Решение по к. адм. дело №299/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ** К.Д.И.,***, против Решение № 475 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 585/2024 г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – гр. София.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е несправедливо. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в пълния претендиран размер.

В с.з. и представена по делото писмена защита, касаторът К.И. поддържа и доразвива изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът ГДИН – София, в с.з. се представлява от ** Г. Х., която оспорва жалбата, като неоснователна, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП – Враца, прокурор В.Вътов дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение, като правилно, пледира да бъде оставено в сила.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, намира, че  касационната  жалба  е  подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 475/ 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 585/2024 г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявения от ** К.Д.И. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за заплащане на сумата от 40 888,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.

За да постанови този резултат, след подробен анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, които да са в резултат от проявено действие/бездействие от страна на служители на ответника, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и да представлява основание за ангажиране на отговорността му по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съдът е посочил в мотивите си, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на телефонна връзка, целта на която е формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят, но не дава право на безплатни карти /платени от затворническата администрация/, като се позовава и на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. Обсъдено е и предвиденото изключение по чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС, според което с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода може да се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, но не са установени доказателства, които по недвусмислен начин да сочат тези предпоставки.

Отново въз основа на доказателствата съдът е установил, че ищецът е имал и постъпления на парични суми по личната си партида, които обаче са били запорирани за изпълнение на негови задължения по съответни изпълнителни дела, а освен това, в исковия период, на 29.09.2020г. сумата от ** лв., дължима от ответника на ищеца по изпълнителен лист от **.**.2020 г. по адм. Дело № ** /2018 г. по описа на ***, е преведена от ГДИН на неговата майка, по силата на договор от 31.10.2018 г. за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, според който приобретателят се е съгласил да полага нужните грижи за прехвърлителят, докато последният изтърпява наказание лишаване от свобода, т.е. ищецът К.И. сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на личните си нужди за провеждането на телефонни разговори.

Независимо, че според показанията на разпитания по делото свидетел, ищецът се чувствал безсилен и безпомощен, това по никакъв начин не може да се обвърже с твърдяното в исковата молба бездействие на затворническата администрация. Според съда неудобствата изпитани от ищеца не са по степен и интензитет такива, че да бъдат квалифицирани като унизително и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Не е установено твърдените неудобства от липсата на възможност да провежда безплатни телефонни разговори, да са причинили емоционално страдание от степен над неизбежното ниво и да са причинили болки, страдания и морални вреди по-големи от обичайните за всяко лице, което е лишено от свобода при тези условия.

При липсата на кумулативно изискуемите материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 284, ал. 1 вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, съдът е формирал извод за неоснователност на предявения иск.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно със заявените възражения, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, формирайки правни изводи, които се споделят в пълнота от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства. Съдът е изпълнил задължението по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да изиска информация за условията, при които ищецът е бил поставен в Затвора - *** през исковия период.

С Определение № 83/14.01.2025 г. по адм. дело № 585/2024 г. по описа на Адм. съд – Враца е допуснал събирането на писмените доказателства, представени от ответника, насрочил е открито съдебно заседание и е съобщил на страните проекта си за доклад по делото. Определението е връчено на страните и по него не са заявени възражения. По искане на ищеца К.И. са допуснати, приети и обсъдени свидетелски показания на посочен от него свидетел, като за насрочването на съдебните заседания ищеца и информиран своевременно, като му е осигурено правото да участва в тях, да излага аргументи и представя доказателства в подкрепа на твърденията му.

В случая съдът е намерил делото за изяснено от фактическа страна с оглед приетите в съдебно заседание писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е постановил съдебния акт по съществото на спора. Про-следената процесуална хронология не разкрива допуснато от съда процесуално нарушение, с оглед на което, соченото касационно основание за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се установява.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода за исковия период в Затвора *** , не разкриват същият да е жертва на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Изложените в тази връзка в обжалваното съдебно решение подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и при прилагане разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В практиката на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България със заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, са установени общи принципи и стандарти за преценка кога е налице третиране в нарушение на защитените с чл. 3 от ЕКПЧ права. Безчовечното или унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, каквото е лишаването от свобода и задържането под стража. Според ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

В случая, с оглед събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, условията, при които е бил настанен ищецът, не надхвърлят прага на суровост и в този смисъл да съставляват нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

Решението се основава на събраните по делото доказателства, от които са установени вярно фактите и са изведени законосъобразни правни изводи. Условията, при които е бил поставен ищецът в исковия период в Затвора *** , не разкриват противоречие с установените стандарти, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието. Отсъства нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, поради което правилно съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и е отхвърлил предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, като неоснователен.

Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания, поради което решението като валидно, допустимо и правилно – постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 475 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 585/2024 г. на Административен съд – Враца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно