РЕШЕНИЕ
№ 1231
гр. Бургас, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря СтА. Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501449 по описа за 2023 година
Производството по делото е по член 258 и сл. от ГПК, вр. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба №2699/29.06.23г. от адв. В.Димитров, доуточнена с
последваща такава от 12.07.23г., изхождаща от същия процесуален представител и по въззивна
жалба с рег.№ 2919/12.07.23г., подадена от адв. Недялка Божилова- Арабова- двамата в качеството
си на процесуални представители на малолетните пострадали лица- ищците Б. Д. Г. ЕГН
********** и А. Д. Г. ЕГН ****- чрез законен представител майка В. Я. Г.- всички от *****,
против Решение №45 от 19.06.23 година по гр. д. 606 по описа на Царевския районен съд за
2021 година, с което е отхвърлена като неоснователна молбата им за издаване на съдебна заповед
за защита от ответника –Д. Д. Г. ЕГН **********, живущ в ****-техен баща- заради упражнено им
от него сексуално насилие(подробно описано в молбата за защита)и В. Я. Г. е осъдена да заплати
държавна такса в полза на съда, както и разноските на ответната страна за производството.
Решението се сочи за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Конкретно се твърди огрА.чаване на правото на защита на децата в процеса пред първа
инстанция поради отказа на съда да бъде извършена поисканата и първоначално допусната
комплексна експертиза, целяща доказване на твърденията на ищцовата страна. Сочи се, че поради
ниската възраст на пострадалите деца, непозволяваща им сами да сведат подробна информация за
насилническото поведение на баща си, за разрешаването на казуса са необходими специални
1
знА.я, чрез които да се провери верността на твърденията на майката, че ответникът тормози
сексуално децата. Намира, че делото не е попълнено с нужните доказателства, т.к. събрА.те в
процеса такива не са достатъчни за разрешаването на спора, че полицейската преписка, на която
Царевски районен съд се позовава не съдържа пълни данни, т.к. се касае за висящо досъдебно
производство. При това се изразява съмнение в достоверността на част от доказателствата, на
които съдът се позовава в крайния си акт, т.к. ответникът е в близки родствени връзки с лица от
местното полицейско управление на МВР и от ДСП-Царево.
Поддържат, че правата им са нарушени и защото по време на разпита на свидетелите на
ответника не е присъствал процесуалният им представител, възпрепятстван поради отпуск по
болест; не са изслушА. свидетелите на ищцовата страна;Царевски РС е отлагал делото
неколкократно в последния момент, а ищцовата страна не е била надлежно уведомявана за това и е
научавала случайно, поради което навежда доводи за провеждане на производството пред първа
инстанция тенденциозно в подкрепа на ответника.
Моли за отмяна на неправилното съдебно решение и за постановяването на друго, с което
да бъде уважена отправената молба за защита от домашно насилие.
Дири съдебно- деловодни разноски.
Прави искане за изслушване на заявената в първоинстанционното производство
комплексна експертиза, да бъдат разпитА. вещите лица за възприетите от тях преки данни от
децата към релевантния за делото момент, както и да се допуснат свидетели в същата връзка.
С отговора подаден от адв. Д. С. в качеството на процесуален представител на въззиваем
Д. Д. Г. от гр.Царево, е изразено становище за неоснователност на жалбата и изнесените в нея
оплаквА.я. Сочи се, че вещите лица, ангажирА. в поисканата пред първа инстанция експертиза, не
са били възпрепятствА. да отговорят на поставените им задачи, а допускащото това доказателство
определение е впоследствие отменено от съда, заради неразрешен от него, поискан от вещите лица
няколко месеца след началото на производството гинекологичен преглед на децата(предвид
ниската им възраст). Това становище на съда страната намира за правилно. Освен това посочените
в РС вещи лица ответникът счита за пристрастни, като твърди осъществени между тях и ищцовата
страна нерегламентирА. контакти. Намира за шиканьозно поведението на въззивната страна,
изразяващо се в необосновано протакане на процеса, единствено с цел да се прекъсне връзката на
бащата с децата. Набляга и на факта, че в съдебното производство вече е била постановена заповед
за незабавна защита на децата от бащата, действала почти две календарни години.
Твърди се, че малолетната А. все ще се страхува от майка си, упражняваща й психически
натиск, за което са сезирА. Дирекция „Закрила на детето“ при община Царево и Районна
прокуратура- Бургас ,ТО-Царево.
Отричат се като изцяло неверни твърденията на майката за сексуално насилие и блудствени
действия върху децата от страна на бащата, заявява се, че са измислени от нея и никога не са се
осъществявали, а са изтъкнати само с цел отделянето на децата от бащата. Твърди се, че майката е
подала след отмяната на заповедта нова молба за защита на децата от психическото насилие,
нанесено им от бащата, защото спирал в близост до дома им служебната си кола и това ги
стресирало.По нея било образувано гр.д. 244/23 година по описа на Районен съд Царево, обаче
разгледана по същество, молбата била отхвърлена.
Ответникът отрича да е в родствени връзки с бивши и настоящи служители на Дирекция
„Закрила на детето“ при община Царево и на РУ на МВР в гр.Царево.
2
Направил е доказателствени искА.я за прилагане на горепосоченото дело, за нов доклад от
Дирекция „Закрила на детето“при община Царево за това как са се чувствали децата при баща си
по времето, когато са осъществявали лични контакти с него; какви са техните желА.я и
настроения; къде и при кой родител се чувстват по-добре и са по-сигурни, които съдът отклонил.
Поддържа, че майката на децата упражнява шиканьозно правото си да дири защита срещу
домашно насилие на децата от техния баща и злоупотребява с това права, подавайки непрекъснато
молби и жалби до съответните оргА. и съда.
Молил е за възможност да ангажира гласни доказателства, ако съдът уважи искА.ята на
насрещната страна.
В допълнителен отговор от 03.08.23г. сочи, че след подаването на първия отговор, поради
регистрирано лошо отношение на майката към децата по сигнал от трето лице, за което й е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, бащата е подал иск по чл.127 и сл. от СК за
промяна упражняването на родителските права върху децата, по който е образувано гр.д.
№304/23г. по описа на ЦРС. В рамките на това производство ЦРС бил постановил привременни
мерки, родителските права да се упражняват от бащата Д. Г..
В обобщение на гореказаното, моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение.
Въззивният съд е събрал допълнителни доказателства по спора, представени от стрА.те,
включително е назначил и изслушал психологическа експертиза за изследване на проявите на
децата във връзка с твърденията за осъществено над тях от бащата насилие.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивните жалби на ищцовата страна,
ведно с уточненията, за допустими.
Проверката на съда по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното
съдебно решение на първата инстанция.
По съществото на спора, с оглед въведените оплаквА.я, след съвкупна преценка на
събрА.те по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по реда на чл. 8 и сл. от
Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН), по молбата на В. Я. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Б. Д.
Г. и А. Д. Г., против техния баща Д. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с искане за
издаването на съдебна заповед за защитата на молителите от упражнено спрямо тях домашно
насилие, изразяващо се в сексуално посегателство, подробно описано в обстоятелствената част на
иска.Пред въззивен съд е уточнено, че се касае за защита срещу действия, осъществени на
04.12.21г.
Към молбата е приложена декларация от законната представителка-майка на молителите по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в потвърждение на изложението. От съда е поискано спрямо ответника да
бъдат взети мерките, предвидени в чл.5, ал.1,т.11т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, както и
издаването на заповед за незабавна защита.
Искането е било уважено и постановената в този смисъл заповед на РС сочи на
приложение на мярката родителят „да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
двете си малолетни деца“, като му е „забранено да приближава жилищния имот, в който живеят,
3
детските и учебни заведения, които посещават, местата им за социални контакти и отдих на не по-
малко от 50 метра.“
В съдебно заседА.е ответникът е оспорил изцяло подадената за защита срещу него молба,
като отрича всички заявени от ищцовата страна обстоятелства, определящи го като насилник на
малолетните му деца.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което отхвърля като неоснователна
и недоказана молбата за издаване на съдебна заповед за защита на децата А. и Б. Г.и срещу баща
им Д. Г., по въведени твърдения за извършено от него домашно насилие, изразяващо се в
осъществено спрямо тях сексуално посегателство на 04.12.21г. при посещение в дома му. С
протоколно определение от открито съдебно заседА.е на 08.06.23г., издадената заповед за
незабавна защита е отменена от районния съд.
Въззивният съд изцяло споделя горния краен правен извод, което обосновава така:
В провежданото производство, имащо за цел обезпечаването на защита на малолетни деца
срещу домашно насилие, упражнено им от родител, релевантната за казуса фактическа обстановка
подлежи на установяване с всички допустими от закона доказателствени средства,както и с
нарочно предвидените в чл.13 от закона примерно изброени такива, а именно: протоколи, доклади,
оценката на риска и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане" от
Министерството на вътрешните работи, от лекари, както и от психолози, консултирали
пострадалото лице, като изрично нормативно призната е доказателствената сила и на декларацията
по чл.9, ал.3 от Закона, а при липсата на други данни тя може да представлява единствено
източник на информация, на който съдът да стъпи при постановяването на решението си.
Тежестта на доказване на извършените насилствени действия лежи на ищцовата страна,
като ответната може да се брА. срещу твърденията й със същите средства.
В случая обичайните отношения между ответника Д. Г.-баща на ищците и последните, се
установява от свидетелските показА.я на ангажирА.те от него в първа и настояща инстанции св. И.
и Г.- съседки на стрА.те, от писмени доказателства-социален доклад, изготвен от ДСП-Царево, от
обясненията на родителите на децата, дадени в настоящото производство и в досъдебното
наказателно такова, а по повод конкретно упражненото домашно насилие- от декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН на ищците чрез тяхната майка и законна представителка- В. Я. Я., от показА.ята
на свидетели в досъдебното производство, образувано и все още висящо в контекста на
оплаквА.ята за вмененото на бащата сексуално посегателство, чрез проучването и резултатите от
проведената еднократна консултация на двете деца от психолози В.Керчева и Я. Аргирова при
ЦОП –Бургас и от съдебно – психологическата експертиза, изслушана от въззивния съд в рамките
на настоящото производство, изготвена от в.л. Д.Х..
По делото не е спорно, че родителите на децата са бивши съпрузи, чиито отношения са
много влошени и те не контактуват помежду си.Този тежък конфликт рефлектира и върху децата
им.
След развода през м. декември 2020г., родителската власт над малолетните деца на
стрА.те: А., р. 29.09.17г. и Б., р. 02.04.15г.,(двамата осиновени), е възложена на майката. Именно
тя е упражнявала тези права при подаването на молбата за защита от домашно насилие. На бащата
е бил определен режим за осъществяване на лични контакти с децата- всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, без преспиване.
Според писмени данни по делото, Отдел „Закрила на детето“-Царево е бил сезиран със
4
сигнали за лошо родителско отношение на майката спрямо децата й от техния баща на 27.01.23г. и
от г-жа П.Я.а-негова позната- на 25.07.22г.- непотвърдени като данни. Бащата също се оплаквал
през 2021г. от неспазване на режима за свиждане с децата от страна на майка им.
От фактическа страна се спори за това дали бащата е осъществил описА.те в
исковата молба от майката на децата си действия на сексуално посегателство спрямо
последните през м. декември 2021г.
В декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН Я. кратко заявява, че Д. Д. Г. от гр.Царево е
извършил спрямо децата й описаното в молбата до ЦРС сексуално насилие.
В самата искова молба В.Я. е заявила следното:когато децата се върнали от посещението
при баща си на 04.12.2021 г., забелязала отклонение и коренна промяна в поведението и реакциите
на Б.. Обикновено след всяка среща преобличала и изкъпвала децата си, но този път Б.
категорично отказал да се изкъпе и след като майка му го попитала защо, той казал, че не желае да
бъде докосван по „пишончо“. Майката не обърнала особено внимА.е на казаното от детето, той се
заиграл със сестра си и после излязъл. На следващия ден - неделя, 05.12.2021 г., децата били
отново при баща си и се върнали около 17:00 часа. Майка им била приготвила дрехи за къпане,
първо изкъпала А., която застанала до печката да си суши косата. Б. влязъл с нежелА.е в банята.
След като се изкъпал, влязъл в стаята при А.,а майката излязла за малко да им вземе дрехи.
Връщайки се при децата, Я. заварила следната гледка: Б. бил с хавлията на кръста и с една ръка
бил хванал пениса си и го размятал пред лицето на А.. Майката изпаднала в шок и го попитала
какво прави и защо го прави. Той спрял, обърнал се и започнал да се облича. Майката спокойно
започнала да му обяснява, че това не е правилно и не е редно, че го правят лошите хора, а той не е
лош. Тогава Б. й казал: „Ами, мамо, той и тати така прави“. Майката била шокирана и много се
притеснила, попитала детето дали се е случило нещо през тези два дни, докато са били при баща
си, но то отказало да говори. Било притеснено, изглеждало виновно и засрамено. После майката
говорила с А. и постепенно тя й разказала какво се е случило. В съботният ден децата стояли в две
различни стаи, когато баща им отишъл при Б. и според А. пъхнал ръката си в гащите на батко й,
който попитал баща си, защо прави така и му казал, че го боли, на което баща му отговорил, че
ако гъкне и каже на някой за това, щял да му отскубне „пишончо“. Това А. чула и видяла през
отворената врата. След това Д. отишъл при А., която седяла на леглото с изпънати прибрА.
крачета и гледала нещо в телефона си, разтворил й крачетата и я е погалил по гениталиите, след
което седнал до масата и отворил книгата със заклинА.ята, която децата познавали отдавна. В
рамките на няколко дни, майката се опитвала да получи още информация за необичайни ситуации
по време на престоя на децата при баща им. Разбрала, че са се случвали и други подобни неща
около рождения ден на А., който е на 29.09.Тогава в квартирата на баща им била и негова
приятелка - леля Т.. Майката преразказва споделено й от децата, че възрастните влезли в банята
да се къпят, оставили отворена вратата, жената подканвала децата да ги гледат, но те отказали, а
тя искала още А. да се съблече,да влезе в банята, за да гледа баща си как се къпе и през това време
се смеела на висок глас. Същият ден, въпросната леля Т. се опитвала да съблече и Б., той се
съпротивлявал, но тя му бръкнала в гащичките , хванала го за пениса и го мачкала, като
заплашила момчето, че ако каже на някой, ще му го скъса и ще го хвърли на кучето. Жената
опипвала А. през гащичките с пръста си. А. споделила на майка си, че не я е заболяло, но й станало
неприятно. В този момент баща им излязъл от банята с хавлия около кръста, застанал пред А.,
разтворил хавлията и си играл с пениса си пред лицето й.
5
Узнавайки за тази случка, молителката си давала сметка, че в този период Б. няколко дни
спял неспокойно, бълнувал на сън, потил се обилно и няколко пъти се напишкал в леглото. Тогава
решила, че просто е настинал. Подобна била ситуацията и вечерта на 04.12., когато Б. отново спал
неспокойно, викал в съня си: „Тати, не, недей, боли ме“ и спал със свити колене, все едно иска да
се защити. Всичко това й разказала майка й, при която Б. спял от вече 5 години. Същата живеела
на втория етаж на къщата, в която молителката обитавала първия.
Тъй като се ужасявала какво ще стане с децата й при следващи посещения, на 10.12.2021г.,
Я. подала жалба в полицията за случилото се.
Тези твърдения се излагат от Я. и като свидетел в ДП, образувано по случая, както и в
допълнителни жалби до МВР.
Горните твърдения се подкрепят освен от посочената по- горе декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН на В. Я., още от свидетелските показА.я на покойната й вече майка А. Я., дадени в
образуваното по случая ДП №302ЗМ-33/2022г. по описа на РУ-Царево.Т.к. детето Б. спяло при
свидетелката, тя сочи, че в обследвА.я по делото времеви период детето бълнувало плувнало в
пот, като се оплаквало, че „пишончо“ го боли, а таткото го заплашвал да не казва на никого“какво
се случва при него. В противен случай, ако някой разбере какво се случва при баща му, то ще им
се случи най- лошото“.
В подкрепа на описаното в исковата молба са заявленията на двете деца, дадени при
проведената консултация с психолози при ЦОП-Бургас-В.Керчева и Я.Аргирова ( протоколите от
консултацията вж. на л. 220-222 делото на РС).
Обаче в същите протоколи е изрично отразено като заключение, че казусът изисква
допълнително проучване от специалисти(психолози и психиатри), т.к. разказите на децата са
объркА., неясни, непоследователни, използвА. са изрази, нетипични за възрастта им,
представляващи част от речта на възрастните, а също и че децата не разбират значението им.
Затова съдът счита, че доказателствената сила на тези документи следва да се прецени при
съобразяване на изводите от назначената по делото допълнителна специализирана проверка от
психолог.
В противовес на горното и т.к. отрича изцяло извършването на описА.те от майката
блудствени действия спрямо децата- сам или с трето лице- бащата е ангажирал гласни
доказателства за нормални, топли и сърдечни отношения, изградени между него и децата, които
обича, за които се грижи непрестанно и които в момента отглежда, поради постановени
привременни мерки в друго съдебно производство, касаещо промяна на родителската власт над
малолетните А. и Б..
Свидетелските показА.я по делото(ищцата не е ангажирала такива) подкрепят изразената от
ответника теза, че полага всеотдайни родителски грижи за децата си, освен това е много
любвеобилен, спокоен, внимателен и грижовен към тях, поради което те са изключително
привързА. към него, щастливи и весели в неговото обкръжение. Свидетелките са очевидци на тези
отношения по време на осъществявА.те контакти в рамките на режима за свиждане на ответника и
ищците, разказват пред съда конкретни случки от ежедневието на стрА.те в подкрепа на
собствените си впечатления за прекрасни взаимоотношения между децата и баща им.
ПоказА.ята на бащата в ДП също са в отрицА.е на всички отправени му обвинения за
посегателство над децата, както и показА.ята на св. Т.К., отричаща всички изнесени от Я. факти за
6
нейна близост с децата и техния баща, а също и за вменените й блудствени действия .
ПоказА.ята на св. Я.Я(социален работник), дадени в проведеното ДП(от
25.01.23г.)установяват извършването на задълбочена проверка при изготвянето на социалния
доклад по случая с двете деца, оргА.зирането на среща на мултидисциплинарния екип към Община
Царево за кризисна интервенция касателно деца в риск или жертва на насилие, предвид жалбите
на майката, в резултат от която дейност била проведена и консултацията на децата с психолози, а
освен това са били взети мнения от учителите на децата( В.Т. и Е.- учителки на Б., В.И.- учителка
на А. и Е.К.- директор на детската градина, посещавана от момиченцето), от които явствало
потвърждение за изградени хармонични и близки отношения между децата и баща им. Последните
разказвали в понеделник (на 06.12.21г.)с охота и радост за посещението си през почивните дни
при баба и дядо(родители на бащата) в с. Бродилово, където баба Златка им приговила вкусна
храна и си играли с братовчед си- децата говорили с умиление и топли чувства за баща си и
неговите родители, били много привързА. към татко си.Самите деца са описА. като такива с
обичайно за възрастта им поведение, а според свидетеля Я., социалното проучване не подкрепило
твърденията на майката за упражнено от баща сексуално насилие. Горното явства и от протокола
за осъществената работна среща на мултидисциплинарния екип( от 15.12.21г.).
Изготвеният от ДСП-Царево социален доклад установява грижа за децата от страна на
двамата родители; отчетени са добрите битови условия, при които майката отглежда децата,
осигуряването на здравна и обща грижа за тях,включително обезпечаваща посещението на
училище и детска градина във връзка с обучението им, като от него също не явства информация в
подкрепа твърденията на Я. за порочно поведение на бащата по отношение децата им.
По признА.я на самия въззиваем, от началото на м. август 2023г., на него е съдебно
възложено да отглежда А. и Б., в изпълнение на привременни мерки в производство по чл.127 от
СК пред ЦРС, за промяна на родителските права над тях, което е инициирал.
Анализът на проведените на 16.12.21г. в ЦОП-Бургас еднократни консултации на психолог
Я.Аргирова с детето Б.(тогава 6 – годишен) и на психолог В.Керчева с детето А.(тогава 4-
годишна), направен от самите специалисти в заключение на проведените интервюта не обосновава
твърдяното от майката сексуално насилие, т.к. установява и при двете деца объркан, противоречив,
непоследователен разказ за събитията, описващи горното, използването при това на нехарактерни
думи и изрази за възрастта на обследвА.те, чието значение те не знаят.Затова е направена
препоръка за допълнително експертно изследване на децата от психолог и психиатър и за
оказването на дългосрочна специализирана психологическа подкрепа .
Децата са разпитА. в рамките на провежданото ДП на 17.08.23г., в присъствието на особен
представител-адвокат и педагог и показА.ята им са в пълно противоречие с информацията на
ищцата и казаното при еднократните консултации пред горните специалисти.
ПоказА.ята на малолетния Б. Д. Г. отричат изцяло твърденията на майката относно
поведение на бащата, уличаващо го в полово и/или психическо насилие над децата му. Отрича се
познанство с приятелка на бащата на име „Т.“, посещения от нейна страна у дома, както и ходене
на гости от децата другаде. Отрича се наличието у бащата на книги- бели и черни, за каквито
майката говорела на сина си- той я обвинява в лъжа за казаното им, че баща им имал лоши
намерения спрямо тях, че ще ги убие. Детето е убедено в обратното, че татко ги обича, прегръща
ги, целува ги по челото и по бузите, грижи се за тях, радва им се, държи се добре с тях, води ги на
разходка, купува им играчки и ги запознава с нови хора. Заявява, че майката е наричала пред тях
7
баща им „глупак“,“цигА.н“, „черен“, че ги е карала да лъжат, че не искат да ходят при него, че им
се е показвал гол, че е бъркал в „дудито“ на А., че е закачал „пишоната“ и дупето на Б., че е
бъркал под дрехите му и го е принуждавал да го гледа как се къпе гол.Заявява, че той и сестра му
не искат повече да лъжат, че вече са спокойни и се чувстват добре под грижите на баща си.
Почти същото е заявила в показА.ята си малолетната А., като е пояснила, че майка й
твърдяла, че бащата има черна книга, с която прави магии, че им забранявала да ходят при него,
защото щял да ги убие.Отрича татко й да има такава книга, да е пипал дупето й, да е бъркал в
гащите й, да го е виждала гол, твърди, че майката така я е карала да казва, но не е вярно.Твърди, че
с Б. се чувстват добре при татко си, че той се грижи за тях, че я прегръща и целува, когато й се
радва, че ги води на разходка, къпе ги, хрА. ги с вкусна храна, която готви, води я на детска
градина, ходят на разходка когато са свободни, на плаж и на ресторант, изявява желА.е да живее
при баща си.Отрича в дома им да е идвала някаква „леля Т.“, живеели тримата с Б. и тати.
Разпитана в досъдебното производство на горната дата, учителката на Б.- Е. сочи, че не е
установила промяна в поведението на детето, която да говори за упражнено спрямо него насилие
или сексуално посегателство в периода, обсъждан от групата по координационния мехА.зъм, на
чието заседА.е е присъствала - детето както винаги било контактно, спокойно, никога не е
споделяло нещо необичайно, което да става с него, имала впечатления, че момчето е много
привързан към баща си и неговите родители и очаквало с нетърпение срещите с тях.
Съдебно психологическата експертиза, изслушана пред въззивния съд сочи, че двете деца
са с нормално психофизиологично развитие. Коментират се проведените с тях интервюта,
рисунките им, като от тях и от цялостното поведение на двете деца се обобщава извод, че са
позитивно настроени към баща си- желаят да поддържат връзката с него и в момента искат
огрА.чаване на контактите си с майката.
Конкретно касателно осъщественото спрямо тях от баща им сексуално малтретиране,
експертът заключава, че и двете деца са категорични в отрицА.ето това да се е случвало в
действителност. Също така и двете деца сочат за източник на тези твърдения именно майка си,
като изживяват възпроизвеждането им силно стресогенно и предизвикващо у тях наситени
негативни емоции от спектъра на гняв, емоционална угнетеност и неприязън, т.к. са силно
привързА. към родителя, лъжливо сочен за извършител на такива Д.ия. Те разбирали, че
разказаното злепоставя баща им, но обяснявали споделеното пред психолозите в ЦОП със страха
си от възможна санкция от страна на майка им. И двете деца непротиворечиво определят
личността на ответника чрез функцията му като баща така: грижовен, търпелив, зачитащ и
уважаващ желА.ята им, когато не слушат – само повишаващ тон, без да вика и без да ги наказва,
грижещ се за тях.
Според в.л. Х. поведението на децата е свързано с преживявА.я на повишена тревожност,
страх от конфронтация и отхвърляне от майката, от която се страхуват, което дава достатъчно
добро научно обяснение за разказаната пред психолозите от ЦОП-Бургас неистина.
В проведеното пред БОС съдебно заседА.е вещото лице пояснява, че децата говорили пред
нея открито и спокойно са обяснявали по време на интервютата поведението си пред психолозите
от ЦОП, което според Х. изключва казаното да е продиктувано от страх от баща им, отглеждащ
ги от скоро. Затова експертът дава вяра на разказа на децата за баща им пред нея, а не на този пред
Керчева и Аргирова.
В контекста на горното и като намира констатациите на вещото лице Х. за компетентно и
8
обективно изготвени, съдът изцяло ги кредитира.
При съвкупната преценка на така събрА.те доказателства , съдът намира твърденията
на ищцата, описА. в исковата молба за сексуално посегателство на бившият й съпруг спрямо
децата им , за изцяло недоказА..
Действително, съдържА.ето на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и показА.ята на
св. Я.( майка на В.Я.) са доказателства в подкрепа на твърденията за сексуално малтретиране на
децата от баща им, но всички останали доказателства, както косвени, така и преки, са в техен
противовес и ги изключват.
Настоящият съдебен състав дава превес на последните, прилагайки при преценката на
достоверността им процесуалните правила на ГПК, като взема предвид пристрастието на
свидетелка А. Я. към тезата на дъщеря си В.Я.(чл.172 от ГПК), извънредно лошите отношения
между бившите съпрузи, а освен това и обратът в показА.ята на малолетните ищци, съдържащи
признА.я за неизгодни за правната им теза факти, които следва да бъдат кредитирА. с оглед
потвърждаващата ги експертна преценка на в.л. Х..
Така декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, представена от ищцовата страна остава изолирана
като доказателство, респективно и сведените с нея релевантни за предмета на спора обстоятелства,
намиращи се в пълно противоречие с останалите данни установени по делото, като опровергА. от
тях, не следва да бъдат верифицирА. от съда.
С оглед изложеното дотук, БОС намира, че след като не се установяват никакви действия
от страна на бащата, които да се квалифицират като „домашно насилие“, в съответствие с
легалното определение за това понятие, дадено в чл.2 от ЗЗДН, възприемащ за такова всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното огрА.чаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, то и заявената по делото претенция за
издаване на заповед за защита на малолетните ищци А. и Б. Г.и от сексуално посегателство и
насилие, извършено спрямо тях от баща им Д. Д.Г. от гр.Царево на 04.12.21г., е неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, решението на
РС- Царево следва да бъде потвърдено.
На основА.е чл.11, ал.3 от ЗЗДН, т.к. въззивниците ищци са малолетни, въпреки изхода от
обжалването, те не дължат внасянето на държавна такса за настоящото производство, както и
разноските по делото, сторени от насрещната страна.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/19.06.23г., постановено по гр.д.№606/21г. по описа на
РС-Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10