Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 14.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание на 21.06.2018 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 2032
по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Х.Й.– ***, чрез юрк. Г.Ц. против К.Е.К., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, в която се твърди следното: между К.Е.К., ЕГН **********
и „Макс Телеком” ООД с ЕИК ********* е подписан „Договор за услуги - Физическо
лице” с №ВС340100141114035 от 14.11.2014г., за предоставяне на услугата Мобилен
достъп до интернет услуги, наричан за краткост „Договорът". Договорът е за
срок от 24 месеца. С подписването на Договора ответникът се е задължил да плаща
ежемесечно такса в размер на 27,95лв.
С договор
№ВС340100141114035 от 14.11.2014г. на ответника е предоставено устройство
Мобилен WiFi рутер - „HUAWEI Е5372“ за достъп до интернет, което е
индивидуализирано МАС адреса на устройството - №860650029567774, което остава
собственост на „Макс Телеком” ООД след изтичане срока на договора. Към
предоставеното му за ползване устройство има предоставена и LTE SIM/ СИМ карта
IMSI № 284130000015758 и ICCID №893591300000015758.
Съдът е
сезиран с искане да приеме, че е допусната техническа грешка при изписването на
предоставеното устройство в подаденото заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410, ГПК мобилен рутер Biscuit - „IMW INFOMARK" и да
приеме за вярно устройство Мобилен WiFi рутер – „HUAWEI Е5372“.
Твърди се,
че с подписването на Договора ответникът е приел „Общи условия за уреждане на
взаимоотношения между „Макс Телеком” ООД и абонатите, и потребителите, ползващи
интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна
съобщителна мрежа на „Макс Телеком“ ООД, наричани по-долу за краткост „Общи
условия". Таксите по Договора са дължими за всеки период на отчитане, като
периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер.
Издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл. 10.7. и т. 10.10 от Общите
условия и в т. 8 от Договора на Макс Телеком ООД, както следва: Макс Телеком
издава текущо фактура на определени дати за ползваните от Абоната услуги.
Абонатът се информира относно датите за отчитане на потребление при сключване
на договора за услуги. Абонатът/Потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми
в 15-дневен срок от издаване на фактурата, освен ако в договора е посочен друг
срок. В случай на просрочие, Абонатът/Потребителят дължи неустойка в размер на
законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Неполучаването на фактура не
освобождава Абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок.
Издадена е фактура
№********** от 03.07.2015г. с период на отчитане 14.11.2014г. - 30.06.2015г.,
на стойност 853,29лв., в която е описано задължението за главница в размер на
183,54лв., начислена като баланс по предишни фактури и отразява задължение за
предходен период 14.11.2014г. - 30.06.2015г., посочени и начислени са и
претендираната неустойка в размер 470,75лв., както и неустойка за невърнато
устройство в размер на 199,00лв. Информацията в приложение 1 на фактурата е
част от същата фактура и е неразделна част от нея. Съдържащата се информация в
приложението на фактурата, дава ясна представа за произхода на задължението.
Поради
незаплащането на фактура №********** от 03.07.2015г., Договор ВС340100141114035
от 14.11.2014г. е прекратен на основание т. 16 във вр т. 17.4.1 от Договора и
т. 6.8, и т. 14.1.4.1. от Общите условия /Макс Телеком има право да ограничи
достъпа до услугата и/или да прекрати договора за услуга в случаите, посочени в
т. 14.1 от Общите условия/. Договорът е прекратен на основание 14.1.4.1. от
Общите условия /при не плащане на абонаментната цена в срока, посочен в т.
10.10 от Общите условия и т. 8 от договора/;
Съгласно
подписания договор за цесия /т.2.1 във вр. с т. 1.1/, Цедентът прехвърля на
Цесионера всички принадлежности и акцесорни права включително всички присъдени
съдебни разноски, изтекли лихви, включително и дължимите суми за невърнати
устройства. Поради невръщането на предоставеното за ползване на ответника
устройство Мобилен WiFi рутер - „HUAWEI Е5372" с номер на МАС адрес на
устройство №860650029567774 същият дължи неустойка в размер на 199 лева
съгласно договор № ВС340100141114035 от 14.11.2014г., както и на и на основание
т. 5.13 Общите Условия и съгласно ценовата листа на „Макс Телеком”, приложена
по делото и видна на интернет страницата на „Макс Телеком” ООД. В т.11 и
т.17.14. от Договор №ВС340100141114035 от 14.11.2014г. е посочено, че
устройствата остават собственост на „Макс Телеком" след изтичане срока на
договора. В т. 5.13 от Общите условия е посочено, че „ Абонатът/Потребителят
трябва да върне предоставеното му за ползване устройство, собственост на Макс
Телеком ООД, след прекратяване/разваляне на договора за услуга, независимо от
основанието за това. При невъзможност от страна на Абоната/Потребителя да върне
предоставеното му устройство или устройството не е в състоянието, описано в
предходното изречение, той следва да заплати на Макс Телеком стойността му по
цена, съгласно ценовата листа на Макс Телеком”. Самата ценова листа е видна на
интернет страницата на дружеството:
http://www.maxtelecom.bg/bg/obshti-uslovia/15/cenova-lista-na-obоrudvaneto-predostaviano-ot-maks-telekom-ood,
като в нея са изброени цените на устройствата, предоставяни от „Макс Телеком”
ООД.
На
26.10.2015г. е сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания"
между „Макс Телеком” ООД и „Макс Колект" ООД, по силата на който
вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено на „Макс
Колект" ООД и то е новият кредитор по задължението. Договорната покупна
цена, платима от Цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начина на
плащане, са регламентирани в Анекс към договора, който е неразделна част от
него.
Към сключения
„Договор за продажба и прехвърляне на вземания" от 26.10.2015г., е
подписано Приложение №1, което е неразделна част от договора. В Приложение №1 е
описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото
производство. „Макс Телеком" ООД е упълномощило „Макс Колект" ООД да
уведоми длъжниците от Приложение №1 за извършеното прехвърляне на вземания
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, което е допустим и валиден метод на уведомяване
съгласно наложилата се съдебна практика - Решение №60 от 11.02.2013г. на
Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 1050/2012г., Решение №33 от 01.02.2013г. на
Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 2376/2012г., Решение № 1205 от 25.03.2013г.
на Районен съд - Пловдив, XX с-в по гр. д. № 18144/2012г., Решение от
11.04.2013г. на Районен съд - Пловдив, VIII с-в по гр. д. № 12212/2012г.
На
08.09.2016г. на ответника е изпратено по
„Български пощи" ЕАД уведомление съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД, от което
става ясно, че новият Кредитор по процесното вземане е „Макс Колект" ООД.
Пратката не е потърсена от К.Е.К. (прилагаме заверено копие от върналата се
обратна разписка).
Заявява
се, че ответникът следва да се счита уведомен в настоящото производство.
Съгласно Решение на ВКС № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г., II т. о.,
ТК, когато в хода на делото на длъжника му стане известен сключения Договор за
прехвърляне на вземания, следва да се счита, че той е уведомен съгласно
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
За да
събере просроченото задължение, „Макс Колект” ООД депозирало в Районен съд- гр. Плевен Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника К.Е.К.. По
така входираното заявление е образувано ч. гр. д. № 7843/2017г., по описа на
Районен съд гр. Плевен, ГК, 4 с-в, като
длъжникът е уведомен по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на К.Е.К., ЕГН **********, че дължи на „Макс Колект” ООД сумата от 382.54
лева, представляваща главница в размер на 183,54лв., отразена във фактура
№********** от 03.07.2015г., и неустойка за невърнато устройство в размер на
199,00лв., дължима на основание подписан договор и т.5.13 от Общите условия, по
цена, съгласно ценовата листа на Макс Телеком
http://www.maxtelecom.ba/bg/obshti-uslovia/15/cenova-lista-na-oborudvaneto-predostaviano-ot-maks-ielekom-ood.
• Заявява се, че предвид факта, че претендираната със
Заявлението по чл.410 ГПК лихва е в размер на 1,90лв., начислена за периода от
19.07.2015г. до 03.10.2017г., а за разглеждането на тази претенция следва да
бъде платена държавна такса в размер на 50лв., с оглед ненатоварване на
страните с разноски, не се предявява иск за тази лихва.
Заявява се, че не се
предявява иск за неустойка за предсрочно прекратен договор в размер на
470,75лв., като се прави искане в това производство да бъдат разгледани
исковете за главница и неустойка за невърнато устройство.
Прави се искане да бъде прието, че е допусната
техническа грешка при изписването на предоставеното устройство в подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК мобилен рутер Biscuit - ,,IMW
INFOMARK" и да бъде прието за вярно устройство Мобилен WiFi рутер –
„HUAWEI Е5372“.
Претендират
се разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответникът се явява и
заявява както ,че оспорва иска
,така и че иска разсрочване на плащането на претендираното от ищеца вземане.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Искът
е допустим, а по същество - основателен
и доказан.
От
приложеното ч.гр.д. №7843/2017год. по описа на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 06.10.2017год., въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: главница в
размер на 183,54лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договор
ВС340100141114035 от 14.11.2014г., в размер на 470,75 лв.; неустойка за
невърнато устройство за достъп до интернет в размер на 199 лв.; лихва за забава
върху главницата в размер на 1,90 лв. за периода от 19.07.2015г. до
03.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2017г. до окончателното изплащане,
както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и
300лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от: Задължение по фактура № ********** издадена на
03.07.2015г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет по Договор
ВС340100141114035 от 14.11.2014г. Вземанията са били прехвърлени на заявителя
“Макс Колект” ООД с Договор за цесия от 26.10.2015г., сключен между “Макс
Телеком” ООД и заявителя, като цесията е била съобщена на длъжника. С оглед
невъзможността за връчване на заповедта на длъжника, на заявителя е указана възможността за предявяване на иск на
основание чл.422 от ГПК и същият е предявен в срок.
По
същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Представените от ищеца писмени доказателства не се оспорени от
ответника. Между страните не е налице спор, че
между тях са съществували
описаните в обстоятелствената част на исковата молба облигационни
отношения, основани на сключения между МАКС ТЕЛЕКОМ София и ответника договор №ВС340100141114035 от
14.11.2014г., по силата на който на последния е предоставено устройство Мобилен
WiFi рутер - „HUAWEI Е5372“ за достъп до интернет, което е индивидуализирано
МАС адреса на устройството - №860650029567774, оставащо собственост на „Макс Телеком” ООД след
изтичане срока на договора. Не е налице спор относно конкретния вид на
предоставеното на ответника устройство /предвид уточнението на ищеца в исковата
молба/. С оглед представените
доказателства по делото доказват се твърденията на ищеца за това, че договорът
е прекратен по инициатива на ищцовото дружество и поради неплащане на изискуемо
задължение, обективирано във фактура №********** от 03.07.2015г. и на основание
т.16 във вр т. 17.4.1 от същия и т. 6.8, и т. 14.1.4.1. от Общите условия.
Твърденията на ответника за неизправност на предоставеното му устройство и за предприетата от негова страна инициатива
за прекратяване на договора остават недоказани. По делото е представено
изпратено до ответника уведомление за прехвърляне на вземанията, както и копие
от известие за доставянето му, в което е отразено, че пратката не е потърсена
от абоната. Представен е Договор за прехвърляне на вземания, от който е видно,
че на 26.10.2015г. между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект“ ООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът „Макс Телеком“
ООД е прехвърлил на цесионера „Макс Колект“ ООД вземанията си по Договори с
абонати, посочени в Приложение към Договора. Видно от приложението на л.46 от
делото, с №580 е вписан и ответникът като длъжник. Представена и Фактура №
********** за сумата от 853,29лв., от която сума ищецът изрично е посочил, че претендира
само сумата 183,54лв.- главница за ползвани и незаплатени услуги, предоставени по силата на процесния
договор и 199лв.- неустойка за невърнато устройство.
С оглед изложеното предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение
разноските по делото: за исковото производство следва да се присъдят в полза на
ищеца разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.
За заповедното производство следва да се
присъди държавна такса 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв. – с оглед издадената заповед за
вземане в по-голям размер и предявеното за установяване вземане в настоящото
производство в по-малък такъв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 вр. чл.92 от ЗЗД, че К.Е.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***
ДЪЛЖИ на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Х.Й.– ***, пълномощник юрк. Г.Ц. сумите, както следва: главница в
размер на 183,54лв., отразена
във фактура №********** от 03.07.2015г. и неустойка за невърнато устройство в
размер на 199,00лв., дължима
на основание договор №ВС340100141114035 от 14.11.2014г. и т.5.13 от Общи
условия, ведно със законната лихва считано от 06.10.2017год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7843/2017год. по
описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К.Е.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Х.Й.– ***, пълномощник
юрк. Г.Ц. направените разноски по
делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 175лв., както и направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7843/2017год. по описа
на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: