МОТИВИ по НОХД № 1731/09 г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият Й.Т.А. е обвинен в извършване на престъпление
по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.”а” вр.
чл.20 ал.2 от НК за това, че на
16/17.11.2008г. в с.С., П.област, в съучастие като съизвършител с подсъдимите
И.И.С., П.А.М. и Г.А.М., умишлено е умъртвил другиго – С. А.К. ***, П. област,
като деянието е извършено по начин особено мъчителен за пострадалия, с особена
жестокост и при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението
на което не е било отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимите И.И.С., П.А.М. и Г.А.М. са обвинени в
извършване на престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2
от НК за това, че на 16/17.11.2008г. в
с.С., П.област, в съучастие като съизвършители помежду си и с подсъдимия
Й.Т.А., умишлено са умъртвили другиго – С. А.К. ***, П. област, като деянието е
извършено по начин особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатите обвинения за всеки един от четиримата подсъдими.
Счита, че следва да им се наложат наказания
лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият Й.А. признава свое виновно поведение,
отхвърляйки обаче такова, според което да е имал умисъл да умъртви пострадалия.
Чрез защитниците си адв.Т. и адв.Ш. моли за преквалификация на извършеното по
чл.124 ал.3 вр.ал.1 от НК и за определяне
справедливо наказание към минимума му.
Подсъдимият И.С. отрича свое престъпно поведение, като
самостоятелно и чрез защитника си адв.З. моли да бъде признат за невинен и за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият П.М. и подсъдимият Г.М. също отричат свое
виновно поведение, като самостоятелно молят за справедливост, а чрез защитника
си адв.Ч. – за признаването им за невинни и оправдаването им.
За съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен от Д.А.К. – брат на починалия С.
А.К. и е приет от съда граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 1 000 лева като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, разходвана за погребението. Д.К. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса, който самостоятелно и чрез
пълномощника си Л.К. моли за уважаване на иска и за налагане справедлива
присъда.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият Й.Т.А. е роден на
***г*** и а понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин, живущ на
семейни начала. Има основно образование, трудовоангажиран е и е
осъждан с общо 10 присъди, като последната е за деяния по чл. 116 т.4 пр.2 т.6
пр.1 т.10 и т.11 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.”б” вр.чл.18 ал.1 и по чл.339
ал.1 НК.Влязла е в сила от 28.01.97г., а наказанието по нея е изтърпял на
10.01.2004г.
Подсъдимият И.И.С. е роден на ***г***, а понастоящем живее в с. Й.Г.,
П.област. Той е българин, български
гражданин и е семеен. Има средно образование, трудовоангажиран е и не е
осъждан.
Подсъдимият П.А.М. е роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той
е българин, български гражданин, живущ
на семейни начала. Има висше образование, не е трудовоангажиран и не
е осъждан.
Подсъдимият Г.А.М. е
роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин и не е семеен.
Има средно образование, не е трудовоангажиран
и не е осъждан.
На 15.11.2008г. св.П.А., заедно със съпруга си А. А., обработвала нивата
си, намираща се в м-т “***”, в близост до махалата на с.С., П. област, наричана
“***”. Между 14.30 – 15.00ч., по време на работа, съпругът и починал внезапно,
при което св.А. започнала да вика за помощ. Отзовали се живущи в горепосочената
махала хора, между които св.В.М. / с прякор “***”/, сестра му св.Е.Х., както и пострадалия С. А. /***”/.
Последния живеел самичък в стара къща, препитавайки се с подаяния от съселяни –
дребни суми, храна и цигари, работейки им временна работа.
При извозване трупа на починалия до дома на св.А., тъй като една част от
инструментите за работа останали на нивата, а друга – в ремаркето на трактора,
съсед на свидетелката помолил постр.С. К. да остане на нивата, за да пази
инвентара. С помощта на притекли се на помощ други съселяни трупът на починалия
А. бил превозен с кола до дома му, където за свалянето му от автомобила
помогнал и пристигналия от с.Й.Г. подсъдим И.С. – в родствени отношения като
съпруг на сестрата на починалия. Тъй като родителите на починалия А. били стари
хора, подс.С. се заел с организацията по
погребението, а и по помена след него. Същата вечер на 15.11.2008г., след като
племенника на св.А. – М.С. докарал инструментите и техниката от нивата, се
установило че дърворезачната машина марка “***” липсва.
Погребението на А. А. било извършено на следващия ден – 16.11.08г., като по
този повод на организирания в селския клуб помен били поканени близки роднини,
между които освен подс.И.С. присъствали и подсъдимия Й.А. ***, както и
подсъдимите братя П. ***, последните трима като първи братовчеди на покойника.
На помена в клуба дошъл и постр.С. К., който там употребил немалко количество
алкохол. В един момент станало на въпрос, че дърворезачката на починалия е била
изчезнала, както и за лицата останали при инвентара на нивата. А още преди
погребението подс.А. и дошлия заедно с него комшия от гр.К.св.Д.Л. /”***”/ били
ходили на нивата да търсят резачката, но не я открили, при което подсъдимите А.
и С. взели решение веднага да издирят вещта, защото после можело и да бъде
късно, поради опасността да бъде продадена от крадците в гр.Пловдив. С тях тръгнал
и св.Д.Л., а двамата подсъдими П. и Г. М., след като се поинтересували къде
отиват, поискали да се включат заедно с тях в търсенето на машината.
По пътя между селото и махалата петимата срещнали св.В.М., който си бил
тръгнал към 16.00ч. за гр.П.от къщата си в с.С.. От петимата св.В.М. познавал
единствено подс.С., а подс.А. познавал само като име. Този свидетел носил със
себе си чанта, в която бил сложил своята си дърворезачка, с намерение да я даде
за поправка в града. Виждайки че машината не е тази, която търсят подс.С.
започнал да псува и да вика, че само те с “***” са взели резачката. Подс.А.
ритнал свидетеля в слабините, при което последния паднал на земята. Усещайки
удари с ръце и крака по себе си, св.М. закрил главата си с ръце и въпреки, че
не виждал кой го удря, останал с чувството, че и петимата нападатели го бият.
Свидетеля завел подс.А. до дома на св.В.А. /”***”/, с когото предния ден
разглобявали резачката, за да се увери подсъдимия, че няма друга машина. Там на
искането на подсъдимия към св.А. да му предаде машината А. се уверил, че тя е
съвсем различна марка – “****”, а не като изчезналата “***”, при което двамата
поели обратно. На св.А. му направило впечатление при това посещение, че св.М.
бил оклюмал и раздърпан, но след като те си тръгнали от дома му и той се
прибрал в къщи.
Впоследствие св.М. бил отведен от подсъдимия до намиращите се в близост до
пътя борове, където му вързал с тел ръцете отзад, гърбом към едно от дърветата.
Там, докато останалите стояли настрани, подс.А. започнал да нанася удари с взет
от малинака дървен кол по тялото на свидетеля, както и по главата му с взет от
единия от двамата братя колан. В един момент колът се счупил от ударите, при
което подс.А. взел друг кол и отново започнал да налага с него св.М., питайки
за машината. Изпратил св.Д.Л. до дома на св.М., за да търси там резачката.
Докато този свидетел търсил машината от сестрата на св.М. св.Е.Х., подс.А.
изпратил подс.С. да доведе постр.С. К., тъй като св.М. му казал да попита “***”
за резачката. Изпълнявайки заръчаното му подс.С. тръгнал да търси С. К., но
срещайки го още долу на пътя, веднага го отвел при подс.А.. Последния вързал
пострадалия до един бор, в близост до св.М. и питайки го за местонахождението
на резачката, започнал да му нанася силни удари по тялото, крайниците и главата
с дървения кол. Едновременно с това го псувал, като С. К. само скимтял при
понасянето на ударите. Жестокият побой от подс.А. върху пострадалия продължил
около половин час, като през това време останалите са стояли настрани. При завръщането
на св.Д.Л. разбрали, че резачката не е в дома на св.М., след което подс.А.
посетил отново дома на св.В.А. тъй като С. К. му казал, че е у него. Тъй като
вече било тъмно св.А. взел със себе си прожектор и след като се качили до
боровете, видял С. К. и св.М. вързани за дърветата. Осветявайки св.М.
забелязал, че по него има кръв. Попитал го дали е взел машината, при което
св.М. се заклел в децата си, че не е. Св.А. попитал за същото и постр.С. К.,
като последния отговорил, че ще намерят резачката в малинака. След като
развързали ръцете им св.А. отвел св.М. към дома си, а останалите, с изключение
на подс.С. който отишъл в клуба да придружи възрастните свекър и свекърва на
св.А. до дома им, тръгнали към малинака да търсят машината. Св.А. дори им
оставил прожектора си, с уговорката после да му го върнат по С. К.. Подс.А.
потвърдил, че ще му го изпрати по “***”.
След като търсещите машината в малинака подсъдими А., Г.М. и П.М., св.Л. и
постр.С. К. не могли да я открият, последния им казал, че тя е в неговия дом,
при което всички се насочили към къщата му. По пътя имало стръмни участъци, при
което в един момент С. К. се подхлъзнал и повличайки подс.А., паднал във водата
в дерето, измокряйки се.
Междувременно, след като св.В.А. отвел св.В.М. в дома си, последния се
измил от кръвта по себе си и си тръгнал, а домакина седнал навън до обора,
чувайки от към дерето /малинака/ “туп, туп, туп, все едно когато тупаш някоя
черга”, смятайки че това са все удари върху пострадалия. В един момент видял
светлината на прожектора, че приближават към дома на пострадалия, при което той
сам и тръгнал по пътя към къщата на С. К.. Пристигайки там св.В.А. и св.Д.Л.
останали отвън, а вътре в къщата влезли подсъдимите А., П. и Г. М. и постр.С.
К.. Отново не открили резачката, като при слизането по стълбите постр.С. К. се
подхлъзнал и падайки се опитал да се задържи за кола, служещ за парапет, който
се откъртил. Подсъдимият А. се опитал да задържи пострадалия, след което
последния го напсувал. При това подс.А. с кола от парапета ударил на три пъти
пострадалия по ходилата /табаните/ през цървулите, като на третия удар колът се
счупил. С едно от парчетата подс.Г.М. също ударил 2-3 пъти пострадалия по
табаните. Следващото местонахождение на резачната машина, което С. К. посочил,
било при С. / “***”/ - св.С. Л.. Тръгнали към селото, като св.А. си взел
прожектора и се прибрал, а останалите поели в търсене на св.С. Л.. Срещнали
подс.С., който им казал, че сигурно ще го намерят в някоя кръчма. След
издирването му до една от кръчмите в селото и на въпроса на подс.А. ***Л.
отрекъл да е взимал такава. После, в близост до коритото за поене на животните,
находящо се на около 40 – 50 метра от дома на св.К. К., подс.А. казал на
постр.С. К. да си помисли и да донесе резачката на другия ден. Последния му поискал
цигари, при което подс.А. му дал две цигари и се разделили. С. К. поел в посока
към дома си, св.Д.Л. и подс.А., с колата на последния, поели към гр.К., а
двамата братя – за гр.П..
Междувременно св.Е.Х. на два пъти търсила вечерта на16.11.08г. постр.С. К.
у дома му, но не го открила. На сутринта на 17.11.08г. отново го потърсила и не
го открила в къщата му, като на връщане срещнала св.К., която и казала че С. К.
е в нейния двор. А междувременно, същата сутрин, св.К.била намерила С. К. да
лежи в двора и под капчуците. На въпроса и да не е спал тука, К. и бил
отговорил, че е спал в плевнята и и че не можел да се изправи да ходи. Тази
свидетелка извикала комшийката си св.А.Т. и двете издърпали пострадалия на
поляната. Постлали му една пътечка под него и го завили.
След като св.Х. разбрала от К. къде се намира С. К., помолила случайно
минаващ мъж да и помогне, с който успели да го пренесат в дома на живущата в
близост баба Л. Сложили го на леглото да легне, след което св.Х. отишла да му
купи кафе, тъй като била помолена от С. К. за това. Св.Х. се отбила и до
кметството, където съобщила за случилото се, а от там се обадили в полицията и
до Спешна медицинска помощ. Когато св.Х. се върнала с кафето до дома на баба Л.
полицейските служители от РУ на МВР – Р. свидетелите Т. и Л. били вече там. На
въпроса на полицаите към пострадалия относно извършителя или извършителите,
св.Х. разбрала от С. К., че го е бил някакъв ***. А разбирайки, че е имало и
друго бито лице, полицейските служители посетили и дома на св.В.М.. Той ги
отвел до боровете, където били вързани със С. К. и бити от подс.А..
Малко по-късно, между 14.00 -15.00ч. постр.С. К. починал, а св.В.М. бил
отведен в здравно заведение.
От заключението на вещите лица Д., С. и Д. по съдебномедицинските експертизи
на трупа на пострадалия, се установяват следните травматични увреждания:
синкаво мораво кръвонасядане по кожата на лявата слепоочна област с размери
5/2,5см; в челно-теменно-слепоочна област синкаво мораво кръвонасядане с
размери 4/2см; преливащи едно в друго кръвонасядания на места по десните буза,
скула, слепоочна област и ушна мида с размери 14/15см; охлузване по кожата на
дясната буза с размери 1/0,6см; рана по горния ръб на дясната ушна мида с
дължина 1,7см и кръвонасядане със синкаво морав цвят над нея с размери 6/7см;
две кръвонасядания по лявата гръбна половина и задна мишична линия с размери
горнато 16/11см и долното 12/5см; пет синкави кръвонасядания по кожата на
дясното подребрие, като три от тях са успоредни едно на друго, на 3-4 см. едно
от друго; кръвонасядане по кожата на лявата поясна област с размери 14/8см;
кръвонасядане по кожата на лявата мишница с размери 28/16см, а на дясната с
размери 29/15см; масивно кръвонасядане по гръбната повърхност на на кожата на
дясната длан; дифузно петнисти кръвонасядания по кожата на дясната подбедрица с
охлузване с размери 5/2см; дифузно обилно кръвонасядане по кожата на цялата
дължина на левия крак; по задната повърхност на дясното бедро и по лявата
седалищна половина – три кръвонасядания с лентовидна форма с ширина 7-8см и
дължина 14-15см;
Всички травматични увреждания са причинени от удари, нанасяни в сравнително
кратък, един и същ период – почти едномоментно с или върху тъп предмет. С
категоричност може да се каже, че са нанасяни удари с твърд тъп предмет с
цилиндрична форма по гърба и дясното бедро. Напълно възможно е да са нанасяни
множество удари именно с коловете – веществени доказателства по делото и части
от тези колове. Характерът на травматичните увреждания е такъв, че не може да
се разграничат отделни единични удари – във всички зони е налице наслагване на
ударите и сливане в по-големи травмирани зони. Силата на ударите е била
сравнително голяма – „значителна сила” в случая. От множеството кръвонасядания
по кожата в дълбочина, при кръвопопиване на меките тъкани и мускули на повечето
места достигащо до подлежащите костни структури, се е развило усложнение,
изразяващо се в мастна емболия и остра кръвозагуба – разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Смъртта на пострадалия С. К. е настъпила именно от
развилата се мастна емболия и от загубата на кръв. При мастната емболия от
размачканата мастна тъкан се отделят мастни капки, които достигайки до белия
дроб го запушват, като не може да се осъществи дишане чрез белите дробове,
понеже настъпва недостиг на кислород в белодробните алвеоли. Смъртта тук не
настъпва веднага, през което време пострадалия чувства силен задух и мощни
гръдни болки, но тя е неизбежна при интензивността на мастната емболия в
конкретния случай.
Острата кръвозагуба, като следващата съпътстваща причина за смъртта на С.
К., се характеризира с пропиване на кръв в дълбоките подкожни тъкани. Касае се
за излив на едно значително количество кръв извън кръвоносната система –
причина, която сама за себе си също може да доведе до смъртен изход.
Водеща при настъпването на смъртта е мастната емболия. Дори и да му е била
оказана спешна медицинска помощ, дори и да е бил настанен в болнично заведение
с компенсиране на кръвозагубата – смъртта е била неминуема. Мастната емболия не
се лекува, не се диагностицира и не се предвижда.
Предвид мощните страдания и силните болки, които постр.С. К. е изпитвал за
времето от момента на нанесения му побой до смъртта му, като през това време е
бил в съзнание, предвид анатомичното разположение на травматичните увреждания и
тяхната морфологична характеристика – с категорични данни за масивни по площ,
на голяма дълбочина и с травматични деколмани на множество места, предвид
интензивността на мастната емболия и от клиничната картина, с която тя протича,
вещите лица са категорични в заключението си, че смъртта е настъпила по особено
мъчителен начин за пострадалия.
В заключението по първоначалната експертиза от 18.11.2008г. – при
аутопсията на трупа на постр.С. К., вещите лица в описателната част са посочили,
че костите образуващи гръдния кош са здрави, като в самата заключителна част е
допусната грешка, където е посочено „счупване на ребра двустранно”. И тримата
експерти са категорични, че се касае до техническа грешка в заключението по
първоначалната експертиза, като в действителност липсва счупване на кости по
трупа на С. К..
От заключението на вещото лице С. по СМЕ на се установява, че на св.В.М. е
било причинено множество кръвонасядания и единични охлузвания на меките тъкани
в областта на лицето, гръдния кош, гърба, горните и долни крайници с данни за
контузия на гръдния кош в дясно странична. Травматичните увреждания са били
причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като е било
причинено разстройство на здравето извън случаите по смисъла на чл.128 и чл.129
от НК.
Видно от заключението на вещото лице Б. по съдебно-медицинската експертиза
на веществени доказателства единствено по прожектора, черния панталон и черното трикотажно яке се
установява зацапване от кръв, която по последните две веществени доказателства
по видова принадлежност се определя като човешка. Поради малкото материал или
нисък титър на видово специфични белтъци не е могло да се определи видовата
принадлежност на кръвта по прожектора. А кръвта по панталона и якето е от група
А/бета/ и е възможно да произхожда от пострадалия С. А.К., но и от всяко друго
лице с тази кръвна група.
От заключението на вещото лице Д. по СХЕ се установява, че към момента на
смъртта на постр.С. К. концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,33 на
хиляда. Със смъртта на лицето спира разграждането на алкохола. А за да се
определи каква е била концентрацията му към момента на причиняване на побоя
върху пострадалия, трябва да се умножат часовете от този момент до смъртта по
0,15, тъй като разграждането е с около 0,15 на хиляда за всеки изминал час.
Вещото лице дава пример с изчисление за 10 часа назад, като определената
концентрация към смъртта от 1,33 на хиляда ще следва да се увеличи с още 1,5 на
хиляда. Или както е установено по делото, че смъртта на С. К. е настъпила между
14.00 и 15.00ч. на 17.11.08г., то тази концентрация от 2,8 на хиляда, която
дава вещото лице за 10 часа назад ще се отнесе към 04.00ч на същата дата –
17.11.08г. Т.е. при наличните данни, че побоят е нанесен върху С. К. от подс.А.
вечерта на 16 срещу 17.11.08г., то концентрацията на алкохол в кръвта му ще е
надхвърляла 2,8 промила. А по данни на вещото лице Д. концентрацията над 2,5 на
хиляда се води тежка степен на алкохолно опиване.
По делото липсват данни постр.С. К.
за времето след пускането му от подс.А. да се прибира към дома, до намирането
му от св.К., да е ходил някъде да употребява алкохол. Напротив, от показанията
на тази свидетелка се установява, че пострадалия и е споделил, че е преспал
през нощта в нейната плевня.
От заключението на вещото лице С. по
Съдебно-психиатричната експертиза се установява, че подсъдимият Й.А. не страда
от същинско психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период и не се
води на диспансерен учет към ОДПЗС. Същия е лекуван амбулаторно заради
невротични декомпенсации. Със специфично личностово разстройство е –
емоционално нестабилна личност. Астенно вегетативен хиподепресивен синдром.
Психопатия – без данни за психоза.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Понастоящем също може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Не е бил в състояние на физиологичен
афект, а е действал в състояние на гневна реакция. Той е с нисък праг на
раздразнителност, характеризиращ се с избухливост, изразяваща се във възбуда,
агресия и гняв.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява отчасти от
обясненията на самите подсъдими, отчасти от показанията на свидетелите Д.Л., Т.
и Л., от показанията на свидетелите В.М.,***, И.Ю., Д.К., Е.Х., А.Т., от
приетите от досъдебното производство писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми /л.2-22 от т.1/, протоколи за
разпознаване на лица и фотоснимки /л.36 – 69 от т.1/, протокол за доброволно
предаване /л.224 от т.3/, протокол за хим. експертиза /л.229 от т.3/, акт за
смърт /л.235 от т.3/, удостоверение за наследници /л.236 от т.3/, справка за
съдимост за подс.А. /л.254 от т.3 и л.58 от т.4/, справка от МП – ГД „ИН”
/л.257 от т.3/, характеристични справки за подс.А. /л.261, 262, 265 – 268 от
т.3 и л.52 от т.4/, труд.договори /л.269 – 273 от т.3/, декларации,
уведомление, удостоверение, епикризи и свидетелство за венчане /л.274 – 289 от
т.3/, справка съдимост и хар.справка за подс.С. /л.291, 292 от т.3/, справка
съдимост и хар. справка за подс.П.М. /л.299, 300 от т.3/, справка съдимост за
подс.Г.М. /л.303 от т.3/ хар.справка за подс.Г.М. /л.78 т.4/, както и от тези
по НОХД: удостоверение за наследници /л.34/, труд.договор и епикриза за подс.С.
/л.215, 216/, от заключенията по съдебните експертизи, както и от веществените
доказателства по делото.
По делото не съществува спор относно факта, че смъртта на С. К. е настъпила
вследствие на причинените му травматични
увреждания от нанесен му побой и последващите усложнения от него. Спорът е по
повод на авторството – дали това са подсъдимите по делото лица или само част от
тях, дали те са действали виновно и ако това е така – за формата на вината.
Именно за разрешаване на тези въпроси се подложиха на обсъждане съществуващите
по делото преки и косвени доказателства, като се даде приоритет на пресите
такива поради спецификата на казуса и то
с известна предпазливост към част от тях, с оглед възможността за известна
заинтересованост от част от свидетелите очевидци.
След анализ на наличния по делото доказателствен материал, съдът намери, че
се доказа безсъмнено и категорично единствено виновното поведение на подс.А. за
причиняване смъртта на постр.С. К.. Така, въпреки доказаните множество
травматични увреждания от заключенията по СМЕ и снимковия материал, самият
подсъдим А. в обясненията си признава за физическо посегателство от своя страна
върху пострадалия, но само за едно единствено такова и то като сторено не при
боровете, а до дома на С. К., изразявайки формално съжаление за стореното. В
стремежа си обаче да прехвърли част от отговорността и да омаловажи своето
участие в престъплението, този подсъдим сочи и за нанесен при боровете удар в
корема на пострадалия от страна на подс.С.. Но подс.А. не посочва каквото и да
е физическо посегателство върху С. К. от страна на подсъдимите Г.М. и П.М. през
целия период от време – от довеждането на пострадалия до боровете, до
освобождаването му при чешмата в селото. Напротив, същия категорично
заявява:”П. и Г. не участваха в този побой…не са го били”. Отричайки да е удрял
пострадалия подс.С. споделя, че не е видял кой го е бил, като също изключва
двамата подсъдими М., посочвайки че те са стоели настрани от боровете. Нещо
повече, за да се презастрахова подс.С. дори отрича да е водил С. К. при подс.А.
и вързания св.В.М. на ниското при боровете. Това негово твърдение обаче се
опровергава както от подс.А., който твърди дори за удар от С. в корема на
пострадалия, така и от останалите двама подсъдими. Дори последните двама, които
също споделят че през цялото време са стоели твърде встрани от случващото се,
на 10 – 15 метра от тях, посочват че след като подс.С. е отвел С. К. при
подс.А. и св.В.М., са чували охкания и думите “Недей, че всичко ме боли”, като
подс.Г.М. ги е оприличил като издадени от едно и също лице – С. К..
Действително подсъдимите в наказателното производство имат право да избират
своята защитна позиция и да предлагат такава версия, каквато ще е в защита на
собствените им интереси, за което в случая
съдът потърси отговор на по-горе поставените въпроси от свидетелите
очевидци на стореното в онази трагична за пострадалия С. К. вечер, естествено в
съпоставка с основното доказателствено средство в процеса –обясненията на
самите подсъдими.
Така основните свидетели очевидци относно причиненото на С. К. за различни
периоди от време са трима: св.В.М. – за времето от самото начало с довеждането
на пострадалия при боровете до отвеждането му към малинака; св.В.А. – за част
от времето на престой на С. К. при боровете до отвеждането му към малинака и
впоследствие за времето на случилото се в и до дома на пострадалия до
отвеждането му в издирване на св.С.Л.; св.Д.Л. – за времето от завръщането си
от св.Е.Х. при боровете, до момента на пускането на пострадалия до чешмата в
селото да си върви. А от доказателствата по делото, въз основа на които е
изградена и постановената по-горе фактическа обстановка, както е и отразено в
обвинителния акт за продължаващ побой от подс.А. и в присъствието на Д.Л.,
жестоките удари върху С. К. са били нанесени именно в периода на отсъствие на
този свидетел – до пристигането му на боровете, връщайки се от дома на св.Е.Х.
и брат и св.В.М., където бил изпратен от подс.А. да търси резачката.
Противно на становището на прокурора, че св.Д.Л. се явява най-достоверния
свидетел, съдебния състав приема категорично, че въпреки присъствието му за
най-дълго време на случващото се, този свидетел е най-неблагонадежден и
най-важното заинтересован от изхода на делото. При спазване принципа на
непосредственост, в целия процес проличава стремежа му да подпомогне или поне
да смекчи вината на подс.А. като комшии и близки, като живущи в една махала в
гр.Кричим, поканен и доведен на погребението, а и прибиращ се заедно с
автомобила на последния. В показанията си този свидетел или е бил далеч, или го
е нямало, или е било тъмно, че не е могъл да види нанесени удари върху
пострадалия или следи от побой по него. За да бъде по-категоричен в опита си да
омаловажи престъпните действия на своя приятел подс.А. дори в противоречие с
показанията на св.В.А. този свидетел посочва: „Нямаше белези от много лобут по
С.. Не му бяха строшени краката на С. ***” И това вече отнасящо се за
състоянието на пострадалия на светло, до кръчмата в търсене на С. „***”.
На следващо място е необходимо да се посочи, че заинтересоваността на този
свидетел е видна и от обстоятелството, че той като обвиняем по делото в
досъдебното производство, а и от страха в съдебното да не стане отново такъв,
разводнява и посочва като отговорни други присъстващи лица, посочвайки дори в
съдебно заседание неопределено един от двамата братя като нанасящ удар, без да
види с какво и къде върху пострадалия. При все че дори пазения от него подс.А.
не посочва някой от братята като физически участващ в побоя. За това колкото и оскъдни
да са показанията на този свидетел срещу подс.А., то те в тази им част се
приемат безрезервно от съда.
Докато съдът намери св.Д.Л. заинтересован веднъж заради подс.А., после и
заради своята сигурност, то фактическите констатации се направиха най-вече от
чистосърдечните показания на свидетелите В.М. и В.А., предоставени в хода на
съдебното следствие.
Св.В.М. се явява единствения свидетел очевидец присъствал на жестокия побой
над пострадалия още от момента на самото му довеждане и вързване на дървото, в
близост до него самия, където и той е стоял вързан. Колкото и силно да
проличава от процесуалното поведение на този свидетел неприязънта към всеки
един от подсъдимите и най-вече кам подс.С., определяйки ги всички за
престъпници, а подс.С. и за главния организатор на случилото се, сам той
потърпевш от поведението им, има доблестта макар и едва пред съда да разкрие
действително случилото се в обективната действителност. Нормално е с оглед на
агресивното поведение спрямо него от срещналите го на пътя лица, от които е
познавал само подс.С. и визуално подс.А., този свидетел да е негативно настроен
спрямо нападателите си. Това отрицателно отношение към всички тях естествено е
намерило отражение и в показанията му, дадени веднага на следващия ден по
досъдебното производство. След акцент в съдебното заседание, че се търси от
съда самата истина за случилото се онази вечер, св.В.М. чистосърдечно
пресъздава възприетото от него, посочвайки един единствен човек, нанесъл
ударите както върху самия него, така и върху починалия впоследствие С. К.. Сочи
как останалите са стояли на няколко метра от тях, докато подс.А. е биел
ожесточено постр.К., как този подсъдим продължил да удря пострадалия дори в
присъствието на пристигналия св.Д.Л. от сестра му /което разбираемо защо се отрича
от последния/. Пресъздаденото от св.В.М. за стенанията на С. К. съвпада с
обясненията на подсъдимите Г. и П. М. за чутите от тях охкания долу при
боровете. Прави впечатление по повод искреността на св.В.М., че не само за
подсъдимите М., но и колкото и да е силна омразата му към подс.С., той самият
не можа да посочи за нанесен дори единствен удар от тяхна страна върху
пострадалия С. К.. А и от останалия
събран по съдебното следствие доказателствен материал не се установява в
присъствието на останалите подсъдими от срещата с този свидетел до заминаването
на подс.С. до селския клуб, преди отправяне на групата към малинака, този
подсъдим да е нанасял побой над постр.С.К. / като противното се твърди
единствено от подс.А. по причини, посочени по-горе/. В това е категоричен и
св.Д.Л.: “Не съм видял И.С. изобщо да удря ***”. Освен горепосоченото, на
въпроса за отделни противоречия с изнесеното от него в досъдебното
производство, самият св.В.М. нееднократно в съдебно заседание заявява, че
разкрива самата истина за случилото се именно пред съдебния състав.
Подс.И.С. пък не е забелязан да е присъствал при боровете
от св.В.А. при пристигането на този свидетел малко преди групата да се отправи
към малинака. Показанията на този свидетел съдът кредитира с пълна сила, наред
с показанията на св.В.М., като В.А. дава информация, възприета от него визуално
относно случващото се при дома на постр.С.К. и само слухова такава за времето
на търсене на резачката от подсъдимите А., Г.М. и П.М., св.Д.Л. и постр.С. К.
при малинака и при тръгването на тези лица от къщата на последния за издирване
на С. „***”. Съдът приема безрезервно изнесеното от него, което посочва на
състоянието на С. К. – мокър, в кръв, с подути ръце, подхлъзването и падането
на пострадалия по стълбите, спречкването с подс.А., ударите по табаните от
страна на подс.Г.М., както и слухово възприетите от своя обор удари като
тупането на черга още до малинака и „тупкането” при отдалечаването им от дома
на пострадалия. Съдът кредитира показанията на този свидетел по повод на
нанасяне на удари по табаните на пострадалия от страна на Г.М. като съвпадащи с
показанията на неблагонадежния свидетел Д.Л.. Въпреки че с дадената от него
информация за „тупкането”, след като не е видял дали действително това тупкане
е от удари по пострадалия, кой ги е нанесъл, къде по пострадалия и с какво
/механизъм и начин/, съдът не може да направи безсъмнена и категорична преценка
относно авторството и вината, то този свидетел дава ценна информация в подкрепа
на приетото въз основа показанията на св.В.М. относно побоя над пострадалия,
причинен му до пристигането на В.А.. В очната ставка на тези двама свидетели
св.В.А. посочва, че при пристигането му при боровете и двамата / В.М. ***К./ са
били бити. Тези данни за сетен път отхвърлят споделеното от св.Д.Л. за липсата
на побой върху пострадалия при боровете и за сетен път се потвърждава извода на
съда относно неблагонадежността от заинтересоваността на последния. И тук е
моментът да се посочи несъстоятелността на възражението на представителя на държавното
обвинение, че в голямата си част пледоариите на защитата почиват върху
предположения. По-скоро твърденията на прокурора в по-голямата си част се
явяват предположения, говорейки общо, че „всеки един от четиримата обвиняеми
нанасял удари...” Като примери в тази връзка могат да се посочат времето при
малинака с придвижване до дома на пострадалия, където е посочен за участник и
подс.С., времето при малинака и това в дома
и при отдалечаване от дома на пострадалия, осланяйки се на
неопределените показания на св.В.А. и т.н. По тази логика може да се
предположи, че не само всеки от присъстващите подсъдими, но и самия св.Д.Л. е
могъл да нанася удари върху С. К..
Прави впечатление по делото, че част от свидетелите или
споделят, че не са казвали неща, които са записани като техни показания в
досъдебното производство, или се отричат да са положили в досъдебното
производство подписи, или че са записани изречени под страх от тях показания.
Такива са твърденията не само на свидетелите В.М. и Д.Л., но и на свидетелката
Е.Х.. Последната отрича да е казвала на разследващия орган, че С. К. са го били
двама човека, за което противоречие бе търсено съгласие за четене на
показанията и. Впрочем св.Х. посочва, че пред дошлите полицейски служители
постр.С. К. е казал, че го е бил „Стригача” т.е. едно единствено лице, за което
обстоятелство обаче тези полицейски служители свидетелите Т. и Л. дават съвсем
различни с нейното показания. Пораждащите се съмнения по обективността и
законосъобразността на воденото разследване в досъдебното производство се
засилват и от обстоятелството, че тези двама свидетели не са включени като
такива от обвинението, а за броя на билите пострадалия лица споменават при
явяването им в съдебно заседание заедно с разследващия по делото полицай.
Възможността за „припомняне” на тези двама свидетели за случилото се през
2008г. е реална такава, като допълнително съмнение за такава възможност идва и
от предубедеността на св.Т., който сочи за споделено му от С. К., че бил бит от
„трима – четирима човека”, допълвайки:” Не по-малко от четирима, така го
приемам аз”. В края на своите показания вече категорично сочи, че му било
казано за четирима човека. На следващо място съмненията се пораждат и от
съдържанието на написаната от този свидетел и приложена по делото докладна
записка, в която не се сочи нито дума за споделено му от С. К. относно начина
на престъпното деяние, а направо е посочено че отивайки на място по сигнал за
побой се установило, че лицето С. К. е починало. Не без значение е и
обстоятелството, че по делото липсва дори едно искане за закрепяне показания
или обяснения чрез разпит на свидетел или обвиняем пред съдия при инак такъв
сериозен резултат от престъпното деяние.
Предвид
на гореизложеното и при така установеното фактическа обстановка, съдът намери,
че подс.Й.Т.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1
б.”а” от НК понеже на 16/17.11.2008г. в
с.С., П. област, умишлено е умъртвил другиго – С. А.К. ***, П. област, като
деянието е извършено по начин особено мъчителен за пострадалия, с особена
жестокост и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК - по НОХД № 72/95г. на
ПОС с влязла в сила на 28.01.97г. присъда, с която е осъден на 10 години
лишаване от свобода. Видно от справка на Министерство на правосъдието ГД
“Изпълнение на наказанията” наказанието по тази присъда подс.А. е изтърпял на
10.01.2004г. А едно от престъпленията, за които му е наложено е именно опит за
убийство.
Престъплението е извършено с евентуален умисъл у
подсъдимия. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им. В случая той
е действал с дървени колове, нанасяйки
множество удари, нанасяйки ударите със значителна сила, насочвайки ги освен по
цялото тяло на пострадалия, така и в главата му. Първоначалната цел на
подсъдимия е била да нанася телесни увреждания на пострадалия с оглед издаване
местонахождението на търсената вещ, но нанасянето на жестокия побой с огромна
интензивност на ударите, води категорично до извода, че той е предвиждал
възможното, евентуално настъпване на смъртта му, отнасяйки се безразлично към
този резултат. Изявявайки се като лидер на поведената от него група, за което
той сам казва, че се чувствал като рефер по случая, подс.А. нанася ударите
върху пострадалия сякаш умишлено целейки да не остави неударено по тялото му
място. Единствено дървото, за което е бил вързан гърбом С. К., му е попречило
да покрие и останалата незасегната повърхност от около 80% от тялото на
жертвата, това довело и до значително наслагване на ударите /по заключението на
вещите лица по СМЕ за засегната около 20% от кожата с кръвонасядания/. Очевидно
е че умисълът на подсъдимия е прерастнал в евентуален такъв за причиняване
смъртта на пострадалия. И тук на възражението на защитниците му следва да се
отговори, че ако подсъдимия А. е искал само да нанесе побой на С. К. / за
признаване кражбата на вещта/, то той би се задоволил с нанасяне на по-малък
брой удари, с по-малка интензивност, а не с такова ожесточение и ярост по
лишената от възможност за самоотбрана жертва, допускайки същевременно, че наред
с целения резултат – причиняване на телесна повреда, може да настъпи и друг
по-тежък – умъртвяване на пострадалия, но е продължавал да нанася удари,
съгласявайки се с настъпването на този възможен резултат. Данните в делото не сочат
този подсъдим да е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост
вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. С оглед на естеството и начина
на нанасяне на ударите, броя им и насочеността им не само в тялото, но и в
главата на жертвата, не може да се прави извод, че той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, макар и да е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или че е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. И тук на възражението на защитниците му, че ако е целял
умъртвяване на пострадалия нямало да му дава цигари за из път, че нямало да му
заръчва да донесе резачката на следващия ден, че нямало да обещава връщане на
фенерчето по него, че нямало да вика за свидетел на случилото се В.А. – съдът
съобрази със съдебната практика на ВКС, че за умисъла се съди по това какво е
било поведението на дееца към момента на извършване на деянието, а не от
последващите изпълнителното деяние действия. Действително от самите удари не се
е стигнало до счупване на кости по С. К., но такова увреждане не е
задължително, за да се приеме умисъл за умъртвяване на лицето, щом като по
заключението на вещите лица ударите са били достатъчно силни, за да доведат до настъпване кръвозагубата и
мастната емболия и оттук до неизбежната смърт. Никой по делото не говори за
възможност да се удави С. К. във водата на дъното на дерето, за да се правят и
доводи за спасяването му от подс.А. – това отново във връзка с намереното от
защитата за нелогично да спасяваш човек, който искаш да убиеш. По-скоро
доказателствата сочат, че при подхлъзването и падането по надолнището
пострадалия несъзнателно е повлякъл със себе си и подс.А.. При несъмнените
доказателства, че С. К. е бил бит от подс.А. при боровете и липсата на такива
за предходно физическо посегателство върху него, съдът намери за несъстоятелен
опита за внушение, че пострадалия му бил доведен бит при дърветата. Колко ли
по-удобно би било и за четиримата подсъдими пък подс.С. да посочи, че е намерил
пострадалия бит. Но такива данни по делото няма, както няма данни и по
споделеното от подс.Г.М., който мислел че едва след като си е тръгнал /при
чешмата/ С. К. е бил бит от някой друг.
Що се касае пък до правната
квалификация на поведението на подс.А., касаеща “особената жестокост”, то изхождайки
от начина на умъртвяването и отношението му към жертвата, същата е налице.
Вещите лица съдебни медици са категорични, че ударите са многобройни, нанасяни
със значителна сила и в дълбочина. Преимуществено оръдието е дървен кол, а
жертвата е лице повлияно от алкохола, още повече и вързано за дървото, като по
този начин предварително подс.А. е ограничил до минимум всякаква защитна
реакция от страна на С. К.. Нанасяйки ударите с особена агресия, яростно и в
бързина, въпреки че подсъдимия осъзнава за омаломощаването на жертвата си, не
спира, обричайки К. на неминуема смърт. Държейки се като господар с живота на
К. това арогантно, жестоко и дори садистично отношение на подсъдимия А.
продължава и след приключване на побоя, за да се стигне до изоставянето на
пострадалия с раните си и мокър при минусовите температури.
По делото липсват данни пострадалия да е изпадал в безсъзнание, което
означава че той е осъзнавал положението на безизходица и обреченост в което се
е намирал, че е изпитвал и физическите болки от ударите, въпреки алкохолното си
повлияване. Но в случая особено мъчително за него, освен по-необичайните болки
от ударите по инак чувствителната и на
голяма площ травмирана кожна повърхност по заключението на съдебните медици, е
било настъпилото усложнение – мастната емболия на белия дроб. Същата се
проявява в задух, като не може да се осъществи дишане чрез белите дробове, а
смъртта не настъпва веднага – необходимо е да се засегнат достатъчно кръвоносни
съдове, че да има значима по сила асфиксия, през което време пострадалия освен
че чувства силен задух, изпитва и мощни гръдни болки. Пострадалия С. К. е
починал при особено мъчителен за него начин, каквото е категоричното заключение
на вещите лица по СМЕ.
С оглед на изнесеното по-горе, при недоказаността на обвинението спрямо останалите трима подсъдими по несъмнен
и категоричен начин да са взели участие в изпълнителното деяние на
престъплението, съдът намери, че същите – И.С., П.М. и Г.М. следва да бъдат
признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Единствено за
подс.Г.М. се събраха категорични доказателства, че е нанесъл удари по табаните
на пострадалия до стълбите, пред дома му. Въпреки това не може да му се вмени
във вина престъпния резултат, дори и квалификация за стореното по чл.124 НК,
като видно от заключението на вещите лица по СМЕ дори и да са нанесени такива
удари кръвоснабдяването по табаните е слабо и това не е причината за смъртта.
При проверката на стъпалата вещите лица не са установили кръвонасядания,
изразявайки вероятност ако е имало такива удари по табаните, то те да са били
по-леки или пострадалия да е бил с обувки. А по възражението на прокурора –
самото присъствие на останалите подсъдими на различни етапи не ги прави
съучастници в убийство, като в противен случай и присъствието на св.Д.Л. би
следвало да го направи съучастник.
В тази връзка и по повод на възраженията и доводите на прокурора, както
стана дума по-горе, в по-голямата си част същите в подкрепа на обвинението са направени
в сферата на предположенията, с изразени внушения че се базират върху събран
доказателствен материал. Преиначават се тотално фактите по доказателствата като
например още с довеждането на С. К. от подс.С. при подс.А. било личало според
последния, че пострадалия бил вече бит и то от подс.С.. Освен че никъде подс.А.
не споменава за авторство, той казва:”С. видими следи от бой нямаше когато го
доведе И.. Той беше с дрехи”. Впоследствие вече споменава, че му е изглеждал
като бит”...защото още като го ударих каза, че го боли”. Според А. думите на
пострадалия са „Недей, че всичко ме боли”. А според прокурора подс.А. е чул
нещо в повече – „Недей, защото вече
много ме боли”. Внушава се нанесен му едва ли не преди малко побой. Без да има
данни за удари , нанесени от С. върху пострадалия до тогава, прокурорът сочи че
когато С. му „нанесъл още един
удар” тогава К. произнесъл горната
реплика. Т.е. трябва да се създаде впечатлението, че пострадалия го боли
най-вече от предишните, налагани от прокурора като съществуващи, но от
доказателствата по делото несъществуващи удари. По-скоро от удара върху
пострадалия / за който говори подс.А. сам да му е нанесъл в обясненията си/,
думите „Недей, че всичко ме боли” изват най-вече от силата на самите удари от
подс.А., за които говори св.В.М.. Друго преиначаване на доказателствата по
делото има, когато прокурорът голословно твърди, че св.В.М. бил казвал, че не
могъл да види, че не знае някой да е бил С. К.. Напротив св.В.М. сочи
категорично лицето което е било жестоко пострадалия К., посочвайки и начина,
дори и реакциите на последния.
При така посочената по-горе правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции и условията,
визирани в чл.54 от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимия А. е необходимо да се определи при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива се преценят трудова ангажираност,
съжителство на семейни начала със сключен църковен брак, добри характеристики
от различни институции, макар и формално съжаление за стореното. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство се посочват предишни осъждания извън
последното, обуславящо квалификацията на стореното като опасен рецидив.
Най-справедливо в случая е да бъде наложено на подсъдимия А. наказание лишаване
от свобода в размер на 15 години и 6 месеца, като същия бива признат за невинен
в това да е извършил престъплението в съучастие с другите трима подсъдими и
оправдан по повдигнатото му обвинение във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Така
определеното наказание в този размер на изолация на подсъдимия би било
най-адекватно и в най-пълна степен би способствало за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на А..
Съдът постанови така определеното и наложено на
подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде изтърпявано при първоначален
„строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание времето, през което подсъдимия А. е бил задържан под
стража, считано от 18.11.08г. до влизане на присъдата в сила.
По отношение на гражданския иск – същия следва да бъде
уважен в предявения му размер от 1 000 лева, като съдът се съобрази със
съдебната практика относно обичайния размер на разноските, необходими за
погребение.
Подсъдимия бе осъден да заплати по сметка на ВСС сумата
от 1 138 лева като като направени по делото разноски, както и сумата от 50 лева
ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът взе отношение и по веществените доказателства по
делото, като се постанови връщане на металното фенерче на В.С.А., както и
унищожаване като вещибез стойност след влизане на присъдата в сила на чифт
черни галоши, дънков панталон, 4бр.чорапи, 2бр.метални телове, 1бр.парче дърво
с дължина около 35см, диаметър 4,5 см., 1бр.дървен кол с дължина около 120 см и
диаметър 4,7 см., 3бр.дървени парчета с диаметър 4,5 см., 7бр.филтри от цигари,
празен пакет от цигари „***” и черно яке.
Причини за извършване на престъплението - ниско правосъзнание и незачитане на
най-ценното човешко благо – живота.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН
СЪДИЯ: