Решение по дело №570/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1048
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000500570
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500570 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество/КПКОНПИ/ срещу решение № 266846/03.12.2021г. на СГС, ГО, 5
състав, постановено по гр.д. № 16264/14г., с което е отхвърлен иск по чл.74,
ал.1 във вр. с чл.75, ал.1 , вр. с чл.62, вр. с чл.63, ал.2, т.1, т.2 и т.5 от
ЗОПДНПИ/ 2012,отм/.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно е прието, че
паричните средства, преминали през банковите сметки на ответника, но не са
налични в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на
държавата. При условие на несъответствие искът на Комисията е
основателен. Чл.72 от ЗОПДНПИ/отм/ предвижда възможност държавата да
претендира в исковото производство равностойност на имущество, което
вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, но за придобиването
на което не е установен законен източник. Предвидено е изключение в чл.67
от същия закон, според което, извършените разпоредителни сделки, които са
непротивопоставими на държавата, се отнемат от трето лице приобретател.
1
От това следва, че за сумите, преминали през банковите сметки на
проверяваното лице или такива, които са излезли от патримониума, за които
не е установен законен източник, се претендира тяхната равностойност. Сочи
съдебна практика в подкрепа на навадените доводи в жалбата. Въззивникът
счита за неоснователно поставяното от съда в началното салдо на ответника
равностойността на пазарните оценки на недвижимите имоти и МПС, които
са придобити преди проверявания период, налични са към началото му и са
отчуждени по време на този период. Пазарната им стойност е определена от
приетите по делото експертизи, отразени са в приходната част на анализа. По
този начин се получава дублиране на стойности – веднъж пазарната му
стойност е взета като начално салдо и втори път като доход от продажбата на
същото имущество. Така се увеличават изкуствено приходите на
проверяваното лице. Следва да се вземе предвид разпоредбата на пар.1, т.4 от
ДР на ЗОПДНПИ/2012г.,отм/, в която изчерпателно са изброени какво се
разбира под доходи, приходи и източници на финансиране. Сред тях не е
наличните недвижими имоти и МПС, придобити преди периода на
проверката и налични към неговото начало. От събраните доказателства по
отношение на ответника не е установен законен произход на средствата за
придобиване на имущество, предмет на иска.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС и да
постанови друго с което да уважи иска.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание Е.Р. оспорва
жалбата на КПКОНПИ. Считат я за неоснователна.
Представителят на САП не оспорва жалбата.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск от КПКОНПИ по чл.74, ал.1 във вр. с чл.75, ал.1 от
ЗОПДНПИ/отм/. Ищецът твърди, че с решение № 526/20.11.2014г. на
КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-
София, уведомление от СРП с изх. № 7476/12/29.04.2013г., с вх. № УВ-
1192/28.05.2013г. за образувано досъдебно производство № ЗМ15116/12г. на
СДВР по пр. пр. № 7476/12г. на СРП и привличане като обвиняем на Е. Д. Р.
2
за престъпление по чл.327, ал.1 от НК. То попада в обхвата на чл.22, ал.1,
т.23 от ЗОПДНПИ/отм/. С протокол № ТД10СФ/УВ- 6444/31.05.2013г. е
образувана проверка срещу Е. Р.. При нея са извършени справки в НБД
„Население“, ТР, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска
администрация“, както и други държавни органи. Установено е, че Е. Р. е с
постоянен адрес в с. ***, разведен с две деца. Бракът е прекратен с решение
№ 29/26.02.2004г. Периодът на проверката е 31.05.2003г. - 31.05.2013г.
Установено е, че проверяваното лице е регистрирано като Едноличен
търговец „Е.Р.“ с решение от 07.08.1991г. на СГС, ФО по ф.д. № 15439/91г.
Пререгистриран е в ТР на 05.08.2010г. Едноличният търговец не притежава
недвижими имоти и МПС. Установено е от системата ИКАР, че ответникът
и бившата му съпруга не са придобили недвижими имоти. От СВ- гр. Бяла и
СВ – гр. София се установя, че с нот. акт № 195/13.08.2003г. Е.Р. и Р. Р. в
режим на СИО са продали на Г. Г. техен съсобствен недвижим имот,
представляващ апартамент 10 с площ от 84, 67 кв.м., находящ се в кв. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. *** за сумата от 13 281, 40лв. Сумата не подлежи на
отнемане, тъй като имотът е придобит преди проверявания период. С нот. акт
№ 29/29.02.2008г. Е.Р. и шест съсобсвеници продават на „Бородони“ ЕООД
недвижими имоти, придобити по наследство, находящи се в землището на с.
***, община Две могили, област Русе, представляващи нива с площ от 13
421дка и нива от 11. 901дка за сумата от 7 849, 20лв. при данъчна оценка на
последния от 1728, 20 лв. Сумата не подлежи на отнемане, тъй като имотът
е придобит по наследство. С нот. акт № 4/25.01.2013г. Е.Р. и брат му Р. Р. са
продали на Н. Б. техен съсобствен имот придобит по наследство, а именно:
апартамент № 5 с площ6 от 78, 83 кв.м., находящ се в кв. „***“, бл.7, вх. А за
сумата от 17 000 лв. Данъчната оценка е 16 468, 10лв. Сумата от продажбата
не подлежи на отнемане, тъй като имотът е придобит по наследяване. При
проверка в КАТ Комисията е установила, че ответникът е придобил:1. лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** с дата на първа регистрация
26.06.1997г., регистриран в КАТ на името на Е. Р. на 22.11.2004г. с пазарна
стойност 11 700лв. Автомобилът е продаден на 04.12.2008г. за 5 200лв. Тази
сума подлежи на отнемане в полза на държавата. 2. Лек автомобил „Пежо
206“ с рег. № *** с дата на първа регистрация 06.06.2000г. и придобит от
ответника с договор за покупко – продажба от 12.03.2007г. за 800лв.
Пазарната му стойност към датата на придобиване е 7 700лв., а към
3
настоящият момент 2 900лв. Автомобилът подлежи на отнемане в полза на
държавата. 3. Лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № *** с дата на
първа регистрация 21.01.2004г., придобит от ответника на 30.10.2008г. с
фактура за 17 200евро или 33 640 лв. Пазарната стойност на автомобила към
датата на придобиване е 33 640лв., а към настоящият момент-13 100лв. МПС
подлежи на отнемане. 4. Лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***
придобит от Е. Р. на 10.01.2009г. Пазарната му стойност към датата на
отчисляване е 1000лв. Сумата не подлежи на отнемане. Същата следва да се
отнесе към приходите на ответника. Комисията е изследвала данъчна
информация за ЕТ „Е.Р.“ от годишните данъчни декларации на търговеца.
Изследвана е осигурителна информация за ответника, както и данъчна
информация за съпругата му за периода 01.06.2003г. до 26.02.2004г. Според
получената банкова информация Е. Р. е имал банкови сметки в „Сибанк“ ЕАД
, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, и
„Уникредит Булбанк“ АД. Сумата в последната не подлежи на отнемане, тъй
като е със законен произход. Сметките са закрити, но сумите по тях подлежат
на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник
за придобиване на паричните средства. Съпоставяйки всички получени
приходи за съответните години през горния период и всички извършени
разходи се установява, че несъответствието е 994 686, 06лв. Е. Р. е подал
декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ/отм/ на 29.08.2014г., в която е декларирал
суми за около 350 000лв. Ищецът сочи, че предмет на отнемане следва да
бъде имущество на обща стойност 819 997, 76лв. Затова Комисията моли
съда да отнеме в полза на държавата от Е.Р.: 1. Лек автомобил „Пежо 206“ с
рег. № *** с дата на първа регистрация 06.06.2000г. и придобит от ответника
с договор за попукпко – продажба от 12.03.2007г. за 800лв. Пазарната му
стойност към датата на придобиване е 7 700лв., а към настоящият момент 2
900лв. 2. Лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № *** с дата на първа
регистрация 21.01.2004г., придобит от ответника на 30.10.2008г. с фактура за
17 200евро или 33 640 лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на
придобиване е 33 640лв., а към настоящият момент-13 100лв., 3.Сумата от 5
200лв., представляваща левовата равностойност на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *** с дата на първа регистрация 26.06.1997г.,
регистриран в КАТ на името на Е. Р. на 22.11.2004г. с пазарна стойност 11
700лв., както и подробно описани суми по банковите му сметки в „Сибанк“
4
ЕАД, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД и „Първа инвестиционна банка“.
Ответникът Е. Р. в депозирани отговори в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Запознал се е с предоставените му материали на 19.09.2014г.
като е подал възражение на 17.10.2014г. Счита, че е нарушен чл.61 от
ЗОПДНПИ/отм/, тъй като Комисията е взела решение № 526/20.10.2014г. без
преди това да е внесен мотивиран доклад на директора и без да са разгледани
даденото от него възражение. Нарушен е чл.60, ал.2 от същия закон.
Предявеният иск се основава на Доклад с изх. № 34/08.05.2014г. и Решение
№ 322/18.06.2014г., които са съставени при неправилно тълкуване на
фактите. Има разлика за цената на бъдещия иск в доклада и решение №
322/18.06.2014г.
Не е спорно, че с протокол от 30.05.2013г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Е.Р..
Проверката обхваща периода 31.05.2003г. до 31.05.2013г.
С решение № 526/20.10.2014г. Комисията е взела решение да се внесе
искане в СГС за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност
819 997,76лв. от Е. Р..
Видно от писмо от 17.06.2013г. от СРП и обвинителен акт е, че Е.Р. е
обвинен в престъпление по чл.327, ал.1от НК. С писмо от 12.01.2017г. от
СРП е уведомена КОНПИ, че нохд № 12911/14г. на СРС, 107 състав водено
срещу Е. Р. е приключило със споразумение. Инкриминирания период е от
неустановена дата до 07.05.2012г.
Не е спорно, че с решение № 29/11.02.2004г., постановено по гр.д. №
2335/03г. от СРС, БК е прекратен брака между ответника и Р. С. Р..
Към искането са представени писмени доказателства с оглед
твърденията в него- доказателства от СВ, нотариални актове за покупко-
продажба, годишни данъчни декларация на ЕТ „Е.Р. за периода 2005г. до
2012г., документи от банки, в които ответникът е имал банкови сметки, както
и банкови документи,
Безспорно е, че Е.Р. е подал декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ/отм/ с
приложения към нея. Протокол за извършени действия по чл.60 от
ЗОПДНПИ/отм/ от 19.09.2014г., удостоверяващ, че на тази дата на
проверяваното лице са му предоставени материалите по производството.
5
Не се спори, че с договор с нотариална заверка на подписите от
15.04.2013г. ЕТ „Е.Р.“ е продал на „Влади Мед 57“ ЕООД лек автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ***. За сумата от 1800лв.
От заключението на АТЕ се установява пазарната стойност на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** към датата на придобиване- 6 300лв. и
към месец септември 2015г. -2200лв., на лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“ с рег. № *** към 30.10.2008г.- 33 640лв. и към месец септември 2015г.-
8 500лв., лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** към датата на
придобиване 22.11.2004г.- 11 500лв. и към датата на продажбата- 6 100лв.,
лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** отчислен на 10.01.2009г.- 1000лв.
От заключението на допусната техническа експертиза се установява
пазарната стойност на апартамент № 10 към 13.08.2003г.-12 500лв., ап.№ 5
към 25.10.2013г.- 31 420лв. и на двете ниви към 29.02.2008г.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани и
неоспорени от страните.
В хода на съдебното дирене е допусната счетоводна експертиза, която е
дала заключение за доходите/приходите, реализирани от ответника за
проверявания период и те са общо на стойност 119 382, 10лв. Разходите,
направени от него, включително и за издръжка на семейството съгласно
данни на НСИ са 52 756, 61лв., включително платените данъци/патентен/ от
1705лв. и разходи по решението за развод. Вещото лице е взело предвид
стойността на придобитите МПС през проверявания период на обща стойност
към момента на придобиване 51 440лв., внесените парични сметки по
банкови сметки -281 739, 37лв., начислените лихви- 11 315, 75 лв. Общо
разходите за проверявания период са 344 495, 12лв. Като се вземат предвид
всички приходи, доходи и разходи се установява, че несъответствието е 277
869, 63 лв.
Съдът приема заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка СГС е отхвърлил иска
изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
6
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.74,
ал.1 във вр. с чл.75, ал.1, от ЗОПДНПИ/ ДВ бр. 38/18.05.2012г., отм. ДВ бр.
7/19.01.2018г./
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната части , а
по отношение на неговата правилност съобразно посоченото в жалбата-
чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
ЗОПДНПИ от 2012г./отм/, както преходният и сега действащият, имат
за цел да предотвратят и ограничат възможностите за извличане на облага от
престъпна дейност, на незаконно придобито имущество и разпореждането с
такова. Предвидено е, че започва проверка срещу лице, когато може да се
направи обосновано предположение, че придобитото имущество е свързано с
престъпна дейност и доколкото не е установен законен източник – чл.2, чл.4
от ЗОПДИППВ от 2005г. Такава е целта и на ЗОПДНПИ от 2012г. – чл.1 и
чл.62, както и на сега действащия закон- чл.2 от ЗПКОНПИ от 2018г. Т.е.
общото между тях са целите им, както и средствата, чрез който се
реализират. При наличието на обосновано предположение, че имуществото е
придобито незаконно, т.е. без установен законен източник, се извършва
проверка на конкретно лице, която обхваща период от 10 години назад,
считано от датата на започването й. Всичките нормативни актове въвеждат
изискване лицето да е привлечено като обвиняем по изчерпателно изброени
престъпления. Но по закона, приет през 2012г. е възможно да се образува
проверка и без това условие. Т.е. наказателното производство не е
задължителна предпоставка за образуване на проверка срещу определено
лице.
Активно материално и процесуално легитимиран да предяви искането
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество.
Пасивно материално правно легитимирано да отговаря по иска е
проверяваното лице, както и лицата по чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от
ЗОПДНПИ от 2012г./отм/ В случая това е ответникът по делото Е. Р. в
7
качеството му на проверявано лице по ЗОПДНПИ от 2012г./отм/.
Не се спори, че по отношение на Е. Р. е започнала проверка за периода
31.05.2003г. до 31.05.2013г. за престъпление по чл. 327, ал.1 от НК. Одобрено
споразумение от СРС по нохд № 12911/14г. по повдигнатото обвинение.
Приложимият материален закон е този, приет през 2012г.- ЗОПДНПИ/отм/.
Това е обусловено от момента на подаване на искането по чл.74, ал.1 във вр. с
чл.75, ал.1 от същия. Престъплението, в което той е обвинен е включено в
обхвата на чл.22, ал.1, т.23 от ЗОПДНПИ/отм/. Освен горните условия, при
наличието на които може да се отнеме имущество в полза на държавата,
следва да е налице и значително несъответствие в имуществото на
проверяването лице. В пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ от 2012г/отм/ е дадено
легално определение за значително несъответствие, а именно несъответствие
между имуществото и нетният доход, който надвишава 150 000лв. за целия
проверяван период. Това несъответствие трябва да се установи в
проверката, като се прецени дали между притежаваното имущество в
началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е
тя. Отнемане може да се извърши в случай, че имуществото в края на този
период се е увеличило в сравнение с началото му и това увеличение
надхвърля посочения пар.1, т.7 от ДРЗОПДНПИ от 2012г./отм/размер. Едва
след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът
дали даден доход или имущество има законен характер. Несъответствието е
налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания
период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен
и какъв е размерът му, както и че реално разходваните средства за неговата и
на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната. В тежест
на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжка на
проверяваното лице и семейството му са повече от средните за страната. / Р
№ 191/15.02.2021г. по гр.д. № 4768/19г., ВКС, /.IV г.о. /.
От съществено значение за установяване на несъответствие по
отношение на проверяваното лице е имуществото, което то е придобило и
което трябва да служи за определянето му, включително дали паричните
средства, преминали през банковите му сметки, но неналични в края на
проверявания период, следва да се включат в имуществото му и дали те
подлежат на отнемане, респективно равностойността им.
8
В Рамково решение 2005/212 ПВР от 24.02.2005г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления е дадено
легално определение за имущество в чл.1: имуществото включва имущество
от всякакъв вид, материално и нематериално, движимо или недвижимо, както
и правно релевантни документи или актове, които доказват права на
собственост или други права върху тях. В същия смисъл е определен обема на
имуществото в Директива 2014/42 на ЕП и Съвета от 03.04.2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
ЕС. В пар.1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/ 2012г., отм./ се съдържа по-конкретна
легална дефиниция относно имуществото на проверяваното лице. Според нея
в него се включват пари, активи от всякакъв дейност- материални и
нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права.
Парите са движими заместими вещи, които имат функцията на общ изразител
на стойност и платежно средство. Те са част от имуществото на
проверяваното лице, включително и тези, които са преминали през банковите
му сметки през проверявания период. Дали по тях има налични парични
средства или не е относимо към възможността за тяхното отнемане. Ако не
са налични, защото са изтеглени от проверяваното лице в края на
проверявания период и към момента на предявяване на иска не подлежат на
отнемане. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е
преминало през патримониума на проверяваното лице и тези по чл.64, 65 и
чл.66 от ЗОПДНПИ от 2012г./отм/, когато не е негово притежание в края на
проверявания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че
равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е
вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този период. / Р
№ 191/15.02.2021г. по гр.д. № 4768/19г. на ВКС, IV г.о. , Р № 97/18.05.2018г.
по гр.д. № 3224/17г., IV г.о., Р № 147/16.09.2019г. Разпоредбата на чл.72 от
ЗОПДНПИ от 2012г./отм/ има предвид такова имущество, което може да бъде
заместено от парична равностойност, докато парите не могат да бъдат
заместени от самите себе си. Парите могат да бъдат предмет на отнемане
като родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице
съответните парични знаци. В случая такива не са налице по сметките на Е.
Р..
При извършената проверка на имуществото на Е. Р. за десетгодишния
период е установено несъответствие в размер на 277 869, 63 лв., което
9
значително надвишава посоченият в пар.1, т.7 от ДРЗОПДНПИ от
2012г./отм/. То е в размер по- голям от посочения в пар.1, т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ от 2012г./отм/. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
е установил законен източник на средствата, с които се е увеличило
имуществото му в края на периода.
В смисъла на изложеното следва да се уважи предявения иск по
отношение на двата налични леки автомобила в патримониума на ответника,
както и по отношение на равностойността на отчуждения през проверявания
период лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в тази част и
да се потвърди в останалата част.
По разноските.
На жалбоподателя КПКОНПИ се дължат разноски съобразно чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 200лв. за производството пред САС.
На ответника не се дължат, защото такива не е направил за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266846/03.12.2021г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 16264/14г., с което е отхвърлен иск по чл.74, ал.1 във
вр. с чл.75, ал.1 от ЗОПДНПИ/2012,отм/ по отношение на лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № *** с дата на първа регистрация 06.06.2000г., лек
автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № *** с дата на първа регистрация
21.01.2004г., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по
отношение на пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от Е. Д. Р., ЕГН **********, с.
***, ул. „***“ № ***:
1. Лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, рама №
VF32AHFZE40780757, двигател № 10FP5Q3228782 с дата на първа
10
регистрация 06.06.2000г.
2. Лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № *** с рама №
WDB2110061A487307, двигател № 64696130171262 дата на първа
регистрация 21.01.2004г.
3. Паричната равностойност от 5 200лв. на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, рама WVWZZZ3BZWE013840, двигател №
AFN269298, с дата на първа регистрация 26.06.1997г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА от Е. Д. Р., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *** да
заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, гр. София, бул. „Дондуков“ № 9, и с адрес
за призоваване: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 чрез главен инспектор В.
П. в ТД София сумата от 200лв. /двеста лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11