Р
Е Ш Е
Н И Е № 285
гр.Кюстендил, 11.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 116
по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
196, ал.4 вр.
с чл.195, ал.6 от ЗУТ вр. с чл.215 ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
З.М.Д. *** оспорва Заповед № РД-00-119/29.01.2020год.
на кмета на Община Кюстендил. Релевирани са основанията
за незаконосъобразност на административния акт по чл.149, т.3 и т.4 от АПК.
Сочи се, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по чл. 196, ал.2 от ЗУТ като не е изслушал и уведомил всички
собственици на процесния строеж. Противоречието с материалния
закон се обосновава с твърдения за отсъствие
на предпоставките по чл. 195, ал.6 от ЗУТ, тъй като е възможно укрепване и заздравяване на
сградата, която не е застрашена от самосрутване. Претенцията
е за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на деловодни разноски по
приложен списък.
Доводите, оплакванията и
исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката адв. Симеонка М..
Ответната страна - кмета на Община
Кюстендил, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Марина Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата
като счита оспорената заповед за законосъобразна. Прави искане за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица С.Й.В., Л.Й.И.,
Г.С.М., С.С.М., А.А.С., Д.Г.А., Р.Д.А. и Л.Д.С., не изразяват становище по
жалбата.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както
и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Със заповед № РД-00-119/29.01.2020год.,
кметът на Община Кюстендил на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ, нарежда на собствениците да премахнат паянтова пристройка към паянтова
жилищна сграда, находяща
се в УПИ ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б., община
Кюстендил.
Административното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, е проведено във връзка с извършени
проверки за наличие на строежи по чл.195, ал.6 от ЗУТ, наредени от Върховна
административна прокуратура, в изпълнение на които кметът на община Кюстендил е изискал
данни за такива строежи от кметските наместници на населените места в общината.
С писмо изх. № 14/30.10.2019г., кметският наместник наЛ.Б.
уведомява кмета на община Кюстендил, че вЛ.Б. има
сграда, опасна и застрашена от самосрутване, която е
собственост на И.С.Д. Последният е
уведомен за започналото административно производство с писмо изх. №
11-02-143/12.11.2019г. на кмета на
община Кюстендил като от него са изискани документите за собственост за УПИ
ІІ-44, кв.4 по плана наЛ.Б. и удостоверение за
наследници. Следва заявление рег. № 11-02-143/28.11.2019г. на И.С.Д /д/, с което са приложени нотариален акт № 128,том ІІ, дело
№ 454/1962г. за продажба на недвижим имот, видно от който Максим Костадинов Гогев е придобил правото на собственост на парцел ІІ-44 в
кв.3 по плана наЛ.Б., ведно с намиращите се в него къща
и стопански постройки, както и удостоверение за наследници на собственика на
имота. Видно от последното, жалбоподателката З.М.Д., както и заинтересованите страниЛ.Й. В., Л.Й.И.,
Г.С.М., С.С.М., А.А.С., Д.Г.А.,
Р.Д.А. и Л.Д.С., са наследници по закон на собственика на имота.
На основание чл.196, ал.1 от ЗУТ,
със заповед № Рд-00-1328/03.12.2019г., кметът на община Кюстендил назначава
комисия от длъжностни лица от отдел „Контрол по строителството“ към Община
Кюстендил, които да извършат проверка на място на постройката в УПИ ІІ-44, кв.4
по плана наЛ.Б. на 09.01.2020г., за която да бъдат
уведомени съсобствениците. С писмо изх. № 11-02-143/04.12.2019г., заповедта на
кмета е изпратена до съсобствениците на постройката, но липсват данни за начина
на съобщаване, както и за получаване на писмото. Към преписката е
представено пълномощно от 15.01.2020г.,
с което З.М.Д. упълномощава сина си И.С.Д.да я представлява пред община
Кюстендил по въпросите, свързани с имота
и къщата вЛ.Б., като подписва всички необходими
документи.
На датата 09.01.2020г., при усл. на чл.196, ал.2 от ЗУТ назначената комисия извършва
проверка на място в присъствието на съсобственика Л.Л.и
пълномощника на З.Д. – И.Д.. Констатациите от проверката са обективирани
в протокол от 09.01.2020г., в който е описан процесния
строеж като паянтова пристройка, долепена до западната фасада на съществуващата
в УПИ ІІ-44, кв.4 наЛ.Б., двуетажна паянтова жилищна
сграда, разположена на границата между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44. Изводите на
комисията от огледа са, че пристройката е в лошо техническо състояние с изгнила
и на места деформирана носеща дървена конструкция; с голяма пукнатина по южната
фасадна стена; с изгнили и изметнати на места дървени елементи на покривната
конструкция. Въз основа на установеното комисията счита, че постройката е
застрашена от самосрутване, негодна е за използване,
поради което е станала опасна за собствениците и преминаващите граждани и
превозни средства по улицата. Предвид
силно амортизираните в резултат
на дългогодишната експлоатация и атмосферни условия, конструктивните елементи, счита,
че същите не подлежат на укрепване и заздравяване. Следва извод, че паянтовата пристройка е
неподходяща по вид и материали, местонахождение и разположение, тъй като е
разположена на границата между УПИ
ХІІ-43 и УПИ ІІ-44 в кв.3 наЛ.Б., с оглед на което е
формирано решение да се предложи на кмета на община Кюстендил да издаде заповед
на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахването на същата в интерес на
сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Въз основа на констатациите на
комисията е издадена оспорената заповед № РД-00-119/29.01.2020г., с която кметът на Община Кюстендил, на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ , нарежда на собствениците З.М.Д.,
С.Й.В., Л.Й.И., Г.С.М., С.С.М., А.А.С.,
Д.Г.А., Р.Д.А. и Л.Д.Л.да премахнат паянтова пристройка към паянтова
жилищна сграда , находяща се в УПИ ІІ-44, кв.4 по
плана наЛ.Б., в интерес на сигурността, безопасността
на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите, в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта.
Заповедта е мотивирана с данните
от проверката на назначената комисия, които органът възпроизвежда в
съдържанието на акта, описвайки процесния строеж като
паянтова пристройка, долепена до западната фасада на съществуващата в УПИ
ІІ-44, кв.4 наЛ.Б., двуетажна паянтова жилищна
сграда, разположена на границата между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44, която пристройка е с дървена носеща конструкция,
като в западната фасадна стена на жилищната сграда са пробити отвори за
дървените греди на пристройката, които лягат върху гредите в тази стена;
преградните стени са с пълнеж от плет и кал, а покривът е едноскатен,
с наклон в южна посока, покрит с марсилски керемиди. Сочи се, че пристройката е в лошо техническо
състояние с изгнила и на места деформирана носеща дървена конструкция; с голяма
пукнатина по южната фасадна стена; с напукани, обрушени
и на места липсващи мазилки; с изгнили и изметнати на места дървени елементи на
покривната конструкция; с разместени, частично изгнили и на места липсващи
керемиди; с изметната и изгнила дървена дограма и липсващи стъкла на
прозорците.
Съобразно вида и състоянието
на постройката, органът приема, че е
застрашена от самосрутване, негодна е за използване, поради което е станала опасна за
собствениците и преминаващите граждани и превозни средства по улицата, а предвид
силно амортизираните в резултат
на дългогодишната експлоатация и атмосферни условия конструктивни елементи, то
същите не подлежат на укрепване и заздравяване.
Следват констатации, че паянтовата пристройка е неподходяща по вид и
материали, местонахождение и разположение, тъй като е разположена на границата
между УПИ ХІІ-43 и УПИ ІІ-44 в кв.3 наЛ.Б..
Издадената заповед е изпратена на
собствениците на строежа с писмо изх. № 11-02-143/30.01.2020г. Жалбоподателката е получила съобщението за издадения
административен съд на 04.02.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне. Жалбата е депозирана на 11.02.2020г., т.е. в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ.
Пред съда е представено и прието
експертно заключение вх. № 5132/16.11.2020г. на вещото лице инж. В.Ц.. Същото в
частта относно фактите, не се оспорва от страните, а съдът го счита за
обективно и компетентно. Констатациите на съдебния експерт са следните: процесната сграда е едноетажна пристройка към двуетажна
жилищна сграда; същата е с дървена конструкция, с пълнеж от дървена плетеница,
измазана с кирпич /кал и слама/; с носеща конструкция на покрива от дървени
греди /главни и второстепенни/,
позиционирани на ниво дървен гредоред над втория етаж на жилищната сграда, върху
които стъпват дървени „попове“, столици
и ребра, покрити с марсилски керемиди без дъсчена обвивка; с двускатен покрив, единият скат от който е към улицата, а
другият – към вътрешната фасада от север, на който е оформена капандура; главните греди стъпват върху подложни греди от едната страна на разделителната стена
между жилищната сграда и стопанската постройка, а от другата страна - на
страничната западна фасадна стена на стопанската постройка; второстепенните
греди стъпват върху подложни греди по уличната фасада
и тази към вътрешността на парцела. За
състоянието на постройката вещото лице сочи, че същата е зле поддържана и
неугледна, с частично подмазване по фасадата по улицата на мястото на напукването
между жилищната сграда и пристройката; керемидите са с голям просвет, а билото не е защитено с капаци; липсват улами при капандурата по северния скат, вследствие на което
са се появили течове, увредили част от дървените елементи и частично отмили пълнежа
от кирпич; налице са частично изгнили елементи от дървената
покривна конструкция, но няма изгнили участъци от дървения плет.
Съдебният експерт установява
неточност при описание на строежа в протокола на назначената комисия относно
вида и състоянието на покрива /двускатен, вместо едноскатен; частично изгнили, а не масово изгнили дървени
елементи от покрива; дървените елементи на сградата не са изметнати, а са
недобре фасонирани и с неравности/. Предвид установеното при огледа фактическо
състояние на сградата, вещото лице приема, че независимо от лошия външен вид,
същата не е застрашена от самосрутване и не е опасна,
като счита, че може лесно да бъде
поправена и заздравена след
конструктивно обследване, защото всички дефекти са видими и подмяната на
компрометираните елементи е процес на демонтаж и монтаж на същите.
В съдебно заседание вещото лице
сочи, че на място няма означени граници между процесния
УПИ ІІ-44 и съседния имот, като дворовете в тази част са обрасли, а и поради
липсата на скица към заповедта, не е проверявала констатациите в заповедта
относно разположението на пристройката.
Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 вр.
с чл.196, ал.4 от ЗУТ и от адресат на оспорения административен акт, който
е неблагоприятен за него и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е редовна,
като изпълнява изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Проверена при усл.
на чл. 168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената заповед е
валиден административен акт, който е издаден при спазване на установената
форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Съображенията са следните:
По отношение компетентността на
органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална
компетентност на кмета на
Община Кюстендил
по арг.
чл.195, ал.6 ЗУТ. Страните
не спорят по компетентността.
При проверка на формалните
изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед и
предвид приобщаването на
протокола на назначената комисия,
съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания
за издаването, поради което е мотивирана. За пълнота следва да се посочи, че органът е описал обстоятелства относими към хипотезите на
чл.195, ал.5 и на ал.6
от ЗУТ, като смесването на съставите по двете разпоредби е намерило отражение и в разпоредителната
част на заповедта. Горното обаче не засяга съществено формалните изискванията за съдържанието на акта, а е относимо
за преценката по съществото
на спора.
С разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ в относимата й редакция, сочена като правно
основание за издаване на заповедта, са
уредени материалноправните предпоставки за премахване
на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са
станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни за използване,
застрашени от самосрутване или вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, а в
чл.196 от ЗУТ е уредена процедурата по освидетелстване на строежа. Съгласно
нормата на чл.196, ал.1 от ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни
и възстановителни дейности, както и обстоятелствата
по чл.195, ал.6 се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на
общината. Съгласно чл.196, ал.2 от ЗУТ назначената комисия следва да събере
служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите лица. От преценката на материалите към
административната преписка, съдът констатира неизпълнение на установената
процедура в частта касаеща задължението за
уведомяване и изслушване на заинтересованите собственици на строежа. Липсват
доказателства, на последните да е съобщена датата, определена със заповедта на
кмета на общината, в която назначената комисия следва да извърши проверка на сградата.
Няма данни за изпращане и съобщаване на писмото на органа от
04.12.2019г. на засегнатите собственици, а присъствието при проверката на двама
от тях - единият лично, а другият чрез пълномощник, не покрива изискванията на
чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушването им. Касае се за императивно правилото, което е създадено за да осигури участието на заинтересованите лица
в административното производство, а неизпълнението му спрямо всеки от тях, е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила / вж. в този см. решение № 16624 от
5.12.2019г. на ВАС по адм.д. № 20270/2019г. на ІІ о.,
решение № 13001 от 9.10.2019г. на ВАС по адм.д. №
271/2019г. на ІІ о. и др./. Допълнителен
аргумент в подкрепа на горното е отсъствието на надлежно уведомяване на
заинтересованите собственици на строежа
за образуваното административно производство съобразно задължението по
чл.26 от АПК. Неизпълнението на последно
е прието от законодателя като самостоятелно основание за отмяна на издаден административен акт /арг. чл.168, ал.5 вр. с ал.4 от
АПК/. В случая писмото, съдържащо данни за образуване на производството по
чл.196 от ЗУТ е съобщено на И.С.Д /д/, който е лице извън кръга на собствениците, а и към
датата на уведомяване не е бил упълномощен да ги представлява / пълномощното е от 15.01.2020г./. Следват изводи за допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените
правила по см. на чл.146, т.3 от АПК, респ. за основателност на релевираните в жалбата доводи в тази им част.
Оспорената заповед е и материалноправно незаконосъобразна. Конкретните фактическите основания,
обосноваващи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ, са във връзка с констатациите на назначената комисия за това,
че процесната пристройка е негодна за ползване, застрашена от самосрутване и е опасна за здравето и живота на гражданите,
като не подлежи на поправяне и заздравяване. Изводите в изложения смисъл се опровергават от
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, което съдът
счита за обективно и компетентно. Съществено значение има състоянието, а не
вида на конструкцията на сградата, което е определящо по отношение на нейната
здравина, сигурност и годност за
използване, обстоятелства, релевантни в хипотезата на чл.195, ал.6 от ЗУТ.
Данните на съдебния експерт сочат на състояние на конструкцията, вкл. на покрива,
което изключва изводите в оспорената заповед, респ. в съставения протокол на
комисията, за застрашеност от самосрутване.
Обратно на приетото от административния орган, вещото лице установява, че
дървените елементи на сградата не са изметнати, а са недобре фасонирани и с
неравности; че от дългогодишния престой имат състарен вид, но не са масово изгнили, а по
отношение на дървения покрив - че само
част от елементите на дървената конструкция имат изгнили участъци. Следователно
фактическото състояние на сградата, установено по категоричен начин от данните
в съдебно-техническата експертиза,
обоснова изводи противоречащи на съдържащите се в оспорената заповед, а
именно за това, че процесната сградата не е застрашена от самосрутване и не е опасна.
От друга страна, по делото не се
доказа и отрицателната предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ – невъзможността от
поправяне и заздравяване на строежа. Видно от заключението на вещото лице, независимо от лошия външен вид,
постройката може лесно да бъде поправена и заздравена след конструктивно обследване, защото всички
дефекти са видими и подмяната на компрометираните елементи е процес на демонтаж
и монтаж на същите. Следват изводи, че не са налице фактическите основания за
постановяване на заповед за премахване в хипотезата на чл.195, ал.6 от ЗУТ.
Както се посочи, в случая органът е изложил факти и е разпоредил
премахване на строежа и поради това, че е неподходящ по вид и материали,
местонахождение и разположение, т.е. на основанията по чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Анализът на доказателства опровергава горните
констатации. Вещото лице сочи, че сгради
като процесната
с дървена конструкция на стените с пълнеж от дървена плетеница, измазана
с кирпич съществуват в населените места, включително в градската среда, като
свидетелство за традициите в строителството и че същите са доказали своята устойчивост на
хоризонтални въздействия. Констатациите относно разполагането на строежа на
границата със съседен имот не се доказват по делото, като вещото лице сочи,
че на място няма означени граници между имотите и дворовете в тази част са
обрасли, а към преписката и към заповедта липсва скица, отразяваща местонахождението на процесната
сграда.
Въз основа на изложеното, съдът
счита оспорения административен акт за незаконосъобразен при основанията по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК, поради което и
на осн. чл. 172,
ал.2 от АПК постановява решение за отмяната му.
На осн. чл. 143, ал.1 АПК в полза на оспорващия се присъждат
сторените деловодни разноски в размер на 927,00лв., от които 10,00лв. –
държавна такса; 417,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 500,00лв. –
адвокатско възнаграждение, платими от
Община Кюстендил.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба
на З.М.Д., ЕГН **********,***,
Заповед № РД-00-119/29.01.2020год. на кмета на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на З.М.Д., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 927,00лв.,
от които 10,00лв. – държавна такса; 417,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: