№ 653
гр. Пазарджик, 27.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500723 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател „Н.“ ООД, редовно призовани, законен представител не се
явява. Не се явява и процесуалния му такъв мл.юрк. Д. Д..
Ответник М. М. С., редовно призована, не се явява. Не се явява и
пълномощникът й адв.Д. Ф., редовно упълномощена.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от „Н.“ООД, чрез мл.юрк. Д. Д., с
която се заявява, че поради служебна ангажираност „Н.“ООД няма да има
възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в
насроченото за 27.11.2024г. открито съдебно заседание. В тази връзка се моли
от страна на въззивника делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Искането е да бъде уважена изцяло подадената въззивна жалба, с
присъждане в полза на финансовата институция на сторените разноски за
двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лева.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА заявление от М. М. С., чрез пълномощника й адв.
Д. Ф.. В него се моли да бъде даден ход на делото, поради липса на
процесуални пречки. Посочено е, че няма да има доказателствени искания и
да се сочат други доказателства. Счита, че делото е изяснено от правна и
фактическа страна и се моли да бъде даден ход по същество. Моли се да се
1
потвърди като правилно обжалваното решение № 253/05.07.2024г. по гр.д. №
1301/23г. по описана РС-В.. В този смисъл са изложени подробни
съображения. Искането е за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, за което се представя списък по чл.80 от ГПК.
Посочено е, че ако възражението на процесуалния представител на
въззивника не съответства на фактическата и правна сложност на делото, се
прави възражение за прекомерност.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №253/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1301/2023г. по
описа на РС- В. е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
във чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във вр.22, ал.1 ЗПК, сключения между М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.„Й. Ч.“ 20А и „Н.“ ООД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л. С. 3“ /Л. Т./, ет.10,
представлявано от И. Н. Х., Договор за потребителски кредит
№201911110847070005 от 11.11.2019г.
Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА,
Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л. С.
3“ /Л. Т./, ет.10, представлявано от И. Н. Х.- С., да заплати на адв.Д. Ф., САК, с
адрес на кантората: гр.С., ул.“П. П.“ №1, ет.5, ап.14, сумата 600лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Осъден е „Н.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“Л. С. 3“ /Л. Т./, ет.10, представлявано от И. Н. Х.- С., да заплати на
М. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.„Й. Ч.“ 20А, сумата от
495,64лв., представляваща заплатена държавна такса и депозит за
възнаграждение за вещо лице.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Н.“ ООД, чрез
мл.юриск. Д. Д..
Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е неправилно. В
2
тази насока се сочи, че не изводът на съда за нищожност на клаузата уреждаща
договорения годишен лихвен процент поради превишаване на трикратния
размер на законната лихва е неправилен. В тази насока се визира, че за
възнаградителната лихва /годишния лихвен процент такъв горен, максимално
допустим праг, пряко и изрично не е въведен. Такъв максимален допустим
горен праг на размера на възнаградителната лихва, косвено се счита за въведен
с повелителната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща годишния процент
на разходите по кредита до размер не по- висок от пет пъти размера на
законната лихва
Сочи се, че с поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника /кредитополучател/ от едностранен произвол на по- силната страна,
каквато е кредидодателят.
Визира се, че за да изведе посоченото нарушение, съдът по недопустим
начин е „трансформирал“ договорената неустойка във вземане за
възнаградителна лихва. Цитират се нормите на чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК.
Твърди се, че неустоечната уговорка, дори да бъде прието, че е
договорена в противоречие с добрите нрави, не се превръща във
възнаградителна лихва и не съставлява такава.
Счита се, че неправилно и незаконосъобразно е да се прибавя към
размера на ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва
вземането за неустойка, уговорено в чл.6, ал.1 от договорите, представено
като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да
доведе до извод за нарушаване на повеленото с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК
ограничение.
Твърди се, че неустойката по чл.6, ал.1 от договорите не е елемент от
ГПР на кредита и от същественото съдържание на договора /т.е. и без нея
договорите биха били сключени, за разликата от уговорката за лихва, като
неотменима част от същественото съдържание/, понеже представлява разход
при неизпълнение по смисъла на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК. Цитират се
разпоредби на чл.19, пар.2 и пар.3 от Директива 2008/48ЕО.
Сочи се, че липсва, както правна, така и житейска логика, законодателят
да заложи правилото, че навсякъде в Европейския съюз, ГПР се изчислява при
базово допускане, че страните изпълняват задълженията си по договора и
3
същевременно да включи във формулата компонент, свързан с неизпълнение
на задълженията по кредита. Дори и да се приеме, че неустойката е елемент от
същественото съдържание а договор и е трябвало да бъде включена в ГПР,
невключването й не води до недействителност на целия договор и съответно
не лишава от действие уговорката за възнаградителната лихва.
Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до
нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия
размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия
договор- чл.19, ал.5 и ал.6, във р. с ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по искането на дружеството за
спиране на производството, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като в тази
насока се твърди, че при постановяване на акт по същество по гр.д.
№31675/2020г. на РС- С., последния ще се произнесе инцидентно и по
отношение на действителността на договора и неустоечната клауза.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго,
с което се отхвърли, като неоснователен предявения иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит от 11.11.2019г.
Моли се за присъждане на сторените деловодни разноски, включително
100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. М. С.,
чрез процесуалния й представител адв.Д. Ф. от АК- С..
Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. В тази насока се излага подробни съображения в
неоснователността на изложените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №750/10.09.2024г., постановено по гр.д.№1301/2023г. по
описа на РС- В. е оставена без уважение молба с вх.№5062/12.07.2024г. от
„Н.“ ООД, с която се иска от съда да измени Решение №253/05.07.2024г., по
гр.д.№1301/2023г. по описа на РС- В., в частта за разноските.
Против това определение е постъпила частна жалба от „Н.“ ООД, чрез
4
процесуалния му представител мл.юриск.Д. Д..
Твърди се в същата, че постановеното определение е неправилно. В тази
насока е налице позоваване на Решение C-438/2022 на СЕС и на база на което,
съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба №1 от 2004г. на ВАдС при определяне на адвокатското
възнаграждение, а следва да го определи, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
Сочи се, че производството по делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което определеното адвокатско възнаграждение се
счита за прекомерно.
Искането е да се отмени обжалваното определение, като присъденото
адвокатско възнаграждение бъде намалено, поради неговата прекомерност.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от страна на М. М. С.,
чрез пълномощника й адв.Д. Ф.. Визират се в същия подробни доводи в насока
неоснователността на подадената частна жалба.
Искането е последната да се остави без уважение и се потвърди
обжалваното определение, тъй като присъдения, съобразно минимума по
НМРАВ от първата инстанция хонорар в размер на 600лв. не е прекомерен.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за разяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 27.12.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:53
часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6