№ 381
гр. С, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110129898 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Х. Д. Д. против „ф-ма” ЕАД с
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „ф-ма” ЕАД, че дължи в полза на ищеца сума в размер на 12,83
лв. заплатена без основание сума по фактура № 55363127/м.12.2006 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14265/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Посочва се, че с влязло в сила решение № 172892 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д.№
70184/2018г. по описа на СРС, 29 с-в, е признато за установено, че ищецът не дължи
процесната сума за доставена топлинна енергия за имот с клиентски номер 326921.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с който оспорва
предявения иск. Заявява, че не е налице недължимо платено, доколкото плащането е
извършено съзнателно от ищеца и представлява злоупотреба с права.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
С представеното Решение № 172792/22.07.2019 г. по гр. дело № 70184/2018 г. по
описа на СРС, 29 състав, влязло в сила на 22.08.2019 г., е признато за установено, че Х. Д. Д.
не дължи на „ф-ма“ ЕАД сумата от 1085,42 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.12.2006 г. – м.07.2013 г. за топлоснабден имот - апартамент № 48,
находящ се в гр. С, ж.к. „О”, бл. 118, вх. 3, аб. №326921, поради липсата на облигационно
отношение между страните в процесния период.
По делото е представена и разписка за извършено на 16.03.2022 г. плащане към
ответното дружество на задължения по фактура № 55363127 в размер на 12,83 лева,
дължими за потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.С, ж.к. „О”, бл. 118, вх. 3
за м.12.2006 г.
Съгласно т. 1 ППВС 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
1
предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. В случая, към момента на получаване на имуществената облага от
страна на ответното дружество, същият не е имал основание за това, тъй като дължимостта
на вземанията е била отречена с влязло в сила решение, поради липса на облигационно
отношение между страните. Следователно заплатената на 16.03.2022 г. сума в размер на
12.83 лева е получена от ответника при изначална липса на основание и подлежи на
връщане. Възражението на ответника, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
118 ЗЗД се явява неоснователно, тъй като претендираните от „Т“ ЕАД суми са признати за
недължими с влязло в сила решение не поради погасяването им по давност, а поради
липсата на облигационно отношение между страните, респективно е налице изначална липса
на основание за получаване на процесната сума.
Действително в случая е на лице недобросъвестно поведение на ищеца, който
независимо от проведената успешна установителна защита заплаща едно недължимо
вземане в полза на ответника, очевидно с намерението да реализира получаване на разноски,
но независимо от поведението, представляваща злоупотреба с право, ответникът е имал
реален механизъм за ограничаване на вредите чрез плащане в срока за възражение по ч.гр.д.
№14265/2022г. по описа на СРС, 25 състав и обжалване на заповедта в частта за разноските,
с твърдение за липса на покана за изпълнение, предхождаща подаване на заявлението или
плащане в хода на исковото производството и признаване на иска, което не е сторено.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лв. за
заплатена държавна такса, които му се следват. Поискано е и присъждане на
възнаграждение на процесуален представител на ищеца, пряко на адвокат С. Й. Д. – за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на
360лв. Съдът намира, че на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди минимален
размер от 300лв. /не се представят и доказателства за регистрация по ЗДДС, а и е
осъществено безплатно представителство/.
В заповедното производство по ч.гр.д.№14265/2022г. по описа на СРС, 25 състав
ищецът е направил разноски в размер от 25,00 лв. за държавна такса, които му се следват.
Пряко на адвокат К И Б следва да се присъди и сумата от 70 лв. адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че съществува вземане на Х. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ул. „П Ю Т“ № 6, вх. 1, ап. ап. 4 срещу „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, район „К с“, ул. „Я” № 23Б, за сумата от 12,83 лева, подлежаща на
връщане като получена без основание, което вземане е било предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г., издадена по ч. гр. д. №
14265 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, район
„К с“, ул. „Я” № 23Б, да заплати на Х. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „П Ю Т“
№ 6, вх. 1, ап. ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесени държавни такси.
2
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, район
„К с“, ул. „Я” № 23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността гр. С, ул. „Г“ № 31, ет. 1, оф. П, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в исковото
производство в размер на 300лева.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.”Я” №23 да заплати на адв. К И Б, с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.”Г” №31, ет.1,
офис-партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за
осъществена безплатна помощ, по ч.гр.д.№14265/2022г. по описа на СРС, 25 състав в размер
на 70лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3