Р Е Ш Е Н И Е
№213 04.12.2014 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, седми състав на
двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно
заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар
З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №219 по описа
за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.74 ал.2 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по предявени в
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.71, ал.1 от ЗЗДискр, предявени от Г.П.Г. чрез пълномощника
адв. А.М., против
Държавна психиатрична болница „Д-Р Г. Кисьов” гр.Раднево, против Прокуратурата
на Република България и против Министерство на здравеопазването.
Исковата молба е подадена първоначално
в Софийски районен съд на 07.08.2007 год.,
по нея е образувано гр. дело №17785/2007 год., приложено към настоящото
дело, което приключва с Решение от 09.11.2009 год., с което съдът признава за
установено по иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявен от Г.П.Г.
срещу Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево че с
извършената въз основа на заповед №637/03.06.2005 год. проверка на „психична
пригодност” на ищеца като условие за включването му в избирателния списък за
изборите на 25.06.2005 год. е извършена дискриминация спрямо него по смисъла на
чл.4 от ЗЗД по признак „увреждане”. Съдът е отхвърлил като неоснователни и
недоказани исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.2 и 3 от ЗЗД спрямо
ответника Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево, както и
исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3
против Прокуратурата и против Министерство на здравеопазването.
Решението е обжалвано от
ищеца в отхвърлителната му част, като е образувано гр.дело №3691/2011 год. на
СГС, приключило с Решение от 08.05.2012 год., с което е обезсилено постановеното от Софийски раонен съд Решение в
обжалваната му част и делото е изпратено по компетентност на Административен
съд София град. Изложените от съда съображения са в насока, че са били нарушени правилата за родова подсъдност
на предявените по чл.71 от ЗЗД искове, като към 06.08.2007 год., когато е
подадена исковата молба бил приложим процесуалния ред на чл.203 от АПК, т.е.
делото било подсъдно на административните съдилища, доколкото изложените в
исковата молба обстоятелства се свързвали с административни по рода си
отношения.
По повод повдигнат от Административен
съд София град спор за подсъдност, с определение №45/16.07.2013 год. по адм.
дело №42/2013 год., смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен
да разгледа и се произнесе по предявените от Г. искове по чл.71, ал.1 от
ЗЗДискр е Административен съд София град. Последният с протоколно определение
№137/04.06.2014 год. по адм. Дело №8224/2013 год. и във връзка с правилата за
местната подсъдност, предвидени в чл. 7 от ЗОДОВ, във връзка с чл.1, ал.2 от
с.з и с оглед мястото на увреждането е изпратил делото по компетентност на
Старозагорски административен съд, по което е образувано настоящото адм. дело №219/2014
год.
Предмет на настоящото
производство, с оглед влизане в сила на Решението на СРС от 09.11.2009 год. по
гр. дело №17785/2007 год., с което е уважен предявения от Г.П.Г. иск срещу
Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, са исковете:
- да се осъди ДПБ„Д-р Г. Кисьов”
гр.Раднево да осигури служители да се въздържат от подобни дискриминационни
актове спрямо ищеца с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД,
- да се осъди ДПБ„Д-р Г. Кисьов”
гр.Раднево да заплати на ищеца обезщетение за вреди от установеното нарушение в
размер на 1500.00 лв. и лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от
25.06.2005 год. -06.08.2007 год. - датата на предявяване на иска по чл.71, ал.1,
т. 3 от ЗЗД
- да се установи нарушение
по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, допуснато спрямо ищеца от служител на
Прокуратурата, посредством отказа й постановен на 25.06.2005 год. да образува
наказателно производство, да се осъди същия ответник да осигури въздържане от
подобни дискриминационни актове (чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД) и да се осъди Прокуратурата
да му заплати на ищеца обезщетение за вредите от нарушението в размер на 1000.00
лв., лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от 25.06.2005 год. - 06.08.2007
год. (чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗД),
- да установи нарушение по
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД, допуснато спрямо ищеца от служители на Министерство на
здравеопазването, посредством незаконосъобразното бездействие по осигуряване на
контрол спрямо Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево, да се
осъди същия ответник да осигури въздържане от подобни дискриминационни актове
(чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗД) и да се осъди Министерството на здравеопазването да
заплати на ищеца обезщетение за вредите от това нарушение в размер на 1500.00
лв. и лихва за забава в размер на 300.00 лв. за периода от 25.06.2005 год. - 06.08.2007
год.(чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗД).
Исковете се
основават на твърдения, че в периода 12 май - 12 август 2005 год. ищецът бил
настанен за задължително лечение в Държавна психиатрична болница „Д-р Г.
Кисьов" гр. Раднево. Със Заповед №637/03.06.2005 год. на директора на
болницата, издадена във връзка с предстоящи избори - насрочени за 25.06.2005 год.
за избор на народни представители, била определена комисия, която да извърши
проверка на психичната „пригодност” на пациентите да гласуват на изборите. На
15.06.2005 год. комисията преценила ищеца като „психично непригоден" да
гласува на изборите поради влошено психично състояние. По повод подаден сигнал за допуснато от ДПБ
нарушение на активното избирателно право прокурор от РП - гр. Раднево издал
„справка”от 25.06.2005 год., в която изразил становище, че не е налице нарушение
на Закона за избиране на народни представители /действал тогава, а сега отменен/,
нито данни за престъпление. Действията на персонала на Държавната психиатрична
болница, според ищеца довели до изключването му от избирателните списъци препятствали участието му в политическия живот посредством гласуване на
изборите за народни представители на 25.06.2005 год., отказът на прокуратурата
да образува производство по защита на избирателното право на ищеца и липсата на
ефективен контрол от страна на Министерство на здравеопазването върху дейността
на лечебното заведение дължим по аргумент от чл.2 от Закона за здравето, съставлявали
актове на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗЗДискр. Претърпените вреди от посочените актове, респ. бездействие се
изразявали в невъзможността да упражни на 25.06.2005 год. право на глас и
засягане на човешкото достойнство.
Предвид горното ищецът
претендира признаване за установено, че процесните актове и бездействия на
ответниците съставляват пряка дискриминация, иска осъждането на ответниците да
се въздържат от последващи дискриминационни действия срещу него, както и
присъждане на обезщетение в размер на 1500.00 лв. от ответника Държавна
психиатрична болница, 1000.00 лв. - от Прокуратурата на РБългария и 1500.00 лв.
- от Министерство на здравеопазването за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумите, в размер на 300.00 лв. за период от 25.06.2005
год. до датата на предявяване на исковата молба /молба от 28.12.2007 год. л.29
по гр. Дело №17785/2007 год. на СРС/ и законната лихва до окончателното
изплащане.
Ответникът - Държавна
психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов" гр. Раднево, чрез директора си д-р
Толев оспорва исковете като неоснователни и недоказани и претендира
отхвърлянето им по съображения изложени в писмено становище от
11.09.2014 год. на л.19 по адм. Дело №219, и становище по гр. Дело №17785/2007 год.
на СРС на л.80. По същество съображенията са насочени да опровергаят
изпълнението на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на
ищеца. Счита, че не е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на управителя на лечебното
заведение и персонала, които да са причинили вредите. Проведения спрямо ищеца
режим на лечение в периода 12.05.2005 -12.08.2005 год. и съпровождащите го
актове, действия и бездействия били съобразени с психичното му състояние.
Описва причините за постъпване на ищеца, проявите, в които се е изразило заболяването
(водеща диагноза: „шизофрения,
параноидна форма, непрекъснато протичане, психопатоподобна промяна на
личността”) и че в това си състояние той не е можел да изразява информирано
съгласие за лечението си. Настаняването в лечебното заведение било приложено
принудително - на основание Решение на Районен съд Раднево по ч.н.д. №399/2005 год.
Доколкото проявите на болестта се изразявали в груби и агресивни действия,
описани в медицинската документация, на ищеца като пациент бил определен на
затворен режим за лечението. Ответникът твърди, че не упражняването от ищеца на
активното му избирателно право на 25.06.2005 год. е по причини, стоящи извън
ръководството и персонала на ДПБ, действията им били насочени към лечението му
и опазване на живота и здравето на околните, а не към препятстване
упражняването на правото му на глас в нарушение на ЗЗДискр. Оспорва наличието
на причинна връзка между твърдяното неравно третиране и твърдените вреди. Иска
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Ответникът - Прокуратура на
Република България чрез прокурор Ц. Маринова /л.371 и следващите/ изразява
становище, че предявените спрямо прокуратурата искове са недопустими по
съображения, че обуславящите ги изявления, съдържащи се в исковата молба не
съответстват на предвидения в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ състав, респ. че са
неоснователни. Дейността на прокуратурата не е административна, като преценката
дали да се образува досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол.
Ответникът - Министерство
на здравеопазването оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага
съображения, че бездействието, което се вменява като нарушение на ЗЗДискр не е
налице - няма правомощия за контрол по други дейности на болницата, извън
лечебната, като министъра не е бил уведомен за издаването на заповед №637/03.06.2005
год.. В опровержение на твърденията за неизвършен контрол прилага одитни
доклади и резултати от проверки на лечебното заведение. Сочи, че не са налице
материалноправните предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди и иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът
Г.П.Г. страда, вкл. към релевантния период (м.V-м.VІІІ.2005 год.) от „шизофрения,
параноидна форма”, началото на която се датира около 1992 год. Поради влошаване
на състоянието му постъпил по спешност за лечение в Психиатричното отделение на
МБАЛ в гр. Ямбол, като в епикризата от 11.05.2005 год., с която същият е бил
изпратен за лечение в Държавната психиатрична болница гр. Раднево са описани
следните прояви: ”..отново се насочил
срещу близките си, изнудвал ги непрекъснато за пари, започнал да изнася вещи и
предмети от жилището си, продавал ги на безценица ...поведението му станало
грубо нелепо, започнал да изнася библиотеки, дивани... нанесъл побой над
родителите си” епикриза от 11.05.2005 год. на л.44).
Съответно, Г. е приет в ДПБ
в гр. Раднево по спешност на 12.05.2005 год. Поради влошаване на състоянието му
и оттегляне съгласието за лечение с декларация от 22.06.2005 год., директорът
на това лечебно заведение е издал заповед №717/22.06.2005 год. на основание
чл.154 от ЗЗ за временното му настаняване в лечебното заведение и същевременно
е отправил молба от същата дата - 22.06.2005г до Pайонен съд Раднево
за настаняване на Г. за задължително лечение. В актовете си, директорът на ДПБ
гр. Раднево се е основал на това, че присъщото на ищеца към въпросния период психично
състояние крие опасност за околните и застрашава здравето му, като то е описано
така: „психомоторно-напрегнат, гневно
конфликтен, с параноидни налудности за отношение на преследване, унищожение. Дълбоко
некритичен към заболяването си”. Това му състояние се потвърждава от история на заболяването (л.58) и съдебно-психиатричнато
експертиза (л.51-53) по образуваното ч.н.дело №399/2005 год. на Районен съд
Раднево, с решение по което е постановено ищецът е настанен за задължително
стационарно лечение в ДПБ - гр. Раднево за срок от 3 месеца, считано от
12.05.2005 год. на основание чл. 162 от 33, като е установена и липсата на
способност да изразява информирано съгласие за лечение, за изразяване на
каквото е назначен служител на Община Раднево.
Със
заповед №637 от 03.06.2005 год., директорът на ДПБ „Д-р Георги Кисьов" – гр.
Раднево във връзка с насрочените за 25.06.2005 год. парламентарни избори и на
основание чл. 33 от ЗИНП е наредил да се осигури на пациентите на болницата
възможност да упражнят правото си на избиратели, като е назначил комисии, които
да определят кои пациенти ще ползват избирателното си право чрез определената
за болницата изборна секция и кои пациенти - чрез изборни секции по
местоживеене, вкл.чрез преценка на психичния статус и чрез проверка за
изправност на документите за самоличност, както и за съдействие за набавяне на
изправни такива, както и да изготвят списъци в определен срок. Списъците на
лицата, които са щели да гласуват в определената за болницата изборна секция
следвало да се представят чрез директора на Общинската избирателна комисия.
Според т.6 от тази заповед, ако възникне необходимост или основание за промяна
в преценката за психична пригодност, валидна е последната съставена преценка.
Съгласно т.9 от Заповед №637/03.06.2005 год., пациентите на болницата ще
гласуват в избирателна секция 001 намираща се в клуб на пенсионера на ул.
„Лиляна Димитрова”№7 гр. Раднево.
Заповедта съдържа конкретни
правила, насочени към осигуряване правото на пациентите да се осведомяват и
правото им да упражнят гласа си чрез създаване организация на изборния ден.
Наредената преценка за
„психична пригодност” е била извършена от сформираната комисия от служители на
лечебното заведение спрямо ищеца, като в ИЗ №438 на л.57-59, за 15.06.2005 год.
е вписано „няма психична пригодност за участие в изборите поради влошено
психично състояние”. Съгласно справка от 25.06.2005 год., районния прокурор при
Районна прокуратура - Раднево във връзка
с получен по факса сигнал от Български Хелзински комитет е разпоредил на
директора на ДПБ гр.Раднево да не ограничава болните да упражнят избирателното
си право, като по описаната фактическа обстановка е приел, че заповед
№637/03.06.2005 год. е издадена в правомощията на директора по чл. 33 от ЗИНП.
Лицата, определени като такива с влошено психическо състояние и поради горното
при липса на „психическа пригодност" са тези, които са настанени в
отделенията на затворен режим и лекуващи се по принудителен ред, като
състоянието им не е позволявало да се придвижват свободно поради това, че могат
да извършат престъпление и спрямо себе си и околните. Няма данни за
престъпление по чл. 167 от НК. В справката на районния прокурор е отразено, че
в болницата е имало към датата на изготвяне на списъка над 400 лица, като
голяма част от тях са включени в избирателни списъци в секцията към общината
или са пуснати домашен отпуск, за да гласуват по местоживеене.
Впоследствие, през 2008 год.,
2010 год. И 2013 год., ищецът отново е
бил лекуван в болницата в Ямбол поради пристъп на заболяването си.
По делото не е спорно, че
към 25.06.2005 год., на която дата е било насрочено провеждането на избори за
народни представители в страната, в Държавната психиатрична болница в
гр.Раднево не е била открита избирателна секция.
По делото са приобщени одитни доклади от извършените
вътрешни одити за разходването на бюджетните средства в болницата от 03.10.2006
год., 01.06.2011 год., 09.07.208 год., (л. 376 и сл по делото), обективиращи
резултатите от извършвани от Министерство на здравеопазването периодична
проверки на дейността, извършвана в Държавната психиатрична болница гр. Раднево
и доклад от 12.11.2012 год. Относно извършен медицински одит на болницата.
По допустимостта на
предявените искове, съдът намира следното:
С оглед постановеното по
спора за подсъдността определение №45/16.07.2013 год. по адм. Дело №42/2013 год.
на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС
е с оглед мястото на увреждането - в ДПБ гр.Раднево, съдът намира, че исковете,
предявени от Г. на основание чл.71, ал.1 от ЗЗдискр срещу ДПБ гр.Раднево,
Министерство на здравеопазването и срещу Прокуратурата са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане от Старозагорския административен съд.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни:
По иска на Г. да се осъди ДПБ„Д-р Г.Кисьов”
гр.Раднево да осигури служители да се въздържат от „подобни дискриминационни
актове” спрямо ищеца, с правно основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗД:
Искът по чл.71, ал.1, т.2
от ЗЗД е „за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения”. Следователно материалноправните предпоставки,
от чието установяване е обусловено уважаването на този иск са следните: да е установено
дискриминационно деяние, съставляващо нарушение на ЗЗД с иска по т.1,
нарушението да се изразява в деяние, което продължава към момента на
предявяване на иска, респ. приключване на устните състезания, респ.да създава
промяна в положението, която да подлежи на
възстановяване.
Като дискриминационни
актове в исковата молба се сочат „действията
на д-р Толев и подчинените му лица, свързани с постановяване на цитираната
заповед, изрично направените прегледи, насочени към установяване на „психическа
пригодност”, поставянето на печат в медицинския картон на ищеца” и „недопускането на ищеца да упражни правото си
на глас”, т.е. с иска по т.2 на
чл.71 ал.1 ЗЗД спрямо първия ответник ищецът претендира осъждането му да
осигури въздържане от така изброените дискриминационни актове.
Установеното обаче с
влязлото в сила решение по гр. Дело №17785/2007 год. на СРС, дискриминационно
деяние по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр, предмет на уважения иск на Г. спрямо
ответника ДПБ „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево е: „извършената
въз основа на заповед №637/03.06.2005г проверка на „психична пригодност” на
ищеца като условие за включването му в избирателния списък за изборите на
25.06.2005 год.”. Само това деяние, счетено за дискриминационно спрямо
ищеца и установено със сила на присъдено нещо, по арг.от чл.297 ГПК,вр.с чл.144
от АПК, може да бъде предмет на иска му
по т.2 на чл.71 ал.1, защото другите изброени в исковата молба действия не са
установени за дискриминиращи и спорът по този въпрос е приключил.
Установеното дискриминационното деяние се
изразява в проверката за психична
пригодност извършена от служители на ДПБ спрямо ищеца. Тази проверка е
извършена на 15.06.2005 год. и резултатите от нея са обективирани в историята
на заболяването №438.
Т.е.в случая нарушението е еднократен акт,
който е приключил във времето и не е създал обратима промяна. Ответникът не продължава да извършва действия,
съставляващи дискриминация. Следователно не е налице втората визирана в закона
материална предпоставка, обуславяща основателността иска на Г. по чл.71, ал.1,
т.2 от ЗЗДискр за осъждане на ДПБ„Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево да се въздържа от
последващи дискриминационни действия и този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
иска с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр, вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие установено
неравноправно третиране вреди. Съгласно разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1.Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3.Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4.Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди. Т.е.ищеца Г. следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, техния
характер, размер и най-вече че вредоносния резултат е в пряка причинно следствена
връзка с дискриминационен акт, извършен в хода на административна дейност.
По иска по чл.71, ал.1, т.3 вр.с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Г. срещу ДПБ „Д-р Г.Кисьов” Гр. Раднево: ищецът твърди, че
претърпените от извършеното спрямо него нарушение по чл.4 от ЗЗД неимуществени
вреди, се изразяват в невъзможността да
упражни активното си избирателно право чрез гласуване на изборите за народни
представители, проведени на 25.06.2005 год. и унижаване на човешкото му
достойнство.
Установеното спрямо ищеца нарушение на чл.4 от ЗЗД по
признак увреждане се изразява в това, че спрямо него е извършена медицинска
проверка от служители на ДПБ, възложена им със Заповед №637/03.06.2005 год. на
директора, за установяване на психичната му пригодност. Твърдените вреди обаче
не се явяват нито доказана, нито предполагаема, закономерна последица от това установено
със силата на присъдено нещо нарушение. Първо следва да се отрече
обосноваността на твърденията за засягане честта и достойнството на Г., следствие
от извършената медицинска проверка. Изявленията са напълно лишени от
конкретика, не се сочи кое от проверката е унижило лицето и не са налице
логически прийоми, от които да се счете, че наличието на унижение е закономерна
последица от прегледа. В самата заповед №637/2005 год. се разпорежда проверките
да се извършат по начин, който не уронва престижа и достойнството на
лицата.
Относно твърдяното като вреда не упражняване
избирателното право на Г. следва да се каже следното: За да упражни ищеца твърдяното свое субективно
избирателно право, той първо следва да
докаже наличието му, на второ място възможността да го упражни и на трето
място, че не упражняването да е последица от поведението на персонала на ДПБ.
Съдът приема, че ищецът принципно е притежавал субективното
избирателно право да избира народни представители на датата 25.06.2005 год.,
доколкото не е бил поставен под запрещение, навършил е бил изискуемата възраст
и не е бил „лишен от свобода” (чл.42 ал.1 от КРБ, чл.3 ал.1 от Закона за избиране на народни представители /ЗИНП,
сега отменен/). Тук следва да се каже че налагането на мярката по чл.162 от Закона
за здравето, задължително стационарно лечение, както и установяването че лицето
не може да изразява информирано съгласие за лечението си, принципно не
установяват невъзможността му да изразява политическа воля. Наложената на Г.
мярка не ограничава правоспособността му в други сфери,извън присъщите й /в
случая по отношение придвижването и лечението/.
Установено е по делото, че
за провеждането на въпросните избори не е имало открита специална избирателна
секция в лечебното заведение, макар чл.41, ал.5 от ЗИНП /действал тогава, сега
отм/, да е допускал това. За лечебното заведение е била определена избирателна
секция в клуб на пенсионера в гр. Раднево,
с посочен адрес /т.9 от Заповед№637/. Т.е. за да упражнят активното си
избирателно право настанените в лечебното заведение лица, които имат това
право, е следвало да отидат или в избирателната секция в клуба на пенсионера,
или в избирателната секция по постояннния им адрес, ако бъдат пуснати в отпуск
за този ден.
Г. обаче на въпросната дата
не е имал възможност да упражни това свое избирателно право не поради
извършения на 15.06.05 год. медицински преглед, нито поради не включването или
включването му в избирателния списък на гласуващите в ИС на болницата, а поради
настъпилия след това пристъп на заболяването си, обусловил невъзможност да
напусне лечебното заведение. По делото се установи, че на 22.06.2005 год. е
датирано влошаване състоянието на лицето, което наложило директорът на
22.06.2005 год. -непосредствено преди изборите да поиска, съответно Районен съд
Раднево по ч.н.дело №399/2005 год. да
установи, че състоянието на Г.
(създаващо опасност от извършване на престъпление, заплаха за живота и здравето
на околните и на самото лице) налага задължително стационарно лечение („психомоторно-напрегнат, гневно конфликтен, с
параноидни налудности за отношение на преследване, унищожение. Дъблоко
некритичен към заболяването си” в ИЗ (л.58) и съдебно—психиатричнато
експертиза (л.51-53).
Задължителното болнично
лечение, съчетано с присъщата за него задължителна изолация на болното лице е принудителна медицинска мярка, която е елемент
от закрилата по чл.51, ал.4 от Конституцията, спрямо лицата с психични
заболявания. Тази мярка, подобно на поставянето под запрещение се прилага с цел защита на обществото и на
самия болен, с оглед предпазването му от правни действия с които може да
навреди и с оглед лекуването му. С тази мярка се постановява стационарно
лечение на лицето при затворен тип режим, т.е. то няма право да напуска
болничното заведение и именно с оглед затворения режим на лечение, който
му е наложен поради това му състоянието,
Г. не е можел да напусне лечебното заведение на 25.06.2005 год. и да гласува по
постоянния си адрес или в избирателната секция, определена за болницата. От
друга страна за да бъде същият включен в избирателните списъци е необходимо
притежаването на документ за самоличност, който да се представи до 14.06.20105
год., въз основа на който РИК гр. Раднево да включи лицето в избирателните
списъци. Касае се за технологични процеси, които да не зависят от ръководството
на болницата. При постъпването си ищецът не е притежавал документ за
самоличност, като няма данни ищецът да е представил такъв в посочения срок.
Свиждане със сестра си е имал едва на 18.06.2005 год., а с майка си на
21.07.2005 год. Дали е получил личната си карти или не при тези свиждания не е
ясно, като съдът намира, че с поведението си ищецът е спомогнал за
невъзможността да упражни правото си на глас на изборите за народни
представители.
Неупражняването на активното избирателното право на
ищеца в случая не е причинено от извършената спрямо него на 15.06.2005 год. медицинска проверка.
Доколко ищецът е щял да упражни избирателното си право също е неясно, но този
факт е ирелевантен за определяне на размера на обезщетението.
Поради липса на вреди и поради липса на причинна
връзка между твърдените такива датирани на 25.06.2005 год. и установеното
дискриминационно деяние на 15.06.2005 год., искът на Г. предявен против ДПБ
гр.Раднево с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр.с чл.74, ал.2 вр. с чл.1 от ЗОДОВ, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете,
предявени от Г. на основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗД срещу Министерство на
здравеопазването за установяване на нарушение на този закон, следствие не упражняване
от министъра на ефективен контрол,
осъждане на ответното министерство да преустанови нарушението и се
въздържа, респ. осъждането му за претърпени вреди, настъпили като пряка
последица от това нарушение.
Изявленията в исковата
молба се основават на твърдения за незаконосъобразно бездействие, доколкото
министъра на здравеопазването не осъществил ефективен контрол, с което
избирателните права на ищеца били накърнени.
Съдът намира, че психичното заболяване е
защитен признак по чл.4 отЗЗД, защото е „увреждане” по смисъла на т.1 от §1 от ДР на Закона за закрила на
хората с увреждания: „увреждане е всяка загуба или нарушаване на анатомичната
структура, във физиологията или в психиката на даден индивид”. Но не се установява ищецът да е бил
дискриминиран или третиран неравно поради това си заболяване. Съгласно чл.5, ал.4 от Закона за
здравето министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и
контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, а по силата на ал. 5 от
същия текст упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с
нормативен акт на Министерския съвет. Следователно контролът, който му е
възложен е специализиран и е по отношение на медицинската дейност на лечебните
заведения, като по делото се установява, че такъв периодично се осъществява,
видно от одитните доклади.
Никъде в Закона за здравето, в ЗИНП или в друг
акт не се възлагат функции на министъра на здравеопазването да следи за
спазване от страна на ръководителите на лечебните заведения на нормативните
документи в областта на избирателното право. За министъра на здравеопазването
не е било налице задължение да упражни контрол по отношение на Заповед
№637/03.06.2005 год. на директора на ДПБ, издадена във връзка с предстоящите
избори, като Г. не твърди да я оспорил по административен ред. Министъра не
носи задължение да контролира организацията на изборния процес преди и в деня
на изборите.
Доколкото исковете по чл.71,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр се основават
на твърдяно притезание: да бъде
преустановено нарушението, респ. да бъдат присъдени причинените от него вреди,
то установяването че липсва твърдяното
дискриминиращо деяние обуславя извод за неоснователност както на предявения иск по т.1, така и на
обуславените от уважаването му исковете по т.2 и т.3, в случая предявени от Г.
против Министерство на здравеопазването.
По отношение на исковете, предявени от Г. на
основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗД срещу Прокуратурата за установяване на
нарушение на този закон, изразяващо се в отказ да образува наказателно
производство срещу лицата, нарушили избирателното право на Г., осъждане на
ответника да го преустанови и да се въздържа, респ. осъждането му за претърпени
вреди, настъпили като пряка последица от това нарушение.
По делото се установи, че
избирателното право на Г. не е било нарушено, нито спрямо него е налице неравно
третиране по признак психично увреждане. Не се установи акт, действие или
бездействие на органи от Прокуратурата, от които да е налице дискриминация, в
нарушение на забраната по чл.4 от ЗЗД. Не е такъв акт резултата от проверката,
на основание постъпил сигнал на 24.06.2005г. в прокуратурата в РП Раднево, по
който сигнал прокурор от тази прокуратура е разпоредила проверка, на директора
на болницата е наредено да не ограничава болните да упражняват избирателното си
право и предупреждение за създаване на избирателна секция в болницата, като е
отказано образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 167 от НК поради липса на данни за такова.
Дейността на прокуратурата
по извършване на проверка по подаден сигнал за допуснато нарушение на
организацията на изборите, респ. за извършено престъпление, няма
административен характер, поради което съобразеността със закона на съдържащото
се волеизявление в справката от 25.06.2005 год. не може да бъде преценявано.
Предвид изложеното, съдът
намира, че исковете по чл.71 ал.1 от ЗЗД, предявени от Г.Г. се явяват
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Водим от изложеното, Старозагорския
административен съд
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.П.Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес - гр. София, ул."Цар Симеон"№13, ет.4,
адв. А.М., с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 и т.З спрямо
ответника Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов" с адрес - гр.
Раднево, ул."М. Станев"№1, за осъждането му да се въздържа от последващи
дискриминационни действия и присъждане на обезщетение в
размер на 1 500.00 лв., както и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 300.00 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2005 год.. до датата
на исковата молба - 06.08.2007 год.., като недоказани и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.П.Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес - гр. София, ул."Цар Симеон"№13, ет.4,
адв. А.М., спрямо Министерство на здравеопазването гр. София, с правно
основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ЗЗД за признаване за установено, че е
налице пряка дискриминация, преустановяване на тези действия, както и за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500.00 лв. и иска
с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 300.00 лв. - лихва за забава за
периода от 25.06.2005 год. до датата на исковата молба - 06.08.2007г., като
недоказани и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.П.Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес - гр. София, ул."Цар Симеон"№13, ет.4,
адв. А.М., спрямо Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. с
правно основание чл. 71 ал. 1, т.1, т.2 и т.З от ЗЗД за признаване за
установено, че е налице пряка дискриминация, преустановяване па тези действия,
както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00
лв. и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 300.00 лв. - лихва за забава
за периода от 25.06.2005 год. до датата на исковата молба - 06.08.2007 г., като
недоказани и неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: