№ 9342
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. Ш.
като разгледа докладваното от Б. Ш. Частно гражданско дело №
20221110155370 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банка, а въз основа на нея и изпълнителен
лист, по заявление на П АД срещу С. Х. К., ЕГН **********, за следните суми: *** лева
непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка *****************/11.05.2009
г., *** лева мораторна лихва за период от 02.04.2018 г. до 11.10.2022 г., *** лева разноски за
връчване на покана, както и разноските по делото.
На 22.02.2023 г. С. К. е подал възражение срещу заповедта, а на 24.02.2023 г. – молба за
спиране на изпълнението й. От приложените към възражението и молбата копия на покана
за доброволно изпълнение се установява, че е изпратена на 24.01.2023 г., при което макар и
да няма данни за връчването й на длъжника, следва да се приеме, че възражението е
подадено в срок.
При тези данни, за да се поризнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК, възражението се подава в едномесечен срок от връчване на
заповедта. След измененията на чл. 420 ГПК, искането за спиране не е ограничено със срок.
Доколкото в случая възражението е подадено в срок, следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си
срещу длъжника.
По молбата за спиране:
Молбата е допустима.
По същество е основателна.
Уважаването на искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал.2 ГПК, на
което се позовава длъжникът, предполага алтернативно да са налице следните предпоставки:
наличие на писмени доказателства в подкрепа на направеното възражение, че вземането не
1
се дължи, основава се на неравноправна клауза или е неправилно изчислен размерът му
/последните две хипотези при договор сключен с потребител, какъвто е настоящият случай/.
В настоящата редакция разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК предоставя широк кръг от
възможни средства за защита на длъжника, при което той може да се позове на всякакави
правоизклучващи, правопрекратяващи или правопогасяващи факти. Такъв е и изтичането на
погасителната давност, каквото възражение е релевирал длъжникът в молбата за спиране,
тъй като при погасяване правото на иск, вземането не се дължи. В настоящото производство
не е необходимо безспорното установяване на този факт, а вероятност той да е настъпил,
което може да се изведе в случая от събраните по делото доказателства относно датата на
усвояване на сумата и изтичане срока на договора, а във връзка с последното – и за
неравноправност на клаузата за автоматично продължаване на срока.
Искането за спиране следва да се уважи.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на заявителя П АД, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си срещу С. Х. К., като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателство по настоящото дело, че е предявил иска в срок. При непредставяне
на доказателства в едномесечния срок за предявяване на иска в срок, заповедта за
изпълнение се обезсилва.
СПИРА изпълнението на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
издадена по ч.гр.д.№ 55370/2022 г. по описа на СРС, 72 състав, и принудителното
издпълнение по образуваното въз основа на нея и.д.№ 20238500400038 по описа на ЧСИ Ал.
Б..
Определението в частта за спиране може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Б. Шомова/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2