Р Е Ш Е Н И Е
Номер 119 10.01.2020
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На осми януари две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 8573 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от П.С.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ****, чрез адвокат З.Д.Б. ***, с адрес на
кантората: град ****, срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област
София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, телефон:
02 862 6075, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., с която моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 966.00 лева-главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 161 часа, за периода от 01.09.2016
г. до 29.07.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143, 120.00
лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/ по
периоди от датата на възникване на задължението за всеки месец до датата на
подаване на исковата молба и 400.00
лева-неусвоен лимит за униформено облекло за 2016 г., законната лихва върху
тази сума, за периода от 01.01.2017 г. до подаването на исковата молба-06.10.2019
г., заедно със законната лихва върху главницата за извънреден труд от подаването
на исковата молба-07.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава
се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно
място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 08.01.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието увеличение на осъдителните искове по делото-по главния иск от
първоначално предявения размер от 966 лева за положен извънреден труд от 161
часа до размера от 1042.26 лева за положен извънреден труд от 158 часа и по акцесорния
иск от първоначално предявения размер от 120.00 лева до размера от 176.52 лева,
за периода от 01.11.2016 г. до 01.09.2018 г.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187,
ал. 5, т. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 181, ал. 2 и 6 от Закона за Министерството на
вътрешните работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по
чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР, своевременно с отговора на исковата молба, чрез пълномощника
си по делото, навежда доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че е
налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение
по Кодекса на труда/КТ/, за работници и служители на трудово правоотношение, на
който ищцовата страна се позовава. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
Не се спори по делото,
че ищецът П.С.Г., с ЕГН **********, в процесния период от 01.09.2016 г. до
29.07.2018 г., когато се е пенсионирал, е бил държавен служител, в служебно
правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР, на длъжност „старши спасител“ в група „Оперативен център“ към
сектор ПГСД, при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Бургас, който за процесния период е изпълнявал служебните си
задължения на 24-часови смени, по месечни графици. На доказване подлежат
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153
от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца Г. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането на чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният
нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. За процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните
служители и служители на МВР, включително на ищеца Г. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час, на
основание Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. Същото е било нормативното разрешение и с предходно
действащата Наредба № 8121з-92/25.05.2015 г. Имало е обаче в предхождащия
период действаща Наредба № 8121зМ07/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., по която се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд, на основание нормата
на чл. 31, ал. 2 от наредбата, която е предвиждала умножаване на общия брой часове
нощен труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период/7 часа нощен труд
се приравняват на 8 часа дневен труд/, каквото е искането за процесния период
по делото. Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
неоспорената счетоводна експертиза, нощният труд е отчитан от работодателя с представените
по делото протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от
системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочената наредба на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определя по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която е
предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното време,
на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва да
бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на 24-часови
работни смени на ищеца Г., с включен нощен труд, императивно нормата на 187,
ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се
изчислява сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът
установява, че за процесния период от 01.09.2016 г. до 29.07.2018 г. ищецът Г. е
положил нощен труд, както следва: за 2016 г.-192 часа, за 2017 г.-544 часа, за
2018 г.-368 часа, общо 1104 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с
коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1262 часа, разлика от 158 часа. Съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи
по години възнаграждение от 1042.26 лева, до който размер е увеличен главният осъдителен
иск по делото, поради което, като основателен доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата
за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима,
защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът
кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от
01.11.2016 г. до 01.09.2018 г., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 176.52 лева. Ето защо, приема, че акцесорният иск по делото,
като основателен и доказан, в увеличения размер, следва да бъде уважен изцяло.
Основателни по делото са
и претенциите по другите два осъдителни иска: за сумата от 400.00 лева-неусвоен
лимит за униформено облекло за 2016 г., заедно със законната лихва върху тази
сума за периода от 01.01.2017 г. до подаването на исковата молба-06.10.2019 г. По
предвиждането на чл. 181, ал. 2 от ЗМВР на държавните служители се осигуряват
работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на
неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло. Няма издадена
платежна бележки за заплащане на униформено облекло за 2016 г. на ищеца Г.,
нещо повече, няма и твърдения по делото, че такава е издадена. При справките си
вещото лице по счетоводната експертиза също не е установило наличието на такова
плащане. Ищецът Г. се е пенсионирал през месец август 2018 г. Тогава са му
начислили по последната платежна бележка 400.00 лева за униформено облекло за
2017 г. и за 7-те месеца от 2018 г. сумата от 233.33 лева, като припадаща се
част. Сумите за облекло не се облагат с данъци и върху тях не се внасят
осигурителни вноски, защото са лично вещево доволствие, по смисъла на § 1, т. 2
от Наредба № 8121з-1010 от 24 август 2015 г. за униформеното облекло и
работното облекло за служебно ползване в министерството на вътрешните работи, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 68 от 4 Септември 2015 г., с
последно изм. и доп. ДВ. бр.77 от 1 октомври 2019 г. Според легалното
определение „лично вещево доволствие“ е ежегодно полагащо се униформено
облекло, разпоредено с лимит от министъра на вътрешните работи в ежегодна
заповед, който за 2016 г. е 400.00 лева. Аналогично е било разрешението на
законодателя и за предходните периоди, видно от § 83а, ал. 1 от ЗМВР(нов ДВ,
бр. 58 от 2017 г.), с който е предвидено, че на държавните служители на
Министерството на вътрешните работи към деня на влизането в сила на този закон,
които са имали право на униформено облекло за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014
г. или 2015 г. и за които такова не е осигурено, се изплаща левовата му
равностойност в размер на лимита за съответната година, пропорционално на
отработените месеци на длъжност за държавен служител, носещ униформа през
календарната година, като се приспадат усвоените лимити за всяка една от
изброените години. Следователно, ищецът Г. е правоимащ да получи сумата от
400.00 лева, представляваща левовата равностойност на неосигуреното униформено
облекло за 2016 г. Дължима е и законната лихва върху тази сума за периода от
01.01.2017 г. до подаването на исковата молба-06.10.2019 г., по предвиждането
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като съдът препраща към гореизложените мотиви то
тълкуването и прилагането на нормата. Задължението е срочно, с нормата на чл. 181,
ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че сумата за облекло се изплаща ежегодно. Относно
размера на законна лихва върху неплатената сума за униформено облекло за 2016
г. по делото не са ангажирани доказателства, поради което съдът го определя на
112.10 лева, за периода от 01.01.2017 г. до 06.10.2019 г., по реда на чл. 162
от ГПК, с помощна на изчислителна програма Calculator.bg.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца Г., съобразно събраните доказателства, в размер на 400.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 400.00
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 200.00
лева и държавна такса за производството от 200.00 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община
Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, представлявана от
директора гл. комисар Н.С.Н. да заплати
на П.С.Г., с ЕГН **********, с адрес
*** 8000, ****, сумата 1042.26 лева-главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 158
часа, на изпълняваната длъжност„старши спасител“ в група „Оперативен център“ към
сектор ПГСД, при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Бургас, сумата от 176.52
лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за
периода от 01.11.2016 г. до 01.09.2018 г., сумата от 400.00 лева-главница, представляваща нетна левовата равностойност
на неосигуреното униформено облекло за 2016 г. и сумата от 112.10 лева-обезщетение за забавеното плащане на облеклото, за
периода от 01.01.2017 г. до 06.10.2019 г.,заедно със законната лихва върху главницата
за допълнително възнаграждение от от 1042.26 лева от предявяването на иска-07.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес
област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“
171, да заплати на П.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ****, направените по делото разноски, в размер на 400.00(четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес
област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“
171, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 400.00(четиристотин)
лева, от които 200.00 лева-изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и
200.00 лева-държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД