Р Е Ш Е Н И Е
№ град Айтос 30.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти наказателен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести АВГУСТ две хиляда и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар:
Яна Петкова
прокурора:……….
като
разгледа докладваното
от съдия Дучева АНД №205 по описа на
АРС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-0002403
от 04.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на
„***“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Б., *** за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3000,00 лв на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволна
от горепосоченото наказателно постановление е останала жалбоподателя ***“ ООД, поради
което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност. По същество - оспорва се достоверността на фактическите
констатации, възприети от АНО в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не
е извършила вмененото административно нарушение, т.к. лицето М.А.И. на
процесната дата е имала сключен трудов договор с дружеството. С жалбата се
претендира, съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт Н., която
изразява становище за неоснователност на
жалбата, оспорва я изцяло и пледира
за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, издадено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, при безспорно доказаното
извършено административно нарушение.
РП –Айтос, призована с оглед правомощията си по общ
надзор за законност на адм.актове, не изпраща процесуален представител в
с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че
жалбоподателя стопанисва заведение за бързо хранене на територията на „*** Н.“
в с.Л., общ.Р..
На 03.04.2019г служителите
на Д „ИТ“ –Б.- свид.А.Д. и И.Д. извършвали проверка на търговските обекти в общ.Р..
Около 11,00ч. отишли в заведение за бързо хранене, находящо се на територията
на „*** Н.“ в с.Л.. На обекта били правени предходни проверки и имало
установени нарушения, поради което свидетелките решили отново да извършат
проверка. Около 11,00ч в заведението имало няколко души, като в кухнята била
заварена да бели картофи М.А.И.. На М. И. била дадена за попълване анкетна
карта, в която тя попълнила, че работи в обекта без да има сключен трудов
договор, на длъжност „помощник готвач“ с работно време от 2,30ч до 12,00ч с
трудово възнаграждение от 20лв.на ден.
Жалбоподателя
бил поканен да се яви в Д „ИТ“ на 11.04.2019г
и да представи всички изискани документи. На посочената дата се явил
пълномощник на дружеството, който представил копие от трудов договор и
уведомление за сключен трудов договор с лицето М.А.И. от дата 03.04.2019г.
Свид.А.Д. извършила проверка в информационните масиви
на НАП и установила, че трудовият договор с М.А.И. е заведен в ТД НАП в
16,27ч., с който час е и издаденото уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
След резултата от извършената проверка на 08.05.2019г
свид.Д. пристъпила към издаване на АУАН №02-0002403/08.05.2019г, против жалбоподателя „***“ ООД, в качеството му на
работодател. В същия словно материализираното фактическо описание на нарушението,
се изразява в следното:” на 03.04.2019г в 11,00ч е допуснал до работа М.А.И.,
като „помощник готвач“ в обект за бързо хранене , без да й бъде предоставено
копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП”, което правно е квалифицирано с разпоредбата на чл.63,
ал.2 КТ – посочената за нарушена.
Съставянето на процесния АУАН, както и неговото
предявяване и връчване, се извършили на 08.05.2019г. на пълномощник на нарушителя В текста на АУАН било
вписано, че ще подаде писмени възражения в законоустановения срок. Писмени
възражения били подадени на 14.05.2019г и АНО извършил проверка по тях, която
стигнала до същите заключения.
Въз основа на АУАН №02-0002403/08.05.2019г, Директорът
на Д„ИТ” – Б. издал обжалваното НП № 02-0002403/04.06.2019г, с което на
жалбоподателя „***“ ООД е наложено административно наказание -„Имуществена
санкция” в размер 3000 лв, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Видно от съдържанието на санкционния
акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите
констатациите, така и правната квалификация на нарушението, дадени от
контролния орган- вписани в АУАН и същите са възпроизведени по напълно
идентичен начин.
НП е редовно връчено
на упълномощено от жалбоподателя лице на 06.06.2019г.
От правна
страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима,
като депозирана в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице –
санкционираният субект нарушителя Т.А.. Преценена по същество, същата е основателна,
за което съдът излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно
-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК),
тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване
на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на
нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като
неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните
норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува
на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,
съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия съгласно Заповед
№ З-0058/ 11.02.2014г. НП е редовно връчено на 06.06.2019г съгласно
отбелязването направено в инкорпорираната в него разписка.
Съдът като разгледа спора по
същество, счита че е налице правилно приложение на материалния закон от АНО,
който правилно е привел фактите под хипотезата на правната норма на чл.63, ал.2
от КТ. За съставомерност на деянието по чл.63, ал.2 от КТ законът изисква работодателят
да е допуснал до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Видно от попълнената от М. И. анкетна карта (л.19), същата твърди , че работи
в обекта без трудов договор на длъжността „пом.готвач“. В графата за работно
време е посочила- 2,30ч-12,00ч, а за трудово възнаграждение е посочила 20лв.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила от
работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при определени работен режим и условия за
нейното предоставяне и използване - работно място, работно време и възнаграждение
за конкретно възложена работа, със съответно произтичащите от това права и
задължения и се урежда от трудовоправните норми. Според императивната норма на
чл.1,ал. КТ, предоставянето на работна сила е юридически факт и е допустимо под
форма само на трудово правоотношение. От тук, изводими са и особеностите на
трудовото правоотношение, предопределящи същите и за трудовия договор, тук
характерното е: предмета – престира се работна сила/жив труд/, при упражняване на конкретна трудова функция,
с уговорени съществени елементи /работно време и място, характер на
извършваната работа и трудово
възнаграждение/. Типично за същото са
продължителността му – нееднократност на престирането на задълженията, така и
необвързаността с определен резултат, а с дължимост на работна сила като поведение.
Видно от попълнената от М. И. анкетна карта , договореностите между нея и
жалбоподателя отговарят на критериите за трудово правоотношение. В същото време
последната категорично е декларирала липса на сключен трудов договор. Този факт
се потвърждава и от показанията на свид.А.Д., която твърди, че веднага след
приключване на проверката е извършила справка в информационните масиви на НАП
за наличие на скл.трудов договор между жалбоподателя и М. И. и не е установила такъв. Причината за
това е,че уведомлението за скл.трудов договор е подадено едва в 16,27ч на
същата дата, т.е. след проверката на ДИТ.
Безспорно е установено, че към момента на проверката
-11,15ч на процесната дата 03.04.2019г М. И. е допусната до работа без да й е предоставено
копие от подписан трудов договор и подпечатано уведомление от НАП. Видно от
попълнената декларация И. не е твърдяла да е подписвала тр.договор .
Тъй
като се касае за жалбоподател - ООД въпросът за субективната страна на административното
нарушение не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността на търговските
дружества по КТ като работодател, при която се налага административно наказание
"имуществена санкция", е обективна, безвиновна отговорност и
въпросите за вината не следва да се обсъждат.
Наложеното адм.наказание обаче не е съобразено с материалноправните
разпоредби на чл.414, ал.3, от КТ /посочена
като основание в текста на НП/. В текста
на АУАН не е посочено коя от двете разпоредби- т.1 или т.2 на ал.3 е визирана.
Не става ясно с кой основен състав на чл.414 КТ е обвързана отговорността- по
ал.1 или по ал.2. на следващо място в текстовото описание на нарушението никъде не е посочено, че нарушението е
извършено при повторност, а накрая е посочена разпоредбата на чл.414, ал.3, от КТ, която се отнася до случите, когато нарушителят има предходни влезли в сила
НП за същото нарушение.
На следващо
място наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3000лева не
кореспондира с нито една от разпоредбите на ал.3 на чл.414 КТ. Т.1 на
посоченият текст предвижда наказание по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв., а т.2
по ал. 2 - имуществена санкция или глоба от 20 000 до 30 000 лв., съответно
глоба от 5000 до 20 000 лв. определеният от АНО размер на санкцията от 3000лева
не почива на законова разпоредба или поне не на цитираната. Посоченото
несъответствие на размера на санкцията с цитираната законова разпоредба е
основание за отмяна на НП .
По
тези съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-0002403 /
04.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на „***“
ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Б., *** за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 3000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: