М О Т И В И
Към решение по НАХД № 825/2016 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия А.А.А. е
внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление
по чл.191 ал.2 от НК, за това, че от
месец октомври 2015 г. до 15.08.2016 г. в с. С., обл.
П., като пълнолетно лице, е улеснил, чрез предоставяне на помещение в
собствената си къща в с. С., обл. П., ул.“****“ №* и
осигуряване на храна, непълнолетният А.А. А., ЕГН **********-
негов син и Д.Е. С. ЕГН **********- лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст, да заживеят съпружески без да са сключили брак.
Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на
подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено
административно наказание около минималния размер.
Обвиняемият А., лично, се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално
административно наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в постановлението
на РП Карлово и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият
А.А.А., ЕГН ********** *******. ****,*****. Неженен е, като живее на семейни
начала с ********. В момента е безработен. Не е осъждан- реабилитиран.
Живее в с. С., П. област, ул. „****“ № *.
Непълнолетната
Д. С. била родена на *** г. в семейството на Р. и Е. С.. Същата през лятото на
2015 г., след като била навършила 14 години се запознала с А.А. А. роден на *** г. Между двамата възникнала
привързаност, обич и решили да правят секс, което извършили на 06.09.2015 г. в
с. С., обл. П. в помещение на стадиона в селото. След
това двамата решили, че трябва да живеят заедно, защото не могли един без друг.
Два- три дни след 06.09.2015 г. св. Д. С. уведомила за намерението си да
заживее заедно с А. А. родителите си – св. Е. С. и св. Р. С., но те се
възпротивили, защото била още малка.
След
06.09.2015г. Д. С. продължила да живее при родителите си, но постоянно през
деня се е виждала с А. А.. Така в началото на месец октомври 2015 г., двамата
непълнолетни Д. С. и А. А. отишли в дома
на обв. А.А. и го уведомили
за намерението им да заживеят заедно. Обв. А.
отначало се възпротивил, опитвайки се да въздейства на сина си, че е решението
е неправилно, защото и двамата са малки, дори за няколко дни ги изгонил от дома
си в с. С., обл. П..
По- късно,
но все още в началото на месец октомври 2015 г. размислил, че в крайна сметка
не може да остави двамата непълнолетни на произвола на съдбата и по тази
причина се съгласил да заживеят заедно в дома му на с. С., намиращ се на ул.“****“
№ *. Осигурил на двамата непълнолетни отделна стая, в която те заживели сами, а
той със собствени средства им предоставял храна и им осигурявал други условия,
за да живеят заедно, като им помагал с каквото може за съвместното им
съжителство. След като А.А. бил извикан в полицията
по настоящия случай от месец август 2016 г. сина му сам поел грижите за Д. С. и
детето им, което се родило на 25.07.2016 г.
Родителите
на Д. С.- свидетелите Е. С. и Р. С. разбрали от обв. А.А., че дъщеря им Д. е заживяла със сина му в дома му в с. С.,
в отделно помещение и от начало се притеснили, че дъщеря им е все още малка, но
след като видели, че дъщеря им не отстъпва и обича А., въпреки че не били
съгласни с постъпката на младежите, се примирили. Като посетили дома на обв. А.А. ***, видели че двамата
живеят в отделно помещение в дома на обвиняемия, осигурено им от обвиняемия.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обвиняемия А., показанията на свидетелите А. А., Д. С., Е. С. и Р. С., както и приобщените писмени доказателства- справка
за съдимост, характеристична справка, справка АИС-
БДС, удостоверение за раждане- 2 бр. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите
са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи
предмета на доказване по делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят
до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191
ал.2 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите. Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице.
От обективна страна с действията си обвиняемият е
осъществил признаците на престъпния състав на чл.191 ал.2 от НК, тъй като е
знаел възрастта, както на сина си, така и на св. Д. С., които са били
непълнолетни, като С. не е била навършила 16- годишна възраст. Въпреки това
обаче е улеснил заживяването им на семейни начала, като им предоставил стая в
дома си, в която двамата да заживеят съпружески, както и помагал по всякакъв
друг начин, така както всеки родител би направил.
От субективна страна обвиняемият е действал при
наличието на пряк умисъл. Знаел е, че сина му и св. С. са непълнолетни и
свидетелката не е навършила 16-годишнеа възраст, но умишлено е улеснил двамата
да заживеят съпружески, като за целта им предоставил стая в дома си, където да
живеят и средства за издръжка. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и общественоопасните последици,
на е искал и целял тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия А. за извършеното от него, съдът взе
предвид, предвиденото наказание за престъплението по чл.191 ал.2 от НК е
лишаване от свобода до две години или с пробация.
Подсъдимият е неосъждан- реабилитиран, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият А. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца, който
има добри характеристични данни и при извършване на престъплението е мотивиран
от културата на етноса, към който принадлежи, както и от обстоятелството, че е
родител на св. А. А. и като такъв е осъществил родителски грижи по отношение на
детето си. Тези обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи
отговорността на подсъдимия, които предпоставят
определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер, а именно
глоба от 1000 лв.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, и
същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на
останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ