№ 6819
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от М. Б. Х.
срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, за признаване на установено, че клаузите
на сключения между страните договор за паричен заем №
40014298674/10.12.2022г., предвиждащи заплащане на
възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата
„Флекси“, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 10.12.2022г. е сключил
договор за паричен заем № 40014298674 с /ФИРМА/ в
размер на 3500,00 лв. В договора били уговорени две
допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които
следвало да плати допълнителни такси, за първата услуга
1
2800 лева, а за втората 1400,00 лева, или общо 4200 лв.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие със ЗПК, тъй като не била спазена формата –
не бил написан по ясен и разбираем начин, а размера на
шрифта бил по-малък от необходимия. Посочва още, че в
нарушение на ЗПК, в ГПР на кредита не било включено
възнаграждението за двете услуги. Твърди, че двете клаузи
за допълнителни услуги целят единствено заобикаляне на
нормите на ЗПК, като същите заблуждават потребителя.
Посочва, че същите противоречат и на добрите нрави.
Отделно от това, тези услуги въобще не били предоставяни
от ответника. С оглед изложеното моли за постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено, че
клаузите от договора, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, са
нищожни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор
на исковата молба, с който признава предявените искове.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и
разноските следва да останат в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът М. Б. Х., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
36380/05.02.2024г. поддържа исковата молба, като моли за
постановяване на решение по признание на иска.
Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
2
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от
ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства и с изрично волеизявление прави признание
на иска. С оглед предмета на спора, искът се явява
основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3
ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове с
3
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД за основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ответникът с отговора на исковата
молба, моли съда да приложи чл. 78, ал.2 от ГПК,
доколкото признава иска, а с поведението си не е дал повод
за завеждането му. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Безспорно е налице една от кумулативно
дадените предпоставки за приложение нормата на чл. 78,
ал.2 от ГПК – ответникът е признал иска. Но с оглед
предмета на спора съдът намира, че не е налице втората
предпоставка, а именно, ответникът да не е дал повод за
образуване на делото. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК
посочва, че отговорността за разноските е обусловена от
защитата на материалното субективно право, предмет на
делото и като цяло е обективна. В този смисъл е каузалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014
г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение №
152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о.,
ТК. Следователно право на разноски се поражда в полза на
ищеца. Последният с определение на съда от 12.09.2023г. е
освободен от заплащане на държавна такса в
4
производството, поради и което на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на
168,00 лева. В полза на /ФИРМА/, БУЛСТАТ ***********, с
адрес в ********************, представлявано от Д. М. М.,
следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 864,00 лева с ДДС. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че страните са договорили представителство
в горепосочената хипотеза
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от М. Б. Х., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ************, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, че клаузите
на сключения между страните договор за паричен заем №
40014298674/10.12.2022г., предвиждащи заплащане на
възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата
„Флекси“, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
5
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, БУЛСТАТ ***********, с адрес в
********************, представлявано от Д. М. М., сумата
в размер на 864,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение присъдено на основание чл. 38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
168,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6