РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Перник , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500392 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М. Й. като представител на
Д.А. И. и жалба ,подадена лично от Д.А. Й. против Постановление от 27.05.2021год. по
изп.дело № 5049/2007год. на ДСИ при ПРС, с което е прекратено изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1 , т.8 от ГПК. По изложени в жалбата доводи и
съображения за незаконосъобразност на извършеното действие, жалбоподателят моли
същото да бъде отменено, както делото бъде върнато за продължаване на изпълнителните
действия по него.
Ответникът В.С. не e изразил становище по жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотивите си по обжалваните действия
съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства –
съдържащите се такива в изп.дело № 5049/2007год. по описа на СИС при ПРС и доводите в
жалбата намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок, от
легитимирано да обжалва лице - взискател в изпълнителното производство, както и срещу
1
подлежащо съгласно чл.435, ал.1 от ГПК действие – прекратяването на изпълнителното
производство. По същество жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение
като съображенията за това са следните:
От приложеното изпълнително дело №5049/2007год. се установява, че същото е
образувано въз основа на молба , подадена от Е. А. Е. и Д.А. Е.- Й. и приложен към нея
изпълнителен лист от ***год. От него е видно ,че длъжникът по изпълнителното дело – В.
С. С. е осъден да заплати на Е.Е. и Д. Е.- Й. сумата от по 7 000лева за всеки един от
двамата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
смъртта на техния наследодател А. Е. П., ведно със законната лихва, считано от
25.12.2000лева до окончателното изплащане на сумата, както и 100лева, представляваща
направени разноски в производството по делото. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение , а именно публична продан на
недвижими имоти, върху които е наложена обезпечителна мярка-възбрана в наказателното
производство. Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнител , която същият е получил на 16.01.2008год..Предвид липсата на доброволно
плащане съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е насрочил
и извършил на ***год. опис на възбранените в наказателното производство недвижими
имоти, а именно : Дворно място, съставляващо парцел *** с площ от 774 кв.м., заедно с
жилищната сграда от 49кв.м. и второстепенна постройка от 18 кв.м. и ½ ид.част от дворно
място с площ от 385кв.м. и гараж от 18 кв.м., находящо се в *** . В резултат на успешно
проведена публична продажба, парцел *** с площ от 774 кв.м., заедно с жилищната сграда
от 49кв.м. и второстепенна постройка от 18 кв.м. е възложен на купувача М. М. с
постановление от ***год. Получената от публичната продан сума е разпределена между
взискателите и присъединения взискател- ТД на НАП-П. като всеки един от взискателите
по изпълнителното дело е получил суми от по 4 183.20лева .
По искане на взискателите в периода 23.07.2008год. до 18.01.2011год. съдебният
изпълнител е налагал запори върху трудовото възнаграждение на длъжника ,които не са
довели до принудително събиране на остатъка от дълга поради настъпило прекратяване на
трудовото му правоотношение. Последното искане на взискателите за предприемане на
конкретно изпълнително действие за удовлетворяване на вземането е от 18.01.2011год.като
след този момент са правени искания единствено за направата на справки до различни
институции във връзка с установяване наличието на друго имущество , доходи и вземания ,
върху които да бъде насочено принудителното изпълнение. По този начин е констатирано
наличието на недвижим имот, собственост на длъжника, който с Нотариален акт № **,том-
*, рег.№ ***, дело № 64/2015год. е дарен на внучката му . По отношение на тази сделка , по
твърдения на жалбоподателката , е предявен на 19.02.2020год. иск по чл.135 от ЗЗД.
Поредна справка относно наличието на трудов договор и за получавана пенсия
взискателите са поискали на 10.05.2017год. ,при която е установено ,че длъжникът не е
пенсионер и не получава обезщетение по НОИ,както и че няма регистриран трудов договор.
Взискателите са уведомени за това с нарочно съобщение,получено от тях на 24.10.2018год.
2
По искане на взискателите от 28.11.2018год. е изготвена съдебно икономическа експертиза ,
от която се установява към 27.12.2018год. задължението на В.С. към взискателите възлиза
общо/като главница , лихви и разноски/ на сумата от 35 389.42лева.С разпореждане от
28.12.2018год. изготвената съдебно-икономическа експертиза е приета от съдебния
изпълнител. След подадената на 28.11.2018год. молба , взискателите са подали единствено
молба вх.№ 554/04.02.2020год., с която са поискали получаване на копие от изпълнителния
лист, въз основа на което е образувано изпълнителното дело,както и копие от получената от
длъжника призовка за доброволно изпълнение.
На 27.05.2021год. съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК,приемайки че последното
изпълнително действие е извършено на 28.12.2018год.
Съгласно чл. 433, ал.1 , т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява ,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Трайно в съдебната практика се приема , че прекратяването на изпълнителното
производство поради т.н. „ перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване , когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, но не и с акта на
съдебния изпълнител, който само констатира тяхното настъпване.
Неоснователно се твърди в жалбата , че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 ,
т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Последното е своеобразна
санкция за бездействието на взискателя , каквото безспорно е налице в продължение на две
години, но не и от посочения от съдебния изпълнител момент- 28.12.2018 год. , а в по –
ранен такъв – 24.10.2018год. На цитираната дата пълномощникът на взискетелката - М. М. е
получил съобщение от съдебния изпълнител,с което е уведомен ,че в резултат на
поисканите от него и извършени от съдебния изпълнител справки, длъжникът няма
регистриран трудов договор и не е пенсионер. Такива справки многократно са искани от
взискателя във връзка с направено в молба вх.№ 119/18.01.2011год. искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с оглед удовлетворяване на неговия
интерес.С цитираното съобщение до взискателя е надлежно обективирана невъзможността
да се осъществи изпълнение /да се реализира посочения от взискателя изпълнителен способ/
, която невъзможност предпоставя извършването на нови изпълнителни действия, в случай
на проявена от взискателя активност и желание за това чрез посочеване на същия или нов
изпълнителен способ.В случая, от момента на получаване на съобщението и в
продължение на две години, изтичащи на 24.10.2020год. взискателите не са поискали
извършване на нови изпълнителни действия,поради което прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило по силата на закона и това прекратяване е
констатирано с обжалваното в настоящото производство постановление.
3
Макар и да не влияе върху горния извод, настоящият съдебен състав счита за
необходимо да отбележи , че съдебният изпълнител неправилно е приел датата
28.12.2018год. за начален момент , от който започва да тече двугодишния срок по чл.433,
ар.1 ,т.8 от ГПК. С Разпореждане от 28.12.2018год. съдебният изпълнител е приел изготвена
оценителна експертиза за остатъчния размер на дълга ,което съгласно Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015год. по т.д. № 2/2013год. на ВКС не съставлява изпълнително
действие , имащо значение за предвидената в чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК перемпция.
Неоснователно се твърди в жалбата, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1
,т.8 от ГПК , тъй като на 19.02.2020год. взискателите са предявили иск по чл.135 от ЗЗД
срещу длъжника по отношение на недвижим имот ,съществуването на който им е станало
известно в хода на изпълнителното производство и спрямо който имат желание да насочат
принудителното изпълнение с цел удовлетворяване на вземането си. По делото липсват
доказателства относно предявяването на такъв иск ,но дори и да се приеме за доказано това
обстоятелство,то не променя извода относно наличието на предпоставките на чл.433, ал.1
,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. По аргумент на противното на
чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК следва да се приеме , че перемпция няма да настъпи единствено и
само при наличие на извършвани от съдебния изпълнител същински изпълнителни действия
в двугодишния законов срок , каквото действие не съставлява предявяването на иск по
чл.135 от ЗЗД.
Неосновнателно се поддържа от жалбоподателката ,че с прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК се нарушава Директива
2004/80/ЕО на Съвета от 29.04.2004год. относно обезщетението на жертвите от
престъпления и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата
,подкрепата и защитата от жертви на престъпление. Цитираните директиви нямат
приложение към настоящия случай ,тъй като от една страна предмет на принудително
събиране по настоящото изпълнително производство е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от умишлено престъпление, извършено на територията
на Р България и от български гражданин, процесуалните правила за което са уредени в
националния процесуален закон. Такива не се съдържат в цитираните директиви ,които
приоритетно,при констатирано противоречие с националния закон, да бъдат прилагани.
С оглед изложените съображения за неоснователност на подадената жалба ,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1836/03.06.2021год., подадена от М.Й. като
пълномощник на Д. Й. и жалба вх.№ 1835/03.06.2021год. , подадена от Д. Й. против
Постановление от 27.05.2021год. по изп.дело № 5048/2007год. по описа на СИС при ПРС
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5