№ 291
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110126170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. Д. КР., с която
ищецът е предявил кумулативно обективно съединени искове срещу
ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ „СТЕФАН АНГЕЛОВ“ - БАН, както
следва: 1/ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
III-365/29.04.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ - при
навършване на 65-годишна възраст за доцент, и неговата отмяна – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2/ за възстановяване на заеманата преди
уволнението му длъжност „Доцент- ръководител лаборатория” – код по
НКПД 24227082, клас Аналитичен специалист в научно звено Департамент
„Биотехнология“, Лаборатория „Биоконверсия и биосинтез на метаболити“
при ответника– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3/ за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които
ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода
от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. общо в размер на 9 453,24 лв. - правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.05.2021 г., до
окончателното й заплащане.
1
Ищецът АЛ. Д. КР., твърди, че на 19.11.2012 г. между него и ответника
бил сключен трудов договор № 1010 от същата дата, като същият е заемал
длъжността „Доцент- ръководител лаборатория”. На 26.02.2021 г. директорът
на Института в качеството му на работодател връчил на ищеца предизвестие
№ 142 от същата дата, с което го уведомил, че трудовото му правоотношение
ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, считано от
29.03.2021 г. Въпреки полученото предизвестие, не била издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. На 01.04.2021 г. на ищеца било
връчено ново предизвестие № 326, с което бил уведомен, че считано от
01.05.2021 г. трудовото му правоотношение с Института ще бъде прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ. Със заповед № III -365/29.04.2021 г.
на директора на ответния Институт, трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ- навършване на 65-
годишна възраст, считано от 01.05.2021 г. Ищецът поддържа, че уволнението
било незаконно, тъй като при уволнението следвало да бъдат спазени
едновременно и двете предпоставки на чл. 328, ал.1, т.10 КТ – както лицето
да е навършило 65 годишна възраст, така и да е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В случая ищецът не е придобил право на пенсия
по реда на чл. 68 КСО, поради което работодателят нямал право да прекрати
трудовото правоотношение на ищеца на посоченото основание. Също така
ищецът поддържа, че след първото предизвестие и отмяна на уволнението
работодателят не можел да прекрати трудово правоотношение на същото
основание, а само на друго такова.
Ответникът ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ „СТЕФАН
АНГЕЛОВ“ - БАН с отговора на исковата молба оспорва всичките предявени
кумулативно обективно съединени искове, като поддържа, че процесното
уволнение е законосъобразно. Твърди, че към 01.04.2021 г. ищецът е
навършил 65- годишна възраст, както и че е придобил академична длъжност
„доцент“, професионално направление „Биотехнологии“, съгласно акт №
962/26.10.2017 г. на научно жури с председател доц.д-р Людмила
Кабаиванова – Миланова; заемал е длъжността „доцент“, считано от
26.10.2017 г., поради което процесната заповед била в пълно съответствие с
фактическите и правни основания за нейното издаване. В този смисъл
наведените от ищеца аргументи срещу заповедта били неотносими, тъй като
касаели друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – а
2
именно това по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо от Кодекса на труда.
Ответникът поддържа също така, че съгласно §4, ал. 2 от ДР на Устава на
БАН, по решение на Научния съвет трудовото правоотношение с
хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“, може да се
продължи с не повече от 2 години. В случая, съгласно решение по т. 4 на
Протокол № 16 от 25.03.2021 г. на Научния съвет на Института било прието
трудовият договор на ищеца да не бъде продължаван.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото трудов договор № 1010 от 19.11.2012 г. и
допълнително споразумение от 26.10.2017 г. е видно, че между страните по
делото е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение и че
ищецът, считана от 26.10.2017 г. е заемал длъжността „Доцент“ в
ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ – БАН. Тези обстоятелства са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада по делото, обективиран в определение от 10.08.2021 г.
Със заповед изх. №III-365/29.04.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
10, предл. Второ /навърване на 65-годишна възраст/ КТ и отправено
предизвестие изх. № 236/01.04.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на длъжност „Доцент“ в научно звено Департамент
„Биотехнология“, Лаборатория „Биоконверсия и биосинтез на метаболити“
при ответника, считано от 01.05.2021 г.
По делото е представен протокол № 16 от 25.03.2021 г. от проведено
заседание на Научния съвет на ответника, съгласно който в т. 4 е обсъждано
решение за продължаване на трудовия договор на доц. А. К., и е взето
решение трудовото правоотношение на ищеца да не бъде продължено.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Преценката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в
рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на
уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца
3
фактически основания за незаконосъобразност на прекратяването на
трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за
признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване – в този смисъл Решение № 23
от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г.о.
Основният спорен въпрос е относно наличието на предпоставките за
извършване на уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ.
Установяването на това обстоятелство е в доказателствената тежест на
работодателя-ответник, който следва при условията на пълно доказване да
установи в процеса, че са били налице предвидените в закона предпоставки,
вследствие на което законосъобразно е приложил уволнителното основание
по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ.
В чл. 328 КТ е предвидено субективно право на работодателя
едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при
наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба
предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това
право да е обусловено от предварително изразено такова желание от
служителя, което би променило същността на правото на уволнение. Този
извод е относим и за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ. В
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са уредени две отделни самостоятелни
основания за уволнение: придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, което основание важи за всички работници и служители, с
изключение на хабилитираните лица от академичния състав във висшите
училища и в научните институти. За последните се прилага второто
основание, което е самостоятелно основание за уволнение и се състои
единствено във факта на навършване на 65-годишна възраст от изброените
категории служители. За законосъобразността на уволнението на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ е от значение само дали лицето е от
категорията служители, посочени в закона, а именно професори, доценти и
доктори на науките и дали е навършило 65-годишна възраст.
По делото безспорно се установи съществуването на валидно безсрочно
4
трудово правоотношение между страните, възникнало по силата на трудов
договор № 1010 от 19.11.2012 г. Няма спор между страните по отношение на
обстоятелството, че считано от 26.10.2017 г. ищецът е заемал длъжността
„Доцент“ при ответника, както и че трудовият договор е сключен за
неопределен срок. Няма спор, че приложеното от работодателя основание за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, е относимо към настоящия случай
доколкото страните не спорят, че ищецът е притежавал научното звание
„доцент“ и съответно е заемал длъжността „доцент“ при ответника, съответно
попада в посочения в цитираната разпоредба ограничен кръг служители, а
именно професори, доценти и доктори на науките. Единственото условие,
предвидено в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, за да бъде
осъществено законосъобразно прекратяването на трудовия договор на това
основание, е служителят, който работи по трудово правоотношение в
научните институти, да е навършил 65-годишна възраст. Не е налице спор и
по отношение на обстоятелството, че ищецът е навършил възраст от 65
години през 2019 г. В случая за прилагане на посоченото основание не се
изисква лицата да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Трудовият договор с професори, доценти и доктори на науките може
да бъде прекратен при навършване на 65-годишна възраст, по преценка на
работодателя, без да се изисква лицата да са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Основанието по т. 10, предложение 2 се прилага
за посочените категории лица, които работят по трудово правоотношение
като преподаватели във висшите училища и в научните институти, какъвто е
и разглеждания случай.
Съгласно § 11 от ПЗР на ЗВО по предложение на катедрения съвет и
съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет
трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ може да бъдат удължени за срок до три години. В
случая е налице решение на Научния съвет от 25.03.2021 г., с което решение
не се дава съгласие за продължаване на трудовия договор на ищеца.
Независимо от това, следва да се посочи, че решението на научния съвет за
продължаване на трудовото правоотношение на ищеца след навършване на
65-годишна възраст по никакъв начин не ограничава правото на работодателя
да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с него след
навършването на определената в закона възраст, или да го продължи, тъй като
5
правото на преценка е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол.
Нито предложението на колективния орган е задължително за работодателя,
нито той е длъжен да изчака постъпването на такова предложение преди да
реши въпроса за прекратяването на трудовия договор или за продължаването
му. Във всеки случай работодателят може да вземе решението си независимо
от това дали е постъпило и не е постъпило предложение и независимо от това,
какво се предлага – виж в този смисъл решение от 01.11.2010 г. по гр. д.
№242/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Обстоятелството, че ищецът е навършил 65-годишна възраст през
2019 г. не налага извод, че работодателят не може да прекрати трудовия
договор на посоченото в заповедта основание в по-късен момент. Право на
работодателя е да прецени в кой момент, след възникване на посоченото
основание, да прекрати трудовото правоотношение. Без значение е също така
кое от двете предизвестия е произвело действие, за което от директора на
Института е издадена констативна заповед от 29.04.2021 г. Определянето на
момента, от който предизвестието за прекратяване е произвело действието си
и трудовото правоотношение е било прекратено, няма отношение към
законосъобразността на уволнението и наличието на предпоставките по чл.
328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ. Определянето на датата, от която трудовото
правоотношение реално е прекратено, не прави самото уволнение незаконно.
От изложеното следва, че всички наведени с исковата молба доводи на ищеца
за незаконосъобразност на уволнението са неоснователни. Следователно
предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за исковия период.
Искането на ответника за присъждане на разноски, за което е
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на сумата от
1440,00 лв. за осъществено процесуално представителство, се явява
основателно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да заплати на
ответника сумата от 1440,00 лв., представляваща направени разноски по
делото.
6
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АЛ. Д. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Христо Станчев“, № 11, против ИНСТИТУТ ПО
МИКРОБИОЛОГИЯ „СТЕФАН АНГЕЛОВ“ при БАН, с адрес: гр. София,
район „Слатина“, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 26, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
извършеното уволнение с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ
по заповед № III-365/29.04.2021 г. на директора на Институт по
микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Доцент- ръководител лаборатория” клас Аналитичен специалист в
Департамент „Биотехнология“, Лаборатория „Биоконверсия и биосинтез на
метаболити“ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 453,24 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно
уволнение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.05.2021 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА АЛ. Д. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Христо
Станчев“, № 11, да заплати на ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ
„СТЕФАН АНГЕЛОВ“ при БАН, с адрес: гр. София, район „Слатина“, ул.
„Акад. Георги Бончев“, бл. 26, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1440,00 лв. /хиляда четиристотин и четридесет лева/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7