№ 226
гр. Пазарджик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Ч.а
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. АНГ. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 000411 от 13.03.2019г. на началника на РУМВР - Пазарджик, с
което на основание чл.116 ал.2 във вр. с чл.90 ал.1 и с чл.99 ал.1 от ЗГР е
наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата си и иска отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, чрез свой упълномощен процесуален
представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира и
присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.02.2019г., около 09.:50
часа, в гр.Пазарджик, в срок от 30 дни не бил изпълнил задължението си да
заяви промяна на настоящия си адрес в гр.Пазарджик, на ***.
Това съставлявало нарушение на чл.90 ал.1 във вр. с чл.99 ал.1 от ЗГР.
Първата правна норма императивно предвижда, че: „Всяко лице, подлежащо на
гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и
настоящ адрес …“, а втората, че: „Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната
на настоящия си адрес“.
Нарушението било установено от служители на РУМВР-Пазарджик,
сред които и актосъставителят – св.И.П., по повод на това, че в управлението
било постъпило съдебно удостоверение, издадено по НОХД № 729/2018г. на
РС-Пазарджик за изготвяне на характеристична справка за П.Н., както и във
връзка с работата по преписки вх. № 181800-8075/19.06.18г. на РУ-Пазарджик
и № 906р-6708/13.08.18г. на С-р „ПП“-Ловеч, касаещи връчване на издадени
против Н. наказателни постановления.
Във връзка с констатираното нарушение против жалбоподателят бил
съставен АУАН рег. № 411 от 19.02.2019 година. Въз основа на този акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
17.02.2022г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на
18.02.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, а също от показанията на свидетелите П.,
Б. и Д..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
На първо място съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да
се отмени, т.к. при издавеното му, както и при издаването на предшестващия
го АУАН, са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, които
драстично накърняват правото на защита до степен на невъзможност за
неговото адекватно упражняване.
Това е така, защото актът и НП не отговарят на императивните
2
изисквания на чл.42, т.4 и на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не съдържат
ясно и точно описание на нарушението и най-вече на датата на неговото
извършване. От описаното в НП не става ясно на първо място кога
жалбоподателят е променил настоящия си адрес от *** в гр.Пазарджик на ***
в същия град. От показанията на актосъставителя и тези на неговите колеги,
разпитани по делото като свидетели, стана ясно, че този факт въобще не е бил
изследван. Непосочването на датата на промяна на настоящия адрес обаче
води до невъзможност за жалбоподателят, а и за съда, да разбере
недвусмислено кога е изтекъл 30-дневния срок по чл.99 ал.1 от ЗГР, респ.
кога нарушението е извършено, а от там и да организира защитата си по този
факт. В НП е записано буквално, че нарушението било извършено на
19.02.2019г., около 09:50 часа, което е меко казано абсурдно, защото ако е
така, то би следвало жалбоподателят да е променил адреса си на 18.01.2019г.
в посочения час, при което 30-дневния срок за заявяване на промяната да е
изтекъл на 18.02.2019г., а от следващия ден – 19.02.2019г. нарушението да се
счита за извършено, макар и незнайно защо в 09:50 часа. Това обаче
категорично не е така, защото за съда няма съмнение, че посочените н акт и в
НП дата и час на нарушението са всъщност дата и часа на съставявнето на
АУАН, но не и тези на извършването му.
Само това е достатъчно обжалваното НП да се отмени.
Дори описаните до тук СПН да бъдат хипотетично игнорирани, то е
налице и друго основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че
бездействието на жалбоподателя да заяви промяната на настоящия си адрес е
било проявено около десет години преди констатирането на нарушението. В
подкрепа на този извод е на първо място снетото по полицейската преписка и
прието като писмено доказателство по делото саморъчно обяснение от
домоуправителя на *** в гр.Пазарджик – лицето Николай Тодоров Б. /л.8 от
делото/. Видно от записаното в това обяснение е, че по сведения на
домоуправителя, жалбоподателят не живеел на посочения адрес от около
десет години.
В подкрепа на този извод е и молбата на адв.Ч. Ч. от ПзАК, подадена до
началника на РУ-Пазарджик, с приложено към нея съдебно удостоверение,
издадено по НОХД № 729/2018г. на РС-Пазарджик за изготвяне на
характеристична справка за П.Н.. В това съдебно удостоверение е посочено,
3
че адресът на Н. е в гр.Пазарджик, ***, като същото е било издадено на
08.06.2018 година.
С оглед на всичко казано до тук е несъмнено, че Н. наистина е
извършил нарушение на чл.90 ал.1 във вр. с чл.99 ал.1 от ЗГР, макар и
незнайно кога точно, т.к. както се посочи не е било изследвано нито от
актосъставителя, нито от АНО, но със сигурност това е станало доста назад
във времето. При това положение пък настоящото
административнонаказателно производство е започнато незаконосъобразно,
т.е. в драстично нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, която норма императивно
разписва, че: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението …“. В случая
несъмнено е изтекъл по-дългия давностен срок – една година от извършване
на нарушението, при което не е следвало да се започва АНП против
жалбоподателя със съставянето на АУАН.
Всичко казано да тук налага отмяна на обжалваното НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, искането за
присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде удовлетворено.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 000411 от 13.03.2019г. на началника на РУМВР-
Пазарджик, с което на П. АНГ. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на
основание чл.116 ал.2 във вр. с чл.90 ал.1 и с чл.99 ал.1 от ЗГР е наложена
глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4