Решение по дело №319/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 271
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20224400500319
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. П., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 425/24.03.2022 г.,постановено по гр. дело № 3152/2021г.,
РС-П. е отхвърлил предявените от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК*** против М. Д. Ч.,
ЕГН**********,гр.П., искове с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 848,41лв., представляваща платено
от ищеца застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.
№*** по щета №*** по описа на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание
застрахователна полица№***/08.05.2018г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата,като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК*** ,чрез
пълномощника адв.Пл.А. от АК-П. против горепосоченото решение на РС-П..
В жалбата се излагат доводи за неправилност , незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение.При правилно установена
1
фактическа обстановка,РС е направил неправилни правни изводи,в
противоречие с материалния закон.РС неправилно е приел,че не е имало спор
относно вината за реализиране на процесното ПТП,като при допуснато ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП,което от своя страна
предпоставя задължително посещение на произшествието от органите на
„Пътна полиция“.Единствено в случай на съгласие за вина между двамата
участници се съставя Двустранен протокол,за което не е необходимо
присъствието и участието на органите на „Пътна полиция“.В случая обаче
съгласие за вина за настъпилото ПТП между участниците не е била
постигната поради напускане на ПТП от страна на ответника,поради което е
било задължително посещението от органите на полицията.За извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата на ответника М.Ч. е
съставен АУАН, серия АА, с бланков №***/16.02.2019г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-П., в който е отразено нарушаване разпоредбата на
чл.25,ал.1 от ЗДвП.Със същия АУАН е вменено на ответника и нарушение на
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП,съгласно която норма водачът на ППС,който е
участник в ПТП,когато при ПТП са причинени само имуществени вреди е
длъжен,ако между участниците няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него,без да напуска местопроизшествието,да уведоми съответната
служба за контрол на МВР на територията,на която е настъпило ПТП и да
изпълнява дадените му указания. Посещаването на ПТП е било задължително
по закон от органите за контрол ,тъй като е налице хипотезата на чл.125,т.7 от
ЗДвП. Предвид,че водачът на другия автомобил не е бил на мястото на
инцидента,предизвикан от ответника,то това е равнозначно на наличие на
разногласие между участниците,тъй като липсва дадено изрично съгласие на
пострадалия и липсва постигане на договорка между страните относно
размера на вредите.
Съгласно чл.500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение,заедно с лихвите и
разноските,когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата,когато
посещението на тези органи е задължително по закон,освен в случаите,когато
е наложително оказване на медицинска помощ или по друга неотложна
причина.
По делото са събрани категорични доказателства за установяване
2
механизма на настъпване на процесното ПТП и виновността на
ответника,както и че уврежданията по л.автомобил „***“,с рег.№*** са в
причинна връзка с реализираното ПТП.Налице е валиден застрахователен
договор по договор за имуществена застраховка,в изпълнение на този договор
ищецът-застраховател е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с
настъпването на застрахователно събитие на 12.02.2019г. и е налице
отговорност на прекия причинител- в случая ответника.С изплащане на
застрахователното обезщетение „***“ ЕАД, гр.С. се е суброгирало в правата
на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение съгласно
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.
Въззивникът моли окръжният съд да отмени решението на РС-П. изцяло
като неправилно и незаконосъобразно и по съществото на правния спор да
уважи предявения иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ като
основателен и доказан,със законните от това последици.Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна
М.Ч.,чрез назначения му особен представител адв.И.Н. от АК-П..В писмения
отговор се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената жалба
и липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено от РС-
П..Изложените в жалбата доводи се преповтарят с наведените такива в ИМ и
представените писмени и гласни становища по делото.Не е доказано
основанието ,въз основа на което се търси заплащане от ищеца на сумата от
848,41лв.,както и размера на претенцията,поради което правилно искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан от РС.Моли да бъде потвърдено
решението на РС- П. като правилно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд-П. е неправилно и незаконосъобразно.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.основание
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ-съгласно която разпоредба освен в случаите по
3
чл.433,ал.1 КЗ,застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски ,когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата,когато посещението на
местопроизшествието от тях е задължително по закон,освен в
случаите,когато е наложително да бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина,в този случай тежестта на доказване носи виновния
водач.
По делото е безспорно установено,че на 12.02.2019г. е настъпило ПТП в
гр.П.,на паркинга на магазин „Кауфланд“,като вина за това ПТП има
ответника М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П. –водач на л.а. м.“***“,с рег.
№***/при навлизане между паркирани ППС не осигурил достатъчно
странично разстояние и ударил паркиран л.а.“***“,с рег.№***,собственост на
Д.С.,като причинил материални щети и напуснал
местопроизшествието/.Въпросите за механизма на настъпване на процесното
ПТП,настъпилите щети ,вината на ответника-водач на МПС и причинно-
следствената връзка между виновното и противоправно поведение на
ответника и настъпилите имуществени вреди,са установени от събраните в
хода на съдебното дирене пред РС писмени доказателства,заключение по
назначената САТЕ,както и от изисканото и приложено заверено копие от
цялата административно-наказателна преписка срещу М. Д. Ч.,образувана въз
основа на АУАН Серия АА,с бланков №*** и Протокол за ПТП от
16.02.2019г., от която е видно,че М.Ч. е санкциониран с
НП№1***/2019,връчено и влязло в сила.С издадения АУАН на ответника е
вменено нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.По
делото са събрани и гласни доказателства.
Не се спори,че ищецът е сключил на 08.05.2018г. договор за застраховка
„ГО“ с ответника М.Ч.,по силата на която е покрило отговорността на
л.а.“***“,с рег.№***,собственост на същото лице,като е издадена
комбинирана застрахователна полица за срок до 23:59ч. на 09.05.2019г.
Не се спори и че за увредения л.а. „***“,с рег.№*** е имало сключена
доброволна имуществена застраховка „***“ в ЗАД“***“,по която
застрахователното дружество е заплатило застрахователно обезщетение в
размер на 833,41лв. на 18.03.2019г. на сервиза,извършил ремонт на увредения
4
автомобил.На основание чл.411,ал.1 КЗ ЗАД“***“ е предявило пред „***“
ЕАД като застраховател по застраховка „ГО“ на виновния водач ,регресна
претенция в размер на 848,41лв.,от които е платено застрахователно
обезщетение в размер на 833,41лв. и 15лв.-обичайни разноски.
Въз основа на регресната претенция при ищцовото дружество е образувана
щета №***,по която задължението в размер на 848,41лв. е погасено на
08.05.2019г. чрез плащане на сумата към застрахователната компания
ЗАД“***“.
Спорен е въпроса налице ли са предпоставките на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника.
За да отхвърли исковата претенция РС е приел,че не е налице нито една от
хипотезите на чл.125,ал.1,т.7 от ЗДвП,доколкото от ангажираните по делото
гласни доказателства е установено категорично,че спор относно вината на
ответника на ПТП,между участниците в него не е имало.При това положение
не са налице и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по
смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и предявеният иск като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Тези правни изводи на РС са неправилни и в нарушение на материалния
закон.
Съгласно чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП водачът на ППС,който е участник
в ПТП ,е длъжен,когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди:ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата,свързани с него,те,без да напускат
местопроизшествието,уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията,на която е настъпило ПТП и изпълняват дадените им
указания.Съгласно чл.125,т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР
посещават ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МЯСТОТО НА ПТП,когато:между
участниците в произшествието ИМА РАЗНОГЛАСИЕ ОТНОСНО
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,СВЪРЗАНИ С НЕГО.
Ответникът е напуснал ПТП,а водачът на другия автомобил не е бил на
мястото на инцидента,предизвикан от ответника М.Ч.,което е равнозначно на
наличие на РАЗНОГЛАСИЕ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ
С ПТП,тъй като липсва ДАДЕНО ИЗРИЧНО СЪГЛАСИЕ НА
ПОСТРАДАЛИЯ И ПОСТИГАНЕ НА ДОГОВОРКА МЕЖДУ
5
УЧАСТНИЦИТЕ ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ВРЕДИТЕ.Ответникът не е
изпълнил вмененото му по закон задължение да уведоми органите за контрол
на МВР за настъпилото ПТП,когато другият участник не се е намирал на
него.Напускайки ПТП ответникът е осуетил възможността да бъде подложен
на проверка от органите за контрол.В подкрепа на тези изводи са
представените по делото писмени доказателства.Когато е настъпило ПТП и са
причинени само имуществени вреди ,като местопроизшествието е напуснато
самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие
за обстоятелствата по настъпването му,напусналият водач извършва
нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ ЗДвП,за което носи и административно-
наказателна отговорност по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.Ответникът не е подписал
изготвения Протокол за ПТП без възражения,както и съставения му АУАН,а
също така не е обжалвал и издаденото му НП за сочените разпоредби от
ЗДвП.
В този смисъл е и съдебната практика , а именно,че „в случай,че между
участниците в ПТП,при което са настъпили само имуществени вреди,не се
постигне съгласие относно вида и размера на щетите или по други
обстоятелства,свързани с произшествието,тяхно задължение е незабавно за
известят контролните органи и да изчакат тяхното пристигане“./решение от
11.12.2001г. на СРС по НАХД№***/2001г./.
С изплащане на застрахователното обезщетение ,ищцовото дружество се е
суброгирало в правата на увреденото лице до размера на изплатеното
обезщетение съгласно нормата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.
Предвид изложеното предявеният иск с пр.основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ
се явява основателен и доказан.
Следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на Пл.РС №
425/24.03.2022 г.,постановено по гр. дело № 3152/2021г., РС-П.,с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***
против М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П., иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3
от КЗ за заплащане на сума в размер на 848,41лв.,представляваща платено от
ищеца застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.
№*** по щета №*** по описа на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание
застрахователна полица№***/08.05.2018г.,ведно със законната лихва върху
6
главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата,като вместо него и на основание чл.271,ал.1 от ГПК
следва да бъде постановено решение по съществото на правния спор и да бъде
осъден М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П. да заплати на „***“ ЕАД, гр.С.,
ЕИК***,сумата в размер на 848,41лв., представляваща платено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.
№*** по щета №*** по описа на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание
застрахователна полица №***/ 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото,въззиваемият М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П.
следва да бъде осъден да заплати на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***, направените
деловодни разноски пред РС-П. в размер общо на 840,00лв. и пред настоящата
инстанция в размер на 625,00лв. съгласно представените Списъци по чл.80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 425/24.03.2022г. на Пл.РС,постановено по гр.
дело № 3152/2021г. по описа на същия съд ,като вместо него и на основание
чл.271,ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.500,ал.1,т.3 от КЗ М. Д. Ч. , ЕГН**********, гр.П.
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,сумата в размер на
848,41лв.,представляваща платено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА
УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.№*** по щета №*** по описа на
„***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание застрахователна полица
№***/08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на ИМ-19.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М. Д. Ч., ЕГН**********, гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на „***“
7
ЕАД, гр.С., ЕИК***, направените деловодни разноски пред РС-П. в размер
общо на 840,00лв. и пред настоящата инстанция в размер на 625,00лв.
съгласно представените Списъци по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8