№ 72
гр. Шумен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200709 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №И-16-4/01.04.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.69а, във
вр. с чл.69, ал.1 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и
чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения на ДП „Кабиюк“, с ЕИК127512595, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.Макак, представлявано от Изпълнителния
директор П.П. е наложена текуща месечна санкция в размер на 2418.48 лева, считано от
18.02.2021 год.. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2021 год. била извършена планова проверка на обект Канализационна
система на с.Коньовец и Предприятие за селекционна и развъдна дейност, стопанисвано от
ДП „Кабиюк“. Било констатирано, че канализационната система и предприятието за
селекционна и развъдна дейност са в експлоатация, като формираните отпадъчни води се
пречиствали през четири броя локални пречиствателни съоръжения /ЛПС/утаители/ и се
зауствали във воден обект дере, приток на Сутлю дере, вливащо се в р.Каменица, поречие на
р.Провадийска, съгласно Разрешително за заустване №23710023/21.07.2008 год.,
продължено с Решение №1387/12.0602014 год., изменено с Решение №1478/07.11.2014 год.,
продължено с Решение №56/06.06.2016 год., продължено с Решение №79/03.06.2019 год. За
установяване качеството на заустваните отпадъчни води били взети едни брой еднократна и
един брой съставна проба от точка за мониторинг – Пункт №1 – изход на смесен поток,
пречистени отпадни води, след четири броя ЛПС преди заустване. Показанията на
измервателното устройство били 399460 м3 с натрупване, докато при предходната проверка
на 28.09.2020 год. били 393604 м3. Резултатите от проверката били обективирани в
Протокол за проверка №ПС-06/18.02.2021 год.
След получаване на резултатите от анализираните водни проби и сравнение с
индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, заложени в посочените по-горе
разрешителни и решения с Протоколи за изпитване №15-0027/25.02.2021 год. и №15-
0028/25.02.2021 год. на РЛ Шумен, входирани в РИОСВ-Шумен с вх.№ОА-858/26.02.2021
год., било установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения на следните
показатели: Нефтопродукти-0.46 мг./л от проба при емисионно ограничение 0.3 мг./л;
Неразтворени вещества-184 мг./л от проба при емисионно ограничение 50 мг./л; БПК5-617
мг./л от проба при емисионно ограничение 15 мг./л и ХПК-1243 мг./л от проба при
емисионно ограничение 70 мг./л. По показател „активна реакция-рН не било констатирано
отклонение от ЕО. Резултатите от анализа били обективирани в Констативен протокол
№ПС-06-1 от 08.03.2021 год.
Във връзка с констатираното нарушение свидетелката П. ИВ. С. отправила до
Директора на РИОСВ - Шумен предложение за издаване на наказателвнопостановление, по
силата на което на ДП „Кабиюк“ да бъде наложена текуща месечна санкция в размер на
2418.47 лева, считано от 18.02.2021 год.
Съобразявайки направеното предложение и материалите в административно-
наказателната преписка било е издадено наказателно постановление №И-16-4/01.04.2021
год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на
основание чл.69а, във вр. с чл.69, ал.1 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във
вр. с чл.1, ал.1, чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на
2
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми
и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП „Кабиюк“, с
ЕИК127512595, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.Макак, представлявано
от Изпълнителния директор П.П. е наложена текуща месечна санкция в размер на 2418.48
лева, считано от 18.02.2021 год..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетеля П. ИВ. С.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П. ИВ. С., доколкото същият
пряко е участвал в извършените проверки и лично е установил факта на превишението на
индивидуалните ограничения на показателите. Показанията й са последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Настоящото административно-наказателно производство е особено производство,
което е проведено по реда на чл.69 и сл. от ЗООС, при което не се съставя акт за
установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН, а констативния протокол,
съставен въз основа на протоколите от проверка и анализ, на база на които се изготвя
предложение до директора на РИОСВ – Шумен, е основанието въз основа на което се
издава наказателно постановление. Това изключение от общото правило за образуване на
административно-наказателно производство въз основа на Акт по реда на чл.39 и сл. от
ЗАНН е при установено увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда
или неспазване на емисионни норми и ограничения. Следователно при констатиране на този
вид нарушения от компетентния орган е възможно да протече това особено производство по
реда на ЗООС. Както в констативния протокол, така и в предложението и в издаденото
наказателно постановление е посочено, че ДП „Кабиюк“ е нарушило индивидуалните
емисионни ограничения в отпадъчните води, определени в Разрешителното за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №23710023/21.07.2008
год., като е посочено по кои конкретни показатели е превишението, допустимата норма и
констатираното превишение, което съответства на разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗООС.
Направените констатации се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, чрез упълномощения представител, за недоказаност на авторството на
нарушението. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че страната твърди, че
констатираното замърсяване, не било в резултат на дейността на ДП „Кабиюк“, а вследствие
3
от дейността на мандра, находяща се на територията на държавното предприятие. В същото
време обаче от показанията на свидетелката П. ИВ. С. се установява, че двата обекта имат
определени различни точки за мониторинг, като мандрата си има отделна точка на
заустване, като проверката на отпадъчните води на същата е извършено преди включване
към канализационната система на ДП „Кабиюк“. Тези води се включват в канализационтата
система а ДП „Кабиюк“, но опредлената точка за взимане на проби от отпадъчните води на
ДП „Кабиюк“ се явява изхода от общата канализация, където вече са смесени отпадъчните
води на държавното предприятие, мандрата и населението на с.Коньовец. Мястото за
мониторинг на водите, които се изпускат от мандрата, е преди смесването им с отпадъчните
води на ДП „Кабиюк“ и населението. В деня на проверката са взети проби от определените
точки за мониторинг, както на ДП „Кабиюк“, така и мандрата, и на база съпоставка и
анализ на лабораторните изследвания, контролните органи са установили превишение на
индивидуалните емисионни ограничения от страна и на двата обекта. Превишението на
показателите на водите на мандрата, за което на същата е наложена отделна санкция, не е в
такава степен, като при отпадъчните води на ДП „Кабиюк“. Следователно от изложеното се
налага извода, че ако превишението е било единствено в резултат от дейността на мандрата,
между резултатите от изследванията на пробите на двата обекта не би следвало да има
съществена разлика.
От изложеното се налага извода, че ДП „Кабиюк“ е осъществило от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗООС
Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е
издирил и приложил разпоредбата, въз основа на която следва да бъде изчислена санкцията,
а именно нормата на чл.19, ал.6 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, която предвижда, че
санкцията се изчислява на основата на единичния размер на санкцията за всяко
замърсяващо вещество или показател, количеството вещества над нормата, дебита на
отпадъчните води и времето, през което се изпускат. Конкретните показатели и начина, по
който са изчислени са изчерпателно посочени в Предложението до Директора на РИОСВ-
Шумен, като последното е било посочено в самото наказателно постановление. С оглед на
изложеното съдът намира, че правилно е бил индивидуализиран и размера на наказанието,
като са били отчетени визуализиращите в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН обстоятелства.
Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй
като обществените отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на
околната среда и в частност здравето на хората. А по изложените съображения не са налице
и условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС, формирана
4
по идентичен род нарушения и по-конкретно Решение №133 от 26.04.2021 год. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 85/2021 год. и др.
С оглед на всичко гореизложено, настоящия състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство е
участвал юрисконсулт, както и че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №И-16-4/01.04.2021 год. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.69а,
във вр. с чл.69, ал.1 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.1, ал.1,
чл.13 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП „Кабиюк“, с
ЕИК127512595, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв.Макак, представлявано
от Изпълнителния директор П.П. е наложена текуща месечна санкция в размер на 2418.48
лева, считано от 18.02.2021 год.
ОСЪЖДА ДП „Кабиюк“, с ЕИК127512595, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, кв.Макак, представлявано от Изпълнителния директор П.П. да заплати на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6