РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300102410 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, основани на чл.2,ал.1,т.3,предл.2, хипотеза
първа от ЗОДОВ.
Ищецът Г. Г. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, моли съда да осъди
ответната Прокуратура на РБ да му заплати по банкова сметка *** при ***, на която е
титуляр, обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди и обезщетение от 1800лв.- за
имуществени вреди, като исковете му са основани на твърденията, че:
В периода 2008г.-2012г., между ищеца, като съдружник в дружество с ограничена
отговорност „***“ ООД, ЕИК ***, с предмет на дейност организиране на ***, и
съдружниците му, възникнали неуредени отношения, свързани с двукратни опити на
съдружниците му за неговото изключване от дружеството. При рязкото влошаване на
отношенията му с другите двама съдружници, ищецът решил да предприеме действия за
опазване и съхранение на паричните средства, вложени от него в имуществото на
дружеството, в което притежавал *** от общо *** дяла от капитала му, като в тази връзка,
на 23.01.12г. изнесъл от ***, находяща се в наето от дружеството помещение, 39 *** и други
вещи, като 17броя от *** съоръжения, които били наети и били собственост на дружество
„***“ ЕООД- ***, му били върнати. По същия начин на собствениците им били върнати и
останалите съоръжения, ползвани по договори за наем, а останалата част от вещите била
оставена на съхранение в два гаража, собственост на ищеца. През август 2012г., в един от
гаражите на ищеца била извършена кражба, при която били отнети 12 бр. ***, за която била
1
образувана пр.пр. №3039/12г. по описа на РП-***, ДП №2581/12г. по описа на ОД на МВР –
***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр. с чл.194 от
НК, като към датата на исковата молба самоличността на дееца била неустановена.
На 04.07.12г., срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по
чл.206,ал.1 от НК /обсебване/, било образувано и ДП №1084/2012г. по описа на ОД на МВР
***, пр.пр. №301/2012г. по описа на РП- ***.
С Постановление на Районна прокуратура-*** от 10.12.15г. по пр.пр. №301/12г.,
ищецът бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК ,
тъй нареченото „самоуправство“, макар ДП №1084/12г. и ДП №2933/12г. да се водели за
извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител, и като не бил
никога привличан като обвиняем в извършване на престъпление по чл.206,ал.1 от НК.
На 18.01.16г. на ищеца бил връчен обвинителен акт за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 от НК, изготвен по ДП №1084/12г. на ОД МВР-***, пр.пр. №301/12г. на РП- ***,
впоследствие преобразувана в пр.пр. №315/15г. по описа на РП-***, след като делото било
връщано двукратно на Прокуратурата със съдебни актове на РС-***, потвърдени от ОС-***,
с указания за събиране на нови доказателства.
Било образувано нохд №209/16г. на Районен съд- ***, по което, с Присъда
№48/08.04.16г., той бил признат за виновен и му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, изтърпяването на което било отложено за срок от 4 години, и
му било наложено и наказание „глоба“ в размер на 500лв. Тази присъда била отменена
изцяло с Решение №121/19.09.16г. по внохд №318/16г. на ОС-***, като делото било върнато
за ново разглеждане.
След връщане на делото в Районен съд било образувано нохд №1869/16г., по което, с
разпореждане от 04.10.16г., съдебното производство било прекратено и делото било върнато
на РП-***, тъй като от обвинителния акт не личало какъв е предмета на спора, а се налагал
извод, че ищецът не е извършил присвоителни действия.
След прекратяване на съдебното производство с разпореждането от 04.10.16г., до
29.04.20г., наказателното производство срещу ищеца било неколкократно прекратявано с
актове на РП-***, и конкретно:
С Постановление от 01.02.17г., тъй като действията му не биха могли да се
квалифицират като престъпление от общ характер и деянието му не разкрива признаци на
престъпление по чл.323 от НК, но като при обжалване на същото постановление от
ощетеното лице „***“ ООД то било отменено с Определение №244/16.03.17г. на РС- ***,
потвърдено с Определение №232/11.05.17г. на ОС-***, и делото било върнато на РП- *** за
продължаване на разследването;
С Постановление от 30.03.18г. на РП-*** наказателното производство било
прекратено поради липса на осъществени състави на престъпленията „самоуправство“,
„обсебване“ и „кражба“ , но при обжалването му от ощетеното лице „***“ ООД то било
отменено с Определение №411/27.06.18г. на РС- ***, потвърдено с Определение
2
№327/17.08.18г. на ОС-***, и делото било върнато на РП- *** за продължаване на
следствените действия;
С постановление от 29.04.20г. на РП- ***, пр.пр. 301/12г., ДП №1084/12г.,
били прекратени изцяло, тъй като след приключване на разследването е формирано мнение,
щото деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
В резултат на проведеното срещу него наказателно производство, с очевидна
тенденциозност от страна на ответника, тъй като от самото му начало било ясно, че става
дума за неуредени отношения между съдружници, действията във връзка с които не биха
могли да се квалифицират като престъпление, ищецът претърпял сериозно увреждане на
правната му сфера- бил му нанесен тежък емоционален стрес, силно се променил, видимо
отслабнал, сринал се психически, станал нервен, разсеян и притеснен, затворил се в себе си,
в началото на процеса започнал да подтиска емоциите си, но след постановената осъдителна
присъда вече не успявал да стори това- оплаквал се от световъртеж, общо безпокойство,
напрегност и безсъние, движенията му станали забавени, получавал паник атаки и лека
форма на инсулт. Развил ***, вследствие на стреса и тревогите, поради което е на
медикаментозно лечение. В резултат на повишената кръвна захар развил и ***, което
наложило неколкократни интервенции на очите, извършени в ***, но въпреки това, в
момента почти не виждал. Вследствие все на негативните емоции, започнал да страда от
високо кръвно налягане и *** на сърцето. Многократно бил приеман в блоницата със
съмнения за инфаркт. Влошаването на здравословното му състояние налагало посещения на
невролози, психиатри и извършване на множество изследвания. Изпитвал чувство на
безпомощност и обреченост. Тъй като бил с много добра репутация като *** и заемал висок
пост като ***-***, и бил човек със самочувствие, уважаван от колегите си, с амбиции да
изгради имидж на коректен, отговорен и добросъвестен служител, изживявал случилото се
изключително тежко, претърпял разрив в отношенията си с близки и познати, сринало се
самочувствието му и бил безвъзвратно променен завинаги, като дори прекратяването на
производството не успяло да премахне чувството му, че има негативна атестация в
обществото и продължил да чувства силна обида. Процесът въздействал освен на психиката
и на здравето му, и на финансовото му състояние и социалната му реализация.
За описаните по-горе като претърпени в пряка причинна връзка с наказателното
производство неимуществени вреди счита, че обезщетение от 100000лв. е справедливо да го
възмезди, а за имуществени вреди търси обезщетение в общ размер от 1800лв.,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по внохд №318/16г. на ОС-*** по договор за правна защита и съдействие
№3491/01.09.16г.
Моли и двете претендирани обезщетения да му се присъдят със законна лихва от
29.04.20г.- влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
/Виж исковата молба и уточнение вх.№15589/18.11.21г. на л.81-л.84/.
3
Пледира по същество за уважаване на исковете изцяло, с присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в с.з. от 01.02.22г. /л.128/. Развива съображения и с
писмена защита вх.№4483/17.02.22г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.
№13718 /л.68-л.71/, с който е взел становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен и недоказан, тъй като : липсват доказателства за реално претърпяване на
сочените вреди и за това, че те са пряк и непосредствен резултат от проведеното наказателно
производство, а и като от част от приложените доказателства личи, че се касае до
заболявания, които са били налични при ищеца и преди да бъде привлечен като обвиняем; са
налице данни и за съпричиняващи вредите фактори- влошени отношения със съдружниците
и водени с тях дела, кражба на част от *** и загуба от ищеца на всички вложени от него в
дружеството средства.
Повдигнал е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост.
Повдигнал е искане за пълно освобождаване от отговорност, на основание чл.5 от
ЗОДОВ, тъй като ищецът сам е дал повод с неправомерното си поведение за започнатото
срещу него наказателно преследване, като без знание и съгласие на съдружниците си е
предприел разпоредителни действия с активи на дружеството, част от които са станали
обект на кражба и няма данни той да е обезщетил останалите съдружници за понесените
загуби.
Възразява по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от дата,
по-ранна от тази на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Възразява по искането на ищеца за присъждане на размера на заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокатско възнаграждение като прекомерен, при липса на правна и
фактическа сложност на делото.
Пледира по същество за пълно отхвърляне на предявените искове, поради липса на
събрани доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство и претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и поради
наличие на основание за освобождаването му от отговорност на основание чл.5,ал.1 от
ЗОДОВ, тъй като ищецът е претърпял вреди изключително по своя вина, предприемайки
разпоредителни действия с активи на дружеството, без да уведоми за това останалите
съдружници.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните
по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по
същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен,
тъй като ищецът не установи реалното им претърпяване, поради което следва да се
4
отхвърли изцяло, а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да се уважи до размер от 5000лв., а за разликата до претендираните 100000лв.
следва да се отхвърли, тъй като : е частично неоснователен -ищецът не доказа реално
претърпяване на всички сочени неимуществени вреди и/или наличето на пряка
причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу него наказателно
производство; тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно; тъй като са налице
предпоставки по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ за намаляването му, поради това, че ищецът е
допринесъл виновно за увреждането си; тъй като се установи наличие и на други
фактори, съпричиняващи търпените от ищеца неимуществени вреди, стоящи извън
проведеното срещу него наказателно производство, при следните съображения:
І.По допустимостта.
Изложените от ищеца обстоятелства, щото е претърпял неимуществени и
имуществени вреди във връзка с повдигнато му от ответника обвинение, производството за
което е било прекратено, тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление,
попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.2, хипотеза първа от ЗОДОВ и правят иска му
допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в
производството.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 08.02.22г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с Определение №1408/21.11.21г., с което е очертал
релевантните факти за предявените от ищеца искове и повдигнати от ответника възражения,
и е разпределил тежестта за установаяването им между страните /виж определението от
21.11.21г. на л.86-л.90 и протокола от с.з. на 08.02.22г. в частта на л.129-л.130/.
2.Установите в производството от фактическа страна обстоятелства.
По искане на ищеца, по делото са изискани и приложени за послужване ДП
№1084/12г. на ОД на МВР- ***, пр.пр. №301/12г. на РП- *** и съдържащите се в
материалите по тях нохд №209/16г. на РС- ***, внохд №318/16г. на ОС-*** и нохд
№1869/16г. на РС- ***, приложени към дело с Разпореждане №2362/01.12.21г. /л.99/, както и
чнд №521/17г. на РС-***, ведно с вчнд №233/17г. на ОС –***, и чнд №1002/18г. на РС-***,
ведно с вчнд №460/18г. на ОС-***, и запазените материали от чнд №2882/13г. на РС- ***,
приложени към дело в с.з. от 08.02.22г., а за изисканото от РС- *** негово чнд №2378/14г.,
ведно с внчд №7/15г. на ОС-***, е посочено, че е унищожено в цялост, поради изтекъл срок
за съхранение, тъй че събирането му се е оказало невъзможно /виж протокола от с.з. на
08.02.22г. в частта на л.129-л.130 и писмо вх.№18711/21.12.21г. на РС- *** на л.118/.
От описаните по-горе производства, приложени към настоящото дело, от данните в
публичния търговски регистър, касаещи дружество „***“ ООД, с ЕИК ***, от писмените
доказателства, приложени към исковата молба /виж същите на л.12-л.52 от делото/, от
5
заключението на СМЕ, прието в с.з. от 08.02.22г. /виж заключението на л.121-л.125 и
отговори на в.л. Д. с с.з./ и гласните доказателства, допуснати на ищеца, събрани в с.з. от
08.02.22г. /л.132лице-л.134лице/, се установи, както следва:
2.1. Във връзка с фактите, касаещи участието на Г.С. като съдружник в „***“ ООД, с
ЕИК ***.
Въз основа на договор от 27.08.08г., сключен в гр.*** между Х.Т. от ***, М.И И.,
***и Г. Г. С., ищец по делото, е учредено дружество с ограничена отговорност „***“, със
седалище и адрес на управление в гр.***, с предмет на дейност огранизиране на ***, след
получаване на разрешение от Държавната комисия по хазарта при МФ, и други дейности,
незабранени от закона, с капитал от 5000лв., разпределен в 50дяла, всеки от по 100лв.,
разпределен между съдружниците, както следва: 17 дяла, на стойност 1700лв. за Х. Т., 17
дяла на стойност 1700лв. за М.И. и 16 дяла на стойност 1600лв. за Г.С., като за ***на
дружеството е избрана П.А. П.. При учредяване на дружеството е внесен 70% от капитала
му, а за останалите 30 % е постановен внос до приключване на финансовата 2008г. /виж
договора на л.12-л.17/.
Дружеството е вписано в търговския регистър на 23.09.2008г. /виж данните в
публичния търтовски регистър/
С решение на ОС на дружеството от 06.10.10г., взето в отсъствие на съдружника
Г.С., с гласовете на другите двама съдружници, от които М.И З. представлявана от П. П. въз
основа на изрично пълномощно, притежаващи 68% от капитала на дружеството, е
извършена промяна в учредителния договор в името на съдружника М.И, като фамилията
става З. и е определен едномесечен срок за довнасяне на дяловите вноски на съдружниците,
ведно със законната лихва от 01.01.09г., който срок за неприсъствалия съдружник тече от
датата на получаване на уведомление за решението /виж протокола на л.18-л.19/.
С решение от 10.01.11г., взето от ОС на дружеството, в отсъствие на Г.С., уведомен с
нотариална покана на 21.12.2010г., с гласовете на съдружниците, притежаващи 68% от
капитала на дружеството, е взето решение за изключване на Г.С. като съдружник в
дружеството, поради невнасяне на дела му в дадения за това срок, като капиталът е намален
със сумата от 1600лв., представляваща дела на изключения съдружник и увеличен със
същата сума, като дяловете му са разпределени поравно между другите двама съдружници и
е приет нов устав на дружеството /виж л.20/.
С влязло в сила на 11.11.2011г. решение по т.д. №127/2011г. на *** окръжен съд е
оставена без уважение жалбата на „***“ ООД против отказ №***/***г. на длъжностното
лице по регистрацията от АВ към МП в частта, с която е отказано заличаването на
съдружника Г.С., като неоснователна, и е потвърден отказа в тази му част /л.21-л.24/.
На 10.01.12г. е проведено събрание на съдружниците, с участие на Г.С. и Х.Т., както
и в присъствие на ***на дружеството П.А. и преводача Ц.Б., на което са взети решения
залата да се затвори за един месец и да се намери нов мениджър, за да бъде назначен да
работи, както и да се върнат четири машини и маса, които са нерантабилни, при
6
становището на съдружниците от ***, че залата е занемарена, с лоша организация на работа,
лошо отношение към тях от страна на сина на Г.С. И., който се изявява като неин управител,
пие и налита, и натрупани големи задължения към НАП, на което събрание Г.С. е твърдял,
че е финансирал залата с достатъчно средства, дадени на сина му И., които той бил вложил в
алкохол и маси. От съдружника З. е било направено предложение за продажба на дела и
излизане от сдружението, което Г.С. е заявил, че ще обмисли /виж протокола на л.55-
л.56,т.1,ДП/.
Не отговаря на съдържанието на протокола от 10.01.12г. твърдението на ищеца по т.7
от исковата молба и по т.7 от писмената му защита, щото на това събрание било взето
решение за неговото изключване като съдружник в дружеството.
Влязлото в сила на 11.11.2011г. решение по т.д. №127/2011г. на *** окръжен съд е
позитивно за Г.С., поради което и то, и взетите на проведеното на 10.01.12г. решения,
измежду които не е такова за неговото изключване като съдружник в дружеството, а за
временно спиране дейността на игралната зала и реорганизация на същата и на
управлението и, обективно не оправдават причините, които той сочи в т.8 от исковата си
молба и в писмената си защита, щото, за да охрани опази и съхрани вложени парични
средства в имуществото на дружеството и за да предотврати увеличаването на финансовите
му задължения, на 23.01.12г. изнесъл от игрална зала, находяща се в наето от дружеството
помещение, 39 броя игрални автомати и други вещи, част от които наети, а други- собствени
на дружеството, в което бил съдружник, част от които оставил на съхранение в два свои
гаража, а друга част върнал на собствениците им, както потвърждава и в т.3, т.8 и т.9 от
писмената си защита, а сочат, че в момента, в който чуждестранните съдружници са
поискали в управлението на залата да се внесе един по-строг контрол и евентуално то да се
повери на друг мениджър, вместо да напусне дружеството по установения за това ред и да
уреди имуществените си отношения с дружеството, съобразно дела му в капитала /чл.123,
чл.125,ал.2 и ал.3 и чл.133,ал.1 от ТЗ/, без да са му възложени функции на управител на
дружеството или конкретни права в тази насока, е предприел произволни действия, за да
запази и/или упражни свои действителни или предполагаеми права във връзка с участието
си в посоченото дружество с ограничена отговорност, не по установения за това от закона
ред.
Сочените от самия ищец във връзка с предприетите на 23.01.12г. действия по
изнасяне на имущество от игралната зала, стопанисвана от дружество „***“ ООД, в което е
съдружник, извън обяснението му за мотивацията, която го е водела при предприемането
им, съставляват неблагоприятно за него изявление, което е изцяло в подкрепа на
твърденията на ответника, на които са основани исканията му по чл.5 от ЗОДОВ, щото
ищецът е предприел самоволно действия с активи на дружеството, без знанието и
съгласието на останалите съдружници, като се има предвид, че той никога не е бил
управител на дружеството, а датата на първоначалната му регистрация и до момента като
управител е вписана посочената вече П.А.П.
Както личи от данните в публичния търговски регистър, единствената промяна по
7
отношение на съдружниците във вписаното на 23.09.08г. дружество „***“ ООД е вписаната
на 28.11.11г. промяна във фамилното име на съдружника М.И. в З., като от датата на
вписването на дружеството и до датата на настоящото решение Г.С. е вписан в търговския
регистър като един от неговите трима съдружници /виж данните в публичния търговски
регистър/- т.е, въпреки твърдените от ищеца влошени отношения със съдружниците му и
твърдените техни тенденциозни действия спрямо него, целещи отстраняването му от
дружеството, извън вече установено в това производство решение от 10.01.11г. за неговото
изключване, което не е вписано, други такива действия не се установиха като предприети, а
се установи, че от датата на създаването му през 2008г. и до датата на това решение,
съдружието съществува тъй, както е било учредено, въпреки създалите се проблемни
отношения между съдружниците във връзка с имуществото му, реална представа за които
ще даде следващия пункт от това решение, касаещ образуваното и водено срещу ищеца
наказателно производство, защото образуването му е било провокирано именно от
предприетите от него на 23.01.12г. самоволни действия, а движението му -от множеството
жалби, подадени от „***“ ООД, като пострадало от тези действия лице, срещу
постановяваните от ответната прокуратура актове по образуваното досъдебно производство.
2.2. Във връзка с фактите по образуването, хода и прекратяването на наказателното
производство, проведено от ответника срещу ищеца.
На 24.01.12г., в ОП-***, от П. П., в качеството и на ***на „***“ ООД, е депозирана
жалба вх.№105/12, щото на 23.01.12г. била уведомена по телефон, а после се уверила и
лично, след отиване на място, че двамата синове на Г.С., подпомагани от други лица,
изнасяли имущество на дружеството от игралната зала на адрес : гр.***, ***, но въпреки
обаждането и до полицията, не получила съдействие от явилите се на място нейни органи,
тъй че да се предотврати ограбването на залата, извършено от съдружника С. еднолично, без
знанието на останалите съдружници и на нея, като ***на дружеството, като присвоеното от
него имущество е на стойност от около 150000лв., и с действията си причинява увреждането
на това имущество, поради което моли срещу Г.С. да се започне досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер, както и да се окаже съдействие за осигуряване на
достъп до игралната зала, до която, използвайки факта, че другите двама съдружници не
живеят в ***, Г.С. не и давал, нито и предоставял необходимите документи и отчет /виж т.1
от ДП №1084/12г., л.79-л.80/.
С постановление на прокурор от ОП-*** от 25.01.12г., жалбата е изпратена по
компетентност на РП- *** /л.78,т.1,ДП/
С писмо от 30.01.12г. на прокурор при РП- ***, на ОД на МВР- *** са изпратени
материалите по образуваната при тази прокуратура пр.пр. №301/12г., за провеждане в 10-
дневен срок на предварителна проверка с оглед престъпления по чл.323,ал.1 от НК или
друго престъпление по НК, тъй като към тази дата не са събрани достатъчно данни за
образуване на досъдебно производство, като в случай на събиране на такива за извършено
престъпление, да се уведоми жалбоподателя за резултата от проверката и да се върне
преписката в РП- *** /виж писмото на л.35, том 1 от ДП/, постъпили в ОД на МВР- *** на
8
31.01.12г., като извършването на проверката е възложено на К.К. /виж л.40 от том 1 на ДП/.
На 09.04.12г., от К. К. е изготвена докладна записка по ЗМ-1084/12г., с предложение
преписката и събраните при проверката материали да се върнат на РП- *** с мнение за
образуване на досъдебно производство срещу Г.С. за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 от НК, доколкото, при снети от лицата П.А. П., Г. Г. С., М. З. и Х.Т. обяснения,
се потвърдило, че Г.С. няма представителни или управленчески функции по отношение на
дружеството, както и като е сам е заявил, че изнесъл имущество, което било
преимуществено негово и на трети лица, включително такова, наето от фирмата, като
съхранявал същото в негов гараж, с изключение на неизвестен брой и вид игрални автомати,
които бил върнал на неизвестна и за него пловдивска фирма, която била според него техен
собственик, като предприел описаните действия, тъй като А. управлявала лошо фирмата, но
за това не бил информирал останалите двама собственици /виж същата на л.38-л.39 от том
1 на ДП/.
Описаното в докладната записка кореспондира в общи линии на данните от
събраните при проверката обяснения, като от дадените от Г.С. на 07.03.12г. е видно, че не
отрича извършените действия, описани в жалбата на П. П., но отрича да е присвоил
имуществото, а твърди, да го е прибрал на отговорно пазене в два гаража, без за това да има
взето решение от ОС на дружеството, като съображенията му за това били поровокирани от
следните действия на управителката на фирмата: неплатен наем за два месеца за залата,
еднолично нейно решение да уволни целия персонал, при неизплатени заплати и осигуровки
за 2 месеца, спрян ток, поради неплащането му, неизплатен разход за вода, неизплатени
печалби от над 150000лв., за които са издадени чекове, притежателите на които по нейно
указание го били притеснявали като съсобственик да им ги изплати, включително и
заплатите. По отношение на 5-6 броя игрални автомати е посочил, че си били взети от
фирмата наемодател още преди това, тъй като не и бил плащан наем и че ги дал без
документ /виж обясненията на л.57, том 1 от ДП/.
Описаната докладна записка е постъпила ведно с материалите по преписката в РП-
*** на 12.04.12г. /виж л.37, т. 1 от ДП/, като с постановление от 17.05.12г., прокурор от РП-
*** е отказал да образува досъдебно производство, тъй като установените факти не
разкриват фактически състав на престъпление от общ характер, а претенциите, които лицата,
ангажирани със случая, имат помежду си, следва да се уредят по реда на ГПК или на ТЗ
/виж л.27-л.28 от т.1 на ДП/.
Това постановление е било обжалвано от П. П. на 28.05.12г. по съображения, че
изводът на прокурора за липса на данни за извършено престъпление е неправилен, тъй като
почива единствено на обясненията на Г.С., поради което моли отмяната му и образуване на
ДП по случая /виж л.17-л.19, т.1, ДП/.
С постановление на прокурор от ОП-*** от 31.05.12г., жалбата на П. П. е уважена,
постановлението на РП- *** от 17.05.12г. е отменено и преписката е върната на РП- *** за
решаване по същество, при съобразяване на обстоятелствената част на постановлението, в
която освен всичко друго се сочи и това, че в преписката се съдържат данни за евентуално
9
извършване на престъпление по чл.206 от НК по отношение на предадени с приемно-
предавателен протокол игрални маси и апарати /виж л.15-л.16, т.1, ДП/, където е постъпила
на 01.06.12г. /л.14,т.1,ДП/.
На 04.07.12г., с постановление на прокурор при РП- ***, въз основа на материалите
по пр.пр. №301/12г., срещу неизвестен извършител, за противозаконно присвояване на
23.01.12г. в гр.*** на чужди движими вещи-игрални автомати, маси и други, които владеел,
собственост на „***“ООД, престъпление по чл.206,ал.1 от НК, е образувано ДП-Дознание
№2933/2012г. по описа на РП- *** /виж л.1-л.2, т.1,ДП/, като разследването е възложено на
съответните органи от ОД на МВР- ***, а те, както личи от предложенията на л.12 и л.13,т.1
от ДП, както и от изисканите и приложени по делото материали по пр.пр. №301/12г. на РПІ
***, са го продължили като такова по ДП №1084/12г. по описа на ОДМВР-***, макар
формално постановление за образуване на ДП под №1084/12г. по описа на ОД на МВР- ***
да липсва и като под №ЗМ-1084/12г. пред този орган да е била образувана предварителната
проверка, съгласно писмото от 30.01.12г. на РП- ***, следващо подадената от П. П. жалба от
24.01.12г.
С постановление на прокурор от РП- *** от 21.02.13г., към материалите по ДП
№2933/12г. по описа на РП- *** са присъединени и матариалите по образуваната по жалба
от 29.11.12г. на С. С. – *** на *** пр.пр. №4177/12г. за оказване на съдействие за
възстановяване на владението върху рекламна хладилна витрина ***, отдадена по договор за
реклама от 19.02.10г. на „***“ ООД, тъй като управителката П. П. отказвала връщането и,
като сочела, че в казиното на ***, където витрината била разположена, е извършено влизане
с взлом и съоръжението е откраднато, по която жалба, с писмо от 12.12.12г. на прокурор от
РП-*** е възложено извършване на проверка и същата е под №9283 по описа на І-во РПУ-
*** /виж жалба на л.45,т.1,ДП; постановление на л.41,т.1,ДП; писмо на л.44, т.1,ДП/.
В периода от 04.07.12г.- до 10.12.15г., на която последна дата ищецът твърди да е бил
привлечен като обвиняем по ДП №1084/12г., Г.С. е бил разпитван в качеството му на
свидетел и са били извършвани очни ставки между него и други лица, пак в това му
качество, при които е заявявал, че :
Не е уведомил предварително П. П. за това, че ще изнася вещи от игралната
зала; че въпросът дали е бил упълномощен за това, бил нелогичен, тъй като вече казал, че
изнесъл вещите воден единствено от съображения да спаси дружеството от по-големи
финансови задължения, доколкото имал информация за задължения на дружеството към
НАП за над 240000лв. и за неизплатени печалби от над 250000лв.; че на ОС на 10.01.12г.
съдружникът Т. искал да изкупи дела му, но не се споразумели за цената и до сделка не се
стигнало, както и че към тази дата вече имал информация, щото останалите съдружници
искат да го изключват; описал е подробно изнесените вещи, сочейки, че изнасянето им е
станало в присъствието на П. П. и на полицията, както и че на П. П. било известно
местонахождението, на което ги е закарал- в дома му и в гаража; сочил е, че част от тези
вещи са собственост на физическо лице, което не е конкретизирано; на 23.08.12г., когато се
върнал от почивка на 19.08.12г., установил, че 12броя игрални автомати ги нямало в гаража
10
му, както го нямало и катинарът, като за кражбата им подал сигнал в І-во РПУ-*** на
24.08.12г. /протокол за разпит от 27.08.12г. на л.11-л.13, т.2, ДП/.
Данните за подаден от Г.С. сигнал за кражба са потвърдени, като по искане от
12.03.14г. на разследващия орган по ДП №1084/12г. за проверка има ли образувано
досъдебно производство по такъв сигнал е постъпила информацията, че по сигнал на Г.С. е
било образувано ДП №2581/12г. по описа на ОДМВР- ***, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.195,ал.1 от НК, за това, че в периода 30.07.12г.-24.08.12г.
е отнел 12броя игрални автомати от гараж на ***, което е спряно с постановление от
30.11.12г. и към датата на запитването е в Първо РПУ при ОДМВР-*** /виж искането на
л.67 и отговора на л.68, т.5,ДП/;
Между него и П. П. не е имало уговорки да се изнасят игрални съоръжения и
вещи от игрална зала „***“ на *** в ***; не е даден отговор на въпроса вземано ли е
решение на ОС на 10.01.12г. за изнасяне на имущество от залата и е потвърдил, че е взето
решение само за затварянето и за известно време, през което да се търси нов мениджър, че
изнасянето на вещите направил като добър стопанин, да ги съхрани и да спаси дружеството
от финансов колапс; че всичко било съхранено, нито го е продал, нито го е унищожил и има
намерение да го върне на дружеството, но като си изяснят личните финансови отношения
помежду им, защото имало неразпределена печалба, плюс дяловия му капитал в
дружеството /очна ставка с П.А. П. от 22.02.13г.-л.40-л.43,т.2,ДП/.
Заявил е, че поддържа казаното вече при предишните разпити, че голяма част
от вещите, които се използвали в залата, били взети под наем, че след като ги взел от залата
с цел опазване на имуществото на дружеството, една част от вещите били върнати на
наемодателите /***-***/, а 12бр. игрални автомата били откраднати от гаража му, за който
не можел да се сети точно на какъв адрес е; не може да каже към момента точно каква част
от вещите се съхранява от него, но имало такива в гараж с посочен адрес, тъй че трябвало да
се съпостави жалбата на П. П. с опис на вещите, които твърди той да е отнел, и оценката на
вещото лице по т.д. №414/12г., която доказвала какви ДМА са закупени със средства на
дружеството, че основните му мотиви за прибиране и съхранение на вещите били трупането
на задължения от дружеството и това, че се опитали да го изключат, като спорът му в тази
връзка със съдружниците е за подялба на печалбата и на имуществото на дружеството,
поради което не е извършил никакво престъпление, но П. П. имала за цел да го вкара в
затвора и затова не можели да си решат проблемите, че в П.А. е печалбата на дружеството, а
в него е част от имуществото на дружеството, тъй че ако тя твърди, че той е присвоил
имущество на дружеството, то същото важи и за нея по отношение на печалбата, от която
той не е получавал нищо /протокол за разпит от 22.04.14г.-л.52-л.52,т.5,ДП/.
В тази връзка по ДП са изискани копия от материалите по т.д. №414/12г. на ОС-***,
от които е видно, че същото е било образувано по искова молба на Г.С. срещу „***“ ООД от
04.12.12г., с искане за прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в
ликвидация, тъй като е налице непреодолима пречка за осъществяване предмета на дейност
на дружеството, осъществяване на контакт с останалите съдружници и вземането на каквито
11
и да е решения от ОС на дружеството, свързани с управлението на дейността му, който иск е
бил оспорен от ответника като неоснователен с подадения отговор, по съображенията, че с
действията си по отнемане на 23.01.12г. имущество на дружеството и незаконосъобразно
разпореждане с него, съдружникът Г.С. е направил невъзможна дейността му, но останалите
съдружници не желаят прекратяване на дружеството. Производството по делото е било
спряно с определение в с.з. от 17.09.13г. до установяване на престъпни обстоятелства по ДП
№2933/12г. по описа на РП- ***, като това определение е било отменено, и с Решение
№25/21.02.14г. предявеният от Г.С. иск е бил отхвърлен от първата инстанция /виж л.69-
л.157,т.5,ДП/
В хода на разследването по ДП №2933/12г. по описа на РП-*** /ДП №1084/12г. по
описа на ОД на МВР- ***/, освен многократните продължавания на срока за разследване,
производството е било спряно с постановление от 05.06.13г., тъй като ключови за
разследването свидетели били в чужбина /виж л.2, т.5, ДП/ и възобновено с постановление
от 08.08.13г. /л.1,т.5,ДП/ и свидетелите са разпитани непосредствено след възобновяването
/виж протоколи от 08.08.13г., 12.08.13г. и 13.08.13г.- на л.9, л.12 и л.14-л.15, т.5,ДП/;
На 08.10.13г. *** е приключил разследването по ДП №1084/12г. по описа на ОД на
МВР- ***, ДП №2933/12г. по описа на РП *** с мнение за прекратяване на производството,
тъй като установени по него факти сочат на неуредени граждански отношения между
страните /л.28-л.29, т.5, ДП/.
Производството е било прекратено с постановление от 08.11.13г., което при
обжалването му от „***“ ООД е било отменено с окончателно определение по вчнд
№63/14г. на ОС-***, с което е потвърдено определението на РС-*** по чнд №2882/13г. за
постановената отмяна и връщане на делото на прокуратурата, тъй като изводите на
прокурора, за това, че липсват категорични обективни доказателства, щото Г.С. е изнесъл и
пренесъл в гаража си чуждо имущество, с намерение да го присвои /чл.206,ал.1 от НК/,
както и че липсват доказателства за извършено от Г.С. престъпление по чл.323,ал.1 от НК,
доколкото безспорно извършените самоуправни действия не били срещнали предхождащо
ги оспорване от страна на дружеството, са намерени за неправилни и незаконосъобразни
/виж постановлението за прекратяване на л.136-л.137 и определенията на двете инстанции
на л.34-л.38, т.5,ДП, както и запазените материали по чнд №2882/13г., изпратени от РС- ***
с писмо вх.№18711/21.12.21г./.
В тази връзка прокуратурата е върнала преписката на разследващия орган за
провеждане на допълнително разследване, при което да се установи местонахождението на
всички вещи, изнесени от обекта на 23.01.12г., да се извърши оглед на съответното
помещение, да се разпореди на управителя на „***“ ООД да съхранява вещите на
дружеството и да се изиска справка от Държавна комисия по хазарта относно временно
спиране/прекратяване на дейността на обекта /л.33,т.5,ДП/.
Във връзка с указаните от прокурора действия са били извършени действия по
разследването, включитело такива, с които на 02.09.14г. П. П. е била уведомена за
конкретните вещи, намерени в гараж на Г.С. и оставени за отговорно пазене при него,
12
описани в 11 пункта по разписка от същата дата, но е отказала да ги приеме преди да се
извърши експертиза за техническото им състояние /виж протокол за разпит на л.54 и
разписка на л.55 от посочената дата в т.5,ДП/, като преди дата, същите вещи са описани в
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.05.14г. /л.57-л.58,т.5,ДП/ и оставени за
отговорно пазене на Г.С. с протокол за отговорно пазене от тази дата /л.61,т.5,ДП/.
На 03.09.14г. разследващия орган е излезнал отново с мнение, че производството по
ДП №1084/12г. по описа на ОДМВР-***, ДП №2933/12г. по описа на РП- ***, водено срещу
неизвестен извършител, следва да се прекрати, тъй като и при извършените допълнително
действия по разследването не са събрани доказателства за извършено престпълнение от общ
характер /л.176,т.5,ДП/.
С Постановление от 29.10.14г. досъдебното производство е отново прекратено,
отново по съображенията, че макар да е установено, че на 23.01.12г. Г.С. е изнесъл от
игралната зала вещи без знанието и съгласието на останалите съдружници в търговското
дружество, не е установено да е сторил това с намеренеието да ги свои и да е осъществил с
тях физическо или юридическо разпореждане, тъй че няма данни за извършено
престъпление по чл.206,ал.1 от НК, защото липсва умисъл за присвояване, както и че не е
установено да са налични данни и за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК, защото,
макар с действията си Г.С. да е внесъл промяна в едно съществуващо фактическо
положение, не е имал намерение да осъществи едно свое оспорвано право по ред, различен
от установения от закона, тъй че отношенията мужду него и дружеството следва да се решат
по съответния за това ред. По гражданско-правен ред следва да се решат и отношенията по
присъединеното производство във връзка с хладилната витрина на „***“ АД /л.1-л.2,т.6,ДП/.
Това постановление също е било обжалвано от „***“ ООД пред съда и с влязло в
сила на 14.01.15г. определение на съда, след пренасянето му на две инстанции, е отменено,
тъй като събраните материали налагали извода за наличие на данни за извършване както на
престъпление по чл.206,ал.1 от НК, така и на престъпление по чл.323,ал.1 от НК, а делото
върнато на прокуратурата, за да прецени отново доколко Г.С. е извършил престъпления по
всеки от двата визирани състава на престъпления, а от нея- на органите по разследването, за
неговото продължаване и установяване местонахождението на всяка една от вещите,
изнесени от обекта на 23.01.12г., както и на всяка една от вещите, собственост на
дружеството, съгласно приложените по делото счетоводни описи, включително за витрината
на „***“ АД /виж л.3-л.7, т.6, ДП/.
С Постановление от 10.12.15г., въз основа на достатъчно събрани доказателства за
виновността на лицето Г.С., разследващият орган по ДП №1084/12г. по описа на ОД МВР-
*** го е привлякъл като обвиняем в извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК,
затова, че на 23.01.12г., в гр.***, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил
едно оспорвано от П. П., в качеството и на ***на „***“ ООД свое предполагаемо право- в
нарушение на чл.74,ал.1 от ТЗ, съгласно който всеки съдружник може да предяви иск пред
окръжния съд по седалище на дружеството за отмяна на решение на ОС, когато то
противоречи на закона, учредителния договор или устава, и на чл.124 от ТЗ, че съдружникът
13
е длъжен да изпълнява решенията на общото събрание, не изпълнил решенията на ОС от
10.01.12г. за затваряне на залата в срок от 1 месец и за намиране на нов мениджър, като
изнесъл от *** на *** в гр.*** конкретните движими вещи, описани в постановлението, и
като не са налице основания за прекратяване на наказателното производство /л.28-
л.29,т.6,ДП/.
Към датата на повдигане на обвинение от ответника в извършване на престъпление
по чл.323,ал.1 от НК, Г.С. е бил неосъждан /виж справка на л.33,т.6,ДП/.
На 10.12.15г. Г.С. е бил разпитан и в качеството му на обвиняем в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обивение на същата дата, като е посочил, че
разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен, защото деянието е извършил по
принуда- ***на дружеството П. П. го била лишила от всяка информация за състоянието и
***на дружеството, опитали да го изключат неправомерно от дружеството, а за
изпълнението на визираните в обвинението решения на ОС от 10.01.12г. отговорност носела
пак П. П., като ***на дружеството, а не той /виж протокола на л.30-л.31,т.6,ДП/.
На 14.12.15г. на Г.С. е предявено разследването, по което е нямал искания,
възражения и бележки /л.48,т.6,ДП/, а на 15.12.15г. разследващият е приключил
разследването с мнение за предаване на обвиняемия на съд за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 от НК /л.49-л.50,т.6,ДП/.
По внесен на 27.01.16г. в РС-*** обвинителен акт на РП- *** срещу Г.С. за
престъпление по чл.323,ал.1 от НК, съответно на повдигнатото на 10.12.15г. обвинение, е
образувано нохд №209/16г. на РС- ***, по което: /виж в кориците на приложеното нохд
№209/16г./
С Разпореждане от 29.01.16г. обвиняемият е бил предаден на съд /л.15/
Извършени са действия в с.з. от 10.03.16г., 15.03.16г, 08.04.16г., в които
подсъдимият е присъствал лично, и с Присъда №48/08.04.16г. Г.С. е признат за виновен в
извършване на престъплението по внесения в съда обвинителен акт, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за
срок от четири години, на основание чл.66,ал.1 от НК, както и наказания глоба в размер на
500лв. /л.102-л.105/.
По жалба на Г.С. срещу постановената по нохд №209/16г. присъда е било образувано
внохд №318/16г. на ОС-***, по което: /виж в кориците на приложеното внохд №318/16г. на
ОС-***/
След като две от насрочените съдебни заседания /на 23.06.16г. и на 30.06.16г./
не са проведени, доколкото Г.С. първо е уведомил съда, че оттегля пълномощията си от
адвоката, който го е представлявал до момента, а не е могъл да наеме друг, нито може сам да
се яви, съответно, че призовкарите правели незаконни опити да извършват спрямо него
връчване на призовки, въпреки че той не бил в града и не можел да ги получи, както и
защото още не е наел адвокат, а в съдебното заседание на 07.07.16г. не е даден ход, поради
нередовното призоваване на Г.С., тъй като не е намерен на адреса на *** в гр.***, а по
14
данни на съсед живеел на село, като в двете предходни молби до съда С. не е сочел адреса
си, а само телефон, на който, както личи от обяснението на деловодителя на състава не
отговаря, независимо от многократните позвънявания, а на 11.07.16г. е подал молба, в която
сам сочи за свой адрес този в гр.***, на ***.
Съдебно заседание е проведено на 15.09.16г., в което С. се е явил лично и
адв.Л., с приложено по делото пълномощно за Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“
и адв.Л. лично, в което подсъдимият е искал да бъде оправдан.
С решение №121/19.09.16г. постановената по нохд №209/16г. присъда е била
изцяло отменена по съображения, че районният съд изцяло е преписал обвинителния акт-
както в частта на фактическата обстановка, така и на изводите, тъй че на практика няма
мотиви, които да бъдат подложени от горната инстанция на ревизия, а това съставлява
съществено процесуално нарушение при постановяването му, а делото е било върнато на
РС- *** за разглеждането му от друг състав.
Върнатото за ново разглеждане дело е образувано като нохд №1869/16г. и с
Разпореждане от 04.10.16г. е прекратено и върнато на РП- *** за изпълнение на дадени от
съда указания, тъй като съдът е констатирал съществени нарушения на процесуални
правила при извършване на разследването и при изготвяне на обвинителния акт, тъй като
липсвали наведени твърдения кое е претендираното от подсъдимия право и кое е правото,
оспорено от него, както и че няма как оспорваното му според обвинителния акт право да
произтича от цитираните в обвинетлния кат норми на чл.74,ал.1 и чл.125 от ТЗ, с оглед
естеството им, както и за неизясненост на други конкретни факти, които пряко касаят
ссътавомерността на деянието и участието на обвиняемия в него /виж в кориците на нохд
№1869/16г./.
След връщането на преписката в РП-***, с постановление от 29.11.16г. прокурорът е
върнал материалите на разследващия за допълнителни действия според указаното /виж
л.53,т.6,ДП/.
В тази връзка на 07.12.16г. е извършен разпит на П. П. за точно възпроизвеждане на
разговора, който е водила с Г.С. вечерта на 23.01.12г., като тя е заявила, че думите му били,
че си взима машините, а когато му казала, че няма право да прави това, защото са платени от
другите двама съдружници, той и казал, че като са глупави, са ги платили /л.56,т.6,ДП/.
С постановление от 02.02.17г. досъдебното производство е било отново прекратено
от прокурора на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради извода, че
липсва извършено престъпление от общ характер, но това постановление е било също
отменено след подадена срещу него жалба от „***“ ООД с влязло в сила на 11.05.17г.
определение на съда, преминавайки на разглеждане от две инстанции, също както и
предишните взети от прокуратурата постановления в тази насока, а делото е върнато на
прокуратурата за продължаване на разследването, съобразно указанията, дадени от съда,
който е счел, че за да бъде производството прекратено на това основание не е достатъчно
описаното деяние да не е съставомерно, а следва изобщо да не е осъществен престъпен
15
състав, в която насока изводите на обвинението са неправилни от правна страна, тъй като от
фактите по делото е видно, че обвиняемият е упражнил не по установения от закон аред
правото си на девидент и на на ликвидационен дял, за да обезпечи реализирането на тези
свои права, които, макар и да има по закон, не може да осъществява чрез самоволно
изнасяне на вещи на дружеството. Освен това, не бил изследвано дали не е осъществен
състав на друго престъпление- кражба, след като от залата са отнети вещи, които не са били
предоставени на обвиняемия на каквото и да е основание, а според показанията на св.П., той
е заявил, че ги взема, защото са негови- т.е обективирал е присвоително намерение, като се
вземат предвид и указанията на съдебната практика, че отнемането на лични вещи на
пострадалия, без негово съгласие, заради непогасено парично задължение към дееца
съставлява кражба, а не самоуправство /виж двете определения на л.3-л.7,т.7,ДП и
приложените чнд №521/17г. и вчнд №/233/17г./.
При връщане на преписката в Прокуратурата е последвал самоотвод на ***Я. И., тъй
като в хода на производството е постановила четири акта, с които е отказала да се образува
досъдебно производство или е прекратила образуваното, вземайки всеки път становище
относно деянието и наказателната отговорност, поради което се счита предубедена относно
случая, който самоотвод е уважен и прокурорската преписка е взъложена на друг
наблюдаващ прокурор /виж л.8 и л.9,т.7,ДП/.
По изискана на 09.08.17г. справка относно движението на досъдебното производство,
образувано по подадения от Г.С. сигнал за кражба на вещи от гаража му, е постъпил
отговор, че след спиране на производството с постановление от 30.11.12г., същото не е
възобновявано и не са извършвани следствени действия по него /виж л.25 и л.27,т.7,ДП/.
На 29.01.18г. разследването е било отново предявено на Г.С. и на същата дата е
приключено с мнение за прекратяване на наказателното производство, тъй кат о не са
събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер /виж л.62-л.64,т.7,ДП/.
С постановление от 30.03.18г. на прокурор при РП- *** досъдебното производство е
било за пореден път прекратено, както в него е посочено- изцяло, досежно предявеното на
Г.С. обвинение по чл.323,ал.1 от НК, като в мотивите на постановлението се сочи, че
установените факти относно деянието му от 23.01.12г. не покриват нито елементите на
състава на чл.323,ал.1 от НК, нито тези на състава на чл.206,ал.1 от НК, нито на
престъплението кражба по чл.194,ал.1 от НК, както и защото в хода на производството не са
събрани доказателства, сочещи на извършено престъпление по друг текст, а събраните сочат
на отношения, които следва да се уредят по реда на ГПК или ТЗ /л.1-л.6, т.8,ДП/.
Това постановление е било също обжалвано от „***“ ООД и отменено с влязло в сила
на 17.08.18г. определение на съда, при производството протекло на две инстанции, с мотиви
за отмяната, че вместо да изпълни указанията на съда, РП-*** отново била прекратила
производството с аргументи, преповтарящи общите и докринални разсъждения, развити и в
предходни постановления, което процесуално нейно поведение, ако се приемело за законово
оправдано, това би означавало, че законосъобразността му може да се преразглежда
многократно до постигане на поределен резултат, което поставя под съмнение силата на
16
съдебния акт и напълно не съответства на духа и смисъла на закона /виж л. 7-л.27, т.8, ДП и
приложените чнд №1002/18г. и вчнд №460/18г./.
Горното е довело и до самоотвода на ***Р. Д., който, за разлика от самоотвода на
***Я. И. не е бил приет /л.28-л.39,т.8,ДП/, след което, с постановление от 19.02.19г. същата
е изпратила досъдебното производство на разследващия орган за извършване на
допълнителни действия по разследването, съобразно указанията в постановлението и
конкретно- да се установят серийните номера на машините, които са били откраднати от
гаража на С. и да се установи дали след датата на инкриминираното деяния Г.С. и сина му
И. С. са продължили да се занимават с организиране на *** /л.40,т.8,ДП/.
В тази връзка:
Разпитан на 02.04.19г., Г.С. е посочил, че за кражбата в гаража му е подал сигнал,
както и че тъй като е минало доста време, не може да посочи точния брой на откраднатите
оттам игрални автомати, нито марка, модел или серийни номера, а също, че по негово
мнение на могат да бъдат използвани, тъй като за целта трябва да има лиценз от ДКХ
/л.84,т.8,ДП/.
По отношение на игрални автомати, конкретно описани с идентификационни белези,
е изпратено искане до ДКХ за предоставяне на данни подавани ли са заявления след
23.01.12г. за организиране на *** с тях и след като такъв е получен за част от описаните
автомати /виж л.85-л.90,т.9,ДП/ са разпитани множество други свидетели, част по реда на
делегацията, осъществяващи дейност по организиране на ***, относно машините, които
използват и начина, по който са се снабдили с тях, в която връзка от тях са били изискани и
представени и писмени доказателства /л.85-л.150,т.8 и л.2-л.72,т.9,ДП/ и е установено въз
основа на служебни справки, че Г.С. и И. С. не са подавали искания до ДКХ за издаване на
лиценз за организиране на харатни игри, за И. С. и чрез „***“ЕООД /виж л.73-л.84,т.9,ДП/.
На 27.02.20г. разследването е било за пореден път предявено на Г.С. и на същата дата
е приключено с менние за прекратяването му, тъй като при извършените допълнително
следствени действия не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ
характер /л.172-л.174,т.9,ДП/.
С постановление от 29.04.20г. на прокурор от РП-*** ДП е за пореден път прекратено
изцяло досежно повдигнатото на Г.С. обвинение за извършване на престъпление по
чл.323,ал.1 от НК /виж л.331-л.327 в папка 2 от ДП/.
Съгласно постановлението от 29.04.20г., препис от същото е следвало да бъде връчен
само на Г.С. /виж л.327, папка 2,ДП/, а не и на П. П., като ***на „***“ООД и на С. С., както
е било с предишните постановления.
В кориците на ДП са налични две известия за доставяне на пратки, изпратени от РП-
*** след датата на постановлението от 29.04.20г. до Г.С. - от 05.05.20г. и от 07.05.20г.,
получени от него лично съответно на 12.05.20г. и на 08.06.20г. /виж л.333 и л.332,папка
2,ДП/, и доколкото и на двете е посочено при клеймото на датата на изпращане „пр.“ и
„прекр“, съдът приема, че са имали идентично съдържание, тъй че брои 7-дневния срок за
17
обжалване от датата на получаване на първата, при което, при липса на данни за
обжалването в този срок, изтекъл на 19.05.20г., счита, че постановлението е влязло в сила
като необжалвано от Г.С., считано от 20.05.20г., а не от 08.05.20г., както е посочил
пълномощникът му в с.з. от 08.05.22г. /л.129гръб/, броейки срока за обжалване от датата на
постановяването му, нито в деня на постановяването му-29.04.20г., както сочи с исковата
молба, доколкото постановлението е било обжалваемо, както се сочи в самото него.
В хода на извършена на основание чл.243,ал.10 от НПК служебна проверка от ОП-
*** за постановления на РП-*** за прекратяване на досъдебни производства, конкретно- на
постановлението от 29.04.20г. по ДП №1084/12г. по описа на ОДМВР ***, за което е прието,
че е водено за престъпление по чл.206,ал.1 от НК, с Постановление от 31.03.21г. е закрепен
извода, че досъдебното производство е водено пълно, всестранно и всеобхватно, че приетата
за установена фактическа обстановка съответства на събраните в хода му доказателства,
както и че крайният извод на наблюдаващия прокурор е правилен и в съответствие със
закона, тъй че постановлението е потвърдено като правилно /л.342-л.341, папка 2, ДП/.
Гореописаното е по отношение хода на производството в общи линии в
потвърждение на соченото от ищеца по т.10-т.40 от писмената му защита.
По този начин, проведеното срещу ищеца досъдебно производство по повдигнато му
обвинение за извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК на 10.12.15г. до
прекратяването му с влязло в сила на 20.05.20г. постановление на прокурора, е продължило
4години, 5 месеца и 10дни, а не повече от осем години, както е посочил св.С., и като
постановлението за прекратяване на производството е влязло в сила не с постановяването му
на 29.04.20г., както ищецът твърди с исковата молба, нито от 08.05.20г., като необжалвано в
едноседмичния срок от постановяването му, както сочи в с.з. от 08.02.22г.
2.3.Във връзка с твърдените от ищеца като претърпени във връзка с проведеното
срещу него ДП неимуществени вреди и твърдените от ответника налични съпричиняващи
вредите фактори.
Съгласно т.48-т.51 от исковата молба, ищецът твърди да е претърпял във връзка с
проведеното срещу него ДП следните неимуществени вреди:
Тежък емоционален стрес, дълбока емоционална травма, психически срив,
нервонст, разсеяност, притеснение, напрегнатост, общо безпокойство, безсъние, затваряне в
себе си, видимо отслабване, изключително тежък срив на самочувствието, защото се ползвал
с добра репутация-бил ***на ***, *** „***“ в гр.***, имал самочевствие, бил уважаван от
колегите си, имал амбиции и изграден имидж на добросъвестен, коректен и отговорен
служител, и дори след прекратяване на производството у него не било премахнато
чувството, че има негативна атестация на обществото, тежко засягане на финансовото му
състояние, сериозно засягане на социалната му реализация;
Сериозни здравословни проблеми, вследствие на преживения от ДП стрес и
тревоги/преживени негативни емоции/, изразил исе в:
Развити *** на медикаментозно лечение, високо кръвно налягане и исхемия на
18
сърцето;
Развита вследствие на повишаването на кръвната захар глаукома, наложила
неколкократни интервенции в болница, като към датата на исковата молба почти не вижда;
Влошаване на здравословното му състояние, наложило посещения при
невролози, психиатри и извършване на множество изследвания, с неколократни приеми по
спешност в болница със съмнения за инфаркт, както и забавяне на движенията му,
получаване на паник атаки и лека форма на инсулт.
Със съвкупността от приложените от ищеца към исковата му молба писмени
доказателства /л.26-л.48/, гласните доказателства и заключението на СМЕ, събрани в с.з. от
08.02.22г. /виж: заключението на л.121-л.125; отговорите на в.л. Д. на въпроси на съда на
л.130гръб-л.131гръб; показанията на свидетелите на л.132лице-л.134лице/ и наличните
относими към фактите по този пункт данни в изисканото и приложено към настоящото дело
ДП, се установи, както следва:
-От момента на образуване на досъдебното производство през 2012г. и до
прекратяването му през 2020г., включително и за периода след като ищецът е бил привлечен
като обвиняем на 10.12.15г., Г.С. е имал статус на ***, както личи от снемането му при
извършените негови разпити, независимо дали в качеството на свидетел или на обвиняем
/виж: л.11,т.2,ДП; л.40,т.2,ДП; л.52,т.5,ДП; л.30,т.6,ДП;л.84,т.8,ДП/.
Св.С. е посочил, че баща му винаги имал идеи за бизнес, като такива в периода
2000г.-2013г. били успешно реализирани, а от някои се отказал сам, защото решил да насочи
средствата кат оцяло към фирмата по досъдебното производство, докато след проблемите с
прокуратурата и особено след присъдата от 2016г. вече нищо не го интересувало и най-
често повтаряната му фраза била, че нищо не му трябва и да мислят те, защото него ще го
осъдят.
Св.М. е посочил, че ищецът му споделил, когато бил вече осъден, че за съжаление
няма да може да осъществи интересни планове, които преди това имал за вилата си.
При тези данни, ако на социалната реализация се гледа в един по-широк аспект,
различен от професионалния план, защото по отношение на последния положението на
ищеца не е претърпяло никакво промяна в хода на ДП- бил е и е останал ***, изводът на
съда е, че не може да се говори за сериозно негативно въздействие върху социалната му
реализация, вследствие на проведеното срещу него ДП, доколкото отказът му от
реализиране на плановете във връзка с вилата няма как да стои в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство или поне не се установи такава, а отказът му от
останалите начинания е свързан с влагането на средства, време и усилия в работата на
фирмата, в която е бил и е съдружник, поради което също няма връзка с проведеното срещу
него ДП, освен появилото се във връзка с него нежелание от ангажиране с нови идеи и
начинания, пряко свързано още и с провала и/или проблемите на съдружието, в което е
вложил толкова средства и усилия, и самоволните действия, предприети от него за решаване
на тези проблеми.
19
-В подкрепа на твърдението на ищеца за тежко засягане на финансовото му
състояние, вследствие на проведеното срещу него наказателно производство не се събраха
никакви доказателства, тъй че реалното претърпяване на тази сочена неимуществена вреда
се намери от съда за неустановено в производството.
-С показанията и на тримата разпитани свидетели, се установиха в общи линии
твърденията на ищеца за добрата репутация, с която се е ползвал преди и че вследствие на
воденото досъдебно производство самочуствието му се сринало и се затворил в себе си,
доколкото показанията им в тази насока се допълват и са еднопосочни, като:
Св.С. е заявила, че съпругът и е бил много деен и енергичен човек и че работел много
и управлявал голяма група хора, но особено след като чул присъдата, съпругът и станал
аптичен, не искал да се движи и да се събира с хората, отказвал всякакви срещи с приятели,
отказвал абсолютно всякаква връзка с хората, а те имали много приятели, и повече си лежал
затворен на тъмно, макар от приятелите им, които знаят, всички казвали, че той няма вина за
нищо и хората не са си променили отношението към него, но той се притеснява, че ще го
гледат с лошо око и затова се усамотява, да не се вижда с хората. Св.М. е посочил, че
ищецът е бил дълги години ***на *** на завод *** в гр.***, както и че бил ***на *** на
високо ниво, макар да не му е известно да е бил ***на ***, и тъй като св.М. познавал много
от колегите му в завода, всички гарантирали за добрите ръководни качества и управленски
методи на ищеца, като той бил с много добра репутация, прям и разбиращ от работата си
човек, но след кат обил осъден, за което св.М. разбрал от самия ищец, като не бил чувал от
никъде другаде за тези проблеми, нито е чувал да се носят слухове в тази връзка,
вижданията и чуванията му с ищеца, с когото винаги били поддържали много близки
отношения, намалели, защото ищецът бил изпаднал в една депресия.Св.С. също е посочил,
че баща му имал в целия град реноме на почтен човек, със знания в областта, в която е
работил, като *** в един от най-големите заводи в гр.***, и както вече се каза по-горе по
отношение на социалната му реализация, след проблемите с прокуратурата и особено след
присъдата от 2016г. тотално се дезинтересирал от всичко.
-Макар показания в тази връзка да са дали само двамата свидетели в родство с ищеца,
като съответни на житейската ситуация и доколкото се касае до сфера на проявление, която
обичайно се наблюдава в близкия семеен кръг, съдът ги цени и счита, че с техните
показания са установени и твърденията на ищеца за преживян психически и емоционален
срив и стрес, свързани с безпокойство, нервност, напрегност и безсъние, но като пак с
техните показания и данните от досъдебното производство се установи и твърдението на
ответника, че причините за описаните негативни преживявания на ищеца се коренят не само
в провежданото срещу него наказателно производство, но и в обтегнатите му отношения със
съдружниците му във фирмата, които и сам ищецът сочи като налични от време,
предхождащо повдигнатото му по ДП обвинение в извършване на престъпление.
Така съпругата на ищеца напълно добросърдечно е посочила, че не прави разлика
между съд и прокуратура, но знае, че през 2012г. той получил призовка, понеже участвал в
съдружие към една фирма, че искали да го отстранят от фирмата и го дали на съд, и това в
20
един момент го сринало психически. В началото не можел да спи, започнал нощно време да
става, да пръхти и да се разхожда. Като излезла присъдата, която била за съдружието, че
искали до го отстранят, станало нетърпимо- започнал да не спи, да бълнува, да се кара,
посягал да удря, да разправя, че щял да умре в затвора, че не бил виновен, а пък го осъдили,
да буйства. Проблемите му със съдружниците започнали края на 2011г.-началото на 2012г.
Когато разбрал, че искат да го изключат от фирмата, му било неприятно, защото абсолютно
той движел всичко, и в един момент да искат да го махнат. Бил стреснат от цялата тази
работа, защото цялото му свободно време отивало там във фирмата. Св.С. също е посочил,
че знае само за едно досъдебно производство, водено от прокуратурата срещу баща му-
производството, което се водело срещу баща му от съдружници, които имал в една фирма,
чрез управителя на фирмата, относно имуществото и, за което той имал доста големи
притеснения, защото за пръв път му се случвало да бъде викан и разпитван, да дава
обяснения. Напрежението в него станало повече, когато се стигнало до обвинителен акт.
Още преди присъдата, баща му бил разсеян, постоянно обяснявал как няма довереие в
системата и че ще го осъдят, притеснявал се, че ще го вкарат в затвора.
-Не се събраха гласни доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че
вследствие производството видимо отслабнал, а в представената от него медицинска
документация са налични обективни данни за това, че към 10.07.19г е бил с нормална
охраненост /виж на л.40- Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран
статус/.
- По отношение на здравословното състояние на ищеца, наличието на пряка
причинна връзка между посочените като развити от него вследствие на ДП заболявания,
техни последици/усложнения и на твърденията му за проявления, сочещи на влошаване на
здравето му, се установи, както следва:
Представената от ищеца медицинска документация е само от годините от 2017г.-
2021г., поради което част от нея не дава представа в какво здравословно състояние е бил той
преди проведеното срещу него наказателно производство, тъй че да се направи сравнение
със състоянието му след датата 10.12.15г., на която е бил привлечен като обвиняем, но за
тези години :
Е най-общо в подкрепа на твърденията му, че е бил неколкократно хоспитализиран,
тъй като е постъпвал в болница общо три пъти- веднъж през 2017г. и два пъти през 2019г.,
първият от които по спешност и единият от които в неврологично отделение, но като
приемът от април 2019г. няма никакво отношение към сочените в исковата молба
заболявания, развити вследствие на производството, а касае оперативно лечение за появила
се в левия лакът подутина /виж епикризи на л.35-л.36, л.38 и л.40-л.42 /.
За посещения един-два пъти при психиатър е дала показания св.С. и съдът ги цени,
макар да няма представени писмени документи в тази връзка, защото кореспондират добре
на показанията и на двамата свидетели от близкия родствен кръг относно преживяванията
на ищеца, свързани с притеснения, безпокойство и нервност, но като взема предвид, че с
показанията на св.С. изрично е посочено, щото съпругът и се притеснявал както от
21
проблемите със съдружниците, така и от това, че може да го осъдят, тъй като двете работи
вървяли заедно непрекъснато, и като в това отношение показанията и са изцяло потвърдени
от данните, съдържащи се в приложеното ДП.
Не се установи в производството ищецът да е развил/ да страда от исхемия на
сърцето, като заболяване по международния класификатор на болестите /виж т.6 на
л.123гръб в СМЕ и отговорите на в.л. Д. на въпроси на съда, на л.130гръб/.
С писмените документи, приетото по делотото заключение на СМЕ и дадените от
св.С.а и св.С. показания се установиха безпротиворечиво твърденията на ищеца, че страда от
***- неинсулинозависим, от високо кръвно /артериална хипертония, равностойно на което
по международния класификатор на болестите е заболяването хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, и че има глаукома, но не се установиха твърденията на
ищеца, че същите заболявания са се развили вследствие на проведеното срещу него
наказателно производство, а се установи, че е имал тези страдания още преди да бъде
привличен като обвиняем в досъдебното производство, като:
Св.С. е посочила, че съпругът и започнал да вдига кръвно, когато разбрал, че
съдружниците му искат да го изключат, а проблемите с тях започнали края на 2011г.-
началото на 2012г., като през 2013-г.-2014г. много се влошил. ***ът също го отключил може
би в края на годината, началото на 2013г., а след това започнали проблемите със зрението и
му правили две операции на очите, някъде 2017г.-2018г., тъй че сега с едното око не вижда
изобщо, а с другото 80-85%;
Показанията на св.С. от по-горе кореспондират в общи линии на данните от
анамнезата, закрепени в допълнителния лист към представеното от ищеца ЕР на ТЕЛК,
което е от 2021г., съгласно които захарният *** е установен преди 10години, като е на
поддържаща перорална терапия. От същото време датира и хипертоничната болест, за която
се провежда лечение. Повече от 6 години лекува глаукома, като по повод на същата е
проведена операция на дясно око през 2012г., както и че и двете очи са оперирани за
катаркта, а обективните данни сочат за наличие на макроисхемия в ретината и за ***на
ретинопатия /виж ЕР на л.48 и допълнителния лист към него на л.39/;
Същите данни относно времето на начална изява на трите болести- ***, високо
кръвно, глаукома, посочени от ищеца като развили се вследствие на производството и
стреса от него, са закрепени и в данните от анамнезата на етапната епикриза от края на
2019г., издадена от д-р С. Т., *** на Г.С. /виж същата на л.43/.
Въпреки горното, което отрича твърденията на ищеца, че е развил сочените три
заболявания в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство,
събраните в производството доказателства са в подкрепа на твърденията му, че е търпял в
хода на производството обостряния и/или временни влошавания на здравословното
състояние във връзка с тези налични вече заболявания, тъй като стресът е фактор, който има
въздействие върху тях, в каквато насока доводите на ищеца по т.55 и т.56 от писмената
защита са съответни на отговорите, които вещото лице е дало на въпроси на съда в с.з. от
22
08.02.22г., но не и изцяло коректни, тъй като са извели на преден план и посочили
едиствено стреса, търпян от ищеца по повод на провежданото срещу него наказателно
производство, въпреки категоричните данни, събрани в подкрепа доводите на ответника за
наличие на съпричиняващи фактори за претърпяването на всички неимуществени вреди за
целия ход на производството, стоящи във влошените негови отношения със съдружниците
му и проваляне на бизнеса с фирма „***“, в който, според показанията на св.С. и св.С. той
вложил изключително много от себе си като време, финанси и отдаденост, и както е казала
св.С., като се притеснявал в тази връзка както за едното, така и за другото производство,
които непрекъснато вървели заедно, както и въпреки още множеството други
съпричиняващи фактори, очертани с приетото по делото заключение на в.л. Д. и дадените от
него отговори в с.з. от 08.02.22г., съгласно които стресът не влияе пряко, а индиректно
върху нивата на кръвната захар и на кръвното налягане, но въпреки това, от данните по
делото личи, че ищецът е поддържал в целия период от време, предмет на експретизата,
добър контрол над нивата на кръвната захар, тъй че, ако се съди от тях, няма регистрирани
стойности над 10, 11, 12, при които може да се говори за влошаване на самото състояние от
захарен ***, както и липсват по делото данни, при които може да се направи извод дали има
влошаване и в какв астепен на другите две заболявания, от които ищецат е страдал отпреди
да му бъде повдигнато обвинение от ответника- артериалната хипертония и хипертоничното
сърце. Същият отговор е даден от вещото лице и по отношение на страданието от глаукома
/виж все на л.125гръб и отговори в с.з. от 08.02.22г./
При болничния престой от юли 2019г. в неврологично отделение на ищеца е била
наистина поставена окончателната диагноза за исхемичен мозъчен инсулт /ИМИ/, при
обективирана с компютърна томография на глава корофа атрофия, или, както е посочено в
приетото заключение на СМЕ като новоустановено от 2019г. заболяване-мозъчен инфаркт,
причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии /виж на л.123гръб и
л.124гръб/, съответно на твърденията на ищеца в т.49 от исковата молба, макар там да
говори за съмнение за инфаркт, а не са установен като претърпян такъв, и на довода му в
т.61 от писмената защита, но съгласно приетото заключение на СМЕ, основните рискови
фактори за това заболяване са множество, като в първата група са редица заболявания-
артериална хипертония, генерализирана атеросклероза, ***, сърдечни пороци, сърдечни
аритмии, кръвни заболявания и др, като е видно, че ищецът страда от част от тях и се
установи, че три от тях - артериалната хипертония, сърдечните аритмии и ***ът датират
много преди повдигане на обвинението, както и че стресът е също само един от другите
фактори, извън заболяванията, които са възможни причини за това заболяване, наред с
наднорменото тегло, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и медикаменти и др., тъй че
категорична доказаност, щото това заболяване се е появило при ищеца в пряка причинна
връзка със стреса от проведеното срещу него наказателно производство не може да се
обоснове, противно на застъпеното от ищеца с т.61 и т.62 от писмената му защита.
Колкото до доводите на ищеца по т.58-т.60, свързани с *** ретинопатия, като
състояние на здравето му и заболяване, установено след 2015г., данни за същото наистина се
23
събраха по делото, но ищецът не го е твърдял в хода на прозводството конкретно като
претърпяна от него неимуществена вреда, предмет на търсената от ответника обезвреда, тъй
че така събраните доказателства за него остават неотносими към предмета на спора.
В обобщение може да се заключи, че ищецът е установил отчасти твърденията си за
претърпени неимуществени вреди и за тяхна причинна връзка с проведеното срещу него
производство, противно на онова, което пледира за пълната им установеност, а тезата на
ответника в пледоарията му, щото искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен, защото не е установил претърпяване на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с производството, е несъстоятелна, тъй като макар и отчасти, ищецът
установи и претърпяване на такива вреди и наличие на причинна връзка между тяхното
претърпяване и проведеното среще ДП, а доводите на ответника са черпени избирателно
само от фактите, които наистина останаха неустановени от ищеца. Установено е в
прозиводството и твърдението на ответника за наличие на успоредно действащи
съпричиняващи претърпените от ищеца неимуществени вреди фактори, стоящи извън
наказателното производство- влошените отношения на ищеца със съдружниците му.
2.4.Във връзка с твърдените от ищеца като претърпени във връзка с проведеното
срещу него ДП имуществени вреди.
Ищецът установи между него и Адвокатско дружество Д., А. и съдружници да е бил
сключен договор №3491 от 01.09.16г. за осъществявнае на процесуалното му
представителство и защита по внохд №318/16г. на ОС-***, при дължимо се възнаграждение
от 1800лв., с включен ДДС, платимо по банков път или в брой в касата на дружеството
/л.49-л.50/, но не установи във връзка с този сключен договор да е заплатил договореното с
него адвокатско възнаграждение, доколкото е представил единствено една фактура,
издадена за сумата от 500лв., с включен ДДС, платима по банков път /л.52/, но не и
доказателства за извършено по нея плащане, нито такива за плащане на разликата до общо
уговореното като дължимо по договора възнаграждение от 1800лв.
Затова съдът намери, че ищецът не е установил в производството реалното
претърпяване на твърдяната по т.60 от исковата молба имуществена вреда от 1800лв.-
заплатен адвокатски хонорар по внохд №318/16г. на ОС-***.
3.При тези приети за установени и неустановени в производството факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на предявените пред него искове:
3.1.По отношение наличието на общите и за двата предявени иска предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника към ищеца.
Държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждани от прокуратурата,
при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление / чл.2,ал.1,т.3,
предл.второ от ЗОДОВ/, като искът за обезщетяване на увредения се предявява срещу
органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите
24
/чл.7,ал.1 от ЗОДОВ/.
В тази връзка, доколкото в производството се установи, че на 10.12.15г., по ДП,
образувано от ответника срещу неизвестен извършител, на ищеца е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК, производството по което е
прекратено с влязло в сила на 20.05.20г. постановление на прокурора, тъй като деянието не
съставлява престъпление, тези релевантни за основателността и на двата предявени от
ищеца срещу ответника искове са установени в производството категорично и легитимират
надлежно активно материално правно ищеца да търси обезщетение срещу посочения
ответник, като такъв с надлежна пасивна материално правна легитимация по предявените
искове.
Затова, изходът на спора по всеки от двата предявени от ищеца иска- за обезщетение
за имуществени и за неимуществени вреди, се решава в случая от установеността на
предпоставките по чл.4,ал.1 от ЗОДОВ- реално претърпяване на твърдените имуществени и
неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и проведеното
наказателно производство, поставени с приетия по делото доклад в негова доказателствена
тежест, тъй като основателността на предявените искове изисква доказаност в кумулативно
наличие на всички предвидени от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на
Държавата, като за всеки от тях съдът ще се произнесе по-долу поотделно.
3.2.Искът за присъждане на обезщетение от 1800лв. за претърпени имуществени
вреди следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, доколкото ищецът не установи
една от основните очертани в т.3.1. от това решение предпоставки за уважаването му-
реалното претърпяване на сочените вреди, макар да установи, че задължението за плащане
на сумата от 1800лв., което е поел по договор №3491/01.09.16г., е в пряка причинна връзка с
повдигнатото му от ответника обвинение /за процесуално представителство и защита по
внохд№382/16г. на ОС-***, образувано по подадена от него жалба срещу присъдата, с която
е осъден за извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение от
ответника/.
3.3. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи
до размер от 5000лв., а за разликата до претендираните 100000лв. следва да се отхвърли, тъй
като : е частично неоснователен -ищецът не доказа реално претърпяване на всички сочени
неимуществени вреди и/или наличето на пряка причинна връзка между тяхното
претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство; тъй като възражението
на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост
е основателно; тъй като са налице предпоставки по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ за намаляването му,
поради това, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането си; тъй като се установи
наличие и на други фактори, съпричиняващи търпените от ищеца неимуществени вреди,
стоящи извън проведеното срещу него наказателно производство.
-За това, кои твърдения на ищеца за претърпени неимуществени вреди са намерени
от съда за установени и кои не, както и за кои съдът счете, че е налична пряка причинна
връзка с проведеното срещу него наказателно производство и за кои наличието на такава в
25
определени аспекти се отрече, съдът препраща към р.ІІ,т.2.3 от това решение, където е взел
подробно становище по доказаност или не на тези два релевантни за предявения иск факти
по всяка една от твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Във връзка с частичната недоказаност на иска му за тях, при претендиран размер на
обезщетението изцяло, е ясно, че се следва и отхвърляне за част от претендираното, поради
неоснователност на иска.
-По отношение на справедливия размер, който съдът определя по чл.52 от ЗЗД
според спецификата на всеки един случай, като се търси равновесие между двата основни
принципа на правото – за адекватна на претърпените вреди обезвреда и за недопускане на
неоснователно обогатяване, съдът взе предвид конкретно, че:
Производството срещу ищеца е водено за престъпление по чл.323,ал.1 от НК, което
не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за него по закон е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години;
В хода на производството липсват данни на ищеца да е била налагана каквато и да е
мярка за процесуална принуда по смисъла на чл.58 от НПК;
Производството срещу ищеца е продължило в един не малък срок /4години, 5месеца,
10дни/, но като съдът не може да не съобрази в случая, че тази продължителност е била за
времето от 02.02.17г.-20.05.20г. изцяло обусловена от обстоятелството, че постановленията
на прокурора за прекратяване на прозиводството са били отменяни от съда, а иначе, с всяко
едно от действията, предприети от ответника по този случай- и с отказа да се образува
досъдебно производство от 17.05.12г., и с всяко от постановленията от 08.11.13г., 29.10.14г.,
02.02.17г., 30.03.18г. и 29.04.20г., той неизменно е стоял на позицията, че установените по
разследването факти не сочат деянието на ищеца да съставлява престъпление, включително
и престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, на което основание в крайна
сметка е постановено и прекратяването на производството с акта от 29.04.20г.
Осъдителната присъда, постановена срещу ищеца на 08.04.16г., е била отменена само
след пет месеца- на 19.09.16г., и като това е можело да стане още по-рано, ако не бяха
неговите искания до съда за отлагане на делото и нередовното му призоваване, тъй като не
отговаря на посочение телефон, а няма пълномощник, в трите насрочени преди това от съда
заседания- на 23.06.16г., 30.06.16г. и 07.07.16г.- т.е само за един много кратък срок от време
може да се счита, че постановяваването на такава е обективен фактор, водещ до
претърпяване на притеснения във връзка със самото осъждане, но не и от страх за
излежаване на наказанието в затвор, тъй като осъждането е било условно, както и като е
много кратък периода от внасяне на обвинителния акт в съда в края на януари на 2016г. и
осъждането на ищеца в началото на април 2016г., за който той реално би могъл да търпи
притеснения какъв ще е изходът по повдигнатото му обвинение, дали ще бъде осъден и дали
ще лежи в затвора;
С постановената присъда ищецът е бил осъден „условно“, а и предвид чистото му
съдебно минало, е нямал реално основание за притесненията си, че ще прекара живота си в
26
затвора, за които са съобщили свидетелите от близкия му родствен кръг.
Не се установи проведеното срещу ищеца наказателно производство да е довело до
трайни и сериозни промени в никоя сфера от живота му:
Воденото срещу него производство е станало достояние само на лица от близкия му
приятелски кръг, на които той или семейството му е пожелало да сподели за проблема, след
постановяване на присъдата за осъждането му, тъй че безупречната репутация, с която се е
ползвал в обществото, на практика не е пострадала.
Приятелите му са искали да общуват с ищеца, въпреки наученото за проблемите с
прокуратурата, но той сам е решил да се оттегли от контактите си с тях, тъй че за тяхното
ограничаване, за затварянето му в себе си, от значение е неговото субективно усещане за
атестацията му в обществото, а не проведеното срещу него наказателно производство, което
не е довело до социална изолация и създадени срещу него отрицателни нагласи.
Социалният статус на ищеца е останал непроменен- бил е ***, и не се установи да е
претърпял сериозни негативни промени във финансов план, както твърди.
Имал е за цялото време на производството подкрепата на членовете от семейството
си, които, по думите на св.С., са го успокоявали винаги, че няма вина за нищо и няма защо
да се притеснява.
Провеждането на производството не е довело до изключването му като съдружник в
дружество „***“ ООД, в което е ***и до момента.
Стресът, притесненията, безпокойството и нервността на ищеца не са довели до
болестни промени в психиката му, а са в рамките на обичайно търпените негативни
преживявания по повод на подобно житейско събитие, като за цялото време на
претърпяването им за тях е имало и съпричиняващи фактори, извън воденото разследване-
висящи неуредени отношения със съдружниците в търговско дружество „***“, в което
ищецът е участвал, и спорове, водени с тях, поради влошаване на отношенията.
За заболяванията ***, високо кръвно и глаукома, твърдени като развити вследствие
на производството се установи, че датират от много по-рано и че самата им поява няма
пряка връзка с производството, като не се събраха данни за влошаването им в хода на
производството, тъй че остава да се съобрази при справедливия размер във връзка с тези
вреди единствено факта, а във връзка със стреса, търпян и от наказателното производство, и
от влошените отношения и проблеми със съдружниците му, ищецът е имал едно влошаване
на състоянието, свързано със страданието от хипертоничната болест, довело до спешен
прием в болница, но като е изписан от там след тридневен престой с кръвно налягане 110/70
/л.35-л.36/, и като се доказа, че установеният при пролежаването в болница през юли 2019г.
исхемичен мозъчен инсулт би могъл да е причинен от множество фактори, от които стресът
е само един, но като и това пролежаване в блоница е продължило два-три дни и ищецът е
изписан без оплаквания и с подобрение /л.38/.
Всички описани по-горе конкретни съображения са взети от съда предвид все в
посока за намаляване на размера на обезщетението, което ищецът претендира.
27
-С действията си от 23.01.12г. по изнасяне на имущество от ***, стопанисвана от
фирмата, в която е бил съдружник, за да охрани по този начин правата си да получи
неразпределена печалба, реализирана от дружеството, или ликвидационен дял, в случай, че
бъде изключен от съдружието, предприемането на които е станало основание за образуване
на наказателното производство срещу него, ищецът е допринесъл според съда виновно за
увреждането си, търпяно във връзка с това производство, доколкото е имал на свое
разположение законни средства за защита на тези права, но не се е възползвал от тях, тъй че
е налице и основание по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, както ответникът пледира, за намаляване на
отговорността му в случая, като наличието на хипотезата на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ не може да
се намери от съда, при повдигнатия от ответника на ищеца обвинителен акт, довел до
осъждането му на една инстанция.
Вземайки предвид всичко изложено, съдът счете, че обезщетение в размер от 5000лв.
е достатъчно да обезвреди ищеца, с оглед принципа на справедливост, за неимуществените
вреди, които установи да е претърпял реално, и които са в пряка причинна връзка с
проведеното срещу него наказателно производство, както и че за разликата до
претендираното от него обезщетение за тези вреди от 100000лв. искът му следва да се
отхвърли като неоснователен.
Обезщетението за неимуществени вреди се следва на ищеца ведно със законна лихва
от датата 20.05.20г., на която е влязло в сила постановлението за прекратяване на
наказателното производство, поради което искането на ищеца за присъждането му от една
по-ранна дата-29.04.20г. и за времето от 29.04.20г.-19.05.20г. следва да се остави без
уважение.
В частта за разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в производството по списъка,
представен в с.з. от 08.02.22г., в размер на 3640лв. /л.128/, като:
На основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ, при отхвърляне изцяло на иска му за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, няма право на разноски за производството по този
иск, както и не се следва осъждането му за направени в тази връзка разноски, защото
допуснатата му СМЕ е относима към иска му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, при частично уважаване на иска му за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, има право на разноските за държавна
такса в пълен размер, и на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение- съразмерно с
уважената част от иска му.
Ищецът е установил в производството направата на разноски от общо 3020лв., а не от
3640лв., както сочи в списъка си, и конкретно:
20лв.- внесени за държавна такса – по 10лв. за производството по всеки от двата
28
предявени иска /виж л.62 и л.63/, а не от 40лв., както твърди в списъка на разноските си по
т.2;
3000лв.- заплатено на 26.02.21г. по банков път адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие №7659/18.02.21г. /виж л.55 и л.57-л.58/- т.е при
съвпадение по размер и несъвпадение по начин на плащане, посочени в списъка на
разноските му по т.1, и при така описаното, при очевидна аритметична грешка в сбора на
сумите от 3000лв. и 40лв., като такъв от 3640лв.
С отговора си ответникът е повдигнал възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, поради липса на правна или фактическа сложност на
спора.
Съдът счита, че воденият пред него спор е действително без правна или фактическа
сложност, както и ответникът е посочил, доколкото: макар за общо разглеждане с исковата
молба да са съединени обективно кумулативно два иска, част от предпоставките за тяхната
основателност са общи и провеждането на доказване по тях следва стандартни пътища;
производството е протекло в едно съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати
доказателства.
С оглед горното, възнаграждение в размер от 3000лв. е според съда прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, тъй че остава да се
провери дали заплатеното от ищеца такова е по-високо от предвидения от Наредба №1/04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално определен размер,
защото, само тогава, предвид нормата на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът може да го намали.
Проверката в тази връзка сочи, че :
при иск с цена от 100000лв., съгласно чл.7,ал.2т.5 от Нар.№1/04г., минималното
адвокатско възнаграждение е в размер от 3530лв.;
при иск с цена от 1800лв., съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Нар.№1/04г., минималното
адвокатско възнаграждение е 356лв.
тъй като чл.2,ал.5 от Нар.№1/04г. изисква за процесуално представителство и защита
по граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един поотделно,
тъй че минималното следващо се в случая като платимо от ищеца адвокатско
възнаграждение възлиза на 3886лв., поради което, заплатеното от него такова в размер на
3000лв. не може да бъде намалено, въпреки повдигнатото от ответника възражение за
неговата прекомерност съобразно правната и фактическа сложност на делото.
При заплатено от ищеца възнаграждение за адвокат от 3000лв. общо за двата иска,
единият от които се отхвърля изцяло, като за него ищецът няма право на разноски, съдът
намери, че за целите на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, съобразно съотношението в цените на двата
иска, следва да се изчисли какво е платено за защитата по иска, който е частично уважен, и
така намери, че при съотношение на сумите от 1800лв. и 100000лв. една към друга 0,018
29
/1800:100000/, в рамките на общо заплатената сума от 3000лв., платена за защита по иска с
цена от 1800лв. сумата от 54лв. /3000 х 0.018/, а за иска с цена 100000лв.- остатъкът от
2946лв.
На тази база, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ изчисли, че съобразно уважената
част на иска от 5000лв., от заплатеното от ищеца на адвокат възнаграждение от 2946лв. за
този иск, следва да му се присъдят разноски от 147.30лв., а заедно със заплатената държавна
такса от 10лв. му се следва присъждане на разноски от общо 157.30лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратура на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да
заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Е., по банкова сметка
*** при ***, на която е титуляр, сумата от 5000- пет хиляди лева, ведно със законната лихва
от 20.05.2020г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди,
които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление по чл.323,ал.1 от НК, производството за което, водено под №1084/12г. по
описа на ОД на МВР ***, пр.пр. №2933/12г. на РП-***, е прекратено поради липса на данни
деянието да съставлява престъпление, както и сумата от 157.30- сто петдесет и седем лева и
тридесет стотинки- разноски в производството, като отхвърля иска за разликата до
претендираните 100000лв. и оставя без уважение искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за периода 29.04.20г.-19.05.20г.
Отвърля иска на Г. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Е. за
осъждане на Прокуратура на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да
му заплати сумата от 1800лв.- като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие №3491/01.09.16г., които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника
обвинение в извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК, производството за което,
водено под №1084/12г. по описа на ОД на МВР ***, пр.пр. №2933/12г. на РП-***, е
прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
30