№ 11844
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110156864 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от С. Д. Д., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своя баща Д. С.ов Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. „М.П.“, бл. 49, вх. Г, ет. 2, ап. 64, против ЗАД
„джз“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. Иванов и жск, с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 4621 лева –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2019 г. е настъпило ПТП в гр. С.
на ул.“Княжевска“, в района на № 31, когато ищецът, докато пресичал, бил
ударен от автомобил „Сузуки Лиана“, с рег. № ..., управляван от Н. С., който
се движел по ул. „Княжевска“ в посока от бул. „цб ” към ул. „Великан“. Сочи
се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил,
който нарушил правилата за движение, движейки се с превишена скорост и
като не пропуснал ищеца да премине. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП
получил тежки травматични увреждания и претърпял имуществени вреди във
връзка с извършени разходи за лечение, както следва: 150 лева за лекарства за
периода 08.05.2019 г. – 21.10.2021 г.; 1080 лева разходи за силна храна за
периода 30.04.2019 г. – 30.10.2019 г. /по 6 лева на ден/; 900 лева разходи за
болногледач за периода 03.04.2019 г. – 30.07.2019 г.; 296 лева разходи за стая
с подобрени битови условия за периода 29.10.2019 г. – 01.11.2019 г.; 1857
лева разходи за закупуване на спонгиозен титаниев канюлиран самонарязващ
винт, киршнерова игла Ендер 2,5х450мм, разширен остеосинтезен пакет,
заплатени на 07.05.2019 г.; 46 лева разходи за закупуване на патерица, купена
на 02.05.2019 г.; 80 лева разходи за извършване на преглед, платен на
1
28.05.2020 г.; 12 лева за заплащане на SD, платени на 25.06.2019 г. и 200 лева
разходи за транспорт за периода 30.04.2019 г. – 30.10.2019 г. Исковата
претенция се основава на твърдения, че ответното дружество е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобил Сузуки
Лиана“, с рег. № ... и отговаря за възстановяване на вредите, претърпени от
ищеца. В исковата молба се сочи, че ответникът е бил поканен извънсъдебно,
но плащане не постъпило. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът ЗАД „джз“ АД оспорва иска с депозирания отговор. Твърди,
че в исковата молба не са посочени обстоятелствата около настъпване на
ПТП. Оспорва се застрахованият при ответника водач на МПС да има вина за
настъпване на инцидента, евентуално се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. Оспорва се да е налице причинно-
следствена връзка между описаните в исковата молба увреждания и
процесното ПТП. Вредите се оспорват по вид, интензитет и характер.
Оспорват се представените с исковата молба доказателства. Признава се, че
соченият за виновен водач е застрахован при ответника към датата на
настъпване на ПТП. Оспорва се акцесорната претенция за лихва. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приет е констативен протокол относно ПТП между лек автомобил и
пешеходец, настъпило на 30.04.2019 г. около 7:45 ч. в гр. С. на ул.
„Княжевска“, в района на № 31. От същия се установява, че съгласно
свидетелство за регистрация № ..., л.а. марка „Сузуки“, модел „Лиана“, рама
№ ..., е собственост на Н. Г. С.. Посочено е пострадало лице – пешеходецът
С. Д. Д., с ЕГН **********, който бил настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
с диагноза – открита фактура на лява подбедрица. Според протокола за ПТП
л.а. „Сузуки Лиана“ с рег. № СВ ... КК се движил по ул. „Княжевска“ с посока
от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Великан“ и в района на № 31, се намирал
пешеходецът С. Д. Д..
От представената по делото епикриза се установява,че С. Д. Д. е
постъпил на 30.04.2019 г. в 9:36 ч. и е изписан на 08.05.2019 г., като му е била
поставена диагноза „множество счупвания на подбедрицата“.
Приети са по делото доказателства относно плащания на парични суми,
както следва: фактура от 02.05.2019 г. относно подмишнична патерица на
стойност 46 лева; фактура от 26.06.2019 г. за медикамент „Theresienoil 15 ml”
на стойност 61,34 лева; фактура от 16.05.2019 г. относно крем Дермазин на
стойност 8,98; фактура от 21.11.2019 г. относно „Cicatridina спрей“ и
„Contractubex gel” – на стойност 34,98 лева; фактури от 07.05.2019 г. на
стойност 175 лева, от 08.05.2019 г. на стойност 25 лева, от 31.10.2019 г. на
стойност 50 лева относно стая с подобрени условия; фактура от 07.05.2019 г.
относно спонгиозен титаниев канюлиран самонарязващ винт 4.5 мм
кат№732Т, киршнерова игла кат№PS911, Ендер 2.5х450 мм кат№7.281.25,
2
разширен остеосинтезен пакет кат№КГ-4 – на стойност 1857 лева; фактура от
25.06.2019 г. относно заплащане на СД /по желание/ - в размер на 12 лева;
приложена е касова бележка oт 28.05.2020 г. за сумата от 80 лева, като
основание е посочено – “Full-leg/full spine”; приложена е рецепта за
медикаменти – далацин /9,65 лева/ и пробиотик /9,25 лева/, както и касов бон
от 08.05.2019 г. за сумата от 18,90 лева, рецепта относно крем дермазин /9,95
лева/ като общо платената сума съгласно касов бон от 14.05 2019 г. е 19,55
лева, тъй като е закупен и трахизан - 9,60 лева.
Представена е претенция с вх. № 2620/29.06.2022 г., адресирана до ЗАД
„Далл Богг : Живот и Здраве“АД с искане за възстановяване на разходите,
извършени за лечение на ищеца вследствие настъпилото ПТП, както и
уведомление от ответника с изх. № 3467/13.07.2022 г., съгласно което
последният отказва да определи и изплати застрахователно обезщетение.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на св. Анна Латовска,която е майка на С. Д. се установява, че синът е
претърпял произшествие, след което последвало дълго възстановяване, била
наложителна постоянна употреба на антибиотици за предотвратяване на
инфекции, тъй като раната била отворена. Ищецът приемал и други лекарства,
мехлеми за възстановяване за период по-дълъг от два месеца, като
свидетелката посочва френски крем около 10 грама за цена от 70-80 лева,
препоръчан от лекар. Съгласно показанията ищецът следвало да приема силна
храна, сирена, костни бульони от телешко, много плодове, за месец храната е
струвала около 400 – 500 лева в повече заради тези храни, като уточнява, че
ищецът се е хранил с това, с което се е готвело за семейството, а не с нещо
по-специално, като не е купувала телешки меса и кости заради колагена,
съдържащ се в тях. Според показанията на свидетелката Латовска тя е
полагала грижи за ищеца отначало, била е в отпуск поради временна
неработоспособност в рамките на два месеца, след което поверила грижите за
сина на нейна съседка с уговорката,ако С. има нужда от помощ тази съседка
да отива до дома им,за да му помогне. Свидетелката твърди също, че за
контролни прегледи със С. са се придвижвали до Пирогов с такси, тъй като не
е било удобно това да се случва с градски транспорт предвид уврежданията,
като първоначално посещенията били два пъти седмично, след това веднъж в
седмицата, като сумата за такси в една посока възлизала на 15 лева, но за
тези разходи, както и за болногледач, свидетелката депозира показания, че не
разполага с доказателства. От разпита на свидетелката Латовска се
установява, че рехабилитатор е посещавал дома им поне десет пъти, като
всяка процедура /т.е. посещение/ струвало 50 лева. Било наложително ищецът
да посещава плувен басейн цяло лято като месечната карта струвала 40 лева.
От показанията на свидетеля Н. С. се установява, че участъкът, където се е
случило процесното събитие е бил много тесен, имало е спрели коли от двете
страни на пътното платно, както и спрял автобус, като в момента, в който
свидетелят задминавал автобуса, детето изскочило и се ударило в предния
ляв калник и вратата на автомобила. Твърди, че не е имало пешеходна пътека,
нито маркировка, времето е било светло и ясно. Свидетелят посочва, че се е
движел със скорост под 20 км/ч. Свидетелят Теодор Грозданов твърди, че
3
видял автобусът да спира на спирката, след което дете се отправило да
пресича зад автобуса. Детето се огледало, а свидетелят чул как се приближава
кола с по-висока скорост предвид ограничението по съответната улица, която
била тясна. Съгласно субективните възприятия на свидетеля, колата се
движела бързо.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, съгласно което на С. Д. Д. е поставена диагноза „Открита III тип
епифизиолиза на големия пищял на лявата подбедрица дистално и закрита
епифизиолиза 1 тип на малкия пищял на лявата подбедрица дистално.
Посочено е, че лицето е лекувано оперативно; в епикризата не е записано като
препоръка да се употребяват лекарствата терезиенойл, дермазин,
цикатридина спрей и контратубекс. Вещото лице сочи, че при счупени кости
се препоръчват богати на калций храни. Тъй като подобно увреждане водело
до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 1,5 – 2 месеца, това е период, през който 11-годишно дете е
имало нужда от чужда помощ. От заключението се установява, че стая с
подобрени битови условия се предоставя по желание на пациента.
Поставянето на метали при счупвания на кости е свързано с тяхното лечение
и поначало ускорява процеса на възстановяване,а помощно средство патерица
е било необходимо за движението в периода на възстановяване. Плащането
на преглед при нужда е било необходим разход, относно получаването на
образни изследвания от пациент, същият е следвало да ги заплати на
магнитен носител. Поставянето на метали при счупвания не се поемат от
НЗОК според експертното заключение,а дете на 11 г. с открито счупване на
глезен е по-добре да ползва автомобил отколкото градски транспорт.От
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание е пояснено, че когато се
касае за дете, не се препоръчва антикоагулант като е възможно да се изпишат
обезболяващи и антибиотик при нужда.
По делото са представени два протокола за оглед на местопроизшествие,
изготвени от полицейски органи на 30.04.2019 г., съответно от 8:40 ч. и от
10:00 ч., като в първия е отразено състоянието на автомобила във връзка с
процесното ПТП, а във втория е извършена възстановка на инцидента.
От приетото по делото заключение на авто-техническата експертиза се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 30.04.2019 г. в гр. С., в района
на № 31 на ул. „Княжевска“, в посока на движение от бул. „Цар Борис III”
към ул. „Великан“, като пешеходецът е пресичал пътното платно на ул.
„Княжевска“ зад спрелия на спирката автобус от градския транспорт, на
мястото не е имало обозначена пешеходна пътека. С оглед посоката на
движение, видимостта на водача на лекия автомобил е била ограничена.
Относно скоростта на движение, вещото лице е посочило, че тя не би могла
да се определи при така събраните доказателства. Установява се, че ширината
на пътното платно на ул. „Княжевска“ в района на № 31 е 5 метра, като
предвид показанията на водача на лекия автомобил, вещото лице е приело, че
ударът между превозното средство и пешеходеца е настъпил на около 2,50
метра по ширина вляво спрямо десния край на платното за движение
съобразно посоката на движение на автомобила. За да отговори на въпроса
4
как би могло да се избегне настъпването на ПТП, вещото лице е изчислило
опасната зона за спиране, която се равнявала приблизително на 8,93 метра,
като преди възникване на удара, автомобилът е отстоял на 2,83 метра,
съответно при скорост от 20 км/ч, ударът е бил непредотвратим, а за
избягване на удара, е било необходимо скоростта на водача да е
приблизително 5 км/ч. В съответствие с отразеното в протокола за оглед,
вещото лице е посочило, че пътната настилка е с паваж, без неравности и с
лек наклон на изкачване, като улицата е с ширина 5 метра, като от дясната
страна, гледано от ул. „Княжевска“ в посока от бул. „Цар Борис“ III към ул.
„Великан“, има тротоар с ширина 1,80 метра, а от лявата – тротоар с ширина
3,50 метра, в пътния участък няма знаци, нито положена хоризонтална
маркировка. Относно видимостта на пешеходеца, вещото лице не посочва с
конкретика каква е била тя, тъй като се касае за субективна преценка,
възприятия и т.н., но все пак е посочило, че обективно, при концентрация и
внимание при пресичане на улицата, пешеходецът би имал видимост от около
0,80 – 1,20 метра. Отчитайки факта, че пешеходецът е 11-годишно дете,
преминавайки зад спрелия на спирката автобус, е изминало разстояние от
около 50 см до момента на удара. В експертното заключение се сочи, че от
техническа гледна точка, възможността на пешеходеца за предотвратяване на
произшествието е била съответно да изчака потеглянето на автобуса и след
като разполага с достатъчна видимост към пътната обстановка да предприеме
пресичане на пътното платно на ул. „Княжевска“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 432 от КЗ е обусловено от
доказване възникването на вреди за ищеца, доказване, че вредите се дължат
на действия или бездействия на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, доказване размера на вредите. Искът по чл. 432
от КЗ е пряк иск, с който увреденото лице може да претендира от
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ обезщетение за
възникналите вреди. С оглед обстоятелството,че застрахователят по
застраховка гражданска отговорност отговаря пред третите лица за
възникналите за тях вреди – имуществени или неимуществени в рамките на
уговорения застрахователен лимит,увреденото лице може да претендира
пряко от застрахователя по застраховка гражданска отговорност обезвреда за
действително възникналите вреди.
Софийският районен съд, анализирайки събраните в хода на
производството доказателства, намира, че исковата претенция е доказана по
основание.Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че ответникът е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на водача на л.а. „Сузуки Лиана“ с рег. № СВ ... КК и
този застрахователен договор е валиден към датата на настъпване на
произшествието. С договора за застраховка „гражданска отговорност“
застрахователят приема да отговаря за обезвреда на трети лица вследствие на
действия или бездействия на водача, чиято отговорност е застраховал. Това
означава, че в отношенията спрямо третите лица застрахователят отговаря
5
както прекия причинител, но в рамките на застрахователния лимит. С оглед
обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Сузуки Лиана“ с рег. № СВ ... КК, която е валидна към
датата на ПТП, както и като съобрази, че произшествието е предизвикано от
водача на автомобила „Сузуки Лиана“ ответникът отговаря пред ищеца за
обезвреда на възникналите вреди.
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ е
обусловено от доказване,че за страната ищец са възникнали вреди и тези
вреди са пряка и непосредствена последица от деянието. Причинноследствена
връзка е налице,когато вредите не биха се проявили,ако не беше реализирано
деянието. От съвкупния анализ на писмените доказателства по делото,както и
от изслушаните експертни заключения по съдебно-медицинска и съдебно-
автотехническа експертизи се установява, че вследствие на настъпилото
произшествие за ищеца С. Д. а настъпило травматично увреждане - левият му
долен крайник е бил увреден. За да приеме,че ответникът отговаря за
обезвреда,съдът отчете,че водачът на автомобила не се е движел с достатъчно
ниска скорост,за да може да избегне настъпването на удар между лекия
автомобил и пешеходеца,с което е нарушил правилото на чл.65,ал.1 от Закона
за движение по пътищата ( ЗДвП),която разпоредба регламентира задължение
за водачите на пътни превозни средства при преминаване покрай спирка на
обществения транспорт своевременно да намалят скоростта и при
необходимост да спрат. Предвид обстоятелството, че водачът на лекия
автомобил С. в разпита си в открито съдебно заседание депозира показания,че
скоростта му на движение е била под 20 км./ч., същевременно според
заключението по съдебно- автотехническата експертиза ударът би бил
предотвратим при скорост от 5 км./ч.,съдът намира,че са налице
предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника като
застраховател по застраховка гражданска отговорност.
Когато с исковата претенция по иск с правно основание чл.432 от КЗ са
претендирани имуществени вреди,страната ищец носи доказателствената
тежест да установи какви вреди е търпяла,в това число да докаже вредите по
размер,както и да докаже,че тези вреди са възникнали вследствие на деянието
на водача,чиято гражданска отговорност е застрахована. Софийският
районен съд приема,че са доказани по основание и по размер исковете за
имуществени вреди относно следните суми: 46 лева /за патерица/, 1857 лева
за спонгиозен титаниев канюлиран самонарязващ винт 4.5 мм кат№732Т,
киршнерова игла кат№PS911, Ендер 2.5х450 мм кат№7.281.25, разширен
остеосинтезен пакет кат№КГ-4; 12 лева за заплащане на СД, 80 лева за
преглед, за сумата от 18,90 лева за медикаменти – далацин и пробиотик,
изписани с рецепта; 18,93 лева общо за крем дермазин,както и за сумите от
61,34 лева за тересиенойл и 34,98 лева за цикатридина спрей и контратубекс,в
която насока според заключението по съдебно-медицинската експертиза тези
медикаменти,макар да няма данни такива да са изписани,подпомагат
възстановяване на кожата и зарастване на раните. Съдът счита,че с оглед
това,че лекарството трахизан не се приема по повод на причиненото на ищеца
Д. травматично увреждане за претендираната за това лекарство парична сума
6
искът е недоказан. Съдът счита,че искът подлежи на уважаване и за сумата от
296 лева за стая с подобрени битови условия,в която насока отчете,че
претендираните имуществени разходи за такава стая съвпадат с периода на
болничен престой на ищеца Д.,както и взе предвид,че пострадалият е дете и
заплатените разходи за стая с подобрени битови условия обезпечават
възможността за настаняване на детето в самостоятелна стая и/или
настаняване на придружител заедно с пострадалото дете,което предвид
възрастта на детето според съда представлява имуществена вреда,за чието
възстановяване ответното дружество отговаря. Софийският районен съд
намира,че исковите претенции за заплащане на разходи за силна храна,за
болногледач и за транспорт подлежат на отхвърляне като недоказани. Както
беше посочено,страната ищец носи доказателствената тежест и е длъжна да
проведе пълно доказване за сторените разходи и тяхната стойност.
Съобразявайки липсата на представени доказателства относно сторените
разходи и техния размер,съдът счита,че исковете в тази част подлежат на
отхвърляне – по делото не са представени доказателства – фискални бонове
относно заплатени разходи за ползване на таксиметрови услуги,нито е
доказано по конкретен и еднозначен начин колко пъти са ползвани
таксиметрови услуги. Съдът счита,че и искът за заплащане на разходи за
силна храна подлежи на отхвърляне,защото не са представени доказателства
за вида на диетата,която ищецът е спазвал,респективно съдът не може да
определи размер на дължимо обезщетение за силна храна. В тази насока
свидетелските показания на свидетелката Латовска следва да се обсъждат с
оглед евентуалната им заинтересованост съгласно чл.172 от ГПК,но
същевременно същите показания са противоречиви – от една
страна,свидетелката депозира показания,че за ускоряване на
възстановителния период е била препоръчителна диета,включваща
сирена,костен бульон от телешко месо,много плодове,но от друга страна,
свидетелката Латовска депозира показания, че ищецът се е хранил с това,
което се е готвело за семейството, а не с нещо по-специално, като ищцата не
е купувала телешки меса и кости,поради което съдът приема,че в тази част
ищецът не е провел пълно доказване на исковата си претенция. Софийският
районен съд приема,че не е доказана и исковата претенция за възстановяване
разходи за болногледач в размер на 900 лева,в която насока единственото
доказателство,че такива разходи са сторени са показанията на свидетелката
Латовска,която е майка на ищеца. За да счете,че в тази част исковата
претенция подлежи на отхвърляне,съдът взе предвид,че според показанията
на свидетелката Латовска в първите два месеца след инцидента свидетелката
се е грижила за детето си,а същевременно от експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза възстановителният период,по време на
който детето се е нуждаело от чужда помощ е около 1,5 – 2 месеца,т.е.
период,съвпадащ с времето,през което майката е ползвала отпуск и се е
грижила за детето,поради което и искът за сумата от 900 лева подлежи на
отхвърляне.
Изводът на съда,че исковете за имуществени вреди са основателни налагат
разглеждането на възражението за съпричиняване,каквото възражение е
7
формулирано в писмения отговор. За да е налице съпричиняване,необходимо
е за настъпване на вредоносния резултат да е допринесъл и
ищецът,респективно ако е налице съпричиняване,размерът на обезщетението
за имуществени вреди подлежи на уважаване след като бъде намалено със
съответната стойност,за която ищецът с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Съдът счита,че с оглед това,че ищецът
Д. е пресичал на необозначено място,т.е. също е допуснал нарушение на
правилата за движение,следва да бъде възприето,че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат при съпричиняване от 20 %,тъй като
следва да бъде отчетено,че предвид възрастта на ищеца към датата на
настъпване на произшествието преценката му за конкретната пътна
обстановка е по-различна спрямо преценката,която възрастен човек би могъл
да направи. При това положение и при съобразяване уважената част от иска в
размер от 2431,40 лева паричната сума,която следва да бъде присъдена следва
да бъде в размер от 1945,12 лева.
Софийският районен съд приема,че върху уважената част от исковата
претенция следва да бъде присъдена законна лихва,считано от 13.07.2022 г.
Законът предвижда,че застрахователят е длъжен да се произнесе в тримесечен
срок след предявяване на претенцията,а ако не го стори изпада в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, както и увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. В
настоящия случай извънсъдебна претенция е заявена, а ответникът се е
произнесъл в рамките на тримесечния срок с отказ да изплати обезщетение,
поради което съдът намира,че върху уважената част от иска,представляваща
имуществени вреди,пряко произтичащи от настъпилото деяние началната
дата, от която се дължи лихва е 13.07.2022 г. – датата на отказа на ответника.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
разноски,както и с оглед уважената и отхвърлена част от исковете, в полза на
ищеца се дължат разноски в размер на 581,46 лева,а в полза на ответника – в
размер от 261 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „джз“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.
Иванов и жск да заплати на основание чл. 432 от КЗ на С. Д. Д., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своя баща Д. С.ов Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. „М.П.“, бл. 49, вх. Г, ет. 2, ап. 64 сумата от
1 945,12 лева (хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и дванадесет
стотинки) обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП
на 30.04.2019 г.,ведно със законната лихва,считано от 13.07.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
имуществени вреди в частта за разликата над 1945,12 лева до размер от 4621
лева.
8
ОСЪЖДА ЗАД „джз“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.
Иванов и жск да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
на С. Д. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Д. С.ов
Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „М.П.“, бл. 49, вх. Г, ет. 2, ап. 64 сумата
от 581,46 лева (петстотин осемдесет и един лев четиридесет и шест стотинки)
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя
баща Д. С.ов Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „М.П.“, бл. 49, вх. Г, ет. 2,
ап. 64 да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗАД
„джз“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М. Д.“
№ 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. Иванов и жск сумата
от 261 лева (двеста шестдесет и един лева) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9