№ 151
гр. Габрово, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500222 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 168 от 13.04.2022 г. по гр. д. № 1431 по описа за 2022 г. на Районен съд
– град Габрово, е отхвърлил иска на Е.Г.М.., ЕГН ********** с адрес Затвора ***,
Затворническо общежитие ***, с основание чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
предявен против ЧСИ И.И. с рег. № ** на КЧСИ, с район на действие, района на Габровски
окръжен съд, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. ** – чрез адвокат А.И., за заплащане на
сумата от 250.00 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат от наложен по
изпълнително дело № 308/2020 г. по описа на частния съдебен изпълнител запор върху
получаваното възнаграждение за положен в затвора труд, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е Е.Г.М.. да заплати на ЧСИ И.И. направените по делото разноски в размер на
300.00 лв., на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Въззивна жалба против решението е постъпила от процесуалния представител на
Е.Г.М.. и от него лично. Счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и
несправедливо. Моли да се отмени обжалваното решение и да се приеме, че предявеният иск
е доказан в пълния му размер.
Писмен отговор по въззивната жалба е постъпил от ЧСИ И.И.. Взема становище по
жалбата и в съдебно заседание, като оспорва същата. Твърди, че действията са правилни и
законосъобразни. От Затвора *** не е било оспорено вземането. Длъжникът е бил надлежно
уведомен чрез покана за доброволно изпълнение и поради липса на изпълнение се е
пристъпило към принудително изпълнение, чрез налагане на запор. Не оспорват
извършването на изпълнителното действие, но оспорват, че наложения запор е
незаконосъобразен. Считат, че не е изпълнен състава на непозволеното увреждане. На трето
място, твърдят, че не е налице трудовоправно отношение по смисъла на КТ, доколкото в
1
ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудовата дейност има за цел
поправяне на осъдените лица и тяхното социализиране. Позовава се на разпоредбата на чл.
78, ал. 3 и чл. 84, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС. Счита, че щом ищецът изтърпява наказание лишаване
от свобода за него са приложими специалните норми на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Характера на
получаваното от лицето възнаграждение за положения труд в затвора не е свързано с
подсигуряване на прехраната му, нито е за задоволяване на минималните му жизнени
нужди, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, а работата в затвора
се различава то работата извършвана от обикновените служители в много аспекти.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Пред Габровски районен съд е подадена искова молба от Е.Г.М.., в която се твърди,
че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от полагана по реда на
чл. 77-78 ЗИНС и чл. 56-57 ППЗИНЗС трудова дейност към ОЗ –***, гр. *** за периода от м.
Септември 2020 г. - м. Май 2021 г. Твърди, че през посочения период е извършвано
незаконосъобразно принудително изпълнение върху получаваното възнаграждение. Моли да
се постанови решение, с което да се признае така реализираното принудително изпълнение
за незаконосъобразно и ЧСИ да възстанови събраните, чрез незаконосъобразни
принудителни действия средства в размер на 250,00 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
В отговора си на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Съдебният изпълнител е действал законосъобразно и правилно. В запорното съобщение
подробно са описани дължимите суми, както и основанията, на които те се дължат. Излага
съображенията залегнати в отговора на въззивната жалба.
В решението си първоинстанционният съд е приел, че не е налице трудово
правоотношение по смисъла на КТ, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на
лишените от свобода в трудовата дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното
ресоциализиране. Полагането на труд от лишението от свобода се извършва не само, за да
получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от
присъщите на едно трудово правоотношение – изчисляване на срока на изтърпяното
наказание два работни дни за три дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде
заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда. Позовал се е на
чл. 78 и чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно които за лишените от свобода е предвидено
да имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите; непрекъснато време за сън не по-малко от 8
часа на денонощия; самостоятелно легло; безплатно облекло; обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване
от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на
държавния бюджет и се привеждат чрез МП, като работещите получават повишена дажба
храна, съобразена с характера на извършената работа. На лишените от свобода се създава
медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържа данни за
здравословното му състояние, като най-малко веднъж годишно се извършва профилактичен
преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителни планови
имунизации и реимунизации. Във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен
дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от свобода.
Съдът е приел, че с оглед на така предвидените права на лишените от свобода същите са
поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално
необходимите жизнени нужди. По изложените съображение, съдът е приел, че сумите, които
ищецът получава за извършваната от него работа в Затвора в *** не попадат в изрично
предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен запор и
2
те да служат за погасяване на публични и части държавни задължения на ищеца. Отхвърлил
е предявения иск.
Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
По отношение на възраженията, че решението е неправилно, съдът намира същото за
основателно, тъй като изводите на въззивната инстанция, възоснова на събраните по делото
доказателства не съвпадат с тези на първоинстанционният съд.
По делото е установено, че ищецът е лице, което изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора в гр. ***. Срещу същият е образувано изпълнително дело №
2020**0400308 по описа на ЧСИ И.И. по изпълнителен лист № 197 от 05.03.2020 г. издаден
по ЧГД № 2428/2019 г. на Габровски районен съд. Със запорно съобщение изх. № 4907 от
25.08.2020 г., касиера на Затвора е бил уведомен за наложения запор, като е предупреден, че
удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 ГПК.
От представената справка от затвора се установява, че Е.Г.М.. за периода м.
Септември 2020 г. – м. Май 2021 г. е получил общо нетно трудово възнаграждение в размер
на 450,89 лв. по месеци, както следва: м. Септември 158,11 лв., вт.ч. 90,00 лв.запор; м.
Октомври 10,54 лв. – 6,00 лв. запор от м. Ноември до м. Февруари 2021 г.- не работи; м.
Март 67,74 лв. вт.ч. 37,00 лв. запор, м. Април 169,34 лв. вт.ч. 104,00 лв. запор; м. Май 45,16
лв. вт.ч. 25,00 запор. Общо са удържани суми в следствие на запор в размер на 262,00 лв.
В чл. 441 от ГПК е дадена възможност на частния съдебен изпълнител да отговаря
при условията на чл. 45 ЗЗД за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал и Е.Г.М.., който е счел, че са
му нанесени вреди от действията на съдебния изпълнител. Въпреки, че изтърпява наказание
лишаване от свобода, на същият му е дадена възможност да полага труд срещу който да
получава трудово възнаграждение. От събраните по делото доказателства е видно, че при
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Е.М. не са били спазени разпоредбите
на чл. 446 и чл. 507, ал. 2 ГПК. В чл. 446 ГПК законодателят е посочил какъв е
несеквестируемия доход, като изключението е по отношение на задължението за издръжка.
Съобразно своите правомощия, съдебния изпълнител не е изискал справка за размера на
възнаграждението и не е посочил размер на удръжката съгласно чл. 507, ал. 2 ГПК, нито е
определил начин, по който може да бъде изчислена. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНС на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не
повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това не се отнася единствено
за издръжките. Изрично в чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че удръжките се
изчисляват по реда на чл. 446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не
могат да надвишават две трети от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.
2 ЗИНС се полага на лишения от свобода, след като се приспаднат данъците от нея. От тук
следва, че възнаграждението на лишените от свобода се обвързва с размера на минималната
работна заплата /МРЗ/ за страната, като от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 размерът е 610,00 лв., а
за 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. размерът е 650,00 лв., съгласно чл. 446 ГПК и от преценката
на съдебния изпълнител зависи, каква точно сума следва да се удържа след като се прецени
дохода на длъжника.
От приложената справка се вижда, че жалбоподателят не е получавал месечно
3
възнаграждение повече от 158,11 лв., което е под размера на МРЗ за страната за съответната
година. От затворническата администрацията са превеждали по изпълнителното дело суми,
които са в размер на близо две трети от възнаграждението /при получени 158,11 лв., на ЧСИ
са приведени 90,00 лв./, което противоречи на законово установената несеквестируемост.
С неизпълнение на това свое задължение съдебния изпълнител е извършил едно
незаконосъобразно действие по събиране на суми от трудово възнаграждение, което е под
несеквестируемия минимум, като няма доказателства, че това е извършено в единственото
предвидено от закона изключение - задължение за издръжка. От представения по делото
запорно съобщение е видно, че задължението на М. е частно вземане, произхождащо от
договорно задължение и подлежи на събиране по реда на ГПК, т.е важат правилата на чл.
446 ГПК, като се спазват и тези на чл. 78, ал. 3 от ЗИНС, както и на чл. 57 ППЗИНС. В
настоящото производство съдебния изпълнител не е доказал, че доходът на ищеца не е
несеквестируем и неправилно са били удържани процесните суми. Недоказано е останало,
че ответникът е указал на третото задължено лице каква точно сума да се удържа или че при
съобразяване на несеквестируемостта неправилно преведената сума е била върната.
Съгласно задължителната практика на ВКС и по точно на т.3 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемия минимум е определен абсолютно
и това е размера на минималната работна заплата за страната, като това се отнася за всяко
възнаграждение, както за труд, така и за пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода от
труд, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници, включително и за
тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че при наличие
на указание за извършване на удръжки по реда на чл. 446 ГПК, съдебния изпълнител се
освобождава от отговорност, а същата следва да се понесе от лицето или органа, който
реално ги е извършил. Задължение на съдебния изпълнител е да изиска справка от третото
задължено лице за произхода на средствата и да определи размера на сумата, която следва
да бъде удържана.
Съдът по деликтният иск преценява законосъобразност на действията и бездействията
на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение /Решение № 6 от 21.04.2016 г. по гр.д. №
2361/2015 г. , ІІІ г.о. на ВКС/.
Във връзка с горното, настоящият състав намира, че с действията си ЧСИ И.И. е
извършила процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение чрез удържането на
суми от възнаграждение за труд, което е под несеквестируемия минимум, с налагането на
запор върху несеквестируем доход на длъжника и с това му е нанесена имуществена вреда в
претендирания размер на 250,00 лв., поради което предявения иск по чл. 441 от ГПК във вр.
с чл. 74 ЗЧСИ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение отменено.
По делото е претендирана лихва от датата на подаване на исковата молба. Това
искане се явява основателно, с оглед на уважаване на главния иск. С оглед изхода на делото
на ищеца следва да се присъди и лихва върху исковата претенция от датата на подаване на
исковата молба – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора на жалбоподателят следва да се присъдят направените
разноски, но такива не са направени, тъй като същия е бил освободен от заплащане на
държавна такса с определение № 663 о т18.08.2021 г. по първоинстанционното дело.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на предявения иск е 250,00 лв. и настоящото решение не
4
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 168 от 13.04.2022 г. постановено по гр.д. № 1431/2021
г. по описа на Габровски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител ЧСИ И.И. с рег. № ** на КЧСИ, с район на
действие, района на Габровски окръжен съд, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. **, да
заплати на Е.Г.М.., ЕГН ********** с адрес Затвора ***, Затворническо общежитие ***
сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ - обезщетение за претърпяна имуществена
вреда, от процесуално незаконосъобразно действие по изпълнително дело № 2020**0400308
по описа на ЧСИ И.И., изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум
за периода м. Септември 2020 г. - м. Май 2021 г., както и законна лихва върху тази сума от
17.08.2021 г. - датата на подаване на исковата молба до изплащането й, на основание чл. 441
ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5