Р Е Ш Е Н И Е
№ /15.04.2016 год.
, гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI - ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ШЕСТНАДЕСЕТИ
МАРТ, ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2112
по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.109 от ЗС.
Производството по делото е образувано
по предявен от М.Б.Ч., ЕГН:**********с адрес *** и съдебен адрес:*** чрез
Адвокатска кантора „Б." ПРОТИВ В.Д.П., ЕГН:********** и Е.Н.П., ЕГН:**********
и двамата с адрес за призоваване гр. Варна, ул. „Стефан Караджа" №35, ет.
1 и 2, и евентуален адрес, град Варна, ул. „Бачо Киро" №8, ет. 7, ап. 10 иск
с правно основание чл. 109 от ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №10135.1508.161.4.2, находящ
се в град Варна, улица „Стефан Караджа" №35, на ъгъла с улица „Братя
Миладинови", ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и дворното място, в което е построена съгласно договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт №90, том II, регистрационен №7402, дело 290 от
29.09.2011 година, съм собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент 35,
с идентификатор №10135.1508.161.4.2, на партерен етаж, в сграда, с
идентификатор №10135.1508.161.4 и административен адрес в град Варна, улица
„Стефан Караджа" №35, на ъгъла с улица „Братя Миладинови".
Съсобственици на партерния и втория етаж в същата сграда са ответниците В.Д.П.
и съпругата му Е.Н.П.. Сградата, в която се намират самостоятелния обект има
статут на единична недвижима културна ценност, декларирана с Писмо №414 от
04.02.1982 година, доколкото архитектурните елементи по фасадата и покрива й са
уникални и самата тя е част от ансамбъла от красиви стари къщи в центъра на
град Варна.
През 2010-2011 година, вследствие на
разрушителното действие на времето и атмосферните влияния, се е наложително
извършването на ремонтни дейности по покрива за запазване вида и целостта на
сградата, за което на собствениците е издадено Разрешение за строеж № 0-13 от
21.02.2011 година за „Ремонт на ПОКРИВНА КОНСТРУКЦИЯ и ФАСАДИ на съществуваща
жилищна сграда", съгласно одобрени проекти от 17.02.2011 год. от Главен
архитект на район „Одесос" - Община Варна. Поради статута на паметник на
културата, проекта е съгласуван и Националният Институт за Културно Наследство
(НИКН). Съгласуваните чертежи от "Одесос" и НИКН са с номера от 17 до
22 в проектната документация. В разрешението за строеж ясно е указан обхвата му
- ремонт и възстановяване на покрив и фасада, без конструктивни промени.
В хода на осъществяване на това
строителство, възползвайки се от наложителния и необходим ремонт, както и от
факта, че другите съсобственици нямат постоянно установено местоживеене ***,
ответника и съсобственик В.Д.П. и неговата съпруга, са извършили редица
незаконни преустройства и допълващи строежи, за които не са налице съответните
одобрени инвестиционни книжа и разрешителни, но и създават реална опасност,
както за целостта на сградата, така и за живота и здравето на живеещите в нея.
Конкретните дейностите, които ищцата
претендира, да са извършени в нарушение на издаденото разрешение, които
смущават правото й на собственост, са следните:
-прокопани 2 броя избени помещения под
страничната част на къщата, наречена "домакинска" в документите на
НИКН. „Срязан" е основен носещ зид, при което ответниците са присъединили ново
прокопани помещения към съществуващите избени помещения и първи етаж от
сградата. Към момента тези избени помещения, съединени с етажа, се използват
като галерия за излагане на художествени произведения. Несъгласуване на тази
намеса в конструкцията, освен че носи неясни последици за целостта на сградата,
но същевременно застрашава живота и здравето и на живущите в нея и на
посетителите, които идват да разгледат „галерията".
-Обособените помещения създават и
редица други неудобства за упражняване правото на собственост на ищцата, тъй
като климатичната инсталация, монтирана в тези избени помещения и
въздухопроводите, които се намират под притежаваното от нея жилище, причиняват
непрекъснат денонощен шум, извън нивата на допустимост, като от отворите под
прозорците се изхвърля нечистия въздух.
-изграденото „преустройство",
смущаващо правата на ищцата е изграждането на „веранда" върху фасадната
стена на къщата над първия етаж, което осъществено без надлежно разрешение,
съответно не е включено в архитектурните характеристики на сградата, във вида,
в който е призната за културна ценност. За обособяването на тази веранда също
така е променена фасадата на къщата, която е „срязана” на няколко места с цел
удължаване на съществуващи прозорци и оформяне на врата към верандата. Отделно
от това, балкона е надвиснал точно над входната врата на притежавания от ищцата
самостоятелен обект и доколкото е изграден без спазване изискванията за
техническа безопасност, е предпоставка за възникване на инциденти с неизяснен
край.
-в общото дворно място към сградата, е
обособена площадка, изградена от мрамор, като това „подобрение", крие
сериозни рискове за нараняване, тъй като материала, от който е направен е
изключително неподходящ за целта. В частност, повърхността е огледално гладка и
дори и без да са налице допълнителни атмосферни условия, като дъжд и сняг,
създава реална опасност за битови травми. Невъзможно е за ищцата да избегне
тази площадка при влизане в собствения си имот. Площадката задържа вода при
валежи между нея и входната ни врата, което води до образуване на мъх, хлъзгава
повърхност и корозия.
- „подобрение" в имота,
съставлява и изграждането на разделителна ограда в двора, която, „разделя"
идеалните части от двора, който е съсобствен със съседната самостоятелна сграда
с идентификатор №10135.1508.161.3, застроена в общото дворното място с
идентификатор №10135.1508.161. Липсва и разпределение на ползването на дворното
място, между съсобствениците.
-преграждане на общи части от коридора
към избените ни помещения с цел усвояването им и присъединяването им към
"галерията". След сигнал преграждането е прекратено, но положените
фибран и арматура в коридора не са премахнати.
- по фасадата на домакинската част на
къщата - рязане на отвор за нова двукрила врата в центъра на същата (която
служи за вход на "галерията") и премахване на старата еднокрилна
врата.
Тези действия ограничават правото на
ищцата на собственост, че последиците от тези действия създават опасност за
цялостната конструкция на сградата.
В исковата молба е заявен петитум, с
който молят съда да постанови решение, по силата на което да осъдите
ответниците да преустановят незаконосъобразно извършваните действия и
възстановят фактическото положение на притежавания в собственост недвижим имот
с идентификатор №10135.1508.161.4, както възстановят носещата конструкция на
зида, премахнат изградената в дворното място площадка от мрамор и изградените
стъпала, премахнат монтираната в дворното място ограда, разделяща го на отделни
части, премахнат изградената на фасадната стена на къщата веранда и възстановят
съществувалия оригинален вид на сградата претендира и направените по делото
разноски.
В исковата молба са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована не явява представлява се от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа иска. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори
от двамата ответници, в които оспорват предявения иск.
Не оспорват факта, че сградата има
статут на единична недвижима културна ценност, декларирана с писмо
№414/04.02.1982г. на НИПК.
В отговорите се твърди, че извършеното
строителство е изпълнено на основание издадено от компетентен държавен орган.
Съгласно одобрения проект на фасадата към двора на пристройката /собственост на
ответниците/ към основната сграда под прозорците на ниво втори етаж има
предвидена конзолна конструкция, завършваща с декоративен метален парапет.
Проектът е съгласуван с Министерството на културата /писмо
изх.№33-НН-0756/26.10.2010 год./. Изградената върху фасадната стена на
пристройката веранда е с лека конструкция, която е направена върху сграда,
представляваща собственост на ответниците, поради което по никакъв начин така
изградената на законно основание веранда не пречи на ищцата да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Освен това с праводателя на ищцата на
11.04.2011 год. е било подписано споразумение, в което той изрично е посочено,
че няма отношение към ремонта на фасадите на пристройката и няма да има участие
в заплащането на разходите по ремонта.
Ответниците твърдят, че по никакъв
начин изграждането на т.нар. площадка с огледална повърхност не възпрепятства
упражняването на правото и на собственост, доколкото покритието на същата не е
огледално, а специално направено с грапава повърхност. Освен това ищцата не
преминава през площадката, за да достигне до входа на жилището си, находящо се
на партерния етаж.
Оспорват въведеното твърдение на
ищцата, че е налице „срязване" на основен зид . Касае се за премахване на
зазидан стар отвор, съществувал още при изграждането на постройката. Това е
било констатирано от контролните органи, извършили проверка във връзка с
подадени жалби от ищцата.
Оспорват твърдението на ищцата за
наличието на непрекъснат шум, чийто източник е климатичната инсталация.
Оспорват твърдението на ищцата, че при
неразпределено ползване е поставена ограда в съсобствения имот. Поставената
мрежа не е трайно прикрепена към дворното място и няма характеристиката на
ограда. В същото дворно място се намира друга самостоятелна постройка, която се
ползва като хранителен магазин и поставената мрежа цели единствено да ограничи
достъпа на гражданите ползващи магазина.
По решение на собствениците е прието
да бъде положен фибран за изолация на избения коридор, а не с цел да бъде
„усвояван” и „присъединен” към „галерията”.
Всички ремонтни работи, които са
извършвани по фасадата на пристройката са съгласувани с компетентните органи.
В съдебно заседание ответниците
редовно призовани явява ответника П. , ответницата П. редовно призова не се
явява. Двамата ответници се представляват от процесуален представител по
пълномощие, които поддържат депозирания от тях отговор. Молят съда да отхвърли
предявения иск, претендират направените по делото разноски.
От събраните поделото доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С доклада си по делото съдът е приел
за установени и ненуждаещи се от доказване следните факти:
Ищцата е собственик на самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 10135.1508.161.4.2, находящ се сграда с
идентификатор № 10135.1508.161.4, в град Варна, улица „Стефан Караджа"
№35, на ъгъла с улица „Братя Миладинови", ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена.
Сградата, в която се намира
самостоятелния обект на собственост на ищцата и това на ответниците, има статут
на единична недвижима културна ценност, декларирана с писмо №414/04.02.1982г.
на НИПК.
Този факт се удостоверява и от
представения по делото Нотариален акт №90, том II, рег.№7402, н.д. №290/2011
год., по силата на който ищцата е придобила, чрез дарение от И. Ч. и С. Д. Ч. –
нейни родители правото на собственост, като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно право на ползване на върху имота.
Ответниците са собственици на жилище в
сграда №4 на втория етаж в пристройката към основната сграда със застроена площ
33.80 кв.м. с идентификатор 10135.1508.161.4.3, както и жилище в сграда №4 на
втория етаж от основната сграда със застроена площ 94.72 кв.м., представляващо
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.161.4.4, ведно с избено
помещение, както и общо 25 кв.м. идеални части от поземления имот с площ по
схема 303 кв.м. и с идентификатор 10135.1508.161 както и на самостоятелен обект
с площ 52.99 кв.м., разположен на първия (партерен) етаж в сградата, в дъното
на поземления имот, с идентификатор 10135.1508.161.4.1, ведно с прилежащото
избено помещение, както и 14 % идеални части от дворното место с площ по схема
303 кв.м. и с идентификатор 10135.1508.161. Правото на собственост са
удостоверели с Нотариален акт №21, том I, рег.№901, д.№ 17/2010 год. на
нотариус И. М., акт №61, том IV, д.№685/2010г. на СВ-Варна и Нотариален акт
№35, том I, рег.№1321, д.№30/2010 год. на нотариус И. М., акт №107, том V, д.№
946/2010 год. на СВ-Варна .
Сградата и покрива е имал нужда от
ремонт, за което е изготвена и Проектната документация, която е съгласувана от
всички съсобственици на проведено общо събрание. Подписана от всички етажни
собственици в сградата. Проекта е
съгласуван с Министерството на културата на 26.10.2010 год. след писмено
становище от НИНКН, /чертежи 18/21 и 20/21, представляващи част от съгласуваните
и одобрени проекти/.
Извършено е строителство, което и
започнало на основание Разрешение за строеж №0-13/21.02.2011 год.: "Ремонт
на покривна конструкция и фасади на съществуваща жилищна сграда в ПИ с
идентификатор 10135.1508.161 по КККР на гр.Варна, ул."Стефан
Караджа"№35 по проекти, съгласувани от Министерството на културата на
26.10.2010 год. и одобрени на 17.02.2011 год. от Гл.архитект на
район"Одесос"- Община Варна.
От приетата тройна СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от вещите лица арх. П.С.К., инж. К.В.В. и инж. В.Д.В., се дали
заключение по поставените въпроси, след като са се запознали с материалите по
делото, материалите в техническа служба към Община Варна, Район „ Одесос"
и СГКК, документите по преписка относно ремонт на покрив и фасади на
съществуваща жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №10135.1508.161 по
кадастралните карти и регистри на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
„Стефан Караджа" № са дали следното заключение:
През 1981 год. цялата сграда, състояща
се от жилищна и домакинска част, е предложена като паметник на културата. За тази
цел арх. М. Георгиева е изготвила чертежи, доказващи функционалните особености
на сградата. Тези чертежи не изпълняват ролята на архитектурно заснемане, тъй
като в тях няма нанесени хоризонтални и вертикални дименсии, всички прозорци и
врати не са котирани. Няма чертеж на съществуващите избени помещения, поради
факта, че такъв не се е изисквал при вписване на сградата в списъка на
паметниците на културата.
При реализираната делба на сградата са
представени няколко архитектурни схеми, при които отново отсъстват дименсии на
врати, прозорци и др. отвори. Не са представени фасади, вертикални разрези и
покривни линии на сградата, тъй като при делба такива не се изискват. В някои
от схемите е показано несъществуващо избено помещение, а в други схеми е
пропуснато съществуващо такова.
В изготвеното архитектурно заснемане
на сградата (на ниво изби) е налице помещение без врати и прозорци, т.е. няма
достъп до същото. При направения оглед вещите лица установили, че такова избено
помещение не съществува, т.е. налице е грешка в архитектурното заснемане.
Грешката се състои в неправилно показване на част от основите на сградата като
стени на помещение.
Поради липса на предходни архитектурни
заснемания на сградата няма база за сравнение на параметрите по настоящото
архитектурно заснемане с параметрите на същата сграда по предходни архитектурни
заснемания.
Вещите лица след извършване на замерване
на място са установили, че абсолютната кота корниз на процесната двуетажна
сграда е +32.52 /кота горен ръб на корниза при източния ъгъл на процесната
сграда/, а по геодезическото заснемане към проекта тази кота е +32.58. Тази
разлика от 6 см. може да се получи от различните точки, които всеки от
геодезистите е приел за кота корниз /дали горен или долен ръб олук/. Разликата
в двете коти е в рамките на допустимите отклонения, което означава, че
измерената кота може да се приеме за идентична с кота корниз по архитектурното
заснемане (чертеж №10/21). По одобрения проект е било предвидено повдигане на
кота корниз с 1.07 м, както е било предвидено и задигане на покривната плоча
със същата височина. Това не е осъществено. Вещите лица дават заключение, че
изпълнението на одобрения проект не е завършено в пълен обем.
Наличната козирка (веранда) над
главния вход представлява една платформа от метална конструкция, върху която
има възможност за поставяне на саксии и капши с цветя. Същата е направена с цел
зеленината от двора да обхване част от обема на сградата, да подчертае входа в
някаква степен да внесе жив елемент в сградата. Нивото на козирката е +29.53, а
нивото на пода на втория етаж от сградата е +29.56, което означава, че двете
нива се различават с 3 сантиметра. Козирката не е предвидена да изпълнява
функциите на балкон. В проекта козирката е подравнена с вторичен корниз на кота
+30.83, което означава, че действителното в момента ниво е занижено с 1.30 м.
Това занижаване е резултат от неизпълнението на покривната плоча по проекта.
Предвидено е ново стълбище, което е
отразено в чертеж №20/21 от проекта. В хоризонталните планове стълбището също
фигурира, но е предвидено за изпълнение като втори етап. Козирката (веранда)
над главния вход също е нанесена в чертежа и е на кота +30.83.
Чертежи №17/21, №18/21 и №20/21 касаят
процесната сграда. Същите са съгласувани с Министерството на културата, както и
са одобрени от Консултанта по строителен надзор и Община Варна-Район „Одесос".
Посочените чертежи са съгласувани с всички възложители на проекта, т.е.
собствениците на жилища в сградата са изразили съгласието си чрез поставяне на
подписите си под всеки един от тези чертежи.
За изграждането на коментираната в
т.6.2. козирка (веранда) или конзолен елемент над главния вход е необходимо
само конструктивно решение. На вещите лица им е представено конструктивно
становище за начина на изпълнение на този елемент, изготвено от инженер-
конструктора на сградата /приложено към експертизата/. Същото се състои от
статически изчисления и описание за изпълнението. Статическите изчисления са
направени за конзолен елемент по всички привила, като запънат към стената на
фасадата. Носещата конструкция е от метални профили, които са фиксирани към
съществуващата метална носеща подова конструкция на същото ниво. Върху тази
конструкция са наредени и фиксирани плочи от хидрофобен шперплат с дебелина 21
мм. Такива плочи се ползват за едро площен кофраж и за подове на товарни
автомобили и бусове. Върху тези плочи е монтирана листова хидроизолация от
„Полизол" с тъмночервен цвят. Така описаната конструкция странично е
опасана с греда от метална ламарина с дебелина 2,5 мм, която е оформена като
водобран на горното ниво. Общата дебелина на конструкцията е 12 см. Дъното е
обшито с пластмасови ламели, в бял цвят, които имитират декоративна дървена
конструкция тип „Вагонна шарка". Допълнително конзолният елемент е укрепен
с декоративно оформени метални подкоси-конзоли, фиксирани към фасадата.
След оглед вещите лица установили, че
описанието на конструкцията в конструктивното становище, отговаря на
действително изпълненото. В конструктивно отношение металната конструкция може
да изпълнява функцията си.
По проект е било предвидено котата на
козирката и пода на втория етаж да е една и съща и тя е +30.83. Нивото на пода
на втория етаж от сградата в момента е +29.56. Това означава, че по проект е
било предвидено задигане на пода на втория етаж с 1.27 м. Задигането на тази
етажна плоча не е реализирано, поради неизпълнение на задигането на покривната
плоча на процесната сграда. Оформените три прозореца достигат до пода на помещението
на втория етаж. Щурцовете над прозоречните отвори не са демонтирани. Отворите
за прозорци са удължени в посока пода на помещението и са изравнени с него.
Това не засяга конструкцията на сградата.
Несъществуващото избено помещение от
процесната сграда в т. 6.1. от заключението и част от тангиращото към него
избено помещение (по арх. заснемане) представлява малък склад за съхраняване на
картини. Другата част от помещението е заета от стълба, свързваща нивото на
избите с нивото на първия етаж. Тази стълба е била дървена, а поради
изхабеността си същата не е била отразена в архитектурното заснемане. Тъй като
е било невъзможно старата стълба да се реставрира, същата е подменена с нова
такава, като стъпалата й са от масивни елементи. Същата стълба преминава през
съществуващ стар отвор, който преди извършване на ремонта е бил зазидан с
единични тухли. Това е видно и от маркирането на този зазидан отвор в
архитектурното заснемане (виж чертеж 2/21). Този отвор е единствения възможен
достъп до това помещение. След премахването на тухлената зидария и старите
наслоени мазилки се появяват каменни елементи, които обримчват възстановения
отвор. Тези елементи са видими и са изработени от обработен ръчно камък. Останалата
част от този съществуващ зид е скрита с мазилка.
Издаденото разрешение за строеж касае
ремонт на покривна конструкция и фасади на съществуваща жилищна сграда в
поземлен имот идентификатор 10135.1508.161. Покривното покритие на основната
сграда е напълно възстановено.
Не е изпълнена покривната плоча на
пристройката, която е останала на нивото си при заснемането. Стените на цялата
сграда са реставрирани. Реставрацията включва сваляне на повърхностния слой
боя, премахване на всички кърпежи по фасадата, измиване с водна струя под
налягане, подмяна на увредени детайли по фасадите и др. За да се постигне
съответния ефект от извършването на всички тези дейности според вещите лица, е
необходимо всички стени да се третират отвън и отвътре, което е реализирано при
процесната сграда.
При огледа вещите лица са установили,
че двете избени помещения, собственост на ответника, нямат достъп откъм
свързващия всички изби общ коридор. Това е реализирано посредством затваряне на
отворите за врати с гипскартон. Няма придаване на части от общия коридор към
двете избени помещения.
Вещите лица са категорични, че
разрешените по одобрения проект и разрешението за строеж строителни дейности не
са извършени в пълния си обем.
Установените с настоящата експертиза
отклонения от разрешението за строеж и одобрения проект са несъществени по
смисъла на ЗУТ и няма пречка след изготвяне на екзекутивни чертежи, същите да
бъдат одобрени от компетентния орган.
Материалът от който е изпълнена
площадката пред входа на процесната сграда е гранит С562. Финишната повърхност
на този материал е обработена посредством горене и създава необходимата
грапавост. Видно от декларацията за съответствие, материалът е в съответствие
със стандартите, техническото одобрение и изискващото се за конкретната цел качество.
Материалът отговаря на изискванията за безопасност при ползване.
По делото са разпитани свидетели, че
процесната сграда се нуждаела от ремонт по фасадата и по покрива, тъй като
покрива течял, а самата фасада била доста остаряла, в лошо състояние и падали
елементи. Създадена била опасност от нещастен случай с минувачи. Собствениците
са провели събрание на което са обсъждали проекти за ремонт. Съсобствениците се
съгласили да се изпълни само част от проекта на ответника П., касаещ само
фасадата и покрива.
От показанията на св. Ч., съдът установи,че в дворното място е изградена една метална
ограда. Ответника я е изградил, която представлява метални пръти с височина
около 1.60 м – 1.70 м и мрежа. Поради наличието на оградата дворното място не може
да се ползва. Врата на оградата няма. Цялото дворното място е оградено. Ищците
нямат достъп до на слънчевата част на дворното място, където се намира и
водомера. От другата страна на оградата, на съседна пристройката ответника е изградил врата, която само на
него му позволява достъп до тази част на дворното място, където си е направил
магазин за хранителни стоки. Дворното място е едно и е общо место. всички имат
някакви идеални части. Сградата е паметник на културата. Проекта за
реставрацията на фасадата на тази сграда е разработен от свидетеля ПОПОВ, който
по образование е архитект и упражнявам тази професия. По задание направих
проект за реставрация на фасадата на къщата. Във връзка с това съм правил
заснемане. Направено е заснемане на сградата, преди изготвяне на проектите за
одобрение.
Съдът не кредитира показанията на
разпитаните свидетели в частта, която не е изложена по отношение на приетите
доказателства, тъй като в останалата им част са несъотносими. Останалите факти
които свидетелите са изложили възпроизвеждат фактическите твърдения на страните
по делото, които следва да се доказват с други доказателствени средства, поради
и което съдът не следва да ги кредитира.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът
кредитира и заключението на тройната съдебно техническа експертиза, като
обективна и компетентна.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.109 от ЗС.
В практиката искът с правно основание
чл.109 от ЗС е известен като „негаторен”, с който собственика защитава правото
си на собственост срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява правото си.
В настоящия случай ищцата е предявил
иск с правно основание чл.109 от ЗС, за преустановяване от страна на
ответниците на различни действия, с които се твърди, че им се ограничава
правото на собственост. Защитата на правото на собственост по този иска е
против са осъществени неправомерни действия на ответника, които смущават
правото му да го ползва.
В случая, ищцата е собствени на
самостоятелен обект на правото на собственост от приложените официални
документи за собственост както и на идеални части от общите части на сградата и
дворното място. Ответниците са собственици в режим на СИО на други два
самостоятелни обекта в сградата, от общите части и от дворното място. Освен
страните поделото и други лица притежават право но собственост на самостоятелни
обекти и на идеални части от дворното място и идеални части от сградата.
Основателността на негаторния иск, за
защита на правото на собственика, срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта /имота/, според нейното предназначение, отдадено от
собственика й.
Ищцата е въвела твърдение, че
описаните в исковата и уточняващите молби, въздействия върху целостта и
конструкцията на сградата, тяхното неразрешено използване за търговски цели ,
както и промените и преустройствата на настилката в общото дворно място,
ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на имота, от
страна на ищцата.
С ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр.
д. № 10/84 г., ОСГК е посочено, че независимо дали строежът е законен от гледна
точка на техническите и строителни правила и норми и дали е съпроводен със
съответните книжа и документи, изискуеми от техническите власти, от това не
следва, че искът по член 109 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно
това тълкувателно решение административният орган издал разрешението за строеж може
да не знае, че с него се засягат чужди права, но това не лишава засегнатия
собственик от негаторната защита по член 109 ЗС.
Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.
Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи
правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояния, както и премахване на последиците от тях.
В настоящото производство не е спорно,
ответниците са извършили със свои средства т.е. ответниците са авторството на
описаните въздействия, Безспорно е по делото законосъобразност от гледна точка
на наличието на изискуемите по закон разрешителни строителни документи, които
са съобразени със строителните правила и норми.
Спорен по делото е въпросът дали тези
въздействия смущават и пречат на пълноценното ползване на имота от страна на
ищцата и отделно от това като цяло дали тези въздействия застрашават целостта
на сградата.
В тежест на ищцата е докаже при условията
на пълно главно доказване в какво точно се изразяват действията на ответниците,
с които й пречат да упражнява правата си, с изключение на неоснователното
въздействие върху веща в нарушение на действащите строителни правила и норми.
Настоящия съдебен състав намира, че за
уважаване на иска с правно основание чл.109 от ЗС при въведени твърдения, за
съществено изменение на конструктивната част на сграда, което би застрашила
нейното съществуване в цялост както и живота и здравето на живеещите в него, за
премахване на незаконното строителство е достатъчно ремонтът да е осъществен в
отклонение от даденото строително разрешение, в нарушение на строителните
правила и норми касаещи устойчивостта на сградата т.е. в случая е от съществено
значение в какво се изразява незаконността строителството.
За останалите случай въведени от
ищцата в нейна тежест е да докаже с какво точно се пречи да упражни правото си
на собственост. В практиката е налице противоречива практика , за което е
образувано и тълкувателно дело № 5/2015 год. на ОСГК.
При така изложеното съдът в конкретния
случай следва да приеме, че предявения иск по чл.109 от ЗС е частично основателен
и доказан и следва да се уважи единствено по иска за премахване на изградената
в двора оградата.
Както се изтъкна и по горе нормата на чл. 109 ЗС предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено
състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според
нейното предназначение. Необходимост от защита срещу подобни неоснователни действия
съществува и при съпритежаването на една вещ. Искът по чл. 109 ЗС обезпечава вещното право на
собственост на отделния съсобственик, поради което той може да бъде насочен към
чуждо на съсобствеността лице, но и към съсобственик, който със свое действие
неоснователно създава пречка за упражняването на правата на друг съсобственик.
При предявен иск за премахването на
оградата съдът следва да съобрази дали съществуване й ограничава правото на
собственост и в частност правото на ползване на имота. Законодателят е
предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на
собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта.
За оградата няма строителни книжа и по
делото не се устави съсобствениците да са си разделили правото на ползване на
съсобственото дворно място.
По делото е установено, че оградата е
построена от ответниците в съсобствения на страните поземлен имот, без
наличието на разпределено право на ползване му, като същата пречи на ищците да
упражняват в пълен обем правата им на съсобственици, тъй като затруднява
влизането в имота и неговото ползване. Те нямат достъп до най-слънчевата част
на дворното място, както и до водомера на сградата /св.Ч.. Ето защо, следва да
се приеме, че предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявения иск
са налице. В този смисъл Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6580/2013 г., II г. о., ГК:/
По отношение на иска с въведените
основания касаещо прокопаването на 2 броя избени помещения под страничната част
на къщата, наречена "домакинска" , като е „Срязан" е основен
носещ зид.
Негаторния иск в тази му част е
неоснователен.
От допусната тройна съдебно техническа
комплексна експертиза се установява, че въведеното фактическо твърдение за
действия на ответниците при извършване на ремонт изразяващи се в срязване на
основен носещ зид не отговаря на истината. Не отговаря на истината, че са
прокопани и нови мазета. Съгласно заключението на вещите лица тези мазета са
съществували и преди, а отвора за който се твърди че е срез в носещата
конструкция, представлява съществуващ преди зазидан отвор, от който се е
влизало в тези мазета. Съобразно изложеното изкопаването на мазетата и
отварянето на съществуващ отвор не представлява намеса в конструкцията на
сградата. Пред това не може да се приеме, че съществува и опасност за целостта
на сградата, както и ще това преустройство застрашава живота и здравето и на
живущите в нея.
По отношение на въведеното твърдение,
че е изградена „веранда" върху фасадната стена на къщата над първия етаж,
което осъществено без надлежно разрешение, и смущава правата и на собственик.
Предявения иск е неоснователен.
Изградената козирка (веранда)
представлява конзолен елемент над главния вход. За изграждането й е необходимо
само конструктивно решение, което е представено към строителните книжа
/приложено към експертизата/. Носещата конструкция е от метални профили, които
са фиксирани към съществуващата метална носеща подова конструкция на същото
ниво. Върху тази конструкция са наредени и фиксирани плочи от хидрофобен
шперплат с дебелина 21 мм. Върху тези плочи е монтирана листова хидроизолация
от „Полизол" с тъмночервен цвят. Така описаната конструкция странично е
опасана с греда от метална ламарина с дебелина 2,5 мм, която е оформена като
водобран на горното ниво. Общата дебелина на конструкцията е 12 см. Дъното е
обшито с пластмасови ламели, в бял цвят, които имитират декоративна дървена
конструкция тип „Вагонна шарка". Допълнително конзолният елемент е укрепен
с декоративно оформени метални подкоси-конзоли, фиксирани към фасадата. С оглед
на конструктивното решение, тази конзола е безопасна, поради и което предявени
иск се явява неоснователен. По делото не са събрани и доказателства, че
козирката не отговаря на конструктивното решение при нейното изграждане и
реално е опасна за преминаващите и собствениците на самостоятелни обекти.
По отношение на иска за изграждането на
обособена площадка, изградена от мрамор, като това „подобрение", крие
сериозни рискове за нараняване, тъй като материала, от който е направен е
изключително неподходящ за целта.
Ищцата в исковата си молба е изложила,
че повърхността е огледално гладка и дори и без да са налице допълнителни
атмосферни условия, като дъжд и сняг, създава реална опасност за битови травми.
Въведеното от ищцата не отговаря на
истината. По делото са събрани доказателства, от които е видно че материалът от
който е изградена площадката е гранит С562. Финишната повърхност на този
материал е обработена посредством горене и създава необходимата грапавост.
Представена е декларацията за съответствие, материалът е в съответствие със
стандартите, техническото одобрение и изискващото се за конкретната цел
качество. Материалът отговаря на изискванията за безопасност при ползване.
Не се събраха доказателства, че при
валеж тази площадка задържа вода, което я прави хлъзгава повърхност и създава
опасност за преминаващите, включително и за ищцата.
По тези искове е достатъчно ищцата да
докаже, че са изградени в противоречие със строителните правила и норми,
съгласно изложените по горе мотиви. Такива доказателства не са ангажирани.
Поради горните причини искът се явява
неоснователен.
По отношение на въведените фактически
твърдения, че изградената климатичната инсталация, монтирана в тези избени
помещения и въздухопроводите, които се намират под притежаваното от нея жилище,
причиняват непрекъснат денонощен шум, извън нивата на допустимост, като от отворите
под прозорците се изхвърля нечистия въздух.
В тази насока не се събраха
доказателства от страна на ищцата относно нивата на шум и замърсеност на
въздуха, които да обосноват основателността на иска по чл.109 от ЗС. Искът се
явява неоснователен.
По отношение на изграждането на
разделителна ограда в двора, която, „разделя" идеалните части от двора,
който е съсобствен със съседната самостоятелна сграда с идентификатор
№10135.1508.161.3, застроена в общото дворното място с идентификатор
№10135.1508.161.
Искът се явява неоснователен.
По отношение
на въведеното твърдение, че ответниците са изградили преграждане на общи части
от коридора към избените ни помещения с цел усвояването им и присъединяването
им към "галерията". След сигнал преграждането е прекратено, но
положените материали фибран и арматура в коридора не са премахнати. Въведено е
искане за тяхното премахване.
Искът в тази му част е неоснователен.
От заключението на тройната съдебно
техническа комплекса експертиза се установи, че не съществува преграждане на
общи части от коридора, с цел тяхното усвояване от ответниците поделото. Не се
доказа и съществуването на положен фибран и арматура, които да пречат на ищцата
да упражнява правото си на собственост. Този иск се явява неоснователен.
По отношение на извършеното по
фасадата на домакинската част на къщата - рязане на отвор за нова двукрила
врата в центъра на същата и премахване
на старата еднокрилна врата.
Искът в тази част е неоснователен, тъй
като се касае за съществуващ преди отвор за двукрилна врата, който е
възстановен. Освен това не се доказа по делото с какво тази промяна пречи на
ищцата да упражнява правата си на собственик.
По отношение на разноските по делото.
С оглед изхода от спора в тежест на ответниците
съдът следва да възложи направените по делото съдебни разноски на ищците по
правилата на чл.78 ал.3 от ГПК. Процесуалния представител на ищеца е представил
списък с разноските в размер 2932,20 лева, които следва да се присъдят.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН:********** и Е.Н.П.,
ЕГН:********** и двамата с адрес за призоваване гр. Варна, ул. „Стефан
Караджа" №35, ет. 1 и 2, на основание чл. 109 ЗС
да премахнат незаконно изградената на разделителна ограда в двора, която,
„разделя" идеалните части от двора, който е съсобствен със съседната
самостоятелна сграда с идентификатор №10135.1508.161.3, застроена в общото
дворното място с идентификатор №10135.1508.161по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008
год. на ИД на АГКК, с площ от 303 кв. м, с административен адрес гр.Варна, ул.Стефан
Караджа № 35 по предявения от М.Б.Ч.,
ЕГН:**********с адрес *** и съдебен адрес:*** чрез Адвокатска кантора „Б."
иск.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от М.Б.Ч. против В.Д.П. и Е.Н.П., иск с правно основание
чл.109 от ЗС, с който се иска съда да осъди ответниците В.Д.П. и Е.Н.П., да
преустановят действията си, с които препятства обективно упражняване правото на
собственост на ищцата, като възстановят носещата конструкция на зида, премахнат
изградената в дворното място площадка от мрамор и изградените стъпала,
премахнат изградената на фасадната стена на къщата веранда и възстановят
съществувалия оригинален вид на сградата, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА В.Д.П. и Е.Н.П., да ЗАПЛАТЯТ на
М.Б.Ч. направените по делото разноски в размер на 2932,20 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: