това не е спазен срокът от един
1
календарен месец според рамковия договор за изпращане на писмени уведомления до
длъжниците. Ответникът оспорва да е получавал заемната сума, като съдържанието на
договора за кредит не установява този факт. Договорът съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл.11, ал.1, т.11 и ал.2 ЗПК. Липсват общи условия към договора. Ето защо той е
недействителен. Клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като неустойката не обезпечава
неизпълнението на главното задължение, а е свързана с липсата на предоставяне на
допълнителна гаранция за заплащане на задължението. По тази причина неустойката е
нищожна. Няма данни да са извършени разноски за събиране на задължението, поради което
не се дължи и таксата разходи от 45 лева. Моли се за отхвърляне на исковете.
За процесните вземания е издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г. Първоначално заповедта е била приета за влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист, но в последствие възражението на длъжника по чл.423 ГПК е било
прието от БОС, спряно е изпълнението на заповедта, като е указано на кредитора да предяви
настоящия иск по чл.422 ГПК.
Бургаският районен съд, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “***“ АД и Д. Т. И. договор за паричен заем № ***г., по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 500 лева, а той се е
задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 35 % ГЛП. Според
договора, ГПР е в размер на 41.68 %. Така дължимата сума по кредита възлиза на 548.34
лева. Кредитът се погасява на 13 двуседмични равни вноски, като всяка вноска е в размер на
42.18 лева, а датата на плащане на първата вноска е 23.12.2014г. Крайният падеж на
плащане на кредита е 09.06.2015г. Той е настъпил отдавна, още преди завеждане на
заповедното дело, като кредиторът не е обявявал кредита за предсрочно изискуем.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между “***“ АД и ищеца. В приложение № 1 от
01.11.2015г. към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор
за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно
процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият
кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма
данни уведомлението да е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то
следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба в хода на исковото производство
– чл.235, ал.3 ГПК. С връчване на исковата молба цесията е произвела действие по
отношение на длъжника.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на
посочените разпоредби. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради
което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.
Независимо от горното, БРС приема, че не се дължи вземането за неустойка, като
клаузите, които уреждат това вземане, са недействителни. Според чл.4, ал.1 заемателят се
задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
2
следните обезпечения, а именно: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер
на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е размер над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с *** АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има-
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
“Редовен“ или 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Според чл.4, ал.2
страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
225.94 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на
17.38 лева.
В случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче
трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за
сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор,
да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на
толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама
такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези комулативно
дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 225.94 лева /при главница от 500 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
3
функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
Не се дължи и сумата от 45 лева такса за разходи за събиране на вземането. На първо
място няма по делото доказателства такава сума да е плащана от стария или от новия
кредитор. Освен това на основание чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая разходите за събиране на вземането са свързани с действия по управление на
кредита, поради което е забранено от закона кредиторът да търси тяхното заплащане от
длъжника.
Според чл.3 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил
от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
сумата по него. Следователно кредитополучателят е получил главницата по кредита.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е установила, че от страна на ответника са
платени общо 536.04 лева. С тях са погасени 336.78 лева главница, 42.84 лева договорна
лихва и 156.42 лева неустойка. Остават неизплатени общо 283.24 лева, от които 163.22 лева
главница, 5.50 лева договорна лихва, 69.52 лева неустойки и 45 лева разходи за събиране.
Вещото лице е установило, че след цесията, при новия кредитор е отразено едно плащане на
сума от 342.44 лева на 20.10.2021г., като сумата е отнесена за съдебни разходи. Съдът
намира, че доколкото неустойки не се дължат, защото клаузата е нищожна, отнесената за
тяхното погасяване сума от 156.42 лева следва да се счита за плащане за лихвата за забава,
договорната лихва и главницата, които се дължат. Ето защо се налага извод, че със сумата от
156.42 лева са погасени 26.01 лева лихва за забава, 5.50 лева договорна лихва и 124.91 лева
главница. Така остават непогасени 38.31 лева за главницата. Отделно са заплатени 342.44
лева за съдебни разходи, като съдът намира, че с тази сума са погасени 325 лева разноски,
сторени в заповедното дело. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от страна на
ищеца са осчетоводени съдебни разходи от общо 940.50 лева, като част от тях са погасени
със сумата от 342.44 лева. В случая първоначално заповедта за изпълнение е счетена за
влязла в сила и е бил издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело.
По-късно, в резултат на възражение по чл.423 ГПК, което е прието от БОС, изпълнението е
спряно и е указано да се предяви иск. Ето защо трябва да се приеме, че съдебните разноски
включват разноските по заповедното дело и евентуално разноските по изпълнението.
Платени са 342.44 лева, с които са погасени 325 лева разноски по заповедното дело и част от
разноските по изпълнението.
Налага се извод, че искът е основателен само за 38.31 лева главница, ведно със
законната лихва до изплащането. За разликата до 163.22 лева главница, както и за целите
претендирани суми от 5.50 лева за договорна лихва, 69.52 лева за неустойка, 26.01 лева за
4
мораторна лихва и 45 лева за такса разходи искът е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен. Както стана ясно, неустойката и таксата за разходи не се дължат, отделно
лихвите и част от главницата са погасени с платените суми, неправилно отнесени от ищеца
като плащане за неустойка.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 51.41 лева, съразмерно на уважената част от
иска. Разноски по заповедното дело не се присъждат, понеже вече са били заплатени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в исковото производство от 315.40 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. И., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. сумата от 38.31 лева /тридесет и осем лева и
тридесет и една стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
паричен заем № ***г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 29.11.2016г. до окончателното плащане, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 38.31 лева главница до целия търсен размер от 163.22 лева, за сумата от 5.50
лева договорна лихва за периода от 14.04.2015г. до 09.06.2015г., за сумата от 69.52 лева
неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода от 28.04.2015г. до
09.06.2015г., за сумата от 26.01 лева лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до
28.11.2016г. и за сумата от 45 лева такса разходи по договора.
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х.
Ю., сумата от 51.41 лева /петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. да заплати на Д. Т. И., ЕГН ********** от
*** сумата от 315.40 лева /триста и петнадесет лева и четиридесет стотинки/ разноски в
исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски по
заповедното дело от 325 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5