Решение по дело №1225/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260987
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720101225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260987 / 13.9.2021г.

гр. Перник, 05.10.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 1225 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М.Х., срещу Л.Е.Х., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1389.49 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета № 110357/12.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2015 г., в гр. Перник е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ между л.а. Ауди А4 с ДКН РК *** АТ и л.а. Тойота Корола с ДКН РК *** ВМ. Автомобилът Ауди А4 с ДКН РК *** АТ, управляван от ответника, но собственост на трето лице, при маневра „движение назад“ по ул. Димитър Благоев с посока на движение от с. Студена към кв. Изток, удря другия автомобил, в резултат на което причинил и ПТП. В тази връзка се прави извод, че именно ответникът е виновният за произшествието водач. Последният обаче не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което е наложило причинените имуществени вреди в размер на 1389.49 лева да бъдат заплатени на пострадалото лице, водач на другия автомобил, от страна на ищеца.

В исковата молба се твърди, че ищецът е отправил покана за заплащане на сумата от страна на ответника, но въпреки това същият не е заплатил задължението си. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: протокол за ПТП № 1530504, наказателно постановление № 15 – 1158 – 002251 от 25.11.2015 г. и справка, уведомление за имуществени вреди, доклад по щета, заключителна техническа експертиза, опис на претенция и снимков материал, платежно нареждане за сумата от 1389.49 лева, свидетелство за регистрация и покани за плащане. В хода на производството по делото е представен допълнителен снимков материал.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на особения представител на ответника по делото – адв. С.И., е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер. В тази връзка се оспорват изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и твърдението, че до ответника е изпращана покана за доброволно плащане на сумата. Излагат се доводи, че размерът на претенцията бил неоснователно завишен. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание, проведено на 13.09.2021 г., процесуалният представител на ищеца, изразява становище за уважаване на иска в пълен размер евентуално частично съгласно заключението по т. 1 от приетата съдебна автотехническа експертиза.

Особеният представител на ответника изразява становище за постановяване на съдебно решение съобразно всички събрани по делото доказателства в това число изготвената и приета експертиза.

По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа оценителна експертиза.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представена по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се установява, че към момента на настъпване на ПТП, а именно 08.11.2015 г. за лек автомобил с ДКН РК *** АТ, собственост на Е.К. Х., не е била сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Видно от протокол за ПТП № 1530504/08.11.2015 г. и наказателно постановление № 15 – 1158 – 002251 от 25.11.2015 г. на 08.11.2015 г. е настъпило ПТП между л.а. Ауди А4 с ДКН РК *** АТ, собственост на Е.К. Х., но управлявано от ответника Л.Е.Х., и л.а. Тойота Корола с ДКН РК *** ВМ. От своя страна водачът на л.а. Ауди А4 с ДКН РК *** АТ е виновен за настъпване на ПТП, доколкото е нарушил правилата на ЗДвП при маневра на заден ход. В тази връзка и същият удря другия автомобил в средата отляво. Относно автомобила с ДКН РК *** АТ обаче не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От съставения протокол се установява и че са налице видими щети по другото МПС с ДКН РК *** ВМ, а именно лява врата и ляв панел. Наказателно постановление № 15 – 1158 – 002251 от 25.11.2015 г. е връчено на виновния водач лично на 29.12.2015 г. като няма данни същото да е обжалвано.

Представеният протокол за ПТП е съставен и подписан от лицето А.Г. – служител на сектор ПП към ОДМВР Перник, т.е. мястото на ПТП е посетено от органите на МВР. Налице са подписи и на участниците в ПТП.

По делото е изготвена и приета съдебно автотехническа експертиза, от която се установява, че от служител на Гаранционния фонд е извършен оглед на увреденото МПС с ДКН РК *** ВМ като е изготвен снимков материал /представен по делото/. От последния е видно, че уврежданията по автомобила са в зоната на лява средна колона /лява врата и заден ляв панел/ като има и увреждане на облицовка на задната броня. В тази връзка в експертизата се уточнява, че няма изготвен снимков материал на увредена кора под предна броня и спойлер на предна броня. Предвид описания механизъм на ПТП обаче вещото лице счита, че уврежданията в тези детайли не са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. От своя страна уврежданията в лявата част на автомобила подлежат на отстраняване в сервиз за автотенекеджийски и бояджийски услуги като сумата необходима за възстановяване на щетите възлиза на 1265.25 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази сума е изчислило за възстановяване на действително увредените според него с оглед механизма на ПТП детайли т.е. не е оценена стойността на увредена кора и спойлер на предна броня. Освен това вещото лице разяснява и че увреденият автомобил е на стойност над 12 години. Поради това и стойността на обезщетението за увредените елементи подлежи на изчисляване по методика, установена в Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса на застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Именно по тази методика с оглед възрастта на автомобила се работи от застрахователи и от Гаранционния фонд. На последно място вещото лице разяснява, че Гаранционният фонд само приема щети и описва уврежданията като определя стойността им по методиката. В тази връзката фондът не разполага със сервиз и не заплаща обезщетение въз основа на представени от правоимащото лице фактури, а плаща на последното обезщетението, определено по гореописания начин.   

В експертизата вещото лице е посочило и стойност на ремонта на увредените части в официален сервиз на „Тойота“ – 3 372.02 лева и в друг специализиран сервиз – 2 255.82 лева като в тази връзка и дава средна стойност на ремонта в размер на 2 627.89 лева.

Относно сумата от 1265.25 лева вещото лице разяснява в съдебно заседание, че разликата с исковата претенция се дължи на обстоятелството, че част от обезщетените детайли в действителност не отговаря да са причинени по механизъм от процесното ПТП.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, не е оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.

По уведомление за имуществени вреди, подадено от А.П. – собственик на МПС с ДКН РК *** ВМ при ищеца е образува щета № 110357/12.04.2016 г. Извършен е оглед на автомобила и щетите по същия са оценени в размер на 1389,49 лева – за елементи, сред които: кора под предна броня и спойлер предна броня. Сумата от 1389,49 лева е платена на собственика на автомобила А.Б.П.по банков път с преводно нареждане от 10.05.2016 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Искът е с правно основание по чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането (чл.288, ал.1 от КЗ (отм.).

Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите са следните: настъпване на ПТП, лекият автомобил, причинил процесното ПТП, обичайно се намира на територията на РБ, водачът/пътник в него виновно е причинил ПТП, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288 от КЗ, като най-често това са причинени вреди от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и вреди, причинени от вкл. от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

В настоящия процес безспорно се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца спрямо ответника, а именно: настъпилото застрахователно събитие на 08.11.2015 г. е по вина на ответника, като водач на МПС, за което към момента на ПТП не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

Видно от заключението на вещото лице обаче не всички изплатени щети са в резултат на процесното ПТП – щетата по кора под предна броня и спойлер на предна броня на увредения автомобил предвид приетия механизъм на ПТП не са в причинно следствена връзка с това събитие.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за уважаване на иска: от реализирано по вина на делинквента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице в размер на 1265.25 лева. От страна на ищеца е заплатено обезщетение на 10.05.2016 г. в размер на сумата от 1389,49 лв., поради което предявеният иск се явява доказан по основание, а по размер до сумата 1265.25 лева, до която и претенцията следва да бъде уважена. Освен това в конкретната хипотеза от ангажираните по делото доказателства се установява категорично, че ответникът е признат за виновен за настъпилото ПТП, видно от приложено наказателно постановление № 15 – 1158 – 002251 от 25.11.2015 г., което е връчено и за което няма данни да е обжалвано, от където следва извод и че е влязло в сила.

В тази връзка и неоснователно е възражението на ищцовата страна, че следва да бъде съобразен средният размер на обезщетението, даден от вещото лице. Посоченият извод следва от обстоятелството, че тази средна стойност е формирана от цените за ремонт в специализирани сервизи на марката. Увреденият автомобил обаче съгласно заключението на вещото лице, а и видно от свидетелството за регистрация /първата регистрация е с дата 10.03.2003 г./ е на повече от 12 години. В тази връзка и съгласно чл. 15, ал. 3 от цитираната Наредба № 24 от 08.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6. Именно тази методика е съобразена според вещото лице при определяне на обезщетението от фонда. По-малкият размер на обезщетението, до който вещото лице е достигнало се дължи на обстоятелството, че част от увредените детайли не са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.  

В настоящия случай възражение за изтекла погасителна давност не е наведено. Независимо от това следва да се отбележи, че съгласно т. 14 от Постановление № 7/1977 г. на ВС за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като същата започва да тече от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 178/21.10.2009 г., по търг.д. № 192/2009 г. на ВКС и Решение № 15/04. 02.2011 г. по търг. Д. № 326/2010 г. на ВКС и др. В случая заплащането на обезщетението е извършено на 10.05.2016 г., а искът е предявен на 21.02.2020 г., поради което и не е изтекла погасителната давност.

С оглед гореизложеното предявената претенция се явява основателна до сумата от 1265.25 лева, в който размер и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба в съда 21.02.2020 г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер или за сумата от 124.24 лева същата следва да бъде отхвърлена като неоснователена.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива й се дължат.

Ищецът претендира разноски в размер на общо 555.58 лева, от които държавна такса в размер на 55.80 лева, по 150 лева възнаграждение за юрисконсулт и за особен представител и 200 лева разноски за експертиза.  Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежни документи. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от Наредбата за правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В тази връзка и с оглед уважения размер на исковата претенция от сумата от 505.58 лева следва да бъде присъдена сумата от 460.37 лева.  

 Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л.Е.Х., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. граф Игнатиев № 2, ет. 4, сумата от 1265.25 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета № 110357/12.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 124.24 лева, представляваща разликата между пълния размер от 1389.49 лева и уважения размер от 1265.25 лева поради неоснователност на претенцията.

ОСЪЖДА Л.Е.Х., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Гаранционен фонд, с ЕИК: ********* сумата от общо 460.37 лева, представляваща разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице, в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                             К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.