Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
183 02.12.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 193 по описа за 2021 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Надин 22” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Силистра, чрез адв. Л. П. от АК – Варна,
срещу решение № 91 от 14.05.2021 год., постановено по АНД № 783/2020 год. по
описа на районен съд Силистра. С него съдът е изменил НП № 26 от 01.06.2020 год., издадено от
Директора на РИОСВ – Русе, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона
за управление на отпадъците на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция от 10 000 лв., като е намалил същата
от 10000 лв. на 7000 лв. Жалбоподателят счита, че съдебното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че събраните по
делото доказателства не установяват по безспорен начин дружеството жалбоподател
да е извършило нарушението, за което е наказано. Местонахождението на
отпадъците не е локализирано с технически годни измервателни и координационни
уреди. Налице била неопределеност и неяснота на наказателното постановление. Като
алтернатива се сочи, че деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Жалбоподателят иска съдът да отмени въззивното решение и наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – РИОСВ - Русе, в
писмено становище чрез главен юрисконсулт Ц. Т. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска
съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
Силистренският
районен съд е приел от фактическа страна, че на
17.02.2020 г. експерти от РИОСВ – Русе
извършили проверка на място за спазване нормите на ЗУО по отношение на
терен - поземлен имот в село Калипетрово, общ.Силистра, за който имало данни,
че се използва от „Надин 22“ ЕООД
гр.Силистра, осъществяващо дейност по третиране на отпадъци – оползотворяване
чрез съхранение, дейност R13. Повод за тази проверка бил сигнал за струпано
голямо количество отпадъци и данни, че търговецът няма издадено разрешение за
ползване на мястото. Проверяващите констатирали, че поземлен имот с
идентификационен номер 41143.501.5, с площ 3209 кв.м., представляващ свободен
терен, се ползва от „Надин 22” ЕООД за неговата дейност по силата на сключен
със собственика на терена – Г. Ж. договор за наем от 22.11.2017 г. За същия този
терен – имот № 5 и представляващ площадка № 6, на дружеството било издадено
разрешение с Решение № 10-ДО728-05/17.09.2019 г. за третиране на отпадъци,
дейност R13. Контролните органи установили, че камарите отпадъци обаче не се
намират в този терен, а са стоварени на площ от 10 дка. в съседните поземлени
имоти с идентификатори 41143.501.36 и 41143.501.37 (имоти с № 36 и № 37) с обща
площ 39.200 дка., явяващи се частна държавна собственост. За тях на дружеството
-жалбоподател не са били предоставени права за ползването им и нямал издадено
разрешение от РИОСВ-Русе да извършва посоченото третиране на отпадъци. На
проверяващите управителят представил отчетна книга, заверена в РИОСВ – Русе,
съдържаща данни за наличните отпадъци
като вид и от кои търговски дружества са били предоставени, но същата книга се
отнасяла до дейността на площадка № 6, за която имало разрешение (имот № 5). В
присъствието на управителя на дружеството, на представител на Областна
администрация, и служители на РИОСВ – Русе, разпитани по делото като свидетели,
експерт от РИОСВ –Русе с технически уред GPS и получена посредством спътника
кадастрална карта на селото, идентифицирала номерата на имотите - № 36 и № 37,
в които била замърсената площ, обиколила терена по външната страна на
отпадъците и замерила, че покриват 10 дка от площта на тези имоти. Отразените
данни показала на останалите експерти от РИОСВ -Русе които установили, че на
места замърсяванията от хартиени и пластмасови опаковки, пластмасови кутии и
елементи от електромери, чемберовъчни ленти, РЕТ –бутилки, съдържащи оранжева
течност, РЕТ - бутилки пресовани и балирани, еднокубикови тъкани, гъвкави
чували с нарушена цялост и съдържащи смесени отпадъци- хартия, пластмаса,
гумени ленти и маркучи, текстил, и др., автомобилни гуми, пластмасови касети,
изолационни материали, достигат височина на боклука от 1м. до 5 метра. За тези
отпадъци били представени документи от
кои дружества са предадени. Всички констатации при проверката били отразени в
съставения на място КП № 21К/17.02.2020 г. На управителя на дружеството била
връчена писмена покана същият ден да се
яви за съставянето на АУАН. За
констатираното нарушение бил съставен
АУАН № 0002091/17.02.2020 г., който
изцяло възпроизвежда установените
при проверката на място факти, с фиксирана дата на нарушението 17.02.2020г. и
квалифициране на деянието като неспазване изискването на чл.35 от ЗУО. Въз
основа на акта е издадено и процесното НП.
В хода на съдебното производство районният съд разпитал като свидетели множество лица – длъжностните
лица извършили проверката, длъжностни лица от Областната администрация
Силистра, наемодателката Ж. и поисканите от
дружеството жалбоподател лица, както и допълнително събрал множество писмени
доказателства, установяващи собствеността на процесните терени. Въз основа на
тези доказателства, съдът приел, че описаните в АУАН и НП факти са безспорно
установени.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка районният съд приел от правна страна, че
административно-наказателното производство по издаване на АУАН и на НП е
протекло при спазване императивните изисквания на закона досежно сроковете,
компетентността на съответните длъжностни лица, съдържанието на АУАН и НП. Счел,
че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и
да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Районният
съд е приел, че извършеното от
дружеството нарушение, за което му е наложена имуществена санкция, е доказано по безспорен и несъмнен начин от
събрания по делото доказателствен материал. По отношение на наложената
имуществена санкция районният съд е приел, че нейният размер над минимума от
7000 лв. е необоснован, а изложените от АНО мотиви в тази насока са неотносими
към случая. На това основание е изменил обжалваното пред него НП, като е
намалил наложената имуществена санкция от 10 000 на 7000 лв.
Разградският административен съд счита решението на Силистренския
районен съд за правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и
правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал относимите към случая гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на
съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил подробни,
непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от
районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват
на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е твърдението на касационния
жалбоподател за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните
правила. Кои нарушения на процесуалните правила са съществени е посочено в чл.
348, ал. 3 от НПК. Касационната инстанция не намира допуснати от Районен съд
Силистра процесуални нарушения, които биха могли да бъдат подведени под
хипотезите на тази норма.
Неоснователно
е твърдението на касатора, че районният съд е придал неправилна доказателствена
сила на КП № 21К/17.02.2020 г. Същият протокол е съставен в досъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Той е официален документ, издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и
удостоверява извършените от него действия и установени факти. Връчен е на
управителя на дружеството – касатор, който го е подписал и изрично е вписал в
него, че няма възражения. Районният съд е ценил това писмено доказателство
наред с всички други доказателства по делото.
Решението
на районния съд съответства и на материалния закон.
В
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗУО е предвидена имуществена санкция в
размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което
събира, транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен
документ, когато такива се изискват.
С
нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО е предвидено, че за извършване на дейностите по
третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО "Третиране
на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане,
а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗУО "Оползотворяване"
е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за
полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за
изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
В
приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО с код R13
е
посочена дейността „Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от
дейностите с кодове R 1 – R 12”
В
случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че на посочената в
НП дата касационният жалбоподател извършва дейност по третиране на отпадъците,
чрез оползотворяването им изразяващо се
в съхраняване – дейност с код R13 на терен с площ
от 10 дка, попадащ в имоти с идентификатори 41133.501.36 и 41133.501.37 в
землището на с. Калипетрово, община Силистра, за която се изисква разрешение,
съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО, издадено по реда на Глава Пета , Раздел Втори от
същия закон.
След
като дружеството - жалбоподател не е представило такова разрешение, то
безспорно е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 136,
ал. 2, т. 3 от ЗУО и правилно му е наложена имуществена санкция.
Не
е налице и маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Процесното
деяние не се отличава със съществено по – ниска степен на обществена опасност
от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид.
По
изложените мотиви съдът счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като направено своевременно, е основателно. Съдът намира, че на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер,
посочен в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, който съдът определя на 100 лв.
Водим
от горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 91 от 14.05.2021 год., постановено по АНД № 783/2020 год. по
описа на районен съд Силистра.
ОСЪЖДА
„Надин 22” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
РИОСВ – Русе юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 100 лв. /сто лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/