Определение по дело №154/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от О. О. Х., от [населено място], депозирана чрез пълномощник, срещу мълчалив отказ на О. Х..

В жалбата се сочи, че на 24.01.2024г. жалбоподателят е подал в О. Х. заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица с вх. № ОХ-05-175/24.01.2024г., съгласно чл.92 от ЗГР. Срокът за издаване на административен акт по искането му, съгласно чл.57, ал.2 във вр. с чл.21, ал.3 от АПК бил 7-дневен. Вместо да извърши поисканата дерегистрация О. Х. отговорила на жалбоподателя с писмо изх. № ОХ-05-175-11/07.02.2024г., че е назначила комисия по чл.99б от ЗГР, която комисия не установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 и чл.99а от ЗГР. Според жалбоподателя, така изпратеното му писмо представлявало мълчалив отказ на О. Х. да издаде поисканият административен акт, т.е. налице бил мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

По изложените в жалбата съображения се моли съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на О. Х. да извърши поисканата със заявление вх. № ОХ-05-175/24.01.2024г. дерегистрация на регистрирани лица и върне преписката за продължаване на производството по нея със задължителни указания. Претендират се разноски.

С писмо вх. № 1561/26.02.2024г. в Административен съд Хасково е постъпила, изисканата от кмета на Община Харманли административна преписка.

Въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото писмен доказателствен материал Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ОХ-05-175/24.01.2024 г. О. О. Х. от [населено място], в качеството на собственик на жилищен имот с адрес – [населено място], [улица], ет. 6, ап.501 информирал Кмета на община Харманли, че в имота не живее никой и поискал лицата регистрирани на същия по постоянен и настоящ адрес – Б. И. А. и А. Х. А. да бъдат дерегистрирани.

Към молбата приложил Нотариален акт от 16.12.2016г. удостоверяващ правото му на собственост върху процесния имот.

С писмо изх. № ОХ-05-175-/1//07.02.2024 г. Кметът на община Харманли информирал О. Х., че на основание чл. 92, ал. 1 ЗГР е назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 99б ЗГР, а именно – за спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а ЗГР при извършване на адресни регистрации на адрес – [населено място], [улица], ет. 6, ап.501. В писмото е посочено, че в резултат на извършената проверка, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация комисията не е установила адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР.

По делото е приложен протоколът от 01.02.2024 г., отразяващ резултатите от извършената проверка, видно от който е установено, че лицата А. Х. А. и Б. И. А. имат постоянен и настоящ адрес в жилището на жалбоподателя, находящо се в [населено място], [улица], ет.6, ап.501. За същите тези лица било установено, че не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес, но не са заявили промяна на настоящ адрес, представляващо административно нарушение по чл. 99, ал. 1 ЗГП. Това обаче не било основание за издаване на заповед за заличаване на адресна регистрация. Формиран е извод, че не са установени адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР към момента на заявяването им, поради което е предложено на органа да не издава заповед за заличаване на адресни регистрации.

При така установеното от фактическа страна и с оглед дължимата служебна проверка за допустимост на оспорването, Административен съд – Хасково намира, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството на делото.

Съображенията за това са следните:

Предметът на оспорване се определя от жалбоподателя в оспорването, а дължимата от съда служебна проверка за редовност и допустимост на депозирана жалба, се осъществява именно на база изложеното в последната.

На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове, съответно посочени в чл. 21,ал.1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.

Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК.

В конкретния случай от изложеното в жалбата не се установява да е налице неяснота относно търсената защита - безспорно е какъв е предметът на оспорване, който изрично е заявен неколкократно в текста на жалбата, а именно мълчалив отказ на община Харманли.

Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това задължение. За да е налице мълчалив отказ следователно, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие (компетентност), в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10595/2023 г., 5-чл. с-в на ВАС. Фикцията на закона (чл. 58, ал. 1 АПК) намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.

Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване в регистъра на населението на адресите - постоянен (адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 ЗГР) и настоящ (адресът, на който лицето живее – чл. 94, ал. 1 ЗГР).

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР „адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето“.

Съгласно чл. 99б, ал. 1, изр. първо от ЗГР „при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.“.

Съгласно чл. 99б, ал. 3 ЗГР „в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а“.

Видно е от съдържанието на цитираните разпоредби, че в случая такова нормативно задължение за Община Харманли да се произнесе по подаденото от оспорващия искане не съществува. Общината е юридическо лице и не притежава качеството административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК. Оттук същата няма как да бъде обвързана със задължението да издаде поискания административен акт.

Наред с това в конкретния случай не се установява жалбоподателят да е сезирал сочения като ответник в спора – община Харманли, с искане за издаване на конкретен административен акт, а е сезирал – Кмета на община Харманли. При твърдение за формиран мълчалив отказ оспорването следва да бъде насочено срещу мълчанието на конкретния орган, който не е изпълнил възложената му от закона властническа компетентност, а не срещу структурата, към която той принадлежи. Компетентният да се произнесе по искането и да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации при наличието на предпоставките за това е кмета на Общината, в качеството му на административен орган – орган на изпълнителната власт(в този смисъл Решение по адм. дело № 3424/2023 г. на ВАС, III-то отд.). В случая съдът не дължи анализ дали предпоставките са налице, тъй като не се оспорва акт на Кмета на община Харманли, с който се отказва заличаване на адресните регистрации на посочените по-горе лица.

Наред с това мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК, допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, че изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ. В тази хипотеза е необходимо да е налице постановен мълчалив отказ, същият да е обжалван, след депозиране на жалбата да е постановен изричен отказ, при наличието на което жалбата насетне се счита подадена срещу изричния отказ. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като към датата на подаване на жалбата, т.е. още преди образуване на съдебното производство, административният орган вече се е произнесъл с изричен акт - писмо изх. № ОХ-05-175-/1//07.02.2024 г., който обаче не е оспорен от жалбоподателя.

Писмото, освен че съдържа уведомление до жалбоподателя, препращайки към становището на комисията, е и крайният акт приключил производството по подаденото искане от жалбоподателя и представлява и имплициран отказ за заличаване на посочените от жалбоподателя в заявление вх. № ОХ-05-175/24.01.2024г. лица. Същото следователно непосредствено засяга правната сфера на заявителя, което придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. От изложеното съдът достига до извода, че не е налице мълчалив отказ, т.е. няма годен за оспорване административен акт, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следната практика на касационната инстанция: Определение по адм. дело № 9902/2022 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 10994/2023 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 6158/2023 г. на ВАС, IV-то отд., както и взе предвид сформираната практика на АдмС-Хасково по идентични случаи – Определение № 1122/14.3.2024г. постановено по адм.дело № 151/2024г., Определение № 1105/14.03.3024г. по адм.дело№ 152/2024г.,Определение № 1126/14.3.2024г. по адм.дело № 163/2024г.

По изложените съображения съдът, счита така подадената жалба за процесуално недопустима, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозирана от О. О. Х. от [населено място] жалба, насочена срещу мълчалив отказ на община Харманли да се произнесе по подадено искане вх.№ ОХ-05-175 от 24.01.2024г. при Общинска администрация Харманли.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №154 по описа на Административен съд – Хасково за 2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.