Определение по дело №1448/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2005  

 

гр.Бургас,    18.10.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Михова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1448 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от адв. Д.А. – БАК, пълномощник на Р.А.Х., срещу Решение №1855/18.07.2019г., постановено по гр.д. №2780/2014 г. по описа на Районен съд Бургас.        

С обжалваното решение районният съд е осъдил Р.А.Х., с ЕГН: **********,***, да заплати на ”Европът-2000” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Георги Трингов“ № 6, сумата 13 988.22 лв., представляваща обезщетение за причинена на дружеството, в качеството на работодател, имуществена вреда, произтичаща от липса в размер на разликата между касовата наличност по счетоводни данни към 03.12.2013г. и установената такава при извършената в периода от 03. до 05.12.2013г. ревизия в офиса му в гр.Бургас, сумата 136.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 05.12.2013г. до 08.01.2014г., и сумата от общо 1 101.58 лв., получена от нея на неосъществено основание – с оглед учредяването на договорна ипотека върху собствения й имот, за обезпечаване на горното задължение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2014г. до окончателното им изплащане, както и сумите от общо 1 369.60 лв. – разноски за обезпечителното производство и настоящото дело и общо 2 500 лв. – платени адвокатски възнаграждения.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е направилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че съществуването и размера на липсата в касата на дружеството, както и качеството на отчетник, следва да се докажат от работодателя. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Изложени са обстойни доводи, че Р.Х. не е материално-отговорно лице, което следва да носи отговорност за липси по КТ, като се твърди, че такава би следвало да се търси от администратора на склада или от регионалния директор за Бургас – Снежана Панайотова Панайотова. Подчертава се, че за да се търси отговорност за липси, трябва освен ценностите да са предадени с приемо-предавателен протокол, /а такъв по делото липсва, защото въззивницата не е приемала материални и финансови ценности/, също и отговорното лице да разполага с каса, с ключ, който гарантира, че достъп до средствата има единствено то. Посочва се, че в разглеждания случай от свидетелските показания се установява, че ролята на „каса“ е изпълнявало чекмедже, което не се е заключвало и до което са имали достъп всички служители на дружеството.

На следващо място се оспорва размерът на липсите, като се излагат подробни съображения.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че счетоводната документация на дружеството не е водена редовно, но първоинстанционният съд е игнорирал този факт.

Оспорват се, както по основание, така и по размер претендираните от ищеца суми за платени местни данъци и такси за имот, собственост на въззивницата, за издаване на схема за имот от СГКК и за издаване на удостоверение от Община Бургас, като се твърди, че не е доказана активната процесуална легитимация на дружеството по този иск, тъй като представените доказателства за плащане не носят информация за платеца на задълженията. Излагат се твърдения, че горепосочените суми са заплатени против волята на въззивницата, тъй като между страните не е имало уговорка за учредяване на ипотека, а принуда.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Европът-2000” АД, с който депозираната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се всички въведени в жалбата твърдения. Излагат се подробни доводи и съображения по всяко едно от възраженията в жалбата. Твърди се, че на основание чл. 193 от КТ са поискани обяснения от въззивницата, която от своя страна е представила такива и в тях е посочила, че е взела сума в общ размер от 14 000 лв., тъй като е трябвало да върне заем към „Изи кредит“, като се оспорва твърдението ѝ че е направила това под заплаха.

Твърди се, че след извършване на ревизията въззивницата е поискала да плати доброволно сумата в рамките на един месец и е предложила да учреди ипотека върху неин собствен недвижим имот, в полза на ответното дружество като обезпечение за изплащане на сумата, за да не се инициират срещу нея съдебни производства. Посочва се, че въззивницата нямала средства да заплати местните данъци и такси върху имота, както и други разходи /в общ размер 1101,58 лв./, които заплатило ответното дружество. Посочва се, че уговорката между страните била да се явят при нотариус, за да подпишат спогодба за връщането на парите и учредяване на договорна ипотека, но въззивницата Х. излязла от кантората, не се върнала повече и не отговаряла на обажданията.

На последно място се твърди, че въззиваемото дружество е изпратило нотариална покана, с която Х. е поканена в тридневен срок от получаването ѝ да възстанови парите, но тъй като въззивницата не била намерена многократно на адреса, поканата ѝ била връчена по реда на чл. 47, ал.1 и ал.5 от ГПК.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След запознаване с материалите по делото, съдът констатира, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т.2 от ГПК, тъй като към нея не е приложено адвокатско пълномощно. От представеното в производството пред първата инстанция пълномощно от ищцата, не става ясно дали същото важи до приключване на делото във всички инстанции. Поради това на въззивницата следва да се укаже да заяви дали поддържа въззивната жалба и да представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, най-късно до насроченото за 04.11.2019г. открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1448 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на Р.А.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заяви дали поддържа въззивната жалба и да представи адвокатско пълномощно в срок до 04.11.2019г.

При неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.