Решение по дело №837/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.Н.А., чрез адв. М.С., против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“. (ДФЗ).

В жалба са развити доводи за нищожност и за неправилност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В тази връзка най-напред се твърди, че УП било издадено в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което било отменено първоначално издаденото на жалбоподателката УП и преписката била върнато на органа за повторно произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в съдебно решение, а именно излагане на мотиви. От процесното УП отново не ставало ясно по каква причина й било отказано подпомагане и била наложена санкция за бъдещ период поради което се счита, че то не съдържало мотиви и като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение било нищожно. Поддържа се и че УП било незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката представила фактури за реализираната от нея продукция лук още при извършената проверка на място в стопанството й, поради което отказът за изплащане на подпомагане бил постановен при неправилно приложение на материалния закон. По отношение на наложената санкция в размер на 21 614,90 лева по СЗ-КЛЧ се сочи, че площите, включени в общото заявление за подпомагане, от които не бил реализиран задоволителен добив по смисъла на Наредба № 3/17.02.2015 г., не представлявали наддекларирани площи по смисъла на Регламент № 640/2014 г. Съгласно чл. 19 от Регламента било допустимо намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране – при площи, които не отговаряли на изискванията, установени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, но в случая не били налице такива площи. Освен това в чл. 19 във връзка с чл. 18 от Регламент 640/2014 изрично било предвидено, че разпоредбата се прилагала за схемата за основно плащане, схемата за дребни земеделски стопани, преразпределителното плащане, плащането за райони с природни ограничения и, когато било приложимо - схемата за млади земеделски стопани, т.е. за схемите за обвързано подпомагане тази разпоредба не била приложима.

Предвид изложеното се иска да се прогласи нищожността, алтернативно да се отмени оспореното УП, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт Т.В., я оспорва като недопустима и неоснователна, поради което моли да бъде оставена без разглеждане, респ. отхвърлена, като се претендират направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите в приложеното по делото адм. д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че на 11.05.2020 г. А.Н.А. е подала Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/150520/99066 за кампания 2020 г. по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - (СЗ-КЛЧ), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10), Биологично земеделие (Мярка 11), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (мярка 12), Компансационни плащания в планински райони (подмярка 13.1/НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към заявлението е приложила Таблица на използваните парцели 2020 г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020, Таблица ЕНП, Таблица на декларираните ЕНП общо, както и приложения за кандидатстване по съответните мерки.

Във връзка с така подаденото заявление са извършени административни проверки на въведените данни по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020" за УРН 604912 от 02.06.2020 г. При тези проверки по отношение на парцели 70055-1640-90, 32024-701-1 и 23056-279-1 е установено следното несъответствие: „Фермерски блокове без физически блок“. По отношение на парцели 32024-701-1 и 23056-279-1 е установено следното несъответствие: „Заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0.05 ха. Такива площи не подлежат на теренна проверка“. По отношение на парцели 23056-279-1-1, 32024-701-1-1 и 70055-1640-90-1 е установено следното несъответствие: „Под 01. ха от земеделския парцел попада в ФБл, различен от основния. Такива площи не подлежат на теренна проверка“. На 02.06.2020 г. земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 ЗПЗП.

Във връзка с подаденото заявление са извършени и административни проверки на място – част от заявените площи са били обект на проверка на място, извършена от РТИ – Хасково на 15.08.2019 г. (дистанционен контрол) и в периода 26.09.2019 г. - 02.10.2019 г. (бърза проверка на място), във връзка с които е изготвен Доклад за проверка на площи. В доклада по отношение на парцели с номера 23056-256-2-7 и 32024-49-4-5 е отразено, че по време на проверката парцелът е обработен, поради което не може да се установи физиологичното и агротехническото състояние на заявената култура. Посочено е, че от представените документи е видно, че на парцела не са извършвани растително-защитни мероприятия и торене. Заявено е, че предвид състоянието на парцела в момента на проверката, както и количеството следи от растителни остатъци от декларираната култура, същият не е допустим за подпомагане по заявената схема. Отбелязана е забележка на кандидата: „Лука е изваден, проверката е закъсняла. Прилагам протокол за зак.семена, Дневник на мероприятията и ф-ра за реализирана продукция.“

За резултатите от проверката бенефициентът е уведомен с УП изх. № 01-262-6500/109/29.06.2020 г. на Началник отдел „РТИ“ към ОД ДФЗ – Хасково, към което е приложен докладът за проверка. В писмото е посочено, че допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място и другите способи спрямо критериите в Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и на проверка подлежат всички парцели от заявлението, декларирани за схемата/мярката, по която заявлението е избрано за проверка. Отразени са последици от неспазване изискванията за всички постоянно затревени площи в обхвата на слой Постоянно затревени площи, както и по отношение декларираните екологично насочени площи, като земя, оставена под угар.

Във връзка с това УП от страна на оспорващата е депозирано Възражение вх. № 01-262-6500/109 от 14.07.2020 г., с което се оспорват констатациите в контролния лист по отношение на площите, заявени като култура лук. Посочено е, че са осъществени необходимите агротехнически мероприятия по отглеждането и прибирането на лука преди датата на проверката, че продукцията е била реализирана, след което почвата била подготвена за засаждането на следващата култура. Заявено е, че доказателства за това са били представени на проверяващия при извършване на проверката и че на направените от същия снимки ясно били видими остатъците от засадения лук. Към възражението са приложени фактури за реализирана продукция и протокол за закупени семена.

С УП изх. № 01-262-6500/109#2 от 12.08.2020 г. оспорващата е уведомена, че е извършена административна проверка по повод на подаденото възражение от отдел „Контролни проверки“ в Дирекция „Технически инспекторат“, които потвърждават резултата от проверката в стопанството като коректен и обоснован.

С УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ А.Н.А. е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/150520/99066 за кампания 2020. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1 на уведомителното писмо е посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка (лв/ха) за кампания 2019. Изчисленият размер на оторизирани суми по процесните схеми/мерки, предмет на оспорване в настоящото производство е следният: СЗ-КЛЧ - искана сума: 21614.9, намаления: 21614.9, оторизирана сума: 0; Схема за млади земеделски стопани (МЗС) – искана сума: 3187.2, намаления: 3187.2, оторизирана сума: 0.

С влязло в сила Решение № 639/10.10.2022 г., постановено по адм. д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отменено УП с изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са извършени намаления на исканите суми - в размер на 21 614.90 лева по СЗ-КЛЧ и в размер на 3 187.20 лева по Схема за млади земеделски стопани, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване със задължителните указания на съда относно приложението на закона, а именно за надлежно мотивиране на акта.

Обжалваното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено във връзка с горепосоченото Решение № 639/10.10.2022 г. по адм. д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. В колона 5 от таблица 2 от УП е посочено, че кандидатът не е допустим за подпомагане по Схема за млади земеделски стопани (МЗС), като по надолу е пояснено, че съгласно чл. 50, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 плащането за млади земеделски стопани се отпуска на земеделски стопанин за срок от най-много пет години. Този срок се намалява с броя на годините, които са изминали от създаването на стопанството, посочено в параграф 2, буква „а“ и първото подаване на заявлението за плащане за млади земеделски стопани. Първото плащане по схема МЗС на бенефициента е за кампания 2015 по заявление с УИН 26/090615/38861, а петото плащане е въз основа на заявление с УИНза кампания 2019, т.е. за кампания 2020 е изтекъл петгодишният период с право на плащане по схемата. В таблица 4 от УП са посочени конкретните парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - (СЗ-КЛЧ), за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като са отразени декларирана площ и култура, площ след разрешаване на двойно заявени площи, площ на парцела след извършена ПнМ, площ на парцела след извършено адм.проверки, установена площ, разлика м/у декларираната и установената площ и култура от декларация. За двата парцела е посочено, че установената площ е 0,00, а културата от декларацията е обозначена с „-“. Под нея е отбелязано, че в нормативно определения срок бенефициентът не е подал декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи нейната реализацията, поради което ДФЗ-РА при оторизацията по схемата, след анализ на извършените проверки и доказателства, е приела, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 30б, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 32, ал. 6 от Наредба № 3/2015 за получаване на подпомагане но заявената субсидия. В поясненията за всяка от колоните от таблицата е отбелязано, че площта на БЗС/парцел е установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към Разплащателна агенция със заявка № 399952 в периода 23.06 - 29.06.2020 г., за която сте уведомен/а с писмо от ТИ на РА с изх. № 01-262-6500/109 от 29.06.2020 г. При проверката е установено, че площите са обработени, поради което е невъзможно да се установи агротехническото състояние на културата, а предвид количеството следи от растителни остатъци от декларираната култура същите са приети за угар. В Таблица „обобщени резултати“ от Доклада от проверката за схема СЗ-КЛЧ е установена площ от 0,00 ха. Срещу констатциите, обективирани в доклада, пред ДФЗ, от страна на кандидата е подадено възражение с вх. № 01-262-6500/109# 1 от 14.07.2020 г. В отговор на същото с УП с изх. № 01 -262-6500/109#2 от 12.08.2020 г. е изпратено уведомително писмо от заместник ИД на ДФЗ, с което кандидатът е уведомен, че въз основа на подаденото възражение е извършена административна проверка от отдел „Контролни проверки“ на дирекция „Технически инспекторат“, прегледани са сателитни изображения с висока резолюция, от които е видно, че в периода месец май 2020 г. - месец юни 2020 г. парцели с номера в архива 48635609 и 48592251 се поддържат като угар и липсват индикации за засаждане на лук, извършен е обстоен преглед на снимковия материал, данни и констатации, като се потвърждава, че към датата на посещението данните за стопанството са коректно отразени. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Съгласно чл. 30б, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 27.02.2015 г. площи, заявени за подпомагане по схемата, за които се установи различна култура от картофи, лук и чесън се считат за наддекларирани. ДФЗ - РА при разглеждане на заявлението на кандидата приема, че е установена различна култура, поради което отказва плащане по заявената схема. Накрая е посочено, че съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ. Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. По схемите, базирани на площ, администрирани на основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, изчислени като наддекларираната площ се умножи по съответната ставка, както следва: за СЗ(КЛЧ) – 21 614,90 лева.

От представеното известие за доставяне се установява, че УП изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. е получено лично от жалбоподателката на 02.05.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа на 06.07.2023 г.

По делото е представен и инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 – 2020 година от ДФЗ Дирекция „Технически инспекторат“.

По делото е прието и заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, като при необходимост то ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни и фактически доводи.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Не се спори между страните, а и от приетото известие за доставяне с ИД PS 1618 OOU3V4 5 се установява, че обжалваното УП е получено лично от жалбоподателката на 02.05.2023 г. Безспорно е и че, в него не е указано пред кой орган и в какъв срок то може да се обжалва, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за обжалването му по съдебен ред се удължава на два месеца, или в случая до 03.07.2023 г., съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и ал.6 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. При това положение и доколкото жалбата е подадена на 06.07.2023 г., то тя се явява просрочена. Касае се за преклузивен срок, поради което с пропускането му преклудира правото на жалба по искането за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Ето защо в тази й част тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, образувано по нея, да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК. Доводът на жалбоподателката, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 140, ал. 2 АПК не може да бъде споделен, тъй като тя се отнася за случаите, когато в оспорения акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е посочено, че същият не подлежи на обжалване, а видно от процесното УП, то не съдържа подобен текст.

Жалбата обаче е допустима в частта, с която се моли да бъде прогласена нищожността на УП, предвид нормата на чл. 149, ал. 5 АПК, съгласно която, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Най-напред е уместно да се отбележи, че нито в АПК, нито в специалните закони са изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, като в правната теория и в съдебната практика е възприето, че до такъв порок може да доведе нарушение на всяко едно от петте изисквания за тяхната законосъобразност по чл. 146 АПК, но трябва да е особено съществено, до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв, поради което още от момента на издаването му, той не поражда правните последици, към които е насочен. В тази връзка са изведени следните общоприети критерии кога един порок води до нищожност: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако нарушението също е довело до липса на волеизявление /напр. при липсата на кворум и мнозинство при гласуване на колективен орган/. 4. При нарушения на материалния закон нищожността е налице, когато актът изцяло е лишен от законова опора – т. е. не е издаден на основание нито една правна норма, както и при пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. 5. При превратното упражняване на власт е налице нищожност, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт.

Според настоящия съдебен състав в случая не се установяват такива пороци, допуснати при издаване на акта, които да водят до неговата нищожност.

На първо място обжалваното УП е издадено от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 2. 8 от Протокол № 197 от 19.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, В.К. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.

Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания за отказа, които макар и да не са съвсем ясни и прецизни, а на места и ненужно обширни, все пак удовлетворяват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Доколкото същото е издадено в изпълнение на влязло в сила Решение № 639/10.10.2022 г. по адм. д. № 281/2022 г. на Административен съд – Хасково и е съобразено с дадените в него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му. Следва да се има предвид, че в тази връзка е направено единственото конкретно оплакване за нищожност, поради което е необходимо да се добави и че в мотивите на цитираното решение липсват други указания до административния орган, които да не са изпълнени.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка оплакване не може да бъде споделено, тъй като от съдържанието на УП и на администртивната преписка се установява, че възражението на жалбоподателката с вх. № 01-262-6500/109# 1 от 14.07.2020 г. е обсъдено, като с УП с изх. № 01 -262-6500/109#2 от 12.08.2020 г. е уведомена, че в тази връзка е извършена административна проверка от отдел „Контролни проверки“ на дирекция „Технически инспекторат“, прегледани са сателитни изображения с висока резолюция, от които е видно, че в периода месец май 2020 г. - месец юни 2020 г. парцели с номера в архива 48635609 и 48592251 се поддържат като угар и липсват индикации за засаждане на лук, извършен е обстоен преглед на снимковия материал, данни и констатации, като се потвърждава, че към датата на посещението данните за стопанството са коректно отразени.

По отношение на липсата на нищожност на акта поради нарушения на материалния закон следва да се отбележи, че в случая УП е издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, според който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Налагането на финансова санкция пък е основано на разпоредбата на 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г., където е уредена изрично тази възможност при наличието на сочените в нея предпоставки. На доводите на жалбоподателката относно липсата на предвидените в закона предпоставки за издаване на УП, следва да се отговори, че те са свързани с материална незаконосъобразност на акта, проверката за която е преклудирана поради просрочието на жалбата в тази й част.

Накрая следва да се посочи и че в случая не е налице и такова несъответствие със закона, което да влече нищожност, тъй като преследваната с УП цел е законоустановена.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на А.Н.А. в частта, с която се моли да бъде прогласена нищожността на процесното УП, е неоснователна, поради което това оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 5 АПК и чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, в частта, с която се иска Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ да бъде отменено като незаконосъобразно, и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 837/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, в частта, с която се иска да се прогласи нищожността на Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/1694#14 от 26.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“.

ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: гр. ***, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: