№ 464
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205654 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на Д. Г. Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска” 26 - партер, офис №2, против
Наказателно постановление № 21-0769-004883/26.11.2021г., издадено от Р.Т.П. – началник
група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 12 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се
явява лично. Същият се представлява и от адв.С.К., който моли за отмяна на обжалваното
НП и присъждане на сторените в производството разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.11.2021г. около 22,15 часа в бул.“Стефан Стамболов“ от кръстовище с
бул.“Тракия“ към кв.Ветрен Д. Г. Д., ЕГН: **********, управлявал собствения си лек
автомобил – „БМВ 320 Д“ с peг. ******. На кръстовището на бул.“Стефан Стамболов“ с
ул.“Транспортна“ Д. използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършил резки
1
маневри, завъртял управляваното от него МПС. Той преднамерено извел автомобила извън
контрол чрез презавиване, довеждайки го по този начин до загуба на сцепление на гумите
/дрифт/.
За констатираното св. У. съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 232642,
като квалифицирал нарушението като такова по чл.104б, т.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, без да отбележи възражения в
него.
Въз основа на АУАН на 26.11.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо, и на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и свидетеля К., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав цени изцяло приложените по делото видеозаписи. Записите от
камери на Община Бургас, представляват веществено доказателство по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от
престъплението (в случая – от нарушението). В свои решения ВКС е имал повод да
отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-коректният и
безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и
възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение
№ 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н. о на ВКС/ и именно поради това, значението им за
установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е
също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива
записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване
на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от
охранителни камери, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено
доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т. нар.
2
„случайни“ - не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени,
при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по
разследването. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация
и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи,
те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този
смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н. о., Решение 185/10.04.2012
година на ВКС, ІІІ н. о. Решение № 384/22.12.2014 по дело № 1103/2014 на ВКС, НК, I н. о.,
Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н. о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ
н. о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са направени от камери на Община
Бургас. В такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в
производството, още повече че той беше предмет на оглед в хода на съдебното следствие, в
присъствието на жалбоподателя и неговия пълномощник, които не оспориха
достоверността на заснетите изображения. Въз основа на този запис съдът придоби
непосредствени впечатления от разигралите се събития, които напълно кореспондират с
показанията на разпитаните свидетели и с отразените в АУАН и НП факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице – Росица Паязова – началник група Сектор „Пътна Полиция”
към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
3
По същество съдът следва да посочи следното:
С нормата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно
дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. В случая кръстовището бул.“Стефан
Стамболов“ с ул.“Транспортна“ безспорно е част от земната площ, която е предназначено и
обикновено се използва за движение на превозни средства, видно от показанията на
разпитаните свидетели и от приложените записи от камери на Община Бургас, на които ясно
се вижда, че се касае за кръстовище, предназначено за преминаване автомобили – т.е. съдът
приема, че процесното място представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което
и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на
този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Д. е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно са описани извършените от него действия – умишлено извел МПС-то от контрол, като
за целта извършил резки маневри с волна, презавил и по този начин довел автомобила до
загуба на сцепление – т.нар. „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това
понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В съответствие с чл.46, ал.1 от
Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в
смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите,
което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под
„дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане
на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни
действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя,
задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 977/2020 г.). В случая, по мнение на съда, поведението на Димиров напълно
съответства на вмененото му нарушение. Той е извършил маневри, довели до загуба на
сцепление и завъртане на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и
товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция по сходни казуси, като например Решение № 65 от
20.01.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на
ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на
Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по
4
к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и мн. др.
Не може да се сподели виждането на защитата, че се касае за случайно деяние.
Видно от показанията на св. К. и У. и от приобщените записи – поведението на
жалбоподателя е целенасочено и умишлено. В тази връзка свидетелят У. изрично посочи, че
процесните автомобили „и преди това пак са въртели в кръговото“, което му е било
споделено от намиращите се на близкия паркинг лица. Този свидетел посочва също така, че
на зададен въпрос от колегата му към жалбоподателя, защо извършва тези маневри на
това място, а не някъде извън града, последният му е отговорил: „Ние вече бяхме на
солниците“. У. посочва също така, че същия ден е валяло леко и именно по тази причина
тогава се извършват такива маневри, като подробно се аргументира и защо от видяното
съди, че не се касае за „подхлъзване“, а за целенасочена маневра.
След като предяви записите на страните в съдебно заседание съдът намира, че
действително не се касае за случайно деяние, дължащо се на „подхлъзване на автомобила“.
Действително същият ден е валяло, което създава вероятност пътната настилка да е мокра.
Прави впечатление обаче, че на всички автомобили на процесния запис се движат нормално,
без наличие на „похлъзвания“. Единствено компактната група от 4 автомобила, каращи един
след друг, извършват въпросните маневри, докато тези преминаващи преди и след тях
поддържат нормално движение на пътното платно. И четирите посочени автомобила /един
от които жалбоподателят изрично заяви при предявяване на записите, че е неговият/
поддържат едно и също поведение на пътя, като „занасят“ по един и същи начин. Прави
впечатление, че нито един от водачите не се опитва да изправи автомобила, което както
посочи и свидетелят У. е нормалната реакция при неволно занасяне на автомобила.
С оглед на всичко изложено и като даде вяра на еднопосочните и
незаинтересовани показания на св. К. и У., и като взе предвид процесния запис от камери на
Община Бургас, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя. БРС не даде вяра на показанията на свидетеля
Стойков, тъй като те се явяват изолирани, а свидетелят може да се счита заинтересован от
изхода на делото с оглед приятелските отношения, в които се намира с жалбоподателя.
Прави впечатление също така, че присъствието на друго лице в автомобила не се установява
от нито едно от останалите доказателства по делото и е изводимо единствено от показанията
на самия свидетел /такова не се посочи и от св. К. и У. при разпита им/.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл.175а, ал.1от ЗДвП
законосъобразно е наложено наказание “Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 12 месеца и “Глоба” в размер на 3000 лв. Видно от санкционната норма
двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и
не може да се изменя.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото той е посочена от
собственика на МПС-то, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно
5
разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като,
жалбоподателят е бил установен при извършената проверка като водач на автомобила, то
правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по “наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние
не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е поискал присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-004883/26.11.2021 г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, на Д. Г. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ****, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска” 26 - партер,
офис №2, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6