Р Е
Ш Е Н
И Е № 282
гр.Кюстендил, 02.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 168 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с §4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР.
К. Д.А. ***, чрез пълномощника си адв. Р.В. ***, е подал жалба срещу мълчалив
отказ на кмета на община Кочериново по преписка вх. № АГ-07-04,
образувана по заявление вх. № АГ-07-4/16.01.2020г. на жалбоподателя, който мълчалив отказ е последван от изричен отказ на органа със
заповед №
РД-01-05-88/12.03.2020г. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на оспорения
отказ по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Допуснатите
съществени нарушения на административнопроизовдствените правила са мотивирани с
липсата на произнасяне от сезирания орган в срока по чл.57, ал.5 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с твърдения за осъществени предпоставки за изменение на
кадастралния план с нанасяне на кадастралните граници по регулационните линии съгласно действащия регулационен
план. Оспорващият сочи, че исканото
изменение не засяга съседен имот, с оглед на което не е възникнал спор за материално право. Прави се искане за отмяна на
обжалвания административен отказ.
Претендират се деловодни разноски.
Доводите,
оплакванията и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от
пълномощника на жалбоподателя адв. Г. Ю., която прилага списък на разноските.
Ответникът –
кметът на Община Кочериново, не изразява становище по жалбата.
Заинтересуваното
лице Д.Б.М. ***, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита
оспорения отказ за законосъобразен.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство, приключило с оспорения
отказ, е инициирано със заявление вх. № АГ-07-4/16.01.2020г. на К.Д.А. ***, с което на осн. §4, ал.1, т.2 от ПЗР на
ЗКИР се прави искане за попълване/поправка на кадастралния план. Заявителят
сочи, че е собственик на имот 21 в кв.4 по плана на гр. Кочериново и при
справка в действащия кадастрален план е установил, че имотните граници са нанесени неправилно, в несъответствие с
документите му за собственост. Същите са приложени по делото, а именно:
нотариален акт № 13, том І, рег. № 314,
дело № 11/ 2010г. на нотариус с район на действие ДРС, за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, видно от който К.Д.А. и Г. Д. Х. са
признати за собственици на дворно място с площ от 656,00 кв.м., представляващо
УПИ ІХ-21 в кв.4 по рег. план на гр. Кочериново, ведно с построените в имота
масивна жилищна сграда с пристройка общо със застроена площ от 75 кв.м. и навес
със застроена площ от 60 кв.м., както и договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30 май 1957г., с купувач Д.А. Х. и предмет нива в землището на
с. Кочериново, махала „Ш.Ч.“ с площ около 750 кв.м.
Като
приложение към заявлението и съгласно
изискванията на чл.54, ал.1 от ЗКИР вр. с §4, ал. 1, т.2 от ПЗР ЗКИР вр. с чл.68 от Наредба № РД-02-20-05/15.12.2016г., е
изготвен проект за допълване на
одобрения кадастрален и регулационен план на гр. Кочериново с верните имотни
граници на имот 21, кв.4 и сградите в него, изработен от правоспособно лице.
Видно от обяснителната записка към проекта, изменението на плана е в хипотезата
на отстраняване на непълноти и грешки чрез нанасяне на верните имотни граници на
имот 21 в кв.4 на база геодезическо заснемане на изградената на място ограда в
имота и сградите в него. Към изготвения проект е приложен цифров модел и скица,
на която границите на имота и сградите
са нанесени с кафяв цвят.
С писмо изх. № АГ-07-4(1)/17.02.2020г.,
органът уведомява за започналото административно производство и за внесения
проект, Д.Б.М. като собственик на УПИ
VІІІ-3, кв.4 по плана на гр. Кочериново. Същата депозира жалба с вх. №
РД-01-11-129/24.02.2020г. срещу внесения проект, в която сочи, че исканото изменение на кадастралния план засяга
собствения й имот, тъй като се отнема площ откъм улицата, през която се
осъществява достъп с каруца до имота и се затваря входа до него. Към жалбата са представени документи, удостоверяващи
правата на Д.Б.М., а именно: нотариален акт № 172, том І, рег. № 2034,
дело № 131/2013г. за дарение на недвижим имот с предмет: 685/805 кв.м. идеални
части от УПИ VІІІ-3 в кв.4 по плана на гр. Кочериново, целият с площ 805 кв.м.,
ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и сушилня, както и УПИ ІІІ-3, в кв.4 с площ 912 кв.м.; нотариален акт № 19, том І, рег. №
260, дело № 16/2018г., в който е
обективиран договор за покупко-продажба
на недвижим имот с приобретател Д.М. и
предмет: поземлен имот № 4 в кв.4 с площ от 120 кв.м., който попада в УПИ
VІІІ-3 в кв.4 по плана на гр. Кочериново.
При горните данни и обстоятелства,
кметът на община Кочериново издава заповед № РД-01-05-88/12.03.2020г., с която отказва
допълването на кадастралния и регулационен план на гр. Кочериново, кв. „Л.“ с
верните имотни граници на имот с пл. № 21 с площ 725 кв.м. по регулационните граници на УПИ ІХ-21, кв.4
по плана на града. Отказът е мотивиран с доводи за наличие на спор за
материално право със собственика на УПИ VІІІ-3 в кв.4 по плана на гр.
Кочериново на основание чл.62, ал.6 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Заповедта е съобщена на заявителя с писмо рег. №
АГ-07-4(5) от 05.05.2020г., което му връчено лично на 15.06.2020г., а чрез пълномощника му адв. Р.В. – на
11.05.2020г.
Делото е образувано по жалба вх. № 1477/16.03.2020. на К.Д.А. чрез адв. Р.В.,
срещу мълчалив отказ по преписка вх. № АГ-07-04. Последната с писмо вх. №
3289/03.08.2020г., уведомява съда, че пълномощното й по делото е оттеглено.
Следва упълномощаване на адв. Г. Ю., която депозира становище по делото на
24.08.2020г., в което сочи, че впоследствие издадения отказ със заповед № РД-01-05-88/12.03.2020г. на
кмета на община Кочериново е обжалван и е образувано адм. дело № 272/2020г. по
описа на Административен съд - Кюстендил. При служебна
справка в деловодната система на съда, се установява, че жалбата на К.Д.А. срещу заповедта на кмета на
общината е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с
влязло в сила определение от 30.07.2020г., на основание чл. 159, т.5 и т.7 от АПК.
По делото, органът е приложил
извадка от разписния лист /кадастралния регистър/ към плана за
регулация на гр. Кочериново, видно от който
като собственик на имот 21, парцел ІХ в кв.4 е записан Д.Х., впоследствие – К.А. и Г. Х., а на имот 3, парцел VІІІ в кв.4 – Б.С.М..
По делото, по искане на жалбоподателя, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза с
вещо лице инж. Д.Х.. От експ. заключение вх. № 4796/28.10.2020г., което е прието
без оспорване от страните и е преценено от съда като
компетентно, се установяват следните обстоятелства: съгласно действащия кадастрален и регулационен план на гр.
Кочериново, одобрен със заповед № 317/12.12.1990г. на председателя на ВрИК на
ОбНС, за имот с планоснимачен номер 21 е
отреден парцел (УПИ) ІХ-21 в кв. 4; при извършени геодезически измервания се
установява, че имотните граници съвпадат
с регулационните линии в частта откъм УПИ VІІІ-3 като само в една част има разстояние
между регулационната и кадастрална граница
от 0,28м, означена на Приложение 1.1. към заключението при т.3`; че имотните граници не съвпадат
с регулационните линии откъм улицата по линията, означена с точки 3-4 на
Приложение 1.1. като разстоянието между регулационните и кадастрални граници е
от 0,26м до 1,00м в различните участъци;
че УПИ VІІІ в кв. 4 е образуван от ПИ 4 и част
от ПИ 3, като е налице идентичност между
регулационните и кадастрални граници. При анализ на графичен модел, съвместяващ
действащия регулационен и кадастрален план и извършено геодезическо заснемане,
вещото лице установява, следното относно границите на УПИ ІХ-21 в кв.4: от
север – заснетата паянтова ограда съвпада с регулационната и кадастралната
линия ( в участъка т.115-т.117- съществуващата масивна сграда) и контура на
заснетите постройки е в границите на точността спрямо отразеното в кадастралния
план; от юг – заснетите масивна ( т.101-т.111) и паянтова (т.111-т.112) огради
са идентични с регулационната линия на УПИ ХІІ-20 и кадастралната граница на ПИ
20; от изток и от запад - заснетите материализирани имотни граници не отговарят
нито на регулационния, нито на кадастралния план според нормативно допустимите
критерии за точност. Вещото лице констатира, че
между УПИ ІХ-21 и УПИ VІІІ-3 в кв. 4 има обща регулационна граница,
а съобразно одобрения кадастрален план (служещ
са основа за изработване на действащия РП) - между имоти с планоснимачни номера
3, 4 и 21, частично идентични с УПИ ІХ-21 и УПИ VІІ-3 в кв.4, съществува
пространство, осигуряващо достъп до имота на заинтересованото лице М., а при
извършения оглед на място и геодезическо заснемане е установено съвпадане на общата
граница между процесните имоти с
регулационната линия между УПИ ІХ-21 и УПИ VІІІ-3 в кв.4. Съдебният експерт потвърждава, че исканото от жалбоподателя изменение се състои
в уеднаквяване на кадастралните с регулационните граници, като сочи, че е в
съответствие с представените документи
за собственост. При изслушването в съдебно заседание, инж. Х. уточнява, че предложеният проект за изменение
на КП засяга частта от УПИ ІХ-21 откъм улицата, а откъм УПИ VІІІ-3 една площ около 4 кв.м., която е изцяло в
имота на жалбоподателя, т.е. счита, че правата на заинтересованото лице не са
засегнати от исканото изменение, вкл. съществуващия проход за достъп до имота
на същото.
Горните фактически обстоятелства
са установени по делото от събраните доказателствени средства и анализът им
обосновава следните правни изводи:
Съдът приема за предмет
на
оспорване
заповед № РД-01-05-88/12.03.2020г., издадена от кмета на община Кочериново по заявление вх. № АГ-07-4/16.01.2020г. на оспорващия, независимо, че последният е предявил жалба срещу
мълчалив отказ на органа. Горното следва от правилото на чл.58, ал.3 от АПК,
съотв. на чл.172, ал.3 от АПК, според което когато бъдат отменени мълчалив
отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали
преди решението за отмяна. Законодателят
с
посоченото правило е допуснал в хода на съдебното производство формално
да бъде сменен предметът на оспорване, доколкото и мълчаливият и изричният
отказ по силата на законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК са актове на
практика с идентично съдържание. Видно
от доказателствата към административната
преписка, органът е сезиран със заявление на К.А. от 16.01.2020г., по което е
дължал произнасяне в срока по чл. 57, ал.5 от АПК, т.е. до 16.02.2020г., когато
изтича едномесечния срок от започване на
производството. Поради това, че не е получил уведомление за произнасяне
на органа в предвидения срок, заявителят на 16.03.2020г. е подал жалба срещу мълчалив отказ на кмета
на общината, по която е образувано настоящото дело. В хода на делото, като част
от преписката е представена заповед № РД-01-05-88/12.03.2020г., издадена от
кмета на общината, с която се отказва допълване на кадастралния и
регулационен план на гр. Кочериново, кв. „Л.“ с верните имотни граници на имот
с пл. № 21 с площ 725 кв.м. по
регулационните граници на УПИ ІХ-21, кв.4 по плана на града.
Т.е. до приключване на
настоящото дело е последвал изричен отказ по заявлението на оспорващия, с оглед
на което са налице предпоставките по чл.58, ал.3 от АПК, респ. по чл.172, ал.3 от АПК. В процесната
хипотеза релевантен е срокът за оспорване на мълчаливия отказ, който в случая е
спазен. Следват изводи за допустимост на жалбата – подадена е от легитимиран правен субект по §1, т.13 от ДР на ЗКИР с правен интерес
от оспорване на заповедта,
която засяга неблагоприятно правата му.
Предявената жалба е и редовна.
Разгледана по същество - жалбата
е основателна, поради следното:
Преценена на всички основания по чл.168 АПК, съобразно
събраните доказателства и критериите
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден
административен акт, издаден в писмена форма и с необходимото съдържание, при
спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния
закон, поради което съдът постановява отмяната й.
По отношение валидността на акта,
се констатира наличие на материална и териториална компетентност на издателя –
кметът на община Кочериново съгласно § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР /арг. чл.54,
ал.4 ЗКИР/, доколкото е безспорно, че за територията на гр. Кочериново няма
одобрени КККР. Страните не спорят по
компетентността.
Оспорената заповед е в писмена форма и съдържа изложение
на фактическите основания за отказа за изменение на кадастралния план, а като правно
основание органът е посочил разпоредбата на чл.62, ал.6 от Наредба № 3/28.04.2005г. без да съобрази, че
същата е отменена с Наредба №
РД-02-20-05/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Независимо от
допуснатата непрецизност, доколкото са
изложени констатации за наличие на спор за материално право със собственика на
УПИ VІІІ-3, кв.4 по плана на гр. Кочериново, т.е. фактически установявания, съдът
счита оспорената заповед за мотивирана.
Констатира се спазване на административнопроизводствените правила. Във връзка с приложимата процедура, както се посочи, процесната заповед е издадена по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, която норма възлага на кмета на общината да допуска изменения на кадастъра до приемане /одобряване/ на КККР, с оглед поддържането му в актуално състояние, "по ред, определен с наредбата по чл. 31 от ЗКИР", т. е. по реда, определен в Наредба № РД-02-20-05/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана Наредбата/. Последната в §4 от ПЗР съдържа сходни на законовите правила относно приложимия процесуален ред за изменение на кадастъра, вкл. за относимата за делото хипотеза на непълноти и грешки. Разпоредбата на чл.70, ал.1 от Наредбата предвижда задължение за органа, в чиято компетентност е отстраняването на непълноти и грешки, да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Визираното задължение следва и от общото правило на чл.26, ал.1 от АПК, а в случая съдът констатира надлежното му изпълнение от административния орган. Същият е изпратил писмо до заинтересованото лице Д.Б.М. като собственик на съседния УПИ VІІІ-3 в кв.4 от регулационния план на гр. Кочериново, която е депозирала писмено възражение срещу изготвения проект.
По отношение на административната процедура и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че към момента на издаване на заповедта, според относимите разпореди на закона - новата редакция на чл. 54 ЗКИР, не се изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани страни. Именно поради това, нормите на §4, ал.5, т.6, б. „а“ до б. „д“, вкл. от Наредбата в частта, изискваща съставяне на акт за непълноти и подписването му от заинтересованите лица не са приложими, съгласно правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Съдът счита оспорената заповед за материалноправно
незаконосъобразна. В случая по делото,
предмет на административния отказ
е проект за поправка и допълване на кадастралния план на гр. Кочериново с верните имотни граници на поземлен имот с
планоснимачен № 21, кв.4 по плана на
града, т.е. проект за изменение на кадастралния
план поради непълнота и грешка в хипотезата на § 4, ал.1,
т.2 от ПЗР на ЗКИР вр. с §4,
ал.5, т.6 от ПЗР на Наредбата.
Отказът за одобряване на исканото изменение на КП е мотивиран с доводи
за наличие на спор за материално право със собственика на УПИ VІІІ-3 в кв.4 по
плана на гр. Кочериново на основание чл.62, ал.6 от Наредба № 3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, т.е. на основание §4, ал.5, т.6 , б. „е“ от
действащата Наредба № РД-02-20-05/15.12.2016г.
Визираната разпоредба предвижда, че когато непълнотите или грешките са свързани със спор
за материално право, те се отстраняват след
решаването му по съдебен ред.
Съдът, след анализ на събраните
доказателства, счита оспорения отказ за незаконосъобразен, тъй като са налице материалноправните предпоставки
за изменение на КП с верните имотни
граници на процесиня имот. Съответно, съдът счита, че не съществува спор за собственост между оспорващия и
заинтересованото лице Д.М. като отрицателната
предпоставка по §4,
ал.5, т.6 , б. „е“ от Наредбата. Видно от представения проект и обяснителната записка към
него, както и от заключението на вещото лице инж. Х., исканото изменение на кадастралния план е поради
непълнота и грешка в границите на ПИ № 21, кв.4 по плана на гр. Кочериново,
която да се отстрани чрез нанасяне на верните имотни граници. Последното
се свежда до заснемане на
имотните граници по регулационните линии на УПИ ІХ-21, кв.4 по плана на града
съгласно правилото на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Според
установеното от вещото лице, има несъответствие
между имотната граница и регулационната линия на процесния имот откъм
улицата, както и в една част откъм УПИ VІІІ-3, който е собственост на
заинтересованото лице М., където разстоянието между регулационната и кадастрална граница е 0,28м. / означено на Приложение
1.1. към заключението при т.3`/. От друга страна, при анализа на графичен модел, съвместяващ действащия
регулационен и кадастрален план и извършено геодезическо заснемане, вещото лице
установява, че от изток и от запад - заснетите материализирани имотни граници
на УПИ ІХ-21 в кв.4 не отговарят нито на регулационния, нито на кадастралния
план според нормативно допустимите критерии за точност. Горните
обстоятелства сочат на непълноти и грешки в границите на поземлен имот №
21, които изготвеният проект за изменение на КП цели да отстрани. В този смисъл са и констатациите на вещото
лице, което сочи, че с исканото от жалбоподателя изменение на КП се уеднаквяват кадастралните с регулационните
граници в съответствие с представените
документи за собственост на заявителя.
Осъществени са предпоставките по §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР вр. с §4,
ал.5, т.6, б. „д“ от ПЗР на Наредбата.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото, счита за неправилни
изводите на органа за наличие на спор за материално право със собственика на
УПИ VІІІ-3 в кв.4 по плана на гр. Кочериново, с които е мотивиран оспореният
отказ. Както се установи, УПИ ІХ-21 на жалбоподателя и УПИ VІІІ-3 – на
заинтересованото лице М., имат обща регулационна граница, а имотните граници съобразно одобрения
кадастрален план между имоти с планоснимачни номера 3, 4 и 21, съвпадат с регулационните
линии, като само в една част откъм УПИ VІІІ-3 има разстояние между
регулационната и кадастрална граница от 0,28м. Видно от констатациите на вещото
лице при извършения оглед на място и геодезическото заснемане, предложеният
проект за изменение на КП откъм УПИ VІІІ-3
засяга площ около 4 кв.м., която
е изцяло в имота на жалбоподателя. От
горното следва, че правата на
заинтересованото лице Д.М. като
собственик на УПИ VІІІ-3, кв. 4 на гр. Кочериново не са засегнати от исканото
изменение, включително и съществуващия проход за достъп до имота й. Твърденията
в обратен смисъл в депозираното възражение от М. в административното
производство, не са подкрепени от надлежни доказателства. Обратното, не се доказва застъпване
на имотите по площ и
граници; липсват и конкуриращи се документи, удостоверяващи права на
засегнатите страни, поради което административният орган неоснователно е отказал да одобри исканото изменение на
кадастралния план на основание §4,
ал.5, т.6, б.“е“ от ПЗР на Наредбата. Изводите са за отсъствие на спор за материално
право по см. на §1, т.16 от Наредбата, с оглед на което оспореният отказ е
незаконосъобразен при отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
На основание чл.
173, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени отказа на кмета на община Кочериново и ще
върне преписката за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при
съобразяване с изложените по-горе указания във връзка с приложението на закона.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват сторените деловодни разноски в размер на 1210,00лв., от които 10,00лв. - държавна такса, 500,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 700,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от Община Кочериново.
Водим от горното и на осн. чл.173,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на К. Д.А. ***, заповед № РД-01-05-88/12.03.2020г.
на кмета на община Кочериново.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Кочериново за
произнасяне по заявление вх. № АГ-07-4/16.01.2020г. на К. Д.А.,
при съобразяване с изложените по-горе указания във връзка с приложението
на закона.
ОСЪЖДА Община Кочериново да заплати на К. Д.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 1210,00лв., от които 10,00лв. - държавна такса, 500,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 700,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: