№ 1720
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100102906 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба с вх. № 353018/07.12.2023 г. от С. В. Е., с ЕГН:
**********, подадена пред СРС, доуточнена с молба с вх. № 13694/16.01.2024 г. и
молба с вх. № 32734/01.02.2024 г., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
ЕИК: *********, с които се предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 33 500 лв., представляваща
останало незаплатено, след частично плащане, застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди
– многофрагментно счупване на дясната коленна капачка, причинени му при
пътнотранспортно произшествие от 22.04.2021г. по вина на водача на лек автомобил
марка “Шевролет", модел „Авео“, с peг. № *******, управляван от водача Д. М., който
навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно с лек автомобил, марка
„Рено“, модел „Меган“, с peг. №*******, управляван от С. Е., като гражданската
отговорност на виновния водач, като автомобилист е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и да заплати сумата
1265.67 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди за
заплатени разходи за лечение на травмите, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. –
датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция, до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП,
конкретните причинени болки и страдания, проведеното лечение и отражението на
травмите в ежедневието на ищеца и на психичното и физическото му състояние.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска по основание и размер. Оспорват се твърденията, че в резултат
от настъпването на процесното ПТП С. Е. е претърпял описаните в исковата молба,
1
като вид и характер телесни травми; посочения механизъм на ПТП – сочи се, че
причинител на ПТП е трето МПС. В условията на евентуалност въвеждат възражение
за независимо съизвършителство на водача на това трето МПС и ищеца. В условията
на евентуалност, в случай, че бъде установено наличие на противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Шевролет Авео“, с peг. №*******, релевират възражение за
независимо съизвършителство от негова страна, заедно с останалите двама участници
в процесния пътен инцидент. Оспорва се изключителната вина на водача на лек
автомобил „Шевролет Авео“, с peг. №*******. Прави се евентуално възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който е управлявал МПС без да го контролира
непрекъснато и без да използва правилно поставен обезопасителен колан. Считат, че
претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди и социално
икономическата обстановка в страната. Оспорва се претенцията за обезщетение за
имуществени вреди, като считат, че такива не са понесени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на обстоятелствата, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на отговорността на водача на
л.а.“Шевролет", модел „Авео“, с peг. № ******* към дата 22.04.2021г.
По делото е представен Констативен Протокол №К-162 относно посетено ПТП,
настъпило на 22.04.2021г. около 08.00ч. на ул.“Св.Св. К. и Методий“, в района на
кръстовището с ул.“Леденик“ между л.а. “Шевролет Авео“, с peг. № *******,
собственост и управляван от Д. С. М. и л.а. „Рено Меган“, с peг. №*******,
собственост на и управляван от С. В. Е.. Вписано е, че л.а. “Шевролет Авео“, с peг. №
******* се е движел по ул.“Св.Св. К. и Методий“ от с.Иваняне към гр.София и в
района на кръстовището с ул.“Леденик“ участва в ПТП с насрещно движещия се л.а.
„Рено Меган“, с peг. №*******.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените
от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него
проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-
транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на
службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.
Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място –
че при посещението на място са установени двете МПС, че същите са се намирали на
място по начина, отразен в изготвената от актосъставителя скица, състоянието на
МПС, отразено със снимки, констатираните видими щети, наличието на пострадали
лица и отразената пътна маркировка и знаково стопанство.
В КП е отбелязано образуване на ДП, като по делото е изискано и приложено
досъдебно производство №11114/2021г. по описа на СРТП- СДВР, пр.пр.№12156/2021г.
по описа на СРП, в което се съдържа докладна записка, КП, протокол за оглед на
местопроизшествие, албум със снимки, които са използвани от вещо лице по САТЕ.
2
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.04.2022г.
по пр.пр.№12156/2021г. по описа на СРП, С. В. Е. е заявил, че желае наказателното
производство да бъде прекратено, независимо че е установена вина на Д. С. М. за
нанесената му средна телесна увреда.
По делото са депозирани показания от водача на л.а. “Шевролет Авео“, с peг. №
******* Д. С. М.. Спомня си, че на 22.04.2021 г. тръгнала за работа с личния си
автомобил марка „Шевролет“ от дома си в с.Иваняне към ж.к. ЛЮ.н в гр. София. На
ул. „Свети К. и Методи“, малко след, намиращото се на тази улица училище, малък
автомобил, с тъмен цвят, направил внезапен завой в ляво, непосредствено пред
автомобила на Д. М., като навлязъл в лентата за насрещно движение, без да подаде
светлинна индикация. Свидетелката посочва, че автомобилът й пресякъл пътя и
първата й инстинктивна реакция била да завие на ляво. При тази маневра, целия й
автомобил навлязъл в насрещното платно за движение и се ударил в автомобила, който
се движел след колата, която й пресекла пътя. Заявява, че не е погледнала с каква
скорост се е движела преди да завие на ляво. Имала е добра видимост, но малкия
автомобил я е изненадал със завоя в последния момент, като свидетелката посочва, че
ако е бил „дал мигач“ е щяла да намали и да го изчака да завие. Не си спомня в каква
марка и модел автомобил се е ударила, но е била висока кола. Ударът бил челен, като
повредите били по предната част и на двата автомобила. След удара, нейния
автомобил се отклонил към тротоара и спрял там.
По делото са депозирани свидетелски показания от Т.Л.А., съпруга на ищеца
която е пътувала в автомобила, управляван от ищеца по време на инцидента. Посочва,
че ПТП е настъпило в началото на с.Иваняне, на спирката „По желание“, почти до
училището. Единственото което си спомня е, че се завъртяла и видяла кола срещу тях,
която била навлязла в тяхното платно за движение и последвал удар. Посочва, че и
двете коли били ударени челно, като на техния автомобил била повредена цялата
предница. Спомня си, че съпругът й карал с 45 км/ч, но не й е направило впечатление
другият автомобил дали е карал бързо и с каква е била скоростта му.
По делото е прието заключение на КСМАТЕ, в което вещото лице инж. Е., е
обсъдил материалите в ДП и показанията на свидетелите, като приема, че лек
автомобил „Рено Меган“, с peг. № ******* се е движил по принадлежащата му част от
пътното платно в посока от гр. София към с. Иваняне в права посока. Лек автомобил
„Шевролет Авео“, с peг. № ******* се е движил от с. Иваняне към гр. София по
принадлежащата му лента, като непосредствено преди кръстовището с ул. „Леденик“,
водачът е насочил автомобила към лентата за насрещно движение. Ударът между двата
автомобила е настъпил върху лентата за движение на л.а. Рено Меган. При огледа на
местопроизшествието не са констатирани пътни знаци ограничаващи скоростта на
движение за конкретния пътен участък. Не са констатирани следи от аварийно
спиране.
За определяне на скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване
на ПТП и към момента на удара, вещото лице е извършил симулация на
произшествието с помощта на програма „Виртуал краш 5“, при което е констатирал, че
скоростта на лек автомобил л.а. “Шевролет Авео“, с peг. № ******* преди настъпване
на произшествието е 63,24 км/ч ( 17,56 м/с), а на л.а. „Рено Меган“, с peг. №*******
47,96км/ч (13,32м/с). Скоростта на автомобилите към момента на удара е определена
на 13,88 км/ч ( 3,85 м/с) за л.а. “Шевролет Авео“ и 15,23 км/ч (4,23 м/с) за л.а. „Рено
Меган“. При така определените скорости е посочено, че дължината на опасната зона за
спиране е 47м. за л.а. “Шевролет Авео“ и 31,55м. за л.а. „Рено Меган“. От
3
извършената симулация, вещото кице установява, че в момента на възникване на
опасността (навлизането на л.а. Шевролет върху лентата за насрещно движение) лек
автомобил Рено е отстоял от мястото на удара на 15,32м., респективно лек автомобил
Шевролет е навлязъл върху лентата за насрещно движение на 19,08м. от мястото на
удара. Сравнението на тези отстояния с дължините на опасните им зони при
определената скорост, налага извода, че и за двамата водачи ударът е бил
непредотвратим посредством аварийно спиране.
Водачката на лек автомобил Шевролет Авео е предприела спасителна маневра
отклоняване наляво с цел да не настъпи удар с неизвестния автомобил преминаващ
пред нея, според показанията й.
В случай, че не е предприемала тази маневра, двата автомобила (лек автомобил
Рено и лек автомобил Шевролет) не биха се ударили, а биха се разминали независимо
от скоростта им на движение.
От всички събрани по делото доказателства – материалите в ДП, показанията на
свидетелите и експертизата в частта АТЕ, следва да се приеме, че механизма на
настъпване на ПТП е установен по безспорен начин – при възникнала опасност в
лентата й за движение, изразяваща се във внезапно навлизане на друг автомобил, за
който няма данни на какво отстояние е бил, водачката на л.а. “Шевролет Авео“, с peг.
№ *******, не е намалила скоростта си на движение, за да спре, а е навлязла в лентата
за насрещно движение и е реализирала ПТП с насрещно движещия се л.а. „Рено
Меган“, с peг. №*******, за който удара е бил непредотвратим. Вещото лице посочва,
че не може по категоричен начин да се твърди, че ако водачката на лек автомобил
Шевролет не е предприела отклоняване наляво, дали би бил настъпил удар между нея
и неизвестния автомобил, тъй като не е известно на какво разстояние пред л.а.
Шевролет неизвестния автомобил е извършил левият завой. Вещо лице по част
автотехническа на КСМАТЕ посочва, че причина за настъпване на ПТП е поведението
на водачката на л.а. “Шевролет Авео“, с peг. № *******. С оглед така установеното
поведение на водача на л.а. “Шевролет Авео“, следва да се приеме, че е нарушила
правилата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, съгласно който на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне. Но дори и да е на лице
заобикаляне, поведението на водача следва да е съобразено и с пътната обстановка,
като пропуска правомерно движещите се автомобили в тази насрещна пътна лента.
Нарущени са проавилата и на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни
средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
От КСМАТЕ е видно, че при конкретното ПТП е налице челен удар. При такъв
удар телата на водач и пътник се стремят, следствие на инерционната сила, да се
придвижат напред по посоката на движение на автомобила. При поставен предпазен
колан, до сработването и блокирането на инерционния механизъм, тялото на водач и
4
пътник може ад се придвижи напред от 8 до 10 см. Механизма на получаване на
процесната увреда е директен удар в областта на капачката. При така описания
механизъм на ПТП, травмата в областта на колянната става, може да се получи и при
поставен предпазен колан, поради което не се установява пшоведение на водача на л.а.
„Рено Меган“, което да е допринесло за настъпване на увредата.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. “Шевролет Авео“, с peг. № *******,
със застрахователна полица, валидна към 22.04.2021г., сключена със със „ЗАД Далл
Богг: Живот и здраве" АД.
С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
механизма на настъпване на ПТП е установен по делото, като е установено и че
произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със „ЗАД
Далл Богг: Живот и здраве" АД.
ОТ вещо лице по част медицинска на КСМАТЕ се установява, че при
процесното ПТП, ищецът е получил многофрагментно счупване на капачката на дясна
колянна става. Проведено е двукратно оперативно лечение: първото, непосредствено
след ПТП- то, изразяващо се в открито наместване на счупването на капачката на
дясна колянна става и фиксиране на фрагментите с К- игли и два серклажа с тел.
Проведеното оперативно лечение при ищеца, е адекватно, навременно и правилно
проведено според вещото лице. След изписване от болницата, ищеца е бил 45 дни с
имобилизация с шина на дясна колянна става и следвало да ползва помощни средства
за 35 дни, съгласно предписание. След свалянето на шината, по данни на ищеца е
провел курс физиотерапия и рехабилитация. Второто оперативно лечение е извършено
на 22.03.2023г. когато по оперативен път е отстранена металната остеосинтеза от
капачката на дясна колянна става. Възстановителния период при ищеца е бил около 6
месеца. По делото няма данни за настъпили усложнения през периода на лечение. По
време на лечението, ищецът е изпитвал болки и страдания, за период от около 3
месеца, като първите 20 дни, след операцията и 20 дни, след сваляне на
имобилизацията, болките са били с по голям интензитет. След второто оперативно
лечение, ищеца е изпитвал болки за период от около 20 дни. При прегледа, извършен
на 07.02.2025г. от в.л.С., не е установен функционален дефицит на дясна колянна става,
като посочва, че е установил възстановяване на ищеца от получените от процесното
ПТП телесни травми, което е настъпило в рамките на 6 месечния оздравителен период.
Посочено е, че получените от ищеца увреждания и проведеното лечение, не
изискват назначаването на строг постелен режим. След първото оперативно лечение,
ищеца е трябвало да носи шина на дясна колянна става за 45 дни и да се придвижва с
помощни средства, без да натоварва десен долен крайник, след което да започне
5
раздвижване и постепенно натоварване. През този период, за около 2 месеца, ищеца е
изпитвал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване. След второто
оперативно лечение, ищеца е изпитвал затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване за около 20 дни, поради наличието на оперативна рана, която не
трябва да се мокри.
По делото от съпругата на ищеца Т.Л.А. са депозирани показания и относно
състоянието на ищеца след инцидента. Свидетелката посочва, че съпругът й е нямал
видими травми непосредствено след ПТП, но е изпитвал силна болка в десния крак.
Придружила го до ВМА, където ги информирали, че има счупена капачка на коляното.
Престоял във ВМА 7 дни, след което се прибрал в къщи. Не можел да се движи сам –
придвижвал се с патерици и с помощта на свидетелката в продължение на месец и
половина. Лекарите му били казали да лежи повече, да се щади, да държи крака
повече изправен, да не го натоварва и да не стъпва на него. Когато се прибрал бил с
шина, която носил месец и половина. Свидетелката посочва, че през този период,
съпругът й имал нужда от помощ, за да се изкъпе, за да стане. След като махнал
шината, ходил на раздвижване в санаториум „Здраве“, в гр.Банкя, където престоял
една седмица и му било предписано да продължи раздвижването на крака в домашни
условия, с колела.
Посочва, че към момента изпитва болки в крака през зимата от студа; има
разлика в начина по който разгъва и сгъва крака си; държи крака си изпънат и не може
да се подпира на него; кляка повече с левия крак.
Посочва, че съпругът й започнал да шофира една година след катастрофата,
защото го било страх, но и нея я е било страх да се качи в колата. Към датата на
произшествието съпругът й работел във футболна база и след произшествието ползвал
6 месеца болничен.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
6
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Покана за
доброволно изпълнение и известие за доставяне от 17.08.2023г., се установява, че
ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователни
претенции. По делото ищецът заявява неизгодно за него обстоятелство, а именно
заплащане на сума в размер на 16500лв. от „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, по
банкова сметка на ищеца, на 02.01.2024г., като в основанието на превода било вписано,
че се изплаща обезщетение за неимуществени вреди по заявената щета. Ищецът обаче
счита, че сумата е недостатъчна за покриване на претърпените вреди. Не се спори и,
че по силата на застрахователна полица, валидна към 22.04.2021г., сключена със „ЗАД
Далл Богг: Живот и здраве" АД, отговорността на Д. С. М. е застрахована при
ответника. Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че на
22.04.2021г. С. В. Е. е бил увреден при ПТП, настъпило по вина на Д. С. М., като не се
установява, соченото от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на
поведението на застрахования.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, приема за установено,
че в следствие на ПТП на ищеца е причинено многофрагментно счупване на капачката
на дясна колянна става, като периодът на възстановяване на получената увреда е бил в
рамките на 6 месеца. В следствие на увредите, през оздравителния период, са
изпитвани болки в период от 3 месеца, по-интензивни в период от 20 дни след всяка от
двете оперативни намеси. Съгласно свидетелските показания ищеца е провел
рехабилитация в период от една седмица. Не се установява наличие на остатъчен
дефицит, като оздравителния период е приключил.
Видно от исковата молба освен увредите, настъпили при самото ПТП, посочени
по-горе, се твърди, че е настъпила и негативна промяна в емоционалното състояние на
ищеца; получил страх от шофиране, не можел да спи, будел се от кошмари, имал чести
пристъпи на главоболие, преживявал отново и отново инцидента; започнал да изпада в
депресивни състояния; не се виждал с приятели и не се разхождал в природата, което
7
допълнително влошило психическото му състояние. От показанията на св.А. обаче се
установява единствено това, че ищецът е имал страх да шофира, а тя да се качи в
колата. Останалите твърдения в исковата молба не се установяват, поради което
липсата на доказателства за претърпяване на част от вредите следва да се отрази в
намаляване на размера на обезщетението. От свидетелските показания се установява
значително нарушаване на начина на живот на ищеца – имал е нужда от чужда помощ
в период от 2 месеца, доколкото е изпитвал затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване; бил е ограничен в придвижването си за период от месец и половина;
не е изпълнявал трудова дейност 6 месеца.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинена травма на опорно-
двигателния апарат, в една област на тялото, без увредите да са застрашаващи живота,
а единствено причиняват временно разстройство на здравето. Травмата обаче има
сравнително продължителен възстановителен период от 6 месеца, но не се установяват
никакви усложнения през този период. Ищецът е възстановен от травмата и няма
никакъв остатъчен дефицит, т.е. липсва трайна увреда на здравето. Травмата е
причинила интензивни болки в период от около 20 дни и по-слаби такива в период от
2 месеца. Проведени са две оперативни намеси – за поставяне на остеоматериал и за
премахването му, като обстоятелството, че ищецът е следвало да търпи отново болки и
страдания, при втората операция, следва да се отрази в завишаване на размера на
обезщетението. От свидетелските показания е видно, че ищецът е търпял засягане на
всекидневния му бит и начин на живот в значителна степен за период от около 3
месеца. Установява се единствено изпитван страх от шофиране.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 18000лв. От „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД обаче вече е изплатено
обезщетение в размер на 16500лв., поради което предявения иск следва да се уважи за
сума в размер на 1500лв.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на сума в размер на
1265.67 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди за
заплатени разходи за лечение на травмите, като тази претенция не е оспорена. В
отговора на исковата молба не е направено оспорване на относимостта на нито един от
8
сочените разходи, установени с представени по делото фактури и фискални бонове,
поради което тази претенция следва да се уважи в пълен размер.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване, направено от ответника се
явява неоснователно и не може да доведе до намаляване на посочените размери.
Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че
Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция
за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и протокол
за ПТП. В случая такъв е представен, но от страна на застрахователя не е последвало
произнасяне, каквото е следвало да направи в 3 месечен срок. При липса на такова,
следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на срока,
предвиден в правната норма. Не се спори, че искане за изплащане на обезщетение е
отправено до „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД на 17.08.2023 г. Доколкото от
страна на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД не е направено произнасяне по
претенцията в определения от КЗ тримесечен срок, то считано от 17.11.2023 г.
застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва, поради което искането е
основателно, но от 17.11.2023г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД
Далл Богг: Живот и здраве" АД следва да заплати на ищеца направените от последния
разноски за заплатена държавна такса и депозити за работа на веши лица, съразмерно
на уважената част от исковете в общ размер на 170,29лв.
От адвокат Ю. Ю. С. е направено искане за присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и представителство на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. По делото е представен договор, удостоверяващ уговарянето на безплатно
представителство, поради което на адвокат С. следва да се присъди възнаграждение.
Съдът намира, че следва да определи дължимото възнаграждение съобразно
предвидените минимални размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото
възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери
по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на
9
размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с
приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно
критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Доколкото е
проведена единна защита и по двата иска, единно доказване и представителство, то
възнаграждение следва да се определи върху общата им цена, в уважената част.
Минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т. от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е в размер на 576,57лв., което следва да се присъди.
В полза на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за заплатени депозити за работа на вещи лица и
призоваване на свидетели, такса за издаване на съдебно удостоверение, както и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
952,66лв. /при приет размер на юрисконсултско възнаграждение от 150лв./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Г.М.Димитров” №1 да заплати на С. В. Е., с ЕГН:
********** и адрес: с.Иваняне, ул.“******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща останало
незаплатено, след частично плащане, застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди –
многофрагментно счупване на дясната коленна капачка, причинени му при
пътнотранспортно произшествие от 22.04.2021г. по вина на водача на лек автомобил
марка “Шевролет", модел „Авео“, с peг. № *******, управляван от водача Д. М., който
навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно с лек автомобил, марка
„Рено“, модел „Меган“, с peг. №*******, управляван от С. Е., като гражданската
отговорност на виновния водач, като автомобилист е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и да заплати сумата
1265.67 лева (хиляда двеста шестдесет и пет лева и 67 стотинки), представляваща
обезщетение за понесени имуществени вреди за заплатени разходи за лечение на
травмите, ведно със законната лихва върху сумите от 17.11.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 1500лв. до пълния предявен размер от 33500лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.”Г.М.Димитров” №1, да заплати на С. В. Е., с
ЕГН: ********** и адрес: с.Иваняне, ул.“******* на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски в производството съразмерно на уважената част от иска, в размер на
170,29лв.
10
ОСЪЖДА С. В. Е., с ЕГН: ********** и адрес: с.Иваняне, ул.“******* да
заплати на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Г.М.Димитров” №1 на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 952,66лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.”Г.М.Димитров” №1, да заплати на адвокат Ю.
Ю. С., с личен №*******, с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*******,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и представителство в размер на 576,57лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11